Решение по дело №6125/2018 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 565

гр.Сливен, 20.05.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 6125 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предмет на производството е положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.240 ЗЗД.

В условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД с цена на иска 8 000 лв.

Ищецът  твърди, че на 30.07.2018г. депозирел пред съда заявление по чл.410 ГПК и било  образувано ч.гр.д. № 3673/2018г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение против ответника за сума в размер на 8 000 лв. Тъй като ответникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът депозирал настоящата искова молба.

Твърди, че след проведен разговор с ответника, последния помолил ищеца да му заеме парична сума и между тях било постигнато съгласие за предоставяне на паричен заем в размер на 8 000 лева с уговорката ответникът да върне предоставените му пари в едноседмичен срок. Ответникът обяснил на ищеца, че паричната сума му била необходима да заплати дължим данък, за да може да изтегли банков кредит.

Сочи, че изпълнил добросъвестно своето задължение по договора за заем, като  превел по банкова сметка ***. с основание на превода „заем”. Твърди, че съгласно договореното, връщането на предоставения заем следвало да се извърши в едноседмичен срок след получаването на сумата. Сочи, че с  предоставяне и приемане на заемната сума, с настъпване на падежа на връщане на заема, вземането на заявителя станало изискуемо и ликвидно. След изтичане на уговорения срок, ищецът твърди, че поискал да му бъде върната сумата, но ответника  отказал, поради финансови затруднения. Сумата не била върната и към момента.

Иска се от съда постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 8 000 лв., представляваща предоставен паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2018г.  /подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли установителния иск, като неоснователен се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 8 000 лв., дадена без основание, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

Претендира деловодни разноски от заповедното производство и от настоящия исков процес.

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. С него ответникът оспорва претенцията, като неоснователна.

Твърди, че по времето, когато била преведена процесната сума, ищецът  бил служител в управляваното от ответника дружество „ВЕРСУС 88" ЕООД. Действително  в телефонен разговор помежду им, преди посочената дата на паричния превод, ответникът споменал,че му били нужни парични средства за реализиране на бизнес начинания. Сочи, че от своя страна ищецът споделил, че също имал бизнес идея и имал свободни средства - до 10 000 лв., които би могъл да предостави на ответника за реализирането й. Сочи, че без каквито и да е било допълнителни разговори и уточнявания на 21.04.2017г. ищецът превел по сметката на ответника сумата от 8 000 лв.

Твърди, че нито ищеца, нито ответника имали намерение преведената сума да се счита за дадена в заем, поради което и не  уточнявали каквито и да е параметри на договор за заем, още по-малко пък  уговаряли краен срок за връщане на процесната сума. Ответникът твърди, че не му било известно защо в банковото извлечение ищецът посочил като основание за превода - „заем". Твърди, че записаното в тази графа било едностранно изявление от страна на извършващия превода ищец и не може да служи, като доказателство, относно действителните отношения между страните, обуславящи извършването на банковия превод. Основанията за превода могли да бъдат всякакви и различни отношения между страните, в т.ч. и погасяване на задължение на ищеца спрямо ответника.

Твърди още, че към края на 2017г. ищецът  заявил пред ответника намерението си да прекрати трудовото си правоотношение с дружеството. През месец декември - по повод прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с дружеството работодател - страните осъществили среща в гр.Сливен. На тази среща установили и постигнали съгласие, че всички взаимоотношения между тях били уредени, включително и по повод предоставената сума от 8 000 лева. Сочи още, че впоследствие, след срещата между ищеца и ответника през месец декември 2017г. станало ясно, че ищеца противоправно задържал у себе си документи, които не били негова собственост, а собственост на „ВЕРСУС 88" ЕООД  и поставил условия, след изпълнението на които ще върне задържаните документи. По този повод, пред РП - Плевен, ответникът подал жалба с вх.№ В - 303/2018г. В хода на образуваната проверка, ищецът  предал доброволно неправомерно задържаните документи и пред надлежен орган на властта на 24.01.2018г. дал подробни обяснения за взаимоотношенията си с ответника, включително и за окончателно уредените взаимоотношения, относно процесната сума.

Иска се от съда отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски.

Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на  събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства прие за установено  от фактическа страна следното:

Видно от извлечение на банкова сметка, ***.04.2017г. превел на ответника сума в размер на 8 000 лв., с основание „заем”.

          На 16.01.2018г. ответникът Ц. в качеството си на управител на „Версус 88” ЕООД, гр. Сливен депозирал жалба пред РП – гр. Плевен срещу ищеца, затова че последния задържал и укрил документи на товарен автомобил, собственост на търговското дружество, в което ищецът работел към него момент. От документацията, съдържаща се в прокурорската преписка на РП –Плевен, се установява, че ищецът работил като шофьор на товарен автомобил в дружеството, чийто управител бил ответника. Установява се още от постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, както и от докладна записка по преписката на полицейски служител, както и от обясненията на ищеца и жалбата на ответника, че през м. април 2017г. ответникът поискал от ищеца паричен заем в размер на 10 000 лв., като уговорката била да ги върне след една седмица. Ищецът имал сметка в банка и извършил превод в полза на ответника в размер на 8 000 лв., с основание отпуснат „заем”. След този момент ответникът променил отношението си към ищеца, не му върнал парите в уговорения срок и започнал да бави месечното му възнаграждение. Ищецът решил да напусне работа и уведомил ответника за това. На 15.12.2017 г. ищецът завършил последния работен ден в Германия, като уведомил ответника, че си тръгва за България с маршрутка, като оставил камиона на паркинг в Германия. Взел документите на товарния автомобил със себе си и след като се прибрал поискал от ответника първо да му плати двете дължими за м. ноември и м. декември 2017 г. заплати преди да му върне документите.

          В хода на прокурорската преписка били снети обяснения от ищеца, в които той подробно обяснил обстоятелствата по даване на паричната сума от 8 000 лв. в заем на ответника. В тези обяснения /л. 43 от делото/, ищецът заявил, че през м.декември 2017г. ответникът му върнал въпросните 8 000 лв., но имал да взема още две заплати за м. ноември и м. декември 2017г. в размер на 4 700 лв. Преписката приключила с протокол за доброволно предаване на задържаните от ищеца документи, както и с протокол за предупреждението му, съставен по чл. 65 ЗМВР и съответно с Постановление от 14.03.2018 г. на РП – Плевен за отказ да се образува досъдебно производство срещу ищеца.

На 30.07.2018г. ищецът депозирал пред СлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 3673/2018г. на СлРС и съответно издадена заповед № 2000/01.08.2018г., срещу която ответника своевременно възразил.

          В хода на процеса е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице, както и от изслушването му в открито с.з., се установява, че по банковата сметка на ищеца не са били превеждани суми от ответника в качеството му на физическо лице. Преводите, които са правени на ищеца за периода от 21.04.2017г. към момента на проверката на документацията в банката са парични суми от „Версус 88” ЕООД, с основание „работна заплата и командировъчни”, „аванс”, „празник” и „обезщетение по чл. 224 КТ”.

В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства.

Показанията на свидетеля Голев сочат на действително даден заем от ищеца на ответника в размер на 8 000 лв. с уговорката да бъде върнат след една седмица. По повод на тези пари страните водели телефонни разговори, в период от време много преди ищецът да даде обяснения по прокурорската преписка, т.е. преди м.януари 2018г. Свидетелят установява още, че работодателят, чийто управител бил ответника имал затруднения с плащането на заплатите на шофьорите, вкл.тази и на свидетеля, а ищецът имал да взема цит.”заплати назад”.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от писмените и гласни доказателствени средства.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Голев, като логични, последователни и вътрешно непререкаеми, както и кореспондиращи с представените писмени доказателства.

         Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск  с правно основание чл. 422, вр.чл.415 ГПК е допустим, тъй като е предявен от правен субект- заявител, разполагащ с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този вид искове ищецът следва да установи съществуването на  вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.

В конкретния случай, предмет на предявения иск е вземане, за което ищецът твърди наличие на сключен договор за паричен заем.

С договора за заем за потребление, уреден в чл.240 ЗЗД, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Касае се за неформален, реален договор, т.е. сключва се с предаването на вещта и има за предмет потребими вещи, индивидуализиращи се с предаването. При този договор задълженията на заемателя се заключават във връщане на сумата (когато предмет на договора са пари) или вещи от същия вид, количество и качество (родово определена престация) в уговорения срок, а ако няма до един месец след поканата.

В казуса, поставен за разглеждане безспорно се установи, че на 21.04.2017г.  ищецът превел по банкова сметка ***. с основание „заем”. От свидетелските показания се установи, че тази сума била дадена с уговорката да бъде върната от ответника след една седмица.

Ответникът действително, чрез пълномощника си в процеса не изложи точни твърдения по какъв начин била върната тази сума и кога, но доколкото се позовава на обяснения на ищеца, дадени пред орган на власт в прокурорска преписка и доколкото ищецът оспори съдържанието на този документ, но не успя да го опровергае, съдът следва да приеме за доказано, че парите са били върнати.

Протокол, обективиращ обяснения на една от страните в гражданския процес, дадени в досъдебно производство или предварителна проверка има значението на частен свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила, ако съдържа неизгодни за издателя си факти /Р.№ 210/19.09.2016г. по гр.д. № 861/2016г. на ІV г.о. ВКС, в което е разгледан случай на дадени обяснения в прокурорска преписка, както и посочени други решения на ВКС в този смисъл/.

 Документът има това значение само в частта, която материализира изявлението на страната/подписаните от нея изявления/. В останалата си част, обективираща подписано от органа на проверката/досъдебното производство изявление, че обясненията са дадени пред него, той представлява официален свидетелстващ документ. Обвързващата му доказателствена сила по чл.179 ГПК се отнася само до факта на даване на обясненията със съдържанието, записано в протокола/обяснения, но не и до тяхната вярност, т.е. съответствието им с действително осъществените факти. За последното документът, в качеството си на частен има материална доказателствена сила, защото обективира изявление за факти, неизгодни за издателя.

В настоящия процес, допуснатото оспорване на обяснения, дадени от ищеца в прокурорска преписка на РП-Плевен, в частта им относно твърдяното от него невярно съдържание, във връзка със записаното, че ответника  върнал заема от 8 000 лв. в края на месец декември 2017г. не бе доказано. Ищецът не опроверга собственото си изявление пред орган на власт, от което ясно се установява, че дадените в заем 8 000 лв. му били върнати от ответника, но ищецът имал да взема две заплати за м.ноември и декември 2017г. Самият ищец също не сочи по какъв начин са били върнати парите, но това не е задължително да стане по банков път. Възможно е да е била върната сумата в брой, чрез прихващане или по друг начин, който страните не са длъжни да сочат пред съда /очевидно в случая двете насрещни страни не споделят  в пълен обем своите отношения във връзка с процесната сума/. Съдът обаче е обвързан от материалната доказателствена сила на дадените от ищеца обяснения, чието съдържание бе оспорено, но неуспешно. Именно поради факта, че сумата би могла да бъде върната не само по банков път, съдът не счита, че съдържанието на оспорения документ е опровергано, посредством допусната съдебно икономическа експертиза. Последната единствено установи, че сумата не е била върната по банков път. От това писмено доказателствено средство обаче се установяват твърденията на ищеца, дадени в оспорените от него обяснения, че останали неплатени му заплати за м.ноември и декември 2017г. Видно от банковото извлечение на ищцовата сметка и от заключението на експертизата, последният превод от работодателя за работна заплата е на 28.11.2017г., т.е. към датата на дадените от ищеца обяснения 24.01.2018г., както и към датата на изготвяне на заключението на вещото лице действително липсва превод за заплата за м.ноември и декември 2017г. /проследени по хронологичен ред преводите/.

Ето защо съдът приема, че действително отношенията на страните по повод дадения заем са уредени, но са останали неуредени сметки на ищеца с търговското дружество-бивш работодател, чийто управител е ответника.

Само за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че представените в последното открито съдебно заседание два писмени документа – протоколи за извършени проверки от инспекцията по труда, неприети от съда, поради настъпила преклузия също не установяват недължимост на работните заплати към ищеца. Първият протокол касае свидетелят Голев и в тази връзка е неотносим, а втория протокол касае проверка за изпълнение на дадени задължителни предписания от предходна проверка, извършена през м.10 2017г., към който момент заплати за м.ноември и декември 2017г. не са били дължими, т.е. няма как това да е било проверено и установено.

Изложеното по горе обуславя отхвърляне на  предявената претенция по чл.422 ГПК, вр.чл.240 ЗЗД, като неоснователна и недоказана.

При това положение съдът следва да разгледа и се произнесе по евентуално предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Този вид иск изисква наличието на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. още когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Фактически следва да е дадено нещо при липса на сключен договор или при нищожен договор, но едната страна е престирала фактически, мислейки, че изпълнява валидно договорно задължение.

В казуса безспорно се установи, че процесната сума в размер на 8 000 лв. е дадена с основание, а именно „паричен заем”, поради което не са налице изложените по-горе предпоставки за уважаването и на този иск.

Ето защо, предявените претенции главна и евентуална биват отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

По правилата на процеса и с оглед неговия изход, ищецът бива натоварен с отговорност за разноските, сторени от ответника в размер на 876 лв., платен адвокатски хонорар с вкл.ДДС, съобразно представена фактура № **********/15.01.2019г. и извлечение от банкова сметка ***.01.2019г. към списък по чл.80 ГПК.

 

          Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.240 ЗЗД предявеният от Н.Ц.С., ЕГН: ********** *** против В.К.Ц., ЕГН: ********** *** положителен установителен иск за установяване съществуването и дължимостта на сума в размер на 8 000 лв. (осем хиляди лева), представляваща предоставен паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2018г.  /подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД предявеният от Н.Ц.С., ЕГН: ********** *** против В.К.Ц., ЕГН: ********** *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 8 000 лв. /осем хиляди лева/, дадена без основание, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК  Н.Ц.С., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.К.Ц., ЕГН: ********** *** сума в размер на 876 лв. ( осемстотин седемдесет и шест лева), деловодни разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез пълномощниците им.

 

                               

 

                                               

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: