Р Е Ш Е Н И Е
№ 1786/17.10.2018 година, град
Бургас
Административен съд – Бургас, на девети октомври две
хиляди и осемнадесета година в открито заседание в състав: Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.
разгледа административно
дело № 2315/2017 година.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Жалбоподателят Л.К.Ч.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.Д. от АК –
Благоевград, е оспорил отказ на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД – Бургас (ВИК) с ЕИК *** за предоставяне на достъп до
обществена информация, постановен с писмо изх. № К-1092-11/15.06.2017 година.
В жалбата се
твърди, че отказът е постановен в разрез с материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила в административното производство. Уточнено
е, че едноличен собственик на ответното дружество е държавата, поради което
същото е публичноправна организация. Жалбоподателят
заявява, че не са налице основанията за отказ по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, тъй
като има обществен интерес от предоставянето на исканата обществена информация.
Тъй като ответното дружество е държавно, е налице нормативна уредба относно
размера на трудовите възнаграждения на органите на управление. Твърди се също,
че в мотивите към отказа не са посочени фактически основания, поради което
същият е немотивиран.
Иска се съдът
да отмени отказа и да върне преписката на ответника със задължителни указания.
С отделно, изключително подробно, писмено изявление, значително надхвърлящо по
обем жалбата, се претендират разноски – адвокатско възнаграждение, като се
отхвърлят твърденията на ответника, че Ч. злоупотребява с право.
Ответникът, чрез
писмено изявление на процесуален представител, оспорва жалбата и иска да бъде
отхвърлена като неоснователна. Представя
писмени бележки. Поддържа, че в случая е налице злоупотреба с право от страна на жалбоподателя, чиято
единствена цел, наред със свързаните с него лица, е да получи парични средства
във вид на разноски по делото.
Фактите по делото
Със заявление за достъп до обществена
информация вх.№ К-1092-5/13.06.2017 година (лист 22) до ВиК
жалбоподателят е поискал предоставяне на следните документи, съдържащи
обществена информация:
1. незаверени преписи от всички
договори, които са сключени от дружеството и попадат в обхвата на чл. 20, ал. 4
от ЗОП;
2. незаверени преписи от всички първични
счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка договори по
смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма
или са неформални);
3. счетоводна справка, от която да е
видно: какъв е общият размер на платените суми по посочените по-горе договори в
табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор,
каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена.
Посочено е, че иска информацията де
бъде представена на хартиен носител, а информацията се иска за „преценка
доколко ефективно и законосъобразно“ се изразходват средствата на дружеството.
С писмо изх. № К-1092-11/15.06.2017 година
(лист 11), изпълнителният директор на ВиК е уведомил
заявителя, че данните от осъществяваната от дружеството счетоводна дейност
могат да бъдат установени от счетоводните отчети, представяни в Търговския
регистър, а другата информация представлява търговска тайна, достъп до която
имат единствено компетентните държавни органи. Затова искането е оставено „без
разглеждане“.
От ответника по делото не е представено
доказателство за датата на уведомяване на Ч. за отказа.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирано лице – адресат на оспорения акт, поради което е допустима за
разглеждане.
При извършване на преценка за
основателността на жалбата е необходимо да бъде установено дали исканата от
жалбоподателя информация е обществена по смисъла на чл.2 от ЗДОИ и дали
ответникът е задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДОИ.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължени
субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите
на местното самоуправление в Република България, като съгласно ал.2, т.1,
законът се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и
съхранява от публичноправни субекти, различни от тези по ал.1, включително
публичноправните организации.
Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗДОИ, „публичноправна организация“ е юридическо лице, за което е
изпълнено някое от следните условия: а) повече от половината от приходите му за
предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на
държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса,
от общинските бюджети или от възложители по чл.5, ал.2, т.1-14 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП); б) повече от половината от членовете на неговия
управителен или контролен орган се определят от възложители по чл.5, ал.2,
т.1-14 от ЗОП и в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по
чл.5, ал.2, т.1-14 от ЗОП; управленски контрол е налице, когато едно лице може
по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на
друго лице.
Според обстоятелствата вписани в
Търговски регистър и представения по делото устав, едноличен собственик на
капитала на ВиК е държавата. Ето защо, следва да се
приеме, че дружеството е публичноправна организация,
по смисъла на §1, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДОИ, като юридическо лице, което е обект
на управленски контрол и на което доминиращо влияние върху дейността му оказва
собственика на капитала – държавата и лицето, което представлява дружеството е
задължен субект по смисъла на ЗДОИ.
С оглед изложеното изпълнителния
директор на ВиК, се явява задължен субект по смисъла
на закона, съобразно нормата чл.3, ал.2, във връзка с §1, т.4, б.“в“ от ДР на
ЗДОИ.
Съгласно чл.2 от ЗДОИ, обществена
информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието „обществена
информация” следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или
нещо, свързано с обществения живот в страната, като тази обществена информация
може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани,
получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
С процесното
заявление до ВиК жалбоподателят е поискал да бъде
предоставена следната информация:
1. незаверени преписи от всички
договори, които са сключени от дружеството и попадат в обхвата на чл. 20, ал. 4 от ЗОП;
2. незаверени преписи от всички
първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка
договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в
писмена форма или са неформални);
3. счетоводна справка, от която да е
видно: какъв е общият размер на платените суми по посочените по-горе договори в
табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор,
каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена.
Така поисканата информация се определя
като служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, която се
събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации.
За да постанови оспорения по настоящото
дело отказ административният орган е посочил, че информацията е (търговска)
тайна.
Съдът счита отказът за законосъобразен,
като краен резултат.
Видно от разпоредбата на чл.2, ал.2 от
ЗДОИ, информацията по ал.1 е обществена, независимо от нейния материален носител.
Анализът на тази разпоредба сочи, че независимо дали се иска самият документ
съдържащ информацията или само неговото съдържание, възпроизведено по поискания
от заявителя и допустим от закона начин е ирелевантно
за дължимостта на информацията.
Основание за отказ от предоставяне на
достъп до обществена информация е налице, когато, съгласно разпоредбата на
чл.37, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗДОИ:
1. исканата информация е класифицирана
информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в
случаите по чл.13, ал.2;
2. достъпът засяга интересите на трето
лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация,
освен в случаите на надделяващ обществен интерес;
3. исканата обществена информация е
предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.
В конкретния случай исканата информация
без съмнение е обществена и служебна по смисъла на чл.2 ал.1 и чл.11 от ЗДОИ. Тази
информация, обаче, не е конкретизирана времево, не е индивидуализирана
съобразно цената на материалния интерес и като цяло предметът, определен от
заявителя е твърде абстрактен. Общо формулирана цел на Ч. - за преценка на
ефективността и законосъобразността при изразходването на средствата на ВиК, не изключва задължението на заявителя да конкретизира информацията, която иска да
узнае за съставяне на преценