№ 1539
гр. Варна , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100502740 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата
на РБ, чрез ВРП, против Решение № 2830 от 03.07.2020 година,
постановено по гр.дело № 20173/2019 година на ВРС, по което е
допусната ОФГ с Решение № 3421 от 23.07.2020 година, четиридесет и
шести състав, с което съдът е уважил предявения от М. Д. Х. иск, като е
осъдил Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 4 000 лева, /четири
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от повдигнатото срещу него незаконно
обвинение в извършването на престъпление от общ характер по ДП
№661/2014г. по описана 4-то РУ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което
страната е окончателно оправдана и сумата от 2 900 лева / две хиляди и
деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди -
за направени разноски за адвокатско възнаграждение по воденото срещу
ищеца наказателно производство съгл. договори за правна помощ от
20.09.2015, от 30.08.2017г. и от 15.02.2018г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковмата молба -
10.12.2019 година до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 2,
ал. 3, т. 1 от ЗОДОВ.
1
С жалбата си Прокуртурата на РБ моли съдът да отмени
атакуваното решение, като неправилно и противречащо на наличните по
делото доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно
е тълкувал закона, като е присъдил лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, докато такава се е искало от датата на
завеждане на исковата молба.В уточнителната си молба ВРП заявява, че
поддържа въззивната си жалба и е настояла съдът да придвижи делото
пред по – горния съд.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание за въззивника се явява Прокурор С., които
поддържа жалбата и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се
представлява, но е постъпило писмено становище от страна на адв.А.,
които настоява съдът да потвърди решението, като
обосновано.Претендира и за разноски по реда на чл.38 от ЗА.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по
делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Д. Х. , ЕГН
********** против Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, с адрес: гр.София,
бул. „Витоша“ № 2, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в
извършването на престъпление от общ характер и сумата от 4000 лева,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди за направени
разноски за адвокатско възнаграждение по воденото срещу ищеца
наказателно производство, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на решението, с което страната е
окончателно оправдана- 23.04.2018г. до дата на окончателното
изплащане на обезщетението.
Ищцовата страна твърди и излага, че на 17.09.2015 година е
привлечена като обвиняем по ДП № 661/2014 г. по описа на Четвърто
2
РУ при ОДМВР – гр. Варна за това, че за времето от 05.10.2014г. до
09.10.2014г. в условията на продължавано престъпление е използвал
платежен инструмент - дебитна карта, издаден от „ЦКБ“ АД без
съгласието на титуляра Й. Д. Д., като е извършил три транзакции, с
които е изтеглил общо сумата от 1100 лева, на осн. чл. 249, ал.1 . пр. 1
вр. чл. 26, ал.1 от НК.След като е определена МНО „Подписка“, на
17.05.2016 година обвинението е променено, като се е същото се е
поддържало за две транзакции, вместо за три. Навежда се, че с влязло в
сила Решение № 40/23.04.2018 по н.д. № 1147/2017г. на ВКС ищецът е
оправдан по повдигнатото му обвинение. С Решение №
197/19.11.2018г., постановено по н.д.№890/2018г. ВКС е оставил без
уважение искане за възобновяване на наказателното производство,
депозирано от окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Варна,
на осн. чл.422, ал.1, т. 3 от НПК. Навежда, че наказателното
преследване срещу него е приключило окончателно на 19.11.2018г.В
исковата молба се излага още, че съдебното производство и до
съдебната фаза са продължили повече от три години, поради което той
/ищеца/ е загубил възможността да води спокоен живот, разрушили са
се добрите отношения в семейната му среда, самото обвинение е
станало достояние на широк кръг от лица, поради което е загубил
достойнството си; отсъствал е от работното си място поради
извършване на следствени и съдебни процедури.Ищеца сочи, че това е
преобърнало целия му живот , като той се е чувствал унизен, напрегнат
и подтиснат; загубил нормалния си сън.Той сочи още, че се изолирал от
близките си, ограничил социалните си контакти, загубил приятели.
Изпитвал усещане за невъзможност да се справя в житейски ситуации.
