Р Е Ш Е Н И Е
№140 02.02.2016г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
деветнадесети януари две
хиляди и шестнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Т.З.
като
разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско
дело №663 по описа за две хиляди и петнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по
чл.30,ал.1 от ЗН.
Ищцата Д.И.С., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, адв.Г.Г., е предявила срещу
ответника Р.А.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск за намаляване до размер
на запазената и по силата на чл.29,ал.1 от ЗН ½ ид.част на дарението,
извършено преживе от дядо и по бащина линия В.С. И., ЕГН **********, починал в
гр.П. на ****., обективирано с н.а. №***, том***, рег.№***, дело №**** и н.а за
поправка №***, том **, рег.№****, дело №****г.- и двата на нотариус Д. С., в
полза на Р.А.С., и за възстановяването на запазената и част от наследството му.
Искът и е основан и на твърденията, че тя е
единствен законен наследник на В.
И., неин дядо и баща на починалия на ****г. неин баща И. В. С., както и че
притежава в дарените от дядо и на ответника имоти, на основание наследствено
приемство от баща и, идеални части, равни на тези на майка и А. Г.С., ЕГН
**********. Вследствие извършеното от дядо и в полза на ответника дарение, в приетото от нея по ч.гр.д. №1261/15г. на
ПРС по опис наследството на дядо и останали единствено ¾ ид.части от
масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 99кв.м., изградена в
общинско дворно място, съставляващо УПИ ІХ-460, кв.48 по плана на ***, целият с
площ от 950кв.м., с данъчна оценка на приетите ¾ ид.части от
1 349.85лв. По този начин запазената и част от наследството и, в размер на
½, не може да бъде удовлетворена, тъй като дядо и не е правил в нейна
полза дарения или завещателни разпореждания и не и е оставил в наследство влогове,
акции или движими вещи. Затова дарението, извършено от дядо и в полза на
ответника, следва да се намали до размер
от ½ , съответна на запазената и част, и да се възстанови запазената и
от закона част от наследството на В. И.
По същество пледира за
уважаване на иска с присъждане на разноски по списък, представен в с.з. от
19.01.16г. В определения от съда петдневен срок за
представяне на писмени защити, изтекъл на 26.01.16г., не представя такава.
Ответникът е подал в срока по чл.131,ал.1 от ГПК
отговор на исковата молба с вх.№16107/01.06.15г. /виж отговора на л.72-73/, с
който е оспорил иска като неоснователен.
Релевирал е възражение за
нищожност на договора за дарение, сключен с н.а. №**, том ***, ****г., като
привиден и прикриващ сключен между страните с декларация от 28.12.2011г.
договор за прехвърляне на имотите, негов предмет, на ответника, срещу поето
задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя до датата на смъртта му, от
приобретателя и от неговото семейство.
Заявил е в условие на
евентуалност, ако възражението му за нищожност на договора за дарение не бъде
признато за основателно и се пристъпи към намаляване на процесното дарение, то
при изчисляване на наследствената маса, на основание чл.31 от ЗН, следва да се
вземе предвид и дарението, което покойният В. И. направил в началото на 2012г.
на А. С., с бенефициер Д.С., като уведомил за това по телефона А. С., на сумата
от общо 33200евро, получена от А. С. като наемни вноски, както следва: за имот: 56784.531.1796.1.1-офис, по 400евро
за периода от 30.08.07г.-01.09.08г. /общо 4800евро/ и по 500евро за периода
01.09.08г.-25.08.11г. /общо 18000евро/; за имот 56784.531.1796.2-магазин, по
200евро за периода 15.04.07г.-01.09.11г., общо 10400евро, които А. С.
недобросъвестно присвоявала в периода 30.08.2007г.-15.08.2011г. от наеми за
собствените на В. И. недвижими имоти, и които през 2012г. той решил да не търси
от нея, а да ги поради /виж освен отговора на исковата молба и поясненията в
протокол от с.з. от 14.07.15г.-л.133-138/.
По същество пледира за отхвърляне на иска с
присъждане на разноски по представения в с.з. от 19.01.16г. списък и развива
подробно съображения с писмени бележки вх.№2330/25.01.2016г.
С молба вх.№20861/14.07.15г. /виж молбата на л.99-102/
ищцата е оспорила твърдението на ответника с отговора, че договорът за дарение
е нищожен като симулативен и прикриващ договор за продажба срещу задължение за
издръжка и гледане, материализиран с декларация- договор от 28.12.11г.
Навела е възраженията, че декларацията- договор от
28.12.11г. е нищожна поради липса на основание, тъй като след като имотите са
вече дарени, липсва причина да се подписва договор за тяхното прехвърляне срещу
задължение за издръжка и гледане, както и че е нищожна поради липса на
съгласие, изразяващо се в липса на действително формирана у В. И. воля да се
обвърже със съдържанието му и липса на намерение и воля да поеме задълженията и
правата, описани в него /виж освен молбата и изявленията в протокол от с.з. на
14.07.15г.-л.133-138/. Оспорена е от
ищцата и автентичността на подписа на В. И., положен в този договора-
декларация от 28.12.2011г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства намери, че предявеният иск
е допустим, а разгледан по същество следва да се отхвърли като неоснователен,
тъй като сключеният между наследодателя на ищцата и ответника договор за
дарение е нищожен като симулативен и прикрива валиден договор за продажба срещу
задължение за издръжка и гледане, подписан от В. И., възраженията на ищцата за
нищожност на договора за продажба срещу задължение за издръжка и гледане поради
липса на съгласие и поради липса на основание не се доказаха, а законът дава
възможност за извършване на намаление и възстановяване на запазената част на
наследника по закон само по отношение на дарения или завещания, извършени от
наследодателя, но не и по отношение на възмездни сделки, какъвто е договорът за
продажба.
До горните изводи съдът стигна, воден от следните
съображения:
І. По допустимостта.
Предявеният иск е допустим.
Ищцата твърди, че е наследник по закон на едно
починало лице, както и че не може да получи запазената и от закона част от
наследството му поради това, че преди смъртта си наследодателят и се е
разпоредил с извършено в полза на ответника дарение, накърняващо запазената и
част от наследството.
Твърдените от ищцата обстоятелства попадат в
хипотезата на чл.30,ал.1 от ЗН и легитимират надлежно процесуално както нея,
така и ответника като страни в производството по предявения иск, което го прави
допустим.
ІІ. По основателността.
1. Съгласно приетия по делото в с.з. от 14.07.15г.
доклад по делото /виж протокола от с.з. на л.133-138/,
1.1. Е извършено следното разпределение на
доказателствената тежест:
в тежест на ищцата са поставени правно-
релевантните за иска и факти, че: тя е
единствен законен наследник с право на запазена част по отношение на В. И.; че
при откриване на наследството от В. И., в масата му е имало имущество, което е
недостатъчно, за да получи тя пълния размер на запазената и от закона част; че
не може да получи пълния размер на запазената си част поради извършеното от В.
И. в полза на ответника дарение; размера, в който следва да се извърши
намалението, необходим за допълване на запазената и част;
в тежест на ответника е постановено установяването
на възражението му за нищожност на договора за дарение като симулативен и
прикриващ договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, както и
установяване на твърдението му, че между В. И. и А. С. в началото на 2012г. е
бил сключен договор за дарение на сумата от 33200евро, с бенефициер Д.С.;
в тежест на ищцата е поставено установяване на
фактите, на които са основани възраженията и за нищожност на декларацията-
договор от 28.12.11г.;
постановено е, че в интерес на всяка от страните е
да установи твърденията си, свързани със стойността на наследствената маса, от
които би черпила изгодни за себе си последици.
1.2. За безспорни между страните и като такива- за
ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, че: ищцата е внучка на
покойния В. И. и дъщеря на починалия негов син И. И.; А. С. е нейна майка и
съпруга на починалия неин баща И. И.; че описания с исковата молба договор за
дарение е бил сключен между ответника и покойния вече В. И.; че с договора за
дарение в полза на ответника са били прехвърлени имотите, подробно описани в
исковата молба.
1.3. Е намерено, че страните нямат спор за това,
че в масата на наследството на В. И. се включват недвижимите имоти, описани с
договора за дарението, направено в полза на ответника, и имота, приет от ищцата
по опис по ч.гр.д. №1261/15г. на ПРС.
По повдигнатия от ответника като спорен в с.з. от
14.07.15г. въпрос за това, следва ли да се включи в масата на наследството на
В. И. и имота, дарен от него на сина му И. И. през 1973г., в с.з. от 14.07.15г.
съдът е постановил, че този имот няма да бъде взет предвид при формиране масата
на наследството, а с определение №3598/27.07.2015г. /виж т.2.1. от
определението на л.148-154/ е оставил без уважение искането на ответника за
изменение на приетия доклад по делото в тази му част.
2. При тези параметри на очертания между страните
спор съдът намира, че на първо място следва да се даде отговор на въпросите за
валидността на договора за дарение и на договора- декларация от 28.12.2011г.,
защото по този начин ще се установи какви са действителните отношения между
наследодателя на ищцата и ответника по делото и конкретно- налице ли е валидно
извършено от В. И. в полза на ответника дарение, което може да бъде намалено по
реда на чл.30,ал.1 от ЗН, за да се възстанови запазената част на ищцата,
какъвто е предметът на предявения иск.
Въз основа събраните по делото доказателства съдът
намери, че:
Декларацията- договор от 28.12.11г. /виж копието
на л.75 и оригиналът на л.173/ е истински частен документ, подписан от В. И., а
повдигнатото от ищцата оспорване на автентичността на подписа, положен от В. И.
в този документ, се опроверга от приетото по делото заключение
вх.№635/11.01.16г., съгласно което подписът от името на В. И., положен под №1,
е изпълнен от В. И./виж заключението на л.238-239/.
Като частен, подписан и от В. И. документ, на
основание чл.180 от ГПК, декларацията- договор от 28.12.11г. съставлява
доказателство, че изявленията, съдържащи се в нея, са направени и от
наследодателя на ищцата.
Съгласно изрично закрепените с декларацията-
договор изявления на подписалите я лица В. И. и Р.С., сключеният помежду им на 08.08.11г. нотариален акт за дарение на недвижими имот –акт №**, том ***, дело **** по описа на СВ- П. /виж н.а. на л.11/ и
н.а. за поправка на н.а. за дарение, вписан с акт №**, том **, дело ****г. /виж н.а. за
поправка на л.12/, по силата на които В. И. е дарил на Р.С. идеални части от описаните там негови собствени
недвижими имоти, е относително симулативен, тъй като страните нямат и никога не
са имали воля за настъпване правните последици на дарението, а напротив-
желаели са да сключат договор за издръжка и гледане, по силата на който В. И. прехвърля описаните
имоти на Р.С. срещу задължението на Р.С. лично и/или чрез неговото семейство
и/или трети лица да поеме гледането и издръжката на В. И., като докато е жив му
осигури спокоен и нормален живот, какъвто му е осигурявал досега, да му
осигурява необходимата издръжка, да се грижи за живота и здравето му, както се
е грижил досега, а Р.С. приема прехвърлените му имоти и заявява, че се
задължава лично или чрез семейството си да полага необходимата грижа за В. И. и да му дава
необходимата издръжка.
При тези данни, декларацията- договор от
28.12.11г. е достатъчно
убедително писмено доказателство в
подкрепа на възражението на ответника, че договорът за дарение, сключен между В. И. и него на 08.08.11г. е нищожен като относително симулативен, като със сключването
му е прикрит договор за продажба на същите недвижими имоти срещу поето от
приобретателя задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя. Декларацията- договор е за всяка от страните по нея с естество на
т.нар. от теорията "обратно писмо", подписано в случая по
време, следващо сключването на договора за дарение, като от нея ясно и
недвусмислено се установява, че волята и на двете страни по сключения договор
за дарение е била не да се дари и да се приеме дарение, а правото на
собственост върху съответните идеални части от описаните недвижими имоти, притежавано от В. И., да
се прехвърли на ответника срещу поемане от него на насрещно задължение за гледане и издръжка
на прехвърлителя.
Така, макар явното волеизявление на страните,
вследствие което е извършено прехвърляне на правото на собственост от В.И. на Р.С., да е
материализирано със сключен на 08.08.11г. договор за дарение и съставен на 27.12.11г. н.а. за поправка на н.а за дарение от 08.08.11г., с
декларацията- договор от 28.12.11г. е материализирана останалата скрита за
третите лица част от волеизявлението на страните, съгласно която същинските им
отношения по повод на прехвърлените права на собственост, са такива по тяхната
продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане /виж за „обратното писмо” като пълно доказателство за симулативност на договора постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 55 от 18.03.2010
г. по гр. д. № 214/2009 г., III г. о., ГК, ВКС /
Възраженията на ищцата, че декларацията- договор
от 28.12.11г. е нищожна поради липса на съгласие и поради липса на основание,
останаха недоказани в процеса.
Видно е от изявленията на пълномощника на ищцата,
с които в с.з. от 14.07.15г. са конкретизирани тези възражения, тъй че да стане
възможна квалификацията им от съда при приемане на доклада по делото, те не са основани на конкретни факти, а
съставляват най- общи съждения.
Така, според ищцата, декларацията- договор е нищожен поради липса на
съгласие, тъй като, макар и да е подписана от В. И. той не е имал намерение, нито действително формирана воля да поеме
правата и задълженията, описани в нея.
Съгласно трайно формирана
по приложението на чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД задължителна съдебна практика,
хипотезата на нищожност поради липса на съгласие е налице когато изявлението е направено несериозно,
без намерение за обвързване, когато при
извършването му лицето се е намирало в състояние на
съзнателна /съзнавана/ липса на воля
/съгласие, че
правните последици на договора не са желани в действителност, когато
изявлението е направено в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но
по причини, недължащи се на някое от посочените заболявания - малолетие,
поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и
др. /виж в тази насока Решение № 6 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 470/2012 г., III г. о., ГК; Решение № 198 от
10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г.
о., ГК; Решение
№ 249 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 254 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 569/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 813 от 7.09.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 256/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 309 от
14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г., IV г.
о., ГК/.
В конкретния случай по делото не се събраха данни
подписаното от В. И. волеизявление, материализирано с декларацията- договор от
28.12.11г., да е извършено несериозно, без намерение за обвързване или като
правните последици на договора не са били желани в действителност. Напротив, от
показанията на св.А. Т., без родство, снети в с.з. от 13.10.15г. личи, че до
подписване на договора се стигнало по настояване точно на В. И., който бил опак
човек, но и педант, тъй като в предния подписан документ не съществувало това,
че ще „дари” имота, но трябва да бъде гледан нормално и да му се плащат всички
видове такси за нормален живот до смъртта му. Затова и тъй като В. знаел, че е
дарил имота си срещу гледане, когато разбира, че първия път в документа не
фигурира, че иска Р. да го гледа докато е жив, съставят втори /документ/ малко след Коледа и малко
преди Нова година на 2011г.
В духа на цитираната вече съдебна практика, разкритите
чрез показанията на същия свидетел факти, че В. треперел и бил под тремори
заради алкохолна зависимост, както и че трябвало да употреби алкохол, за да се
успокои, какъвто алкохол св.Т. му носел през ден, но когато се подписал
документа не бил употребил алкохол, както и че подписал документа, който бил
изготвен от сина на Р. и поднесен му само за подпис, не могат да обосноват
извод за съзнавана липса на съгласие у В. И. да сключи декларацията- договор.
Наистина, св.Т. е разпитан като свидетел на ответната
страна по делото, но тук е мястото да се каже, че в хода на производството
ищцата не успя да реализира дадените и от закона възможности, тъй че да
установи възраженията си.
След приемане в с.з. от 14.07.15г. на доклада по
делото и разпределение на доказателствената тежест между страните, включително
във връзка с направените от тях възражения за нищожност на договора за дарение
и на декларацията- договор от 28.12.11г., съдът не е дал на страните указания
по чл.146,ал.2 от ГПК, доколкото никоя от тях не е спазила към този момент
изискванията съответно на чл.127,ал.2 и чл.131,ал.3 от ГПК и не е посочила с
всяко от поисканите /представените доказателства кои релевантни факти и/или
възражения ще установява, като е дал възможност на страните да представят в
тази връзка писмени молби, след което да се произнесе в з.з. по
доказателствените им искания /виж протокола от с.з. на л.133-138/.
В тази връзка ответникът е подал молба
вх.№21669/21.07.15г. /л.140-141/, а ищцата- молба вх.№ 21741/22.07.15г.
/л.144-146/, като от нея, след получаване на подадения от ответника отговор на
исковата молба, в канцеларията на съда е постъпила и молба вх.№20861/14.07.15г.
/л.99-102/.
По доказателствените искания на страните съдът се
е произнесъл с определение №3598/27.07.15г. /л.148-154/, с което голяма част от
доказателствените искания на ищцата са оставени без уважение по съображения,
подробно изложени с това определение, поради което не се описват тук отново.
След постановяване на определението по
доказателствата от 27.07.15г., във всяко проведено с.з ищцата е повдигала
искания за допускане на доказателства, които са били вече или несвоевременни
или са се отнасяли до обстоятелства, преценени от съда като ирелевантни за
спора.
По този начин, а и доколкото възраженията и за
нищожност на декларацията –договор от 28.12.11г.
не са били основани на конкретни фактически твърдения,
за да и се укаже, че не сочи за установяването им доказателства, а дори след
конкретизацията им в с.з. от 14.07.15г. са останали
най-общо формулирани, съдът ги изследва в теоретичен аспект и с оглед на
събраните по делото доказателства, макар
и допуснати на ответника.
Възражението на ищцата за нищожност на
декларацията- договор от 28.12.11г. поради липса на основание е изведено от
съждението, че след като имотите са вече дарени, няма никаква причина да се
подписва договор за тяхното прехвърляне срещу задължение за гледане, което
съждение не може да се сподели от съда.
Каузалните сделки имат различно основание, тъй
като преследват различна типична непосредствена цел. Така, дарението на един
имот има за цел дарителят да надари
дарения без да очаква нищо в отплата, докато продажбата на един имот има за цел
продавачът да получи насрещна облага, която в случаите на договори за продажба
срещу задължение за издръжка и гледане се изразява в тяхната престация,
вместо цената на вещта.
Когато се касае до относително симулативна сделка,
страните съзнателно не желаят резултата на явно изповяданата от тях сделка, а
действието на прикритата от нея сделка, тъй че последната не е лишена от
присъщото и с оглед нейното съдържание основание само и единствено заради
наличието на явната изповядана от страните сделка, тъй като последната по
силата на закона е нищожна. Затова прехвърлянето на собствеността, за което
страните са се съгласили, има своето основание, но то не е в случая дарствено,
а съгласно изричната тяхна воля, изявена с декларацията- договор от 28.12.11г.,
е осъществено срещу задължение за представяне на насрещна престация на
прехвърлителя- издръжка и гледане, като заместваща продажната цена облага.
От доказателствените искания, които ищцата в
случая е повдигала, е видно, че те са
имали за цел да установяват изпълнението /респективно неизпълнението на
задълженията за издръжка и гледане, за които съдът е счел, че не могат да бъдат
предмет на това производство, в което противопоставените от страните възражения
за нищожност на договора за дарение като симулативен и на декларацията- договор
от 28.12.11г. следва да се сведат до изследване на действителната воля на страните
при сключване на сделките, а не до тяхното последващо изпълнение.
В обобщение на казаното по-горе може да се
заключи, че ответникът е установил възражението си за нищожност на договора за
дарение, сключен между него и наследодателя на ищцата, като симулативен и
прикриващ договор за продажба на имотите, описани в нотариалния акт за дарение
и нотариалния акт за неговата поправка, срещу поето от приобретателя към
прехвърлителя задължение за издръжка и гледане до края на живота му, а ищцата
не успя да установи възраженията си, че декларацията- договор от 28.12.11г.,
чрез която е разкрита симулацията при сключване на договора за дарение и
естеството на прикрития с нея договор, е нищожна поради липса на съгласие или
поради липса на основание.
3. При дадените в т.2 от това решение отговори на
повдигнатите от страните възражения, касаещи валидността на договора за дарение
и на декларацията –договор от 28.12.11г., съдът намира, че искът на ищцата за
намаляване на извършеното от наследодателя и в полза на ответника дарение и за
възстановяване на запазената и от закона част от наследството на дядо и следва
да се отхвърли като неоснователен, тъй като предвидената от нормата на
чл.30,ал.1 от ЗН възможност за извършване на намаление в полза на наследника с
право на запазена част за нейното допълване е свързана от закона само със
случаите, в които наследникът не може да
получи пълния размер на своята запазена част, поради извършени от наследодателя
му завещания или
дарения, но не и при извършена в полза на други лица продажба на имущество.
С оглед горния извод безпредметно става подробното
изследване на установяването на останалите релевантни съгласно приетия доклад
по делото факти, поставени в тежест на ищцата- че тя е единствен законен
наследник с право на запазена част по отношение на В. И., че при откриване на
наследството от В. И., в масата му е имало имущество, което е недостатъчно, за
да получи тя пълния размер на запазената и от закона част, че не може да получи
пълния размер на запазената си част поради извършеното от В. И. в полза на
ответника дарение, размера, в който следва да се извърши намалението, необходим
за допълване на запазената и част, както и на събраните за тяхното установяване
доказателства.
4. Тъй като наведеното от ответника твърдение за
извършено от В. И. в полза на А. С. дарение на сумата от 32000евро, с
бенефициер ищцата, е въведено като евентуално- в случай, че съдът приеме
договора за дарение за действителен и пристъпи към извършване на неговото
намаление, то да вземе предвид и това дарение при изчисляване размера на
наследствената маса, съдът намира, че поради процесуално несъстояване на
условието, под което разглеждането му е поставено, то не следва да се обсъжда.
Затова и не се коментират от съда събраните във връзка с това твърдение на
ответника доказателства.
При тези съображения съдът направи извод, че искът
на ищцата следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не може да се иска
намаление за възстановяване на запазена част, когато се касае за разпореждания
на наследодателя, извършени по възмездни сделки, а в случая се установи, че
договорът за дарение, сключен между наследодателят на ищцата и ответника е
нищожен като симулативен и прикрива договор за продажба срещу задължение за
издръжка и гледане, който не е нищожен поради липса на съгласие или липса на
основание.
В частта
за разноските.
Разноски по списък претендират и двете страни в
производството, като с отхвърляне на иска и на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
право на разноски има само ответникът.
Ответникът претендира по списък разноски в размер
на общо 4280лв., от които 4080лв.- заплатен адвокатски хонорар с включен ДДС,
тъй като пълномощник е адвокатско дружество „***”, а 200лв. са заплатени като
хонорар за вещо лице по допуснатата СГЕ /виж списъка на л.243/ и установи
направата на претендираните разноски /виж договора на л.244 и вн. бележка на
л.186/, които следва да му се присъдят в цялост.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля
иска по чл.30,ал.1 от ЗН на Д.И.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.Г.Г., срещу
Р.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
за намаляване до размер на запазената и по силата на чл.29,ал.1 от ЗН
½ ид.част на дарението, извършено преживе от дядо и по бащина линия В.
С. И., ЕГН **********, починал в гр.П. на ****г., обективирано с н.а. №***, том
**, рег.№*** дело №**** и н.а за поправка №***, том ***, рег.№****, дело
№****г.- и двата на нотариус Д. С., в полза на Р.А.С., и за възстановяването на
запазената и част от наследството му.
Осъжда Д.И.С., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
адв.Г.Г., да заплати на Р.А.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 4280- четири хиляди двеста и осемдесет
лева- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: