Р Е Ш Е Н И Е
№1687
16.10.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На първи октомври
две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 533 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във
връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба „Оренда-тур“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.Добри Войников №18, представлявано от управителя Борислав
Климентов Петков, против отказ за издаване на удостоверение за търпимост,
обективиран в писмо изх.№53-01-180(1)/20.02.2019г. на главния архитект на
Община Царево. В жалбата се счита, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен,
издаден в противоречие на материалния и процесуалния закон и е немотивиран. Твърди
се, че са представени всички доказателства, установяващи статут на търпимост на
незаконния строеж и периодът отговаря на изискванията на § 16, ал.1 и § 127,
ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Според жалбоподателя, главният архитект на Община Царево не
е направил самостоятелна преценка относно наличието на предпоставките за
издаването на исканото удостоверение. В съдебно заседание дружеството се
представлява от адвокат Д.Т. ***, която поддържа жалбата на основанията
изложени в нея, ангажира писмени и гласни доказателства, а също и
съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане на извършените по делото
съдебно-деловодни разноски. Представя писмена защита.
Ответникът
– главен архитект на Община Царево, се представлява в процеса от адвокат Георги
Н. от АК-Бургас, който оспорва жалбата. Представя административната преписка и
ангажира допълнителни доказателства, включително и съдебно-техническа
експертиза. Представя молба по чл.80 от ГПК за присъждане на
съдебно-деловодните разноски и прави възражение за прекомерност относно размера
на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Представя писмена защита.
Заинтересованата
страна – Българската държава, чрез Министерство на регионалното развитие и
благоустройството - гр.София, чрез процесуалния си представител Областен
управител на Област – Бургас, оспорва жалбата като неоснователна. В процеса се
представлява от старши юрисконсулт А.И., която пледира за отхвърляне на
жалбата, като счита, че отказът е правилен и законосъобразен.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление (л.10) за издаване
на удостоверение за търпимост на основание §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §127 от ЗИД
на ЗУТ (за строежи, изградени до 31.03.2001г.),
„Оренда-тур“ЕООД е поискало да бъде издадено удостоверение за търпимост на „разположения в собствения му имот
строеж, представляващ почивна база „Синьо лято“ бунгала, къмпинг „Нестинарка“, находяща
се в УПИ 64.120, 64.136,64.37 по плана на гр.Царево“.
В заявлението е отбелязано, че са приложени документ за собственост; декларация
за периода, в който е завършена сградата; геодезическо заснемане на сградата,
изработено от правоспособно лице, с отразена етажност, площ и отстояния до
регулационни/имотни граници, “Заповед,
копие от дворищно рег.план“.
Към
заявлението са представени още писмени доказателства:
1.
„Геодезическо
заснемане на сгради попадащи в поз.имоти 48619.64.37, 48619.64.120 и 486.64.136
по КК на гр.Царево, общ.Царево, Обл.Бургас“(л.11-л.24);
2.
Заповед №648/01.07.1972г. (л.25) за
отреждането на терените на къмпинги и курортни комплекси на ТК“Балкантурист“-Бургас;
3.
Разписен лист (л.26);
4.
Скица (л.27) – извадка от неодобрен
кадастрален план на зона по 11 ПМС за гр.Мичурин от 1986г.;
5.
Декларация (л.28) от Иван Стефанов
Пенчев, нотариално заверена на 11.01.2005г.;
6.
Договор за покупко-продажба (л.29) за
почивна база – бунгала и обслужващи помещения от 01.03.2018г., сключен между ЕТ„Петков
ЛТД-Борислав Петков“ и „Оренда-тур“ЕООД, гр.Пловдив;
7.
Договор за покупко-продажба (л.32) от
16.05.2000г., сключена между ЕТ „Петков ЛТД-Борислав Петков“ и „Машлекпром“АД,
гр.Сливен.
Съгласно
договор за покупко-продажба от 01.03.2018г. за почивна база – бунгала и
обслужващи помещения (л.29), ЕТ„Петков ЛТД-Борислав Петков“ продал почивна база
„Синьо лято“, находяща се в гр.Царево, местност „Нестинарка“ на „Оренда-тур“ЕООД.
В договора е посочено, че базата е разположена в три поземлени имота и е
построена през 1970г. от Завод за резервни части „Любен Калайджиев“ гр. Сливен.
Почивната база включва следните три обекта:
Обект №1, разположен в
ПИ с идентификатор 48619.64.37, състоящ се от:
· 5 броя бунгала
от 12 кв. м. с баня и тоалетна, с номера 2;3;4,5;19;
· кафе-аператив
със застроена площ от 30 кв. м.;
· домакинска
стая от 30 кв.м. и перално помещение 30 кв.м. със склад 10 кв.м., обединени в
една сграда от метална конструкция.
Всички
съставни обекти, включени в Обект №1 са поставени на бетонови фундаменти,
вкопани в земята и са прикрепени трайно към терена.
Обект №2, разположен в
ПИ с идентификатор 48619.64.120, състоящ се от:
Ú 11 броя
бунгала по 12 кв. м. без санитарен възел с номера 1;6;7;8;9;10; 11;12; 13; 14;
15;
Ú 3 броя
бунгала от 8 кв.м., обединени в едно с номера 16; 17; 18.
Всички
съставни обекти, включени в Обект №2 са поставени на бетонови фундаменти,
вкопани в земята и са прикрепени трайно към терена.
Обект №3, разположен в ПИ с
идентификатор 48619.64.136, представляващ бунгало със санитарен възел 18 кв. м.,
с номер 23.
В
договора е уточнено още, че базата е оградена; изградени са алеи от бетон и
базалтови плочки; водоснабдена и електрифицирана, с изградена канализация.
Посочено е, че обектите се продават с наличното обзавеждане, описани в приемно-предавателен
протокол (непредставен по делото).
Този
договор обаче не сключен в предвидената от закона форма за прехвърляне право на
собственост върху недвижими имоти – нотариален акт, поради което с него не е
настъпил транслативен ефект и дружеството-жалбоподател не може да се легитимира
като собственик на имотите само на това основание.
Подробно
описание на обектите е представено в Конструктивно становище на л.20 от делото,
което е част от геодезическото заснемане на сградите.
От
Констативен акт №2 се установява, че на 11.01.2019г. служители
при Община Царево (Светлана Мицик, старши специалист "Незаконно
строителство" и арх.Даниел Калудов - главен архитект) са извършили
проверка на строеж "14бр.
дървени бунгала и 3бр. санитарни помещения", находящ
се в ПИ 48619.64.120 по КК на гр.Царево, с административен адрес гр.Царево,
м.Нестинарка, в отсъствие на собственика на поземления имот (Държавата, като е
описано начина на придобиване) и собственика на строежа („Оренда-тур“ЕООД). В
констативния акт като участници в строителството в качеството на възложител и
строител е посочено „Оренда-тур“ЕООД. Не е установен наличието на строителен
надзор. Не са представени строителни книжа и документи – няма одобрен проект и
липсва съгласуване на части от проекта и съгласуване с контролни органи; няма
също така разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка,
протокол за определяне на строителна линия и ниво, и заповедна книга. В
протокола е посочено, че в ПИ 48619.64.120 са изградени 12 бр. бунгала по 12
кв.м., от които едно от тях попада частично в ПИ 48619.64.37 и 3 бр. бунгала,
свързани в едно с обща площ 24 кв.м. Всички бунгала са паянтови, с външни
ограждащи стени - дървена ламперия и скатен покрив, покрит с вълнообразен
етернит и положена дървена дограма. Бунгалата са монтирани върху частични
бетонови фундаменти и бетонова настилка, вкопани в земята и са трайно
прикрепени към терена. В момента на проверката се полага външна топлоизолация и
мазилка по стените. 10 бунгала са подредени в два реда по 5 бр. и зад бунгалата
са положени вкопани в земята канализационни тръби с канализационно отколонение
към всяко. Към три от бунгалата са изградени свързано санитарни помещения с
приблизителни размери 1,50м./2,50м. Помещенията са завършени. Изградени са и
четири бетонови площадки между бунгалата с положени тръби за канализация и
водопровод с размери 1,50м./2,50м. с вероятно предназначение – за санитарни
възли. Изрично е посочено, че описаните
обекти представляват строежи по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ. На основание чл.137, ал. 1, т.5 от ЗУТ строежът е пета
категория. Проверяващите са посочили, че след
като бунгалата и новоизградените постройки са изградени без разрешение за
строеж, те не са търпими по смисъла на §16, ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ и
§127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Нарушени са разпоредби относно извършеното
незаконно строителство - чл.137, ал.З, чл.148, ал.1 от ЗУТ и е записано, че строежът
е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. С
писмо рег.№06-01-38/12.03.2019 г. (л.36), Община Царево е информирала областния
управител на Област Бургас (в отговор на негови писма изх.