Престанал да се храни. Чувствал се несигурен за утрешния ден. Ищецът
станал обект на отрицателни коментари.
Той сочи още, че ползването на правна защита му е струвало 4 000
лева, което са него са имуществени вреди.Настоява в заключение
Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да го репарира в търсените от
него претенции.
Н е спорно от фактическа страна, че на 17.09.2015 година ищецът
М. Д. Х. е привлечен в качеството му на обвиняем за това, че времето от
05.10.2014г. до 09.10.2014г. в условията на продължавано престъпление
е използвал платежен инструмент - дебитна карта, издаден от „ЦКБ“ АД
без съгласието на титуляра Й. Д. Д., като е извършил три транзакции, с
които е изтеглил общо сумата от 1100 лева, на осн. чл. 249, ал.1 . пр. 1
вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Видно от приложения към преписката протокол за разпит на
обвиняем от 17.09.2015г. на посочената дата ищецът е разпитан в това
му качество. На 04.11.2015г. на обвиняемия / сега ищец/ е предявено
разследването, видно от протокол от същата дата. С участието на
обвиняемия са извършени процесуално-следствени действия по
3
извършвана на видео-техническа и лицево- идентификационна
експертиза.
Видно от приложения по НОХД №1441/2016г. по описа на ВОС и
след допуснато изменение на обвинението, прокуратурата е внесла
обвинителен акт за това, че времето от 05.10.2014г. до 09.10.2014г. в
условията на продължавано престъпление е използвал платежен
инструмент - дебитна карта, издаден от „ЦКБ“ АД без съгласието на
титуляра Й. Д. Д., като е извършил две транзакции и е изтеглил сума в
общ размер на 800 лева, както следва –на 05.10.2014г. е изтеглил сумата
от 400 лева и на 06.10.2014г. е изтеглил сумата от 400 лева, като
деянието не съставлява тежко престъпление.
С присъда № 21/05.04.2017г. по НОХД №1441/2016г. по описа на
ВОС, потвърдена с решение № 241/20.09.2017г. по ВНОХД №
221/2017г. по описа на ВАпС М. Х. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказания лишаване от
свобода за срок от четири месеца, което на осн. чл. 66, ал.1 от ЗН е
отложено с изпитателен срок от три години.
С решение №40/23.04.2018г. по н.д.№1147/2017г. по описа на
Върховния касационен съд е отменено изцяло Решение №
241/20.09.2017г. по ВНОХД № 221/2017г. по описа на ВАпС, като М. Д.
Х. е оправдан по повдигнатото му обвинение.
По искане на ВОП за възобновяване на наказателното
производство е образувано н.д.№ 890/2018г. по описа на ВКС, като с
влязло в сила решение от 19.11.2018г. по делото е оставено без
уважение искането за възобновяване, на осн. чл. 422, ал.1,т. 3 от НК.
По отношение на имуществените вреди, ВРС е приел следната
хронология:
1.По делото е представен договор за правна помощ и съдействие
от 20.09.2015г., видно от който между М. Х. и адв. Ал. А. от ВАК е
възникнало валидно облигационно отношение по за поръчка, по силата
на което довереникът е поел да осъществява процесуално
представителство на доверителя по ДП № 661/2014 г. по описа на
Четвърто РУ. От приложената на л.36 разписка е видно, че адв.
възнаграждение в размер на 900 лева е заплатено в полза на
процесуалния представител.
2.С договор за правна помощ и съдействие от 30.08.2017г. между
М. Х. и адв. Ал. А. от ВАК е възникнало валидно облигационно
отношение по за поръчка, по силата на което довереникът е поел да
осъществява процесуално представителство на доверителя по НОХД №
1441/2016 г. ВНОХД № 221/2017г.на ВАпС. От приложената на л.36
разписка е видно, че адв. възнаграждение в размер на 1000 лева е
заплатено в полза на процесуалния представител.
3.С договор за правна помощ и съдействие от 15.02.2018г. между
М. Х. и адв. Ал. А. от ВАК е възникнало валидно облигационно
4
отношение по за поръчка, по силата на което довереникът е поел да
осъществява процесуално представителство на доверителя пред ВКС по
повод обжалване на решението, постановено по ВНОХД №
221/2017г.на ВАпС. От приложената на л.40 разписка е видно, че адв.
възнаграждение в размер на 1000 лева е заплатено в полза на
процесуалния представител.
4.С договор за правна помощ и съдействие от 23.10.2018г. между
М. Х. и адв. Ал. А. от ВАК е възникнало валидно облигационно
отношение по за поръчка, по силата на което довереникът е поел да
осъществява процесуално представителство на доверителя пред ВКС
искането за възобновяване на изп. производство. От приложената на
л.42 разписка е видно, че адв. възнаграждение в размер на 1000 лева е
заплатено в полза на процесуалния представител.
По делото е прието заключението по допуснатата Съдебно-
психологична експертиза, по което съдът кредитира като обективно
дадено и неоспорено от страните.Съобразно нея не се установява
увреждане на психиката на ищеца, като няма данни също така за
актуални разстройства в когнитивните процеси , но е била засегната и
все още е личностовата сфера и социалните контакти на ищеца, още
повече че същия е интровертен.
От показанията на разпитаните свидетели, в лицето на П. М. и П.
Ж. става ясно, че ищеца е променил поведението си, станал е затворен,
бил е обиждал и е загубил работата си, което е станало повод да работи
по строителни обекти.И двамата свидетели сочат, че след намесата на
правораздавателните власти, ищеца е променил поведението си от весел
и спокоен човек, е станал затворен, тих и умислен.
Фактическата обстановка по делото е била правилно установена, и
настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да се спира на
нея.Тя не се и оспорва от страните, но техните правни изводи на тази
база са противоположни.Изводите на въззивния съд са:
Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява.От своя страна справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление №
4 от 1968 година на ВКС – напротив тя се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
5
положение. От друга страна пък самия принцип за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е
обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на
осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности,
поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този
момент.Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът
следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на
непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди.
От данните по делото е видно, че на ДП против М. Х. е било
образувано през 2014 година и че през същата година въззиваемия бил
привлечен като обвиняем дознание № 661/2014 година, и че му е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 249 от НК. Взета му е
мярка за неотклонение „Подписка”.Става ясно също, че до съдебното
производство е било изпратено с мнение за съд на 28.10.2016 година,
бил е внесен обвинителен акт, но с присъда на ВОС ищеца е бил осъден,
и тя е била потвърдена от ВАпС.С Решение № 40 от 23.04.2018 година
ищеца е бил оправдан от страна на ВКС.Без уважение е било оставено и
по късното искане за възобновяване на наказателното производство, по
реда на извънредните способи за отмяна.
Няма спор, че Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на Следствието, Прокуратурата и Съда
вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Тази отговор съществува
обективно и се осъществява чрез заплащане на обезщетение, което се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на
вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното
обвинение, респ. отменената осъдителна присъда, е изцяло в тежест на
ищеца - жалбоподател, сезирал Съда с иск за заплащане на обезщетение
по реда на този закон.Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОДОВ се
касае за защита честта, достойнството и доброто име на гражданина,
основно защото и самата държава може да ги накърни, когато чрез
своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това
ред.Щом обаче обвинението не съответства на истината, то
задължението за разкриването й е останало неизпълнено и то е
незаконно.Също тогава възниква правото за обезвреда на настъпилите
вреди.Обезщетението на последните се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди. То следва да се съизмерва с
обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за
всички неимуществени вреди.Размерът на вредите, обаче е винаги
индивидуален и е свързан с конкретността на случая.Т.е. в тежест на
6
ищеца – жалбоподател е да докаже, че действително е претърпял вреди,
респ. техния размер, както и причинната връзка между действията на
органите по чл. 2 от ЗОДОВ и вредоносния резултат.В случая се вземат
предвид продължителността на наказателното преследване, неговото
отражение върху личността, емоционалното и здравословно състояние
на потърпевшия.Съгласно Решение № 449 от 16.05.2013 година на ВКС
по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК „в
случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно
престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за
всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно,
щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които
страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това
неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения. Изпитваните
притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството,
опетняването на доброто име в обществото и накърняването на
достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо,
че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела”.
За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи на базата на критерия на
обществото за справедливост - арг. на чл. 52 ЗЗД. Размерът на
търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от
претърпени от увреденото лице болки и страдания, от степента на
уронения престиж и добро име в обществото и настъпили негативни
последици.Целта на репарирането е да се обезщетят моралните вреди,
изразяващи се в психически болки и страдания, свързани с негативните
изживявания - пряка и непосредствена причина от воденото
наказателно производство, които не могат да се изчислят като месечно
обезщетение или възнаграждение.
На първо място съдът акцентира върху обстоятелството, че след
повдигане на обвинението – на 17.09.2015 година по ДП № 661212/2014
година на Четвърто РПУ при ОДП-Варна, ищеца е изпитвал страх,
неувереност, неудобство, несигурност, което се доказва с разпита на
двамата свидетели – П. М. и П. Ж..Настъпилия срив в психиката на
въззиваемия е бил очевиден и следователно при тези данни и в отговор
на жалбата на Прокуратурата, съдът приема, че е доказана по несъмнен
начин причинно – следствената връзка между претърпените
неимуществени вреди и действията/ бездействията на органите на реда,
в частност на Прокуратурата на Р България.В този смисъл са и
7
показанията на разпитаните свидетели, но и на изготвената и
неоспорена Съдебно психиатрична експертиза. Дали обвинението е
било обосновано или не, е въпрос които вече е бил преценен, на базата
на влезли в сила актове.Дали, кога и какви обвинения следва да бъдат
определени по отношение на граждани, са обстоятелства които законът
е оставил на преценка на органите на до съдебното производство –
Прокуратура, МВР и Следствие.Редно е обаче да се посочи и друго – по
отношение на М. Д. Х. е била определена най – леката МНО, а именно
„Подписка“; отделно от горното няма данни към момента той да
изпитва онези неудобства, страх, несигурност и т.н., които е изпитвал
по време на съдебното преследване.На база на изложеното може да се
направи извод, че той е психически здрав и че изложеното от
свидетелите е част от неговото минало.Ето защо, като отговор на
въззивната жалба, съдът приема, че адекватното на претърпените болки
и страдания би било обезщетението, което е първата инстанция е
определила.
В жалбата на ВРП, а и пред ВОС се поддържа, че съдът е
допуснал нарушение на материалния закон, като е присъдил лихва
върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на
влизане на оправдателната присъда в сила – 03.04.2018 година.По този
повод е редно да се посочи, че с Решение № 3421 от 23.07.2020 година
ВРС е изправил допуснатото опущение, като е привел диспозитива си в
съответствие със закона и поисканото в исковата молба.Доколкото във
въззивната жалба на ВРС не се твърди друго, то съдът намира, че този
довод се явява неоснователен, още повече, че присъденото обезщетение
– неимуществено, а и имуществено отговаря на данните по делото, и не
е налице основание за неговата ревизия.
По отношение искането за присъждане на хонорар по реда на
чл.38 от ЗА:
Съдът приема, че не са налице основанията за това, изхождайки от
самите материали по делото.Процесуалното представителство е
възникнало по силата на нарочно упълномощаване – вж.л.6, но от самия
Договор за правна помощ не става ясно, че той е по реда на чл.38 от
ЗА.Следователно необосновано се твърди наличието на предпоставките
за приложението на този текст, респективно присъждането на тази сума
е неоправдано.Никъде в производството не е представена сума,
заплатена от ищцовата страна, която да се претендира, т.е. разноски не
следва да се присъждат.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2830 от 03.07.2020 година,
8
постановено по гр.дело № 20173/2019 година на ВРС, по което е
допусната ОФГ с Решение № 3421 от 23.07.2020 година, четиридесет и
шести състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен
срок от съобщаването на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9