РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100500997 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260050 от 16.04.2021 г. постановено по гр.д. № 31 по описа за 2021 г.
на Районен съд Айтос, съдът е прекратил сключения между Ф. Н. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. ***, община *** и Х.Х.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***,
община *** граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по
вина на съпруга; предоставил е упражняването на родителските права върху децата Х. Х.Р.,
ЕГН ********** и Л. Х.Р., ЕГН ********** на майката Ф. Н. Р. като е определил
местоживеенето на децата в дома на майката с адрес: с. ***, община ***; определил е режим
на лични контакти между децата Х. Х.Р., ЕГН ********** и Л. Х.Р., ЕГН ********** и
бащата Х.Х.Р. - всяка втора и четвърта седмица в месеца за времето от 17.00 часа в петък до
19.00 часа в неделя с преспиване, както и в продължение на един месец през летния сезон ,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; през дните на официалните
празници Коледа, Нова Година , Великден, както и религиозните празници Шекер Байрам и
Курбан Байрам на всяка четна година първи ден при майката, а втория ден при бащата, на
всяка нечетна година първия ден при бащата, а втория ден при майката, като приемането
1
и предаването на децата се осъществява между родителите в дома на майката; осъдил е на
осн.чл.143, ал.2 СК бащата Х.Х.Р. да заплаща на всяко от децата чрез тяхната майка Ф. Н. Р.
месечна издръжка в размер на 170лв., считано от 15.01.2021г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска; възстановил е предбрачното фамилно име на ответницата Ф. Н.
Р., която след развода ще носи фамилното име К. и е осъдил Х.Х.Р. да заплати по сметка
на РС-Айтос сумата от 489,60лв. съразмерно на стойността на присъдената издръжка, както
и 25,00 лева - окончателна държавна такса по развода, а на Ф. Н. Р. да заплати разноски в
размер на 375лв.
Постъпила е въззивна жалба от Х.Х.Р., с която същият оспорва като неправилно
постановеното решение от АРС, но в жалбата не е конкретизирано дали решението се
обжалва във всички негови части или в отделни такива, поради което на въззивника бяха
дадени указания да направи съответното уточнение. Във въззивната жалба се съдържат
предимно оплаквания за неправилност на решението в частта, в която упражняването на
родителските права върху децата е предоставено на майката като на въззивника е определен
режим на лични отношения. Излагат се съображения за това, че майката не работи, не
реализира доходи, както и че в къщата на родителите й, в която тя се е установила с децата,
няма подходящи условия за тяхното отглеждане и възпитание. Родителите на ищцата не
разполагали нито с физическа, нито с финансова възможност да й помагат. Майка й И.М.
била личен асистент на втората си дъщеря, за която се грижела изцяло, а баща й Н. К.
работил като охрана в град Варна и често отсъствал. Твърди, че в дома на неговите родители
– баба и дядо на децата по бащина линия, където децата от раждането им са били
отглеждани, са създадени отлични условия за живеене, обучение и възпитание. Излагат се
оплаквания за допуснати нарушения на чл. 59, ал. 6 от СК, тъй като пред
първоинстанционния съд не било извършено изслушване на родителите, което законът бил
уредил като задължително, а не факултативно действие. Подробни възражения са направени
досежно присъждането на разноски в полза на ищцата, тъй като същата не била представила
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на нов
съдебен акт, с който да бъде разрешен спора за родителските права и отглеждането на
децата при т.н. „споделено гледане от двама родители“, както и да бъде намален размера на
присъдените разноски.
С въззивната жалба са формулирани доказателствени искания: да се изслушат
двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 от СК; да бъде допуснат до разпит един свидетел за
допускане на съдебно – психологическа експертиза.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна Ф. Н. Р., чрез
упълномощения й представител адв. Диана Вълчева, която в срока по чл. 263 от ГПК е
депозирала писмен отговор. На първо място в отговора се сочи, че от съдържанието на
2
подадената жалба не ставало ясно дали да се обжалва цялото решение или отделни негови
части, и в тази връзка се моли за нейното уточнение. По същество, намира, че Айтоският
районен съд е постановил правилно и обосновано съдебно решение, като изводите на съда
са формирани след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. За да
предостави упражняването на родителските права на майката, съдът правилно е преценил,
че именно по този начин ще бъде гарантиран в най- голямата степен т.нар. „най – добър
интерес“ на децата. Заявява се, че децата се намират в най- близка връзка с майка им, която
от раждането им е полагала непосредствени грижи за тях. Поставя се акцент и върху
поведението на ответника, за което са събрани данни от свидетелските показания като се
сочи, че същото е застрашаващо живота и здравето на децата. Що се отнася до социално –
битовите условия за отглеждането на децата в дома на родителите на ищцата, въззиваемата
се позовава на приетия по делото социален доклад, от който се установявало, че жилището
отговаря на всички необходими изисквания. Изложени са съображения и относно
получаваните от двамата родители доходи. Заявява се, че бащата не работи на постоянна
работа, както и че често в семейството е имало недостиг на финансови средства. Майката, от
своя страна не е работила до преди да се разделят с ответника, но причина за това е била
неговата крайна ревност, като малко след раздялата им Фатме е започнала да работи, в
подкрепа на което по делото са били своевременно ангажирани доказателства. Моли за
потвърждаване на решението и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. По
искането за изслушване на родителите не се противопоставя, но намира, че не е необходимо
да бъде назначавана СПЕ.
С Определение от 28.06.2021 г. по настоящото дело, въззивният съд на основание
чл. 59, ал. 6 от СК постанови личното изслушване на родителите в съдебно заседание,
доколкото такова не е било проведено пред първоинстанционният съд. Останалите
доказателствени искания са оставени без уважение, доколкото чрез тях се цели установяване
на факти и обстоятелства, които не се твърдят от страните /напр. че има родителско
отчуждение/.
В проведеното пред БОС открито съдебно заседание, въззивникът не се явява,
представлява се от процесуалния си представител адв. Ангел Ангелов, който заявява, че
доверителят му е заминал за чужбина, за да работи и в подкрепа на това представя трудов
договор от 20.05.2021 г., с превод на български език. По същество заявява, че не оспорва
прекратяването на брака, но счита, че вина за това имат и двамата съпрузи, а не само
ответникът. Моли съдът да постанови споделено отглеждане на децата, тъй като до
фактическата раздяла на съпрузите те са били отглеждани в дома на родителите на
ответника, където са създадени отлични условия за това и намира, че не следва децата да
бъдат откъсвани от тази среда. Ако не бъде уважено искането за определяне на споделено
родителство, то се иска съдът да определи „свободен режим“ на лични отношения с децата,
при който същите да могат без ограничения да посещават дома на своя баща. Оспорва и
размерът на определената издръжка, който намира за изключително завишен. Счита, че
поради това, че вината за разтрогване на брака е и на двамата родители, то разноските по
3
настоящото дело следва да останат в тежест на страните така както са ги направили. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, въззиваемата Ф. Н. Р. се явява лично и с упълномощения от
нея адвокат Вълчева. В хода на постановеното лично изслушване, страната заявява, че в
момента живее в двуетажната къща на нейните родители, намираща се в същото село, в
което се намира и къщата на родителите на ответника. Посочва, че децата са привързани и
към двамата си родители, но намира, че баща им не би могъл да се грижи за тях, тъй като
работи в чужбина, а освен това и злоупотребява с алкохол. Представя доказателства, че е
започнала работа и реализира самостоятелно трудови доходи. Разчита на помощта и на
родителите си, при които живее, както за отглеждането на децата, така и във финансово
отношение. Заявява, че не ограничава децата да се виждат с баща си, както и с неговите
родители.
След извършена по реда на чл. 267 от ГПК, съдът намира, че въззивната жалба е
допустима - подадена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, предявена
от Ф. Н. Р. против Х.Х.Р. за прекратяване на сключения между тях брак като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на съпруга. Наред с предявения брачен иск с правно
основание чл. 49 от СК, ищцата е поискала да й бъдат предоставени родителските права по
отношение на родените от брака деца Х. Х.Р. и Л. Х.Р., а на бащата –да бъде определен
режим на лични отношения. Претендира също така ответникът да бъде осъден да заплаща
издръжка на децата – по 180 лева за всяко от тях. Поискано е и възстановяване на
предбрачното фамилно име на ищцата.
Пред първоинстанционният съд са представени писмени доказателства, назначен е
социален доклад, изслушано е по – голямото дете Х. Х.Р. и са разпитани общо шест
свидетели, по трима на всяка от страните. Събраната доказателствена съвкупност е обсъдена
от първоинстанционния съд и въз основа на извършения анализ, Айтоският РС е извършил
преценка относно това чия е вината за прекратяване на брака, както и по въпроса кой е по –
подходящият родител за упражняване на родителските права.
По въпроса за вината, съдът е кредитирал свидетелските показания,от които се
установява, че конфликтите между съпрузите често са били в резултат на това, че
ответникът е употребявал алкохол, както и че проявявал ревност. Същият не е позволявал на
съпругата си да ходи на работа, да се среща с други хора, а освен това след като пиел ставал
агресивен и често вдигал скандали в дома им. Тези обстоятелства се установяват и от двете
4
групи свидетели, включително и водените от ответника. Конкретната случка, осъществила
се на 14.01.2021 г., когато на сутринта Х.Р. прибирайки се вкъщи употребил алкохол, е
предизвикал поредния конфликт, се установява и от показанията на св. Л.М., която е майка
на ответника и пряк свидетел на ситуацията. Същата потвърждава, че предната вечер
страните са били на рожден ден и снаха й се върнала по – рано. Ищцата я била помолила да
отиде да спи в къщата им, тъй като се страхувала от съпруга си. Свидетелката потвърждава,
че синът й се е върнал към 3 часа вечерта и е бил „почерпан“ . Заявява, че два часа по –
късно взел колата и заедно с по – малкото дете тръгнали нанякъде. В същия ден снаха й се
обадила на полицията във връзка със случката и малко по- късно се изнесла от дома им
/което не се било случвало за първи път/.
Останалите свидетели –св. Х. М., св. Н. К. и св. А.А. също потвърждават за чести
конфликти между съпрузите, за които като основни причини посочват алкохола, който
ответникът употребявал, както и неговата ревност. Св. Н. К. – баща на ищцата посочва, че
още докато страните са имали едно дете пак са били разделени за около една година отново
поради конфликти в отношенията им. След това пак заживяли заедно, но отношенията им не
се подобрили, ответникът като си пийнел ставал агресивен, чупел, блъскал и дъщерята на
свидетеля изпитвала основателен страх да остава сама в дома им. Посочва, че през цялото
време за децата се е грижела предимно ищцата, тъй като тя не работила /тъй като ответникът
така настоявал/, а се грижела за цялото домакинство. Когато съпругът заминавал да работи в
чужбина не оставял пари на жена си, а се е налагало свидетелят да й помага финансово.
Освен това описва съпругът на дъщеря си като много ревнив, като не само не й давал да
ходи на работа /защото там имало други мъже/, но дори й забранявал да излиза сама, да се
облича с къси поли, да посещава зъболекар, който е от мъжки пол и др.
Св. З.М. и св. М.М., които в качеството си на служители на МВР са посетили
семейното жилище след конфликта на 14.01.2021 г. , по подаден от ищцата сигнал, също
потвърждават заявеното пред тях от Ф.Р., а именно, че искала да напусне дома на мъжа си,
но че се страхувала от побой и саморазправа. Св. З.М. потвърждава, че страните преди
години пак са имали скандал и тогава пак до ответника е било отправено предупреждение.
Въз основа на събраната доказателствена съвкупност, районният съд е формирал
правилен и обоснован извод, че вина за настъпилото разстройство на брака има съпругът
Х.Р.. До същият извод, достига и настоящият състав на въззивната инстанция, след
извършена самостоятелна преценка на дадените свидетелски показания, прецени по
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. Пред въззивният съд не бяха ангажирани
други доказателства, които да опровергаят верността на изводите, до които АРС е
достигнал, като оплакванията във въззивната жалба касателно въпросът за вината са
бланкетно заявени и съдът ги приема за неоснователни.
По следващите спорни въпроси, повдигнати с въззивната жалба, а именно относно
предоставянето на родителските права върху децата и определянето на режим на лични
5
отношения с бащата, въззивният съд намира следното.
В мотивите на обжалваното решение, съдът, съблюдавайки установените от
съдебната практика фактори, които са от значение при предоставянето на родителските
права, е приел като значими такива в настоящия случай: възрастта на децата и
съществуващата силна връзка между майката и децата, изградена в резултат на
непрекъснатите грижи, които тя е полагала от раждането им. Съдът е обсъдил, че особено
ще се касае до по – малкото дете Л. – момиче на * години, то за същата е налице
непосредствена нужда от майчина грижа. Съдът е отчел и данните за осигурени от страна на
майката подходящи социално-битови условия за отглеждане на децата, в дома на нейните
родители, данни за които се съдържат в социалния доклад. Зачетени са и данните относно
помощта, която майката намира в лицето на нейните родители, с които живеят в една къща,
както за отглеждането на децата, така и за нейната емоционална и финансова подкрепа. В
резултат на извършената преценка на всички тези данни, районният съд е приел, че в най-
добър интерес на децата е родителските права да се упражняват от майката.
Настоящият съд напълно подкрепя тези изводи на АРС, като намира, че изложените
във въззивната жалба доводи са неоснователни, а така също и неподкрепени от събрания
доказателствен материал. Въззивникът настоява, че съдът в защита на най- добрия интерес
на децата следва да определи родителските права да бъдат упражнявани съвместно и от
двамата родители, при т.нар. „споделено родителство“. С отговора на въззивната жалба,
ищцата е изразила своето изрично несъгласие за така предложената форма на упражняване
на родителските права, като наред с това подробно е обосновала, защо счита, че решението
на АРС по поставения на разглеждане въпрос е правилно.
По въпроса дали служебно съдът може да предостави родителските права върху
децата за съвместно упражняване от двамата родители е налице задължителна съдебна
практика, изразена в т. 2 от т.решение № 1/03.07.2017 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСГК на
ВКС. Според цитираната практика разпоредбата на чл.59,ал.2 СК изключва възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно от двамата родители в
случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Тази практика е затвърдена и
в по – новата практика на ВКС /така напр. Решение № 176 от 22.01.2021 г. по
к. гр. д. № 4025 / 2019 г. на Върховен касационен съд/. В посоченото решение, ВКС е приел,
че след като страните по делото не са постигнали споразумение за упражняване на
родителските права, съдът не може да постанови упражняване на родителските права върху
детето съвместно от двамата родители под формата на режим на лични отношения с
родителя, който не упражнява правата с такава времева продължителност, която да е равна
на времето, през което детето ще бъде с родителя, на когото са предоставени родителските
права. Съдът е приел също така, че в интерес на детето е да бъде определен максимално
широк режим на лични контакти между него и майката, но не и такъв, който да е еднакъв по
време с това, което е определено за бащата, на когото се възлага упражняването на
родителските права.
6
С оглед така даденото разрешение в съдебната практика на поставения с въззивната
жалба въпрос касаещ т.нар. „споделено родителство“, въззивният съд намира, че изложените
от въззивника оплаквания са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
В жалбата не са изложени други основателни възражения, разглеждането на които
да доведе до формиране на по – различни изводи от тези, изложени от АРС относно
определянето на родителя, който притежава по – висок родителски капацитет и на когото
следва да бъдат възложени родителските права. От ангажираните от въззиваемата страна
доказателства пред настоящата инстанция – трудов договор от 16.06.2021 г. се опровергава
твърдението на въззивника, че майката е безработна и че същата нямала трудови навици.
Същевременно от заявеното от процесуалния представител на въззивника
становище, както и от представеното от него писмено доказателство, става ясно, че
ответникът в момента се е установил в чужбина, за да работи, което очевидно би имало за
последица невъзможността му за определен период от време /докато продължава да полага
труд в чужда държава/ да се грижи за децата си по един пълноценен и най – вече в техен
интерес начин.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение, в
частта, в която съдът е постановил родителските права върху децата да бъдат предоставени
на майката, е правилно и обосновано, и следва да бъде потвърдено.
Относно определеният от съда режим на лични отношения с бащата, във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания, но доколкото съдът служебно следи за интересите на
децата, извърши проверка и относно правилността на решението в тази му част. Районният
съд е определил режим на лични отношения -всяка втора и четвърта седмица в месеца за
времето от 17.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя с преспиване, както и в продължение на
един месец през летния сезон , който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
през дните на официалните празници Коледа, Нова Година, Великден, както и религиозните
празници Шекер Байрам и Курбан Байрам на всяка четна година първи ден при майката, а
втория ден при бащата, на всяка нечетна година първия ден при бащата, а втория ден
при майката, като приемането и предаването на децата се осъществява между родителите в
дома на майката. Въззивният съд намира, че така определеният режим в достатъчна степен
ще позволи децата да поддържат равностойни взаимоотношения с баща си, да не се
отчуждават от него, а той от своя страна пълноценно да участва в тяхното възпитание и
отглеждане.
Освен това, от данните по делото, включително и от становището на въззивницата,
изложено в хода на постановеното изслушване пред въззивния съд, става ясно, че след
фактическата раздяла на страните, същите постигат разбирателство относно личните
отношения на бащата с децата, както и с неговите родители. Ищцата отчита, че децата са
привързани и към баща си, като намира, че изградената между тях връзка следва да бъде
7
съхранена. Така демонстрираното от страна на майката отношение свидетелства и за нейния
висок родителски капацитет. От друга страна, по този начин на бащата е предоставена
възможност да осъществява лични контакти с децата си дори и извън определения от съда
режим, което е от голямо значение за затвърждаването на създадените между тях
отношения.
С оглед изложеното, съдът намира, че решението, в частта, в която е определен
режима на лични отношения е правилно и няма основание същото да бъде изменяно в тази
част.
Във въззивната жалба не се съдържат никакви оплаквания относно определеният от
съда размер на издръжката, поради което въззивният съд указа на въззивника, че следва да
уточни дали обжалва решението и в частта относно присъдената издръжка. В уточняващата
молба, подадена в изпълнение на дадените указания, въззивникът отново само бланкетно
заявява, че оспорва решението и относно размера на издръжката. Едва по същество,
процесуалният представител на ответника излага становище, че определената от АРС
месечна издръжка е прекомерна и следвало да бъде редуцирана до минимално предвидената
в закона. Пред въззивната инстанция бе представен трудов договор, сключен от ответника,
от който се установява, че същият е започнал да работи в Германия, което предпоставя
възможност същия да реализира постоянни доходи. В мотивите на АРС са обсъдени
нуждите на децата, които са обосновали изводите на съда при определяне на месечна
издръжка от по 170 лева за всяко от децата. Същите напълно се споделят от настоящият съд,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да ги преповтаря в
настоящия съдебен акт.
На последно място въззивникът намира, че неправилно районният съд е уважил
претенцията на ищцата за присъждане на сторените от нея разноски, която сама по себе си
била недопустима, тъй като не бил представен списък по чл. 80 от ГПК. Счита, че в
настоящото производство не намира приложение правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора, тъй като същото било такова на спорна администрация. Моли,
ако съдът все пак намери, че искането за присъждане на разноски е основателно, то техния
размер на бъде намален.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Доколкото районният съд е
постановил, че вина за прекратяване на брака има ответника Х.Х.Р., то правилно, съдът е
процедирал като е възложил в негова тежест сторените от ищцовата страна разноски.
Произнасянето на съответната инстанция, пред която е висящо делото по въпроса за
разноските не е обусловено от наличието или липсата на списък по чл. 80 от ГПК. Същият е
предпоставка за допустимост на отправеното впоследствие искане от страната за изменение
или допълване на решението, в частта за разноските. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, ответната страна е следвало да заяви до приключване на
8
устните заседание пред първата инстанция, а не с въззивната жалба, поради което същото не
подлежи на разглеждане. Но дори да се приеме за допустимо, същото се явява и
неоснователно доколкото размера на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение за
представителството й пред първата инстанция е в предвидения от Наредба № 1 от 2004 г.
минимален размер.
С оглед потвърждаването на първоинстанционното решение, право на разноски в
настоящото производство има въззиваемата страна, която своевременно е заявила претенция
за присъждане на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за
реалното заплащане на което е ангажирала и доказателства. Въззивникът, чрез
процесуалният си представил е оспорил същото като прекомерно на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК, което възражение съдът намира за неоснователно. Съгласно т.3 от Тълкувателно
решение №6/2013 г. ОСГКТ, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2
от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. В настоящия случай, така посочения
размер на адвокатско възнаграждение от 600 лева е минималния такъв съобразно чл.7, ал.1,
т.2 от наредбата, поради което и не подлежи на намаляване. Ето защо въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата разноските за настоящата инстанция в размер на 600
лева.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260050 от 16.04.2021 г. постановено по гр.д. № 31
по описа за 2021 г. на Районен съд Айтос.
ОСЪЖДА Х.Х.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, община *** да
заплати на Ф. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, община *** направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв. /шестстотин лева/- платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
9
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10