№08-00-1452/17.12.2018г. – л.40 и изх. №91-97-199/18.10.2018 г.) за извършена
проверка за незаконно строителство в ПИ 48619.64.120 по КК на гр.Царево, като в
резултат е образувана административна преписка по чл.223, ал.2, т.1 от ЗУТ и е
уведомен извършителят „Оренда-тур“ЕООД.
Във връзка с
подаденото заявление, с писмо рег.№ 53-01-180(1)/ 20.02.2019г. (л.8), главният
архитект на Община Царево е уведомил „Оренда-тур“ЕООД, че исканото
удостоверение за търпимост на строежа по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ не може да
бъде издадено, тъй като дружеството не е собственик на ПИ 48619.64.120.
Посочено е още, че в ПИ 48619.64.120 и в ПИ 48619.64.37 е установено ново
строителство, за което са съставени констативни актове. От известие за
доставяне ИД PS 8260 003STO 9 (л.9) се установява, че писмото
е връчено на дружеството на 22.02.2019г.
Недоволно
от така постановения отказ, дружеството жалбоподател обжалва същия в настоящото
производство с молба подадена по пощата на 07.03.2019г. Изразява доводи за
незаконосъобразност поради липса на мотиви на административния акт за отказ и
поради липса на самостоятелна преценка за наличие на предпоставките по §16,
ал.1 от ДР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
С
молба-становище вх.№4515/23.01.2019г. жалбоподателят е изложил допълнителни
съображения и доказателствени искания към първоначалната жалба. Отново се въвежда
твърдение, че в постановения отказ липсват фактически и правни мотиви, които да
обосноват неговото издаване. Според жалбоподателя ответникът не е обсъдил
наличието на предпоставките по §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и по-точно налице ли е
строеж, за който се иска издаването на удостоверението, в какво състояние е
той, какви са параметрите му, кога е изпълнен, дали е съответствал на
нормативните правила, които са били в сила при изпълнението му или на
изискванията на ЗУТ към момента на изготвяне на удостоверението, респективно
отказа за издаването му. За строежи, изпълнени след 08.04.1987г. се изисква и
деклариране от страна на собствениците им пред съответните одобряващи органи в
посочени срокове. Следователно, за да се премине към оценка на даден строеж
като допустим, следва да се установи годината на неговото изпълнение. След това
се преминава към преценка на съответствието му с нормативните изисквания. Прави
се изявление, че всички кумулативно изискуеми предпоставки по §16, ал.1 от ДР
на ЗУТ са налице, като жалбоподателят е наясно, че по този начин строежът не се
узаконява. В допълнението се сочи, че за конкретния строеж е приложима
разпоредбата на по §16, ал.1 от ДР на ЗУТ предвид периода на изграждане
1960г.-1970г. Посочена е и приложимото законодателство: Закон за планово
изграждане на населените места (ЗПИНМ), Правилник за плановото изграждане на
населените места (ППИНМ), Правилник за приложение на Закона за планово
изграждане на населените места (ППЗПИНМ) и Строителни правила и норми за
изграждане на населени места (СПНИНМ). Въпреки посочената нормативна база, в следващия абзац на
жалбата се въвежда оплакване, че относимият към годината на
изграждането на бунгалата правен режим е този, залегнал в чл.108, ал.1, ал.2 и
ал.З във вр. с чл.246, ал.1 от Правилника за прилагане на Законаза
териториалното и селищно устройство (ППЗТСУ) (отм.) и чл.168, ал.1 от Наредба
№5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), с
които норми се допуска извършване на строежи от вида на процесния, извън строителните
граници на населените места от учреждения за задоволяване на специфични нужди,
включително и при липсата на влязъл в сила регулационен план - единствено и
само въз основа на копие от кадастралния план, а ако такъв план няма - от
ситуационна скица, съставена от проектант, с обсег, достатъчен, за да се
прецени дали проектираният строеж е включен правилно в околната среда. В
жалбата е развита тезата, че макар почивна база "Синьо лято" да е
разположена в два поземлени имота, бунгалата са част от един обект - къмпинг
"Нестинарка". Релевира се възражение, че дружеството е закупила
почивната база от бивши държавни предприятия, на които Държавата (като
собственик на земята и на самите стопански предприятия и кооперации) им е
разрешила да построят обща почивна база - къмпинг "Нестинарка". След
това е предала тази почивна база на части чрез образуваните с държавно
имущество дружества. Поради факта, че част от архива на Община Царево е изгорял
при пожар и строителни книжа не се съхраняват, при възстановяване на
поземлените имоти в хода на земеделската реституция, границите на бившите
почивни бази не са съобразени, което е довело до несъобразяване разположението
на постройките и отстоянията от същите до границите на поземлените имоти.
Според жалбоподателя този факт, макар известен на главния архитект, не е
коментиран в постановения отказ.
По
искане на жалбоподателя съдът разпита като свидетел Иван Стефанов Ненчев, който
заяви, че е работил като шофьор в Завод за резервни части „Любен
Калайджиев“ гр.Сливен от 20.09.1968г. до
1980г. Посочи, че или през есента на 1969 г., или през пролетта на 1970г. (но
не през летен сезон) е возил директорите на завода до гр.Мичурин (сега
гр.Царево), къмпинг „Нестинарка“, който към онзи момент е представлявал "гол баир". Имало е технически
компетентни лица, които са извършили замерване на парцелите, като посочи кои са
били предприятията, с които е граничел парцела на техния завод. Изразява
твърдение, че тяхното предприятие е имало дърводелски цех и технически
ръководител, бил е направен план, изляти са били стъпки, а дърводелците са
направили бунгала, които са превозвани с товарен камион и са сглобявани на
място. Бунгалата се ползвани за почивка на работниците през лятото, като
разпределението на ползването е правено от председателя. Сочи още, че са
сключили шефство с поляци на разменни начала. Твърди, че в началния момент са
били посторени 5-6 бунгала, но после към 1980г. броят им е бил около 18-20.
Впоследствие Завод „Любен Калайджиев“ е преминал към „Мелинвест“, това е
настоящото наименование на предприятието, но не знае дали съществува все още.
На въпрос на процесуалния представител на ответника отговаря, че първоначално
мястото е изравнено от багер, а впоследствие предприятията са направили път,
ограда, трафопост и т.н. Строителството на бунгалата е започнало през 1970г.
или 1971г.
По
искане на двете страни в процеса е допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза. В заключението си експертът е представил комбинирана скица, представляваща
геодезическо заснемане (кадастрална снимка с нанесени сгради и огради), върху
която са нанесени и границите на ПИ 48619.64.120, ПИ 48619.64.37 и ПИ 48619.64.136.
Сградите съществуващи под името почивна база „Синьо лято” са номерирани върху
скицата с номера от 1 до 21. Дадено е описание на обектите и техните размери;
пълно описание на сградите, които са два типа – бунгала с различна конфигурация
и обслужващи сгради. Вещото лице не е получило информация от общината дали
бунгалата са част от някаква почивна база, но е представило удостоверение за
категоризация (л.188) на 14.08.2006г., издадено от Община Царево. Приложимото
законодателство за периода месец януари 1970г. - 07.04.1987г. е ЗПИНМ и
ППЗПИНМ, според които планирането в страната се извършва посредством
градоустройствени планове, едни от които са Районните териториалноустройствени
планове, които се изработват за промишлени, селскостопански, курортни и смесени
райони и за околоградските зони на градовете. Данни за такъв изработен план се
съдържат в ПМС №9/21.02.1966г. (л.182), с което е утвърден Районен териториален
план на Черноморската крайбрежна зона за периода до 1980г. С този план се дава
възможност за започване изграждането на ново курортно строителство след осъществяване
на благоустройствено строителство. На основание посоченото ПМС, Окръжен народен
съвет Бургас издава Заповед №648/01.07.1972г., с която се одобрява отреждането
на терени за къмпинги, един от които е къмпинг "Нестинарка", в
обхвата на който попада и процесната почивна база „Синьо лято” и определени граници
по скици. Териториално устройственият статут на ПИ 48619.64.120, 48619.64.37 и
48619.64.136 в посочения период е бил „За курортно строителство”. Според вещото
лице, предвид заявената година на построяване (1970г.) в сила са СПНИНМ, като
съгласно §104а такива строежи са възможни. В заключението се достига до извода,
че въз основа на изложените факти – наличие на данни за одобрен Районен териториален
план на Черноморската крайбрежна зона, предвиждащ изграждането на курортно
строителство; документи за отреждане на терен за къмпинг „Нестинарка”, какго и
съответствието на изградените леки постройки по площ и височина със СПНИНМ,
същите са допустими по правилата и нормите действали по време на изграждането
им. В отговор на въпрос на процесуалния представител на ответника, вещото лице
е посочило, че 10 броя бунгала с веранда от №7- №16 по скицата са с площ от
около 18 кв.м. всяко. Страните не са възразили срещу приемането на
експертизата.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна –
адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу
годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване по
чл.215 ал.4 от ЗУТ, пред компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оглед на разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, включително компетентност на органа, издал
административния акт.
Съгласно § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ, строежи,
изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да
бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими.
Трябва да се отбележи следното:
издаването на удостоверение за търпимост се основава на чл.21, ал.3 от АПК. С
него се цели удостоверяване на факт с правно значение, а именно,
че процесната сграда е "търпим строеж" по силата на §16,
ал.1 от ДР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Това удостоверение, респ. отказът
за издаването му като индивидуален административен акт по устройство на
територията подлежи на оспорване по реда на чл.215 от ЗУТ. Отказът за издаване
удостоверение за търпимост на изграден строеж по реда на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ
е акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, предвид обстоятелството, че с
него се засягат законни интереси на молителя.
Удостоверението за търпимост се
издава от органа, овластен да одобрява инвестиционните проекти (§16, ал.1,
изречение последно и §127, ал.1, изречение последно). Съгласно чл.143, ал.3 и
чл.145, ал.1 във връзка с чл.148, ал.2 от ЗУТ това е главният архитект на
общината. Безспорно в настоящият случай отказът е издаден от главния архитект
на Община Царево, т.е. от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
При реализираната служебна
проверка съдът не установи съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а такива не се и твърдят от жалбоподателя.
Може да се приеме, че е спазена и
формата на административния акт, съгласно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК.
Липсата на указания в какъв срок и пред кой орган е обжалваем постановения
отказ, не е съществено процесуално нарушение, тъй като тази липса е преодолима
по реда на чл.140, ал.1 от АПК. Освен това жалбоподателят е упражнил правото си
на жалба в пълен обем – жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК и
в срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл.215 ал.4 от ЗУТ.
Предявена е от процесуално легитимирани лица – собственици на обекти, предмет
на отказа за издаване на удостоверение за търпимост. Със спора
е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Релевираното от жалбоподателя
твърдение, че отказът е необоснован и издаден при липса на преценка от главния
архитект, е неоснователно. Видно от съдържанието на процесния отказ, макар да
не са посочени правни основания като цифрово изписване, същите могат да бъдат
изведени. В Констативен акт №2/11.01.2019г. изрично е посочено, че имот ПИ
49619.64.120 е държавна собственост, чието право произтича от закона – чл.10б,
ал.5 от ЗСПЗЗ и съдебни решения № 07/01.03.2011г. на PC-Царево и съдебно
решение № VI- 67/27.07.2011г. на Бургаски окръжен съд; писмо №
08-00-1161/24.10.2018г. от Областен управител - Бургас. В проверката, по повод
която е съставен посочения констативен акт, участие е взел лично главния
архитект на общината. Отделно от това, в отказа изрично е посочено, че е съставен
констативен акт за посочените обекти. Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г.
на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия
административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото
издаване.
Постановеният
отказ е съответен на приложимия материален закон. Съгласно §16, ал.1 от ДР на
ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат
да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими. За да е приложима посочената разпоредба е необходимо
посочените условия да са налице кумулативно, а именно:
1.Строежът да е
изграден до 7 април 1987г. – съдът намира, че това условие е изпълнено, макар в
събраните по делото доказателства да се установяват известни различия относно
годината на изграждането на спорните обекти. Свидетелят Иван Н.сочи, че
изграждането е започнало през пролетта на 1970г. (л.82), докато свидетелските
си показания сочи, че изграждането е започнало през 1971г. В представеното
Конструктивно становище е посочено, че процесните сгради са изградени в периода
1970г.-1973г. В т.4 от молба-становище (л.50) като период на изграждане на
обектите е посочен 1960г. - 1970г., а в т.2 на представените писмени бележки
(л.203) жалбоподателя се позовава на показанията на свидетеля Н.и сочи година
на изграждане 1970г.
2.За строежите да
липсват строителни книжа – този факт не е спорен между страните.
3.Да са допустими
по действащите подробни градоустройствени планове – към посочения период на
изграждане не е имало действащ подробен устройствен план. Видно от заключението
на експертизата, което съдът кредитира в тази му част, може да се приеме, че
това условие е изпълнено. Съгласно действащите към момента на изграждането на
процесните обекти ЗПИНМ и ППЗПИНМ планирането в страната се извършва
посредством градоустройствени планове, едни от които са Районните териториално устройствени
планове, които се изработват за промишлени, селскостопански, курортни и смесени
райони и за околоградските зони на градовете. Данни за такъв изработен план се
съдържат в ПМС №9/21.02.1966г., с което е утвърден Районен териториален план на
Черноморската крайбрежна зона за периода до 1980г. С този план се дава
възможност за започване изграждането на ново курортно строителство след осъществяване
на благоустройствено строителство. На основание посоченото постановление, Окръжен
народен съвет Бургас издава Заповед №648/01.07.1972г., с която се одобрява отреждането
на терени за къмпинги, един от които е и къмпинг „Нестинарка“, в обхвата на който попада и
процесната почивна база „Синьо лято” с
определени граници по скици. Териториално устройственият статут на ПИ
48619.64.120, 48619.64.37 и 48619.64.136 в посочения период е бил „За курортно
строителство”. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, изразено в
молба-становище (л.51), че към настоящия казус са приложими чл.108,ал.1, ал.2 и
ал.3 във връзка с чл.246,ал.1 от ППЗТСУ(отм.) и чл.168, ал.1 от Наредба №5/1977г.
