РЕШЕНИЕ
№ 4533
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110211146 по описа за 2024
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-015739 от
10.10.2024г., издадено от НАЧАЛНИК-СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“, упълномощен с писмена заповед с рег. № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в качеството му на
административно-наказващ орган на основание чл. 53 от ЗАНН на В. К. Х., с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в
размер на 200.00 (двеста) лева за административно нарушение по състава на
чл.44, ал.2 от ЗДвП вр. с чл.179, ал.2 вр. чл.197, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ В. К. Х. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба инвокирани доводи за
неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено
административно нарушение. Посочват се подробни съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на
санкционния акт. Не се претендират разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - НАЧАЛНИК-СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призована, не се представлява в
производството и не изпраща представител. Не се заявява претенция за
разноски.
Съдът в качеството си на последна инстанция по фактите, като
1
обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 24.07.2024г., в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт
по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 11.07.2024г. чрез
Системата за електронно връчване - виж л.31 от СП, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-015739 от 10.10.2024г., издадено от
НАЧАЛНИК-СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“,
упълномощен с писмена заповед с рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, в качеството му на административно-
наказващ орган на основание чл. 53 от ЗАНН на В. К. Х., с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 200.00
(двеста) лева за административно нарушение по състава на чл.44, ал.2 от
ЗДвП вр. с чл.179, ал.2 вр. чл.197, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят В. К. Х. е правоспособен водач на моторно превозно
средство (МПС) от 05.04.2000г. с дългогодишна практика. На 21.06.2024г.,
около 16:30 часа, през деня, в гр.София, по улица „131-ва“, в посока към бул.
„Г.М.Димитров“, жалбоподателят Х. правоуправлявал своето МПС - лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******. Пътната настилка била суха, равна и
без препятствия по нея. Атмосферните условия на времето били ясни. От
дясната страна на водача - жалбоподател Х., по права линия в дълга редица
напред били паркирани множество автомобили по улица „131-ва“ гр.София.
Жалбоподателят Х. се движел по улица „131-ва“ в гр.София в права посока с
ниска скорост по свободната част на пътното платно до намиращите от
дясната му страна паркирали в права редица моторни превозни средства. В
същия момент по същото време срещу автомобила на жалбоподателя Х. по
улица „131-ва“ по свободната част на пътното платно се движел автомобила
на свидетеля К* А. - л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № *******. Свидетелят А. също
била опитен водач на МПС с дългогодишна практика. Автомобилите на
свидетеля А. и жалбоподателя Х. се разминали, без между тях да настъпва
съприкосновение или ПТП. Не е последвал никакъв удар между тях, нито
такъв е имал между връхните части на страничните огледала на двата
автомобила при разминаването им (същите не са се били, дори, допрели
помежду си в областта на страничните им огледала по посоката на движение
2
на всеки автомобил). Жалбоподателят Х. приел и мислел, обаче, че една малка
линия на боята на неговото странично огледало на автомобила му е била
причинена от другуя водач при разминаването му с автомобила на свидетеля
А.. Жалбоподателят Х. последвал автомобила на свидетеля А.. Спрял зад нея
на мястото, където тя паркирала (до мястото, където живеела). Заявил й, че
тази следа по неговото странично ляво огледало му е била причинена от
свидетеля А. при разминаването му с автомобила й и че тя е предизвикала
тази вреда (като вреда субективно я възприемал самият жалбоподател за себе
си). По двете странични огледала на автомобила на свидетеля А. в техните
връхни срединни точки в края им или по цялата им предна, задна и странична
повърхност е нямало нито следи, нито щети, нито наранявания. Тя огледала
своят автомобил. Жалбоподателят А., обаче, звъннал на телефон 112, като се
отдалечил от свидетеля А. на известно разстояние от нея, за да не чува тя
какво той споделял на оператора. На местопроизшествито пристигнали
свидетелите В. Г. Д. и Н. Л. Л. на длъжност - мл.автоконтрольори към СДВР-
ОПП. Те огледали двата инкриминирани автомобила. Същите не установили
следи от щети или наранявания и по двете странични огледала (по цялата им
предна, задна или странична повърхност) на автомобила на свидетеля А..
Същите не били очевидци на твърдяното от жалбоподателя Х.
местопроизшествие. Пред свидетелите Д. и Л* жалбоподателят Х. изложил, че
щетата по лявото странично огледало на автомобила му му е била причинена
от автомобила на свидетеля А. при разминаването й с неговия. Били
попълнени декларации за ПТП от двамата водачи с попълване на скици. Била
съставена на тяхна база официална скица на местопроизшествието, като в
констативния протокол за ПТП не били описани установени (напрактика са
липсвали) щети или увреди по автомобила на свидетеля А. и/или по
отношение и на двете странични огледала във връхните им части (дори по
цялата повърхност на огледалата) са липсвали каквито и да е било щети,
наранявания или увреди. Спрямо жалбоподателя Х. бил съставен АУАН по
писмени документи, а въз основа на него е бил издаден санкционен акт - а
именно обжалваното по делото НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП)
с № 24-4332-015739 от 10.10.2024г., издадено от НАЧАЛНИК-СЕКТОР в
СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка се допълва и от показанията на
свидетелите В. Г. Д.; Н. Л. Л. и Кристина Владимирова А.. Съдът
кредитира писмените доказателства по делото - декларациите за ПТП;
скиците; констативният протокол и съпоставяйки ги обективно, всестранно и
пълно с показанията на свидетелите Д., Л. и А. приема, че на конкретните
инкриминирани дата и място не е имало ПТП между двата леки автомобила -
л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ******* и лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***
*******. Липсва такова. Липсвало е съприкосновение между тях. Такова
съприкосновение не се извежда от анализа на доказателствата по делото и от
показанията на свидетелите Д., Л. и А.. (Противното би създало основание
въведената в съставения АУАН административно-наказателна теза да се
3
основава на предположения и хипотези, а това е недопустимо в
съдопроизводственото процесуално право.). Липсата на ПТП е законово
основание да не се ангажира административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя Х.. Свидетелят А. е основен очевидец по делото. Тя посочи в
показанията си, че не е имало съпрокосновение между огледалата на двата
леки автомобила - между нейния и този на жалбоподателя Х.. Свидетелят А.
няма и не е имала никакви претенции към жалбоподателя Х.. Последният не
може да бъде разпитван по делото като свидетел. Твърденията му, че е имало
съприкосновение между двата леки автомобила се опровергават от събраните
по делото доказателства, но и от показанията на свидетелите Д., Л. и А.. Нещо
повече, според съда жалбоподателят Х. няма правен интерес да твърди, че е
имало ПТП между двата автомобила, доколкото би създал основание по
негово искане да бъде ангажирана административно-наказателната му
отговорност (няма логика в това искане) за причинено ПТП в нарушение на
чл.44, ал.2 от ЗДвП, след като свидетелите А., Д. и Л. заявяват в показанията
си, че не е имало никакви щети по автомобила на свидетеля А., включително и
такива в областта на двете й странични огледала (във всички им части). Това е
доказателство, че не е имало никакво съприкосновение между двете моторни
превозни средства. Няма ПТП. Няма и не е имало допир между въпросните
леки автомобили, доколкото по силата на законите на физиката, е логично и
обусловено да останат и следи от наранявания и/или щети и по съответното
огледало на автомобила на свидетеля А. след разминаването й с автомобила на
жалбоподателя Х.. Свидетелят А. (която е логично да бъде пострадалото лице)
напрактика заявява, че не е пострадала или ощетена от действията на водача
Х. при разминаването й с автомобила му. Органите на СДВР-ОПП не са
ангажирали отговорността на свидетеля А., защото не са установили нейното
виновно или противоправно поведение. Тя не е имало такова. Такова
напрактика не е имал и самия жалбоподател Х.. Приемането на противното е
недопустимо, тъй като ще се основава само на предположения и/или
хипотези. Съдът отчита, че жалбоподателя Х. не може да бъде санкциониран
на база предположения или хипотези. Липсват преки или косвени
доказателства, които да сочат еднопосочно, че е имало ПТП между двата
автомобила или най-малкото да са настъпили щети по автомобила на
свидетеля А.. Жалбоподателят Х., ако приема себе си за пострадало лице от
случая (например, ако е изпитал интензивни негативни емоции), то той може
да потърси обезвреда за тях по съдебен ред пред гражданския съд. Но не и в
настоящото административно-наказателно производство. Същият не може да
изисква органите на СДВР да носят отговорност за своите действия, доколкото
същите и техните мерки (тези на свидетелите Д. и Л.) са били изключително
добросъвестни, професионални и отговорни към самия казус и към
жалбоподателя Х. като тяхно поведение, отношение и реакции. Съдът не
приема, че жалбоподателя Х. следва и/или че е имал резон да ангажира по
този начин ресурса на Държавата. Съдът отчита, че жалбоподателя Х. е бил
сам в автомобила си. Не е имало придружител с него. Свидетелите Д. и Л. не
са очевидци на твърдяното събитие, но същите са преки очевидци на фактите,
че по лекия автомобил на свидетеля А., включително и в частта на двете й
4
странични огледала или по тяхната им повърхност не е имало следи от
наранявания, щети, деформации или увреди. Това е показателно съдът да
приеме, че не е имало никакво съприкосновение между двата автомобила,
което води до извода, че липсва ПТП. Белегът на увредата по лявото
странично огледало на автомобила на жалбоподателя Х. не е ясно в кой
момент е предизвикана, от кое лице и на кое място.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът намира, че административно-наказателната теза е недоказана на
основание доказателствения анализ, обективиран в обстоятелствената част на
мотивите на съдебния акт по делото. Липсвало е ПТП. Липсва извършено
административно нарушение от жалбоподателя Х. по чл.44, ал.2 от ЗДвП. Като
не е съобразил тези факти, административно-наказващият орган е издал един
незаконосъобразен санкционен акт, който подлежи на задължителна отмяна.
По тези съображения издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото.
Такива не са дължими и на насрещната по делото страна, поради изричното
им непретендиране.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО С
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-015739 от
10.10.2024г., издадено от НАЧАЛНИК-СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“, упълномощен с писмена заповед с рег. № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в качеството му на
административно-наказващ орган на основание чл. 53 от ЗАНН на В. К. Х., с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в
размер на 200.00 (двеста) лева за административно нарушение по състава на
чл.44, ал.2 от ЗДвП вр. с чл.179, ал.2 вр. чл.197, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5