Решение по дело №65166/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юни 2025 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110165166
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10284
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110165166 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

02.06.2025 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
десети април две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №65166 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД.
Образувано е по повод на искова молба, подадена от кредитополучателя Г. А. Д., чрез
1
адв.Д. М. от САК, срещу кредитодателя ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление:
гр......., представлявано от Н. П.- Управител. Ищецът твърди, че с ответника са сключили
Договор за потребителски кредит №.....г., съгласно който на ищеца е отпусната сума от 500
лв. със срок на погасяване до 31.10.2022г., при размер на ГЛП от 40,05%, а на ГПР 49,93%. В
чл. 5 от договора е било уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с
гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ, или с банкова гаранция. При неизпълнение
се дължала неустойка от 145,41 лв., която била начислена. Ищецът твърди, че процесният
договор е нищожен на основание чл.22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от
съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил посочен единствено като процент, като не
било изпълнено изискването за посочване на компонентите, които го формират, за яснота и
прозрачност. Отделно, същият бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-
висок размер, тъй като неустойката трябвало да бъде включена в него. Имало платени суми,
които подлежали на връщане. С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е
нищожен, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25,59 лв.,
представляваща платена без основание сума по кредита.
В законен срок отв. дружество подава ОИМ, чрез адв.Х. М. от САК, с който признава
исковете, като счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Посочва, че е налице
злоупотреба с права от страна на ищеца.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Представени са по делото препис на Договор за потребителски кредит №.....г., сключен
между отв. .... и Г. Д., за сумата от 500 лв., платима на 11 седмични вноски, с краен падеж:
31.10.2022г. и 2 бр. приходни ордери от 15.08.2022г. и от 18.08.2022г., за сумата от общо 671
лв.
Приложена към ОИМ е справка за размерите на погасените задължения по кредита.
Видно от служебно изисканото гр.д. №69852/2022г. на СРС, 88 състав, по което е
постановено Решение №16148/08.10.2023г., влязло в законна сила на 01.11.2023г., с което е
признато за установено между страните по делото, че е нищожна на осн.чл.26, ал.1, предл.I
oт ЗЗД клаузата относно задължението на заемателя да заплати неустойка за непредоставяне
на обезпечение от 145,41 лв. по горния договор и производството по делото е прекратено
частично и е върната ИМ в тази й част, на осн. чл.299 от ГПК, с определение от 31.01.2025г.,
влязло в законна сила.
Изисканата е служебно справка за образуваните дела в ЕИСС с ищец Г. А. Д., видно от
която към 03.02.2025г., са 49 бр. искови производства, по които е ищец.
В о.с.з. от 10.04.2025г. е прието изявление на ответника за признание на иска и
постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК по искане на ищеца с молба пт
09.04.2025г.. В настоящия случай не се оспорва от проц. представител на ответника, че искът
е основателен, като извършените погашения от отв. кредитополучател се явяват доказани по
надлежен ред. Признание на иска е проц. действие на ответника, с което заявява, че се
отказва от защита, защото искът е основателен. Признанието на иска е подчинено на същия
режим, както действията по разпореждане със спорното право. Проц. представител на отв.
дружество е надлежно упълномощен за това. Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, на осн. чл.23 от ЗПК, поради което са налице
условията по чл.237, ал.3 от ГПК.С оглед на горното исковата претенция следва да бъде
изцяло уважена.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
2
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА и за заплатена държ.
такса. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е
налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Видно от служебна извършена справка в ЕИСС са налице към момента 49
образувани дела от ищеца. Признанието на иска е средство ответникът са се освободи от
отговорност за разноски по делото, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК. Доказателства за
извънсъдебно оспорване на кондикционната претенция след постановяването на решението
на СРС, 88 състав, не са налице, поради което следва да се приеме, че са реализирани и двете
предвидени в проц. закон предпоставки и не е налице легитимен интерес за ищеца за
присъждане на разноски в негова полза, поради което разноските следва да останат така
както са извършени от страните, като отв. дружество не доказва надлежно сторени
деловодни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
Н. П.- Управител, да заплати на Г. А. Д., ЕГН:**********, сумата от 25,59 /двадесет и пет
лева и петдесет и девет стотинки/ лв., представляваща заплатена възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит №...., прогласен за нищожен в частта му относно
договорната неустойка на осн. чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД с Решение №16148/08.10.2023г.,
влязло в законна сила на 01.11.2023г. по гр.д. №69852/2022г. на СРС, 88 състав, ведно със
законната лихва от датата на съдебно сезиране- 01.11.2024г. до окончателното изплащане на
вземането.
Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка: BIC: .., IBAN:
....
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ по сметка на ищеца заплатения по делото и неизползван
депозит за допусната ССч.Е от 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.


Районен съдия:




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3