Н Е П
РИ С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е №……..
АРДИНО
12.04.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- Ардино, в ОТКРИТО съдебно заседание проведено
на 07.04.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
при
секретаря КАТЯ ХАДЖИЕВА и с участието на прокурора
.................................................................., като
разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 165 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 т. 6 ГПК, във
връзка с чл. 146 ал. 2 от Семейния Кодекс.
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 144, и чл. 149 от Семейния Кодекс.
В исковата молба се сочи, че с
влязло в сила съдебно решение № 21/24.04.2015 г., по Гр. дело № 136/2014 г. по
описа на Районен съд Ардино, ответникът Н.А.С., в качеството си на баща на Р.Н.С.,
е бил осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лв.
чрез Снежана Асенова Чаушева в качеството й на майка и законен представител.
Посочва се, че с решение по гр.
дело № 135 по описа на PC -
Ардино от 2019 г. размера на издръжката е увеличен на 250 лева. Тъй като двете
решения са били постановени при условията на чл. 143 от СК, с навършването на
18 годишна възраст на 03.07.2020 г. на ищцата, са настъпили законови основания
за прекратяването на издръжката по горепосочените съдебни решения. Вече не
получавала издръжка от ответника, но същевременно продължавала курса си на
обучение за средно образование в Професионална гимназия по икономика „Алеко
Константинов” гр. Кърджали, където е била в 12 клас за учебната 2020/2021
година. Посочва се, че все още продължавала да живее в ученическо общежитие в
гр. Кърджали и разноските й за образование не са отпаднали. Издръжката до
момента не се е изплащала доброволно, а била събирана чрез изпълнително дело №
401/2015 г., образувано при ЧСИ Росен Сираков с № 812 при район на действие
Окръжен съд Кърджали. Сочи се, че
ответникът - Н. Мехмедов С. е бил неин баща. Получавал пенсия над 600 лв. и не
издържал други лица. Собственик е бил на три автомобила и недвижим имот находящ се в с. Ценово, общ. Чирпан. По данни на свидетели
работел извън пределите на Р. България, но на територията на ЕС. Към настоящия момент продължавали да са налице законовите
основания за заплащане на издръжка. Ищцата продължавала редовно обучението си в
Професионалната гимназия по икономика „Алеко Константинов" - гр. Кърджали,
в рамките на предвидения за обучение срок, който е бил с обща продължителност 5
години и била в 12 клас. Ищцата твърди, че не разполагала със собствено
имущество, нямала възможност да полага труд на постоянен трудов договор и
нямала други доходи, от които да се осигурява, освен от издръжката на майка си
и баща си. Твърди се още, че средствата от издръжката са й крайно необходими,
за да завърши обучението си. Въпреки това ответникът не осигурявал доброволно
издръжка на ищцата, с която да покрива разходите си за храна, наем, отопление,
облекло, обучение. Ищцата
смята, че подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на
потребностите й и да съответства на доходите на родителите й е в размер на
около 500 лв. месечно - за храна, такса за общежитие, дрехи, здравни нужди,
учебни пособия, спорт, пътни разходи и други текущи нужди от битов характер,
включително и такива, свързани със спецификата на образованието й, както и за
културно и интелектуално развитие, включително и за ученически екскурзии и
туризъм, като счита, че издръжката от страна на ответника- баща й е напълно
справедлива да бъде в по-голям размер, в сравнение с тази от майка й, тъй като
той не полага никакви други грижи за нея. Същевременно ищцата твърди, че майка
й е била безработна, отгледала я е сама, продължавала да полага грижи за нея и
е с увреждане, за което имала издадено Експертно решение № 2730 от 122 с дата
12.07.2017 г. от ТЕЛК към МБАЛ „д-р Атанас Дафовски”
гр. Кърджали, в което е определена 78 % трайно намалена работоспособност.
Липсата на работни места на територията на общ. Ардино, в съчетание със
заболяванията, които майката на ищцата имала /висока стенен увреждане и с
противопоказни условия на труд, които са въведени с Експертното решение на
ТЕЛК/, ограничавали драстично възможността на майка й за намиране на работа. Ето
защо намира за напълно справедливо баща й, ответник в настоящото производство
да й заплаща издръжка в размер на 300 /триста/ лв. Поради наличие на обективни
предпоставки за освобождаване от заплащане на адвокатско възнаграждение но чл. 7,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, в размер на 300 лв., на основание чл. 38, ал. 1. т. 1 и 2 от
ЗА, ищцата е освободен от плащане, поради което следва ответника да бъде осъден
да заплати дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищцата в анстоящото производство.
Предвид горепосочените
обстоятелства, ищцата счита, че са налице условията на чл. 144 oт СК
за издръжка на пълнолетен. Моли
се съда да постанови съдебно решение, с което на
основание чл. 144 от СК да осъди ответника Н.А.С., с ЕГН: **********, да
заплати на ищцата Р.Н. Селимчаушсва, с ЕГН: **********
месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева до настъпване на законни
основания за изменяне размера или прекратяване на издръжката. Моли се също така
на основание чл. 149 от СК, ответникът Н.А.С., с ЕГН: **********, да бъде
осъден, да заплати издръжка за минало време, за 3 месеца назад, считано от
датата на навършване на пълнолетие до датата на образуване на настоящото производство–
от 03.07.2020 г., до 02.10.2020 г.
Моли се
съда да осъди ответника Н.А.С., с ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на ищцата разноските по делото в
размер на 300 лв., съобразно представеното пълномощно за процесуално
представителство по чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, за което възнаграждение ищцата е
освободена от плащане на основание чл. 38, ал. 1. т. 1 и 2 от ЗА.
Моли на основание чл. 242, ал.1
от ГПК съда да допусне предварително изпълнение на решението.
Представени са писмени доказателства, които съда е приел
с постановено определение по реда на
чл. 140 от ГПК. Уважени са доказателствените
искания на страната.
В ОСЗ
по делото ищцата се представлява от адвокат А.П. ***. Исковете се поддържат
като допустими, основателни и доказани и според процесуалното поведение на
ответника, се моли за постановяване на неприсъствено решение при условията на
чл. 238 от ГПК.
В срока по чл. 131,
ал.1 от ГПК ответникът
Н.А.С. не е депозирал отговор по исковата молба. Не взема становище по
допустимостта и основателността им, не е оспорил обстоятелствата изложени в
исковата молба, не е направил доказателствени
искания, не е представил писмени доказателства, не е направил в срок изрично
искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Не се явява в съдебно
заседание и не се представлява. В срок
до разглеждане на делото в ОСЗ на 07.04.2021 г. представя при условията на преклузия молба със становище по предявените против него
обективно съединени искове и писмени доказателства, както и ненадлежно оформено
упълномощаване за процеусално представителство, които
не се приемат от съда като писмен отговор и приложени писмени доказателства по
смисъла на чл. 131, ал. 1 от ГПК.
РП-
Кърджали, ТО- Ардино, не вземат становище по исковете и не изпращат
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и процесуалното поведение
на ответника в настоящото производство Н.А.С., приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените от ищцата Р.Н.С.
обективно съединени искове по чл.144 и чл. 149 от СК се явяват допустими за
разглеждане, основателни и напълно доказани с оглед на представените писмени
доказателства, като, както бе посочено по- горе, съобразно характера на
исковете и процесуалното поведение на ответника в настоящото производство, са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение то делото, като предявените искове се уважат изцяло, а
решението не се мотивира.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките
на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.
На първо място, на ответника са връчени надлежно
разпореждането по чл. 131 от ГПК, ведно с исковата молба и доказателствата към твърдяните от ищцата обстоятелства, като с това
разпореждане му са били указани и последствията по чл. 131, ал. 3 от ГПК, като
в срока по чл. 131 от ГПК посмен отговор по делото от
ответника не е постъпил и не са представени доказателства.
На второ място, ответника Н.А.С. е бил редовно призован
и за съдебно заседание по делото, като до даване ход на устните състезания по
това гражданско производство, нито се е явил лично, нито надлежно се е
представлявал.
На трето място, ответникът не е направил и искане
делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Депозираната молба от него, вхозирана под № 260379/06.04.2021 г. при условията на преклузия по чл. 131, ал. 1 от ГПК съдържа становище по
допустимостта и основателността на предявените искове по чл. 144 и чл. 149 от ГПК, както и становище по писмените доказателства представени от ищцата, но не
съдържа изрично искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, което
изначало е изрично право на страната да го осъществи до даване на ход на
устните състезания, за разглеждане на делото по общия ред.
От друга страна от събраните по делото писмени и
гласни доказателства представени от ищцата, се установява вероятната
основателност на иска.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение при условията
на чл. 238, ал. 1 от ГПК, като обективно съединените искове по чл. 144 и чл.
149 от СК следва да се уважат изцяло от съда по изложените в ИМ обстоятелства и
събраните доказателства, като вероятно основателни, както и да уважи искането
на ищцата за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за
които има представени писмени доказателства на основание чл. 80, ал. 1 от ГПК,
в общ размер на 425.00 лева.
Ответникът ще следва да бъде осъден и да внесе по
сметката на РС- Ардино и дължимата се ДТ за предявените против него два
обективно съединени иска.
Мотивиран по
горните съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по
същество,
Р Е Ш И :
НЕПРИСЪТВЕНО РЕШЕНИЕ
ОСЪЖДА, на
основание чл. 144 от СК Н.А.С., с ЕГН: **********, да заплаща на Р.Н.С.,
с ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева, считано от
датата на влизане на настоящото решение в законна сила, до настъпване на
законни основания за изменяне размера или прекратяване на издръжката;
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за размера на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА
на основание чл. 149 от СК Н.А.С., с ЕГН: **********, да заплати
на Р.Н.С., с ЕГН: **********, издръжка за минало време в размер на 300 /триста/
лева, за три месеца назад, считано от датата на навършване на пълнолетие на
ищцата, до датата на образуване на настоящото производство– от 03.07.2020 г.,
до 02.10.2020 г;
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.А.С., с ЕГН: **********, да
заплати на Р.Н.С., с ЕГН: **********, направените деловодни разноски в
размер на 425.00 лева;
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.А.С., с ЕГН: **********, да
заплати по сметката на Районен съд- Ардино дължимата се по Гр. Дело №
165/2020 г. ДТ за обективно предявинет искове в
размер на 75.00 лева;
На основание чл. 239 от ГПК, НЕПРИСЪТВЕНОТО РЕШЕНИЕ НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: