РЕШЕНИЕ
№ 1284
гр.Бургас, 10.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
31 октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ :
Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдията- докладчик а.д. № 1622 по описа на съда за 2022г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е А.Л.Х. ***, ЕГН:**********, със съдебен
адрес ***. Жалбоподателят участва в
производството чрез пълномощник - адвокат Д.В. ***.
Ответник по жалбата е полицейски инспектор в РУМВР
Карнобат. Ответникът взема участие в производството лично. Представя преписката
по проведеното пред него производство.
Предмет на оспорване е заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0282-000083/22.08.2022г. на полицейски
инспектор в РУМВР Карнобат, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията
на лек автомобил Ауди А4 с рег. № ******* за срок от шест месеца, считано от
22.08.2022г. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че
на 22.08.2022г. около 4.30 часа в гр.Карнобат, на ул.Иван Вазов, до дом № 29 с
посока на движение от бул.Девети Септември към ул.Дунав, собственият на А.Х.
лек автомобил Ауди А4 с рег.№ ********бил управляван от лицето А.Й.Х. ЕГН:**********,
като последният не притежавал СУМПС и бил неправоспособен.
В жалбата и в съдебно заседание се правят оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Не се оспорва, че лекият
автомобил,у посочен в заповедта, е собственост на жалбоподателя. не се оспорват
обстоятелствата, свързани с управлението на автомобила на посочените време и
място от лицето Ангел Х., което не е правоспособен водач. Заявява се, че
жалбоподателят не е предоставял на неправоспособния водач автомобила си за
управление, както и че не е бил уведомен за започването на производството по
издаване на заповедта. Иска се съдът да отмени заповедта. Иска се присъждане на
разноски. Сочат се доказателства.
Ответникът депозира пред съда писмено становище за
неоснователност на жалбата, в което
излага доводи за липсата на основания за оспорване на заповедта. Иска съдът да
отхвърли жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представено е заверено копие от заповедта, предмет на
оспорване - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0282-000083/22.08.2022г. на ответника,
от което се установява издаването и.
Обстоятелствата по заповедта в основната им част не се
оспорват от жалбоподателя, а именно, че на 22.08.2022г. около 4.30 часа в
гр.Карнобат, на ул.Иван Вазов, до дом № 29 с посока на движение от бул.Девети
Септември към ул.Дунав, собственият на А.Х. лек автомобил Ауди А4 с рег.№
******* бил управляван от лицето А.Й.Х. ЕГН:**********, като последният не
притежавал СУМПС и бил неправоспособен.
Като свидетел по делото е разпитан Й.К.Х., тъст на жалбоподателя А.Х..
Свидетелят е баща на непълнолетния Ангел Х., който при проверката е управлявал
автомобила на жалбоподателя. Свидетелят сочи, че на 21.08.2022г. вечерта са
били на празненство по случай рождения ден на дъщерята на жалбоподателя.
Свидетелят имал здравословни проблеми и се прибрал рано, но сина му Ангел
останал още на празненството в дома на жалбоподателя. Сутринта около 4.30 – 5
часа Ангел събудил баща си и му разказал, че направил „беля“. От жилището на А.Х.,
по време на празненството, взел ключа за колата му и заедно с приятели на
неговата възраст решили да се поразходят с превозното средство. При тази
разходка били спрени от контролните органи, при което се установило
управлението на автомобила от Ангел. Автомобилът след проверката бил оставен на
място със свалени от полицаите регистрационни табели. Ключа за превозното
средство полицаите оставили у детето, което ги предало баща си. Към момента на
разговора на Ангел с баща си и предаването на ключовете А.Х. все още не знаел,
че има проблем с автомобила му. В последствие св.Йордан Х. го уведомил и му
върнал ключовете.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
съобразно изискванията за това по чл.172 ал.1 ЗДвП. Приложен е препис от заповед
№ 251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОДМВР Бургас с която са делегирани
правомощия на длъжностни лица от МВР, включително полицейските инспектори при
съответното териториално РУ към ОДМВР Бургас, за издаване заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки по ЗДП. Не е налице основание за
оспорване на заповедта по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – писмена е и
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването
на обжалвания акт. Предвид специфичната процедура по издаване и налагане на
ПАМ, уредена в чл.172 от ЗДП, както и целите на мярката, уредени в чл.171 от
ЗДП, насочени към незабавно преустановяване на конкретно противоправно
поведение, създаващо опасност за движението по пътищата, липсата на уведомяване
на адресата за започване на административното производство по издаването на
заповедта не следва да се разглежда като съществено процесуално нарушение при
положение, че самата заповед е била надлежно съобщена на адресата и последният
е имал възможност да реализира правото си на защита пред съда. Не е налице
основание за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.
Правилно са установени фактите по случая и правилно е приложен
материалния закон, а направените в тази връзка оплаквания от жалбоподателя са
неоснователни.
Съгласно чл.171 т.2а б.А от ЗДП за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В процесния случай е налице
последната хипотеза – собственото на жалбоподателя превозно средство е било
управлявано от лице, на което е неправоспособно и тези обстоятелства не са
спорни по делото. Жалбоподателят е приел в дома си като гост неправоспособното
непълнолетно лице. Оставил е ключа за колата си на достъпно за госта си място,
като по този начин не е положил необходимата грижа за безопасността на
движението по пътищата. Следва да се подчертае, че отговорността на
собствениците на автомобили, произтичаща от цитираната по-горе разпоредба, не
се ограничава до действията им в качеството на водач, а напрактика
законодателят е въвел изискване за полагане на необходимата грижа от
собственика с цел недопускане на управление на превозното средство от
неправоспособни водачи. В процесния случай жалбоподателят е следвало да държи
ключа за колата на място, недостъпно за веселящите се в дома му младежи. При
тези обстоятелства АО правилно е приложил закона, като е издал заповедта за
прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Не е налице
основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение по чл.6 от АПК - липса на съразмерност на мярката и издаването и в разрез с целта на
закона. Както бе посочено по-горе липсата на положена от собственика грижа е
довело до реална и съществена опасност за живота, здравето и имуществото на
участниците в движението по пътищата. Именно тази опасност е била успешно
премахната чрез прилагането на оспорената принудителна административна мярка,
като временно е била отнета възможността на жалбоподателя, чрез липса на
осъществен контрол върху моторното превозно средство, да допуска управлението
му от неправоспособни лица. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.5 от АПК.
Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на
извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е
законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание
чл.172 ал.2 АПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А.Л.Х. ***, ЕГН:**********,
със съдебен адрес ***, срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0282-000083/22.08.2022г. на полицейски инспектор в
РУМВР Карнобат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :