Решение по дело №3692/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1179
Дата: 10 ноември 2020 г.
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20202120203692
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 117910.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасVIII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ПЕТЯ К. ГЕОРГИЕВА
Секретар:ЗЛАТКА С. КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ К. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20202120203692 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод жалбата на "М-М"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление г*****, против наказателно постановление № 02-0002961/ 03.07.2020г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от
КТ. Иска се отмяна на обжалваното наказателното постановление, като се навеждат доводи
за незаконосъобразност и необоснованост. При условията на евентуалност се иска
изменение на постановлението, чрез намаляване размера на наложената имуществена
санкция до предвидения минимум.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирана
страна и е допустима.
Като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.05.2020г. в 14:20 часа при извършена проверка на място в обект Бързо хранене
„Г.“, находящ се в ***, стопанисван от „М-М"ЕООД, ЕИК *** е установено от контролни
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, че Д.В.П. ЕГН * извършва дейност като
„работник кухня“ /мие и реже зеленчуци/. Лицето е декларирало, че работи от 26.05.2020г. в
„М-М"ЕООД, ЕИК ***, като „работник кухня“ в Бързо хранене „Г.“, с работно време от
13:00 часа до 22:00 часа, с трудово възнаграждение 27 лева на ден, без сключен писмен
трудов договор.
Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка №
ПР2014703/24.06.2020г., приложен към административнанаказателната преписка.
На 24.06.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.1, ал.2 от КТ, за това че, като работодател не е уредил
1
като трудови правоотношения, отношенията по предоставяне на работна сила, като не
сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д.В.П. ЕГН *.
Актът е съставен в съответствие с формалните законови изисквания. При съставянето му
законният представител на дружеството не е вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални
нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при
издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на
защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел, че
нарушението е установено от фактическа и правна страна и на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5000 лева
за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелката И.Д.,
както и от приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокола за извършена
проверка, който е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, справка на основание
чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ попълнена от Д.В.П.. Свидетелката И.Д. е пряк свидетел
очевидец на нарушението. От показанията и безспорно се установява, че при проверка на
обекта Д.В.П. е била допусната да извършва трудова дейност, като „работник кухня“ в
процесния обект - Бързо хранене „Г.“, находящо се в *** без сключен писмен трудов
договор. Коментираните доказателства са обективни, непротиворечиви, взаимнодопълващи
се, поради което съдът кредитира изцяло тяхната доказателствена стойност.
Безспорно се установи, че жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на
§1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при
предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето
Д.В.П. в нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. По този начин дружеството е
осъществило от обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана неговата
отговорност. Нарушението е формално, на просто извършване и се счита довършено в
момента, в който работникът е започнал фактически да изпълнява трудовите си задължения,
без подписан трудов договор с работодателя. Декларираните данни в справката чл.402, ал.1,
т.3, чл.402, ал.2 от КТ за работодател, работно време, длъжност, работно място, почивки и
трудово възнаграждение са елементи на трудовото правоотношение, поради което съдът
приема за безспорно наличието на такова правоотношение между жалбоподателя и
работника Д.В.П..
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и
чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лева, за всяко отделно нарушение. Отговорността на жалбоподателя в качеството му
на работодател е обективна, като в случая основателно е била ангажирана. Не са налице
основанията за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се има предвид особените
обществени отношения, които нарушението засяга. Същото не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не
представлява маловажен случай. Размерът на наложеното административно наказание е
определен към предвидения в закона минимум, но по мнение на съда е неоснователно
завишен. Нарушението е извършено за първи път, и в този случай превенцията на
2
административните наказания би могла да бъде постигната с налагане на по-ниска
имуществена санкция, определена в размер на минимума от 1500 лева, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.
Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от
ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на
административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки
правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.


РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002961/ 03.07.2020г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на на "М-М"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление г***** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева
за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като намалява размера на наложената
имуществена санкция от 5000 /пет хиляди/ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА "М-М"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***** да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3