№ 838
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500737 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. №737/22г. по описа на ВОС е прекратено само
по разгледаната от състава жалба вх.№ 3004/01.03.2022г. по описа на ЧСИ.
В останалата си част производството, образувано по жалба
вх.4725/24.03.2022г. на В. ЦВ. Н., ЕГН **********, против постановление за
разноските ОТ 10.03.2022Г., с което ЧСИ е възложил на жалбоподателя да
заплати разноски в размер на 74,50 лв.- разноски по и.д., 907,30 лв.- такса по
чл.26 от ТТРЗЧСИ, както и 595,03 лв.- адвокатско възнаграждение,
производството е висящо.
Същото е с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК.
В жалбата се излагат твърдения, че разноски не се дължат от
длъжника, тъй като изпълнителното производство е инициирано в грубо
противоречие на правилата за добросъвестно упражняване на процесуалните
права, тъй като въпреки желанието на длъжника да заплати сумите, за които е
осъден, само поради неизпълнение на задължението на кредитора да посочи
банкова сметка, това не е сторено. Въззивникът твърди, че не е дал повод за
образуване на изпълнителното дело, тъй като още преди издаване на
изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело с писмо по ел.
поща до адв. Шанкова е уведомил, че има готовност за заплащане доброволно
на сумите. Същата е била поканена да посочи банкова сметка, по която да
бъдат преведени сумите. Това не е сторено,а е заведено изпълнителното дело.
1
Наред с това се твърди, че въззивникът е взискател по образувано вече срещу
С.А. изпълнително дело, по което тя има задължение 4 711,98 лв. към В.Н. и
341,40 лв. към ЧСИ. Затова и на 03.02.2022г. адв. Стойчев е уведомил адв.
Шанкова, че поддържат възражението си за прихващане, както и че ще бъде
заплатен допълнително остатъкът. Това е сторено, като на 03.02.2022г. е
преведена сумата от 5 144 лв., а на 08.02.2022г.- сумата от 1 772,10 лв.
Въпреки горното взискателката е подала молба за образуване на
изпълнителното дело на 07.02.2022г. Освен това се излага, че изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано изп. дело е нищожен в частта за
лихвите, тъй като няма разпореждане на съда за издаването му в тази част.
Поради всичко изложено се сочи, че изпълнителното производство е
образувано недобросъвестно без да има суми за събиране- платено е
доброволно и е извършено прихващане, поради което и разноските следва да
бъдат за сметка на взискателя. Оспорен е размера на адвокатското
възнаграждение като прекомерно, както и размера на таксата по т.26
ТТЗЧСИ, тъй като неправилно е определен размера на дълга. Твърди се, че не
е било поискано от взискателя да се извършва справка в банковите сметки на
длъжника, поради което тези разноски не следва да са за сметка на длъжника.
Моли се за отмяна на постановлението от 10.03.2022г.
В срока по чл.436 ГПК е депозиран отговор по въззивната жалба от
взискателя СВ. Й. АН., с който жалбата се оспорва. Сочи се, че
уведомленията за прихващане и искането за посочване на банкова сметка не е
изпратено на ел. адреса на адв. Шанкова, на който процесуалните
представители са кореспондирали. При завеждане на изпълнителното дело
правилно е била определена дължимата за събиране сума, поради което и
разноските законосъобразно са определени от ЧСИ в атакуваното
постановление.
Съдът, като съобрази постъпилата жалба срещу Постановление за
разноски от 10.03.2022г., установи от фактическа и правна страна следното:
Изп. дело е образувано на 07.02.2022г. при ЧСИ Станислава Янкова въз
основа на представен от Светла А. изп. лист, издаден на 27.01.2022г. по в.
гр.д. № 1800/21г. по описа на ВОС. Изпълнителният лист е бил издаден за
сумата от 9 505 лв. и законната лихва от подаване на исковата молба-
25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ПДИ, в който е обективирано вмененото на длъжника задължение за
заплащане на разноски по изп.д. в размер на 74,50 лв., 1 153,91 лв.- такса по
чл.26 от ТТРЗЧСИ, както и 645 лв.- адвокатско възнаграждение, е връчена на
жалбоподателя-длъжник на 15.02.2022г. На 21.02.2022г. е депозирано
възражение срещу образуването на изпълнителното производство в цялост по
изложени твърдения незаконосъобразност на изпълнителния лист в частност,
както и за погасяване на задължението още преди завеждане на
изпълнителното дело. Искането е било за заличаване на наложените запори
по банковите сметки на жалбоподателя, за зачитане на извършеното
възражение за прихващане, както и за изменение на постановлението в частта
за разноските, като бъде прието, че същите следва да останат за сметка на
длъжника.
2
По това искане с правно основание чл.248 ГПК ЧСИ се е произнесъл,
като с атакуваното Постановление редуцирал размера на адвокатското
възнаграждение на 595,03 лв., както и таксата по т.26 ТТЗЧСИ на 907,30 лв.
По наведените в жалбата възражения съставът намира следното:
Възражението, че изпълнителното дело е образувано по нищожен
изпълнителен лист в частта за лихвата, е неоснователно. Лихвата е част от
изпълнителния лист, а дали същият е издаден въз основа на влязло в сила
разпореждане на съда, е ирелевантно за образуваното изпълнително
производство, тъй като законосъобразността на издадения изпълнителен лист
е предмет на инстанционна проверка. ЧСИ проверява наличие на
изпълнителен титул и редовността му от външна страна, а не и неговата
законосъобразност. Възражението в жалбата в горния смисъл е
неоснователно.
По възражението, че неправилно е определен размера на дълга,
респективно и таксата по т.26 на ТТЗЧСИ:
Към датата на образуване на изпълнителното дело действително е
имало насрещно задължение на С.А. към В.Н. в размер на 4 370,58 лв.
Възражение за прихващане с дължимата от взискателя в полза на длъжника
сума не е направено валидно, доколкото не е доведено до знанието на
взискателя А.. Изпратеното от адв. Стойчев по вайбър съобщението до адв.
Шанкова от една страна е направено от лице, за което към този момент е
нямало данни, че има представителна власт по отношение на Н.. Освен това
изразеното в същия смисъл становище е изпратено на ел. адрес, за който няма
данни, че е на адв. Шанкова. В този смисъл изявлението за прихващане би
могло да породи своето действие и да бъде зачетено от ЧСИ най—рано на
22.02.2022г., т.е. в срока за доброволно изпълнение. Следователно и към
07.02.2022г. прихващане не е извършено, поради което и сумата от 4 370,58
лв. е била част от дълга на Н..
Сумата от 1 772,10 лв. е заплатена за погасяване на лихвите на
08.02.2022г., т.е. след завеждане на изп. дело.
Сумата от 5 144,42 лв. е заплатена на С.А., но от представените
доказателства в изключително нечетлив вид нито може да се установи
точната дата от февруари 2022г., на която е извършено плащането /03. Или
08. Февруари/, нито може да се установи основанието за плащане предвид
многобройните дела между страните /не се чете и номера на делото, посочено
като основание за плащане/. Взискателят в отговора на исковата молба не е
оспорва, че плащането на сумата от 5 144,42 лв. е получена няколко дни по-
късно, тъй като е била заплатена по сметка, по която Н. е наложил запор, като
част от сумата автоматично му е преведена. Предвид горното и не може да се
установи от представените доказателства, а и се оспорва от въззиваемата
страна, че процесната сума е била заплатена преди завеждане на
изпълнителното дело. Предвид горното и не може да бъде направен извод, че
вземането на взискателя е било погасено преди завеждане на делото чрез
прихващане и плащане. Т.е. и изпълнителното дело не е било образувано
3
недобросъвестно. ЧСИ законосъобразно е определил размера на дълга, както
дължимата по т.26 ТТЗЧСИ такса върху този размер. Погасяването на част от
дълга в срока за доброволно изпълнение не е основание длъжникът да не носи
отговорност за разноските в изпълнението. Това е така, тъй като единствено в
две хипотези разноските в изпълнението не са за сметка на длъжника и това е,
когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил
дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за
разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за
разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от
това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен
изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител и независимо от това
внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението.
Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и
длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както
дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими
действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално
представителство, така и т. нар. окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Върху дълг от 11 714,91 лв. таксата по т.26 ТТЗЧСИ е 922,29 лв.
Начислената такава от 907,30 лв. е по-малко от определената от съда, поради
което и следва да се приеме, че не е налице незаконосъобразно /в нарушение
правата на въззивника и поради забрана за влошаване на положението на
въззивника/ определяне на таксата. Възраженията в горния смисъл са
неоснователни.
Досежно възражението за прекомерност на приетото адвокатско
възнаграждение от 595,03 лв. съдът намира същото за основателно. На първо
място, в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят А. не е
претендирал разноски. Представил е само пълномощно в полза на адв.
Шанкова. Няма данни за уговорено възнаграждение, нито са представени
доказателства, че възнаграждението е било заплатено от взискателя на
процесуалния му представител. Впоследствие също не са представени
доказателства, установяващи действително плащане. Поради горното и
сумата от 595 лв. неправилно е приета от ЧСИ като разноски по делото и
вменена за заплащане.
Възражението, че не е следвало сума от 2,50 лв.- извършена справка по
банковите влогове на длъжника, да се вменява като разноски за длъжника, е
неоснователно. Направеното искане от взискателя за налагане на запор по
банковите сметки на длъжника имплицитно включва и искане за
установяване наличието на банкови сметки, поради което и съдът намира, че
доколкото такава справка е извършена от ЧСИ, то и разноските за справката
следва да бъдат поети от длъжника.
Водим от горното, съставът намира, че жалбата на Н. срещу
Постановлението за разноски от 10.03.2022г. следва да бъде уважена само в
частта, с която са приети направени от взискателя А. разноски в размер на
4
595,03 лв., като постановлението следва да бъде отменено в тази част.
В останалата част постановлението е законосъобразно.
Разноски от въззиваемата страна не се претендират.
Въззивникът има право на разноски съобразно уважената част от
жалбата, но доказателства за направени такива не са ангажирани. Поради
което и в полза на Нонев разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.4725/24.03.2022г., депозирана от В. ЦВ. Н., ЕГН
**********, Постановление за разноските от 10.03.2022г. само в частта, с
която са приети направени от взискателя СВ. Й. АН. разноски в размер на
595,03 лв.- заплатен на адв. Шанкова адвокатски хонорар по изп.д. №
20227190400077.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.4725/24.03.2022г. в останалата й
част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5