за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), предвид факта,
че ППЗТСУ е приет с ПМС №31/09.07.1973 г., обн., ДВ, бр. 62/07.08.1973г.
4.Да са допустими
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
нормите на ЗУТ.
4.1. Процесните
обекти не са допустими по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази му част,
защото същото не е съобразило приложимото законодателство в неговата цялост. За
релевантния период са приложими СПНИНМ (отм.), като според §104а, ал.1 в полски имоти, непригодни за земеделско обработване, но подходящи за
летовищно ползуване се разрешава да се застрояват индивидуални летни постройки
със застроена площ до 20кв.м. и височина до 3м. до стряхата при максимален наклон на покрива 30. Постройките трябва да
имат опростени форми и да са икономични. За тях важи и § 97, ал. II и III. Съгласно § 97 строежите трябва да са икономични, опростени и
нагодени за задоволяване на обикновените жилищни и стопански нужди. Те не могат да имат бетонни или железобетонни основи и стени, както и
железни конструкции. Не се допускат масивни (бетонни, железобетонни или железни) огради. Видно от всички
приложени доказателства, представени от двете страни в процеса, а също и от
съдебно-техническата експертиза, всички процесни обекти са поставени на
бетонови фундаменти, вкопани в земята и са закрепени трайно към терена. Макар
бунгалата да покриват изискванията за площ (бунгало № 21 по скицата на вещото
лице е с по-голяма площ), те имат външна метална обшивка и имат желязна
конструкция и бетонни основи.
4.2. Процесните обекти не са допустими по
правилата и нормативите съгласно нормите на ЗУТ – доказателство в тази насока
са изводите за наличие на незаконен строеж, обективирани в Констативен акт
№2/11.01.2019г., т.е. не са налице предпоставките по смисъла на §127, ал.1 и
ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Между
страните не е спорно, че дружеството не е собственик на поземления имот. Поради
този факт недоумение буди твърдението в т.5 на молба-становище (л.51), че
праводател на „Оренда-тур“ЕООД е бившо държавно предприятие, след като за
доказателство за придобиване на собственост върху процесните имоти се приема
Договор за покупко-продажба за почивна база – бунгала и обслужващи помещения,
сключен на 01.03.2018г. в гр.Пловдив между продавача ЕТ “Петков ЛТД – Борислав
Петков“ и купувача „Оренда-тур“ЕООД.
Тук е
мястото да се посочи, че дори да се приеме, че процесните сгради са търпими,
удостоверение за търпимост не може да бъде издадено в полза на
дружеството-жалбоподател, тъй като същото не разполага с никакви вещни права,
нито върху терена – поземления имот върху който са изградени бунгала и постройките,
нито върху самите постройки, защото не ги е придобило с надлежен титул за
собственост – нотариален акт. Договорът за покупката им от 2018г. не сключен в
изискуемата от закона форма, поради което не е настъпил целения с него
транслативен ефект.
При така изложените мотиви се
установява, че липсва кумулативно наличие на предпоставките за признаване на
процесните обекти за търпими и то в полза на жалбоподателя, което налага извод
за законосъобразност на атакувания отказ и отхвърляне на жалбата срещу него.
Като
съобрази изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК съдът следва да
уважи претенцията на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски по
представен списък (л.197) в общ размер на 900 лева, от които 300 лева депозит
за съдебно-техническа експертиза (л.144) и възнаграждение за един адвокат в
размер на 600 лева (л.52).
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Оренда-тур“ЕООД,
ЕИК-*********, гр.Пловдив, ул.Добри Войников №18, против отказ
за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо
изх.№53-01-180(1)/20.02.2019г. на главния архитект на Община Царево.
ОСЪЖДА „Оренда-тур“ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на Община Царево сумата от 900 (деветстотин) лева за съдебно-деловодни
разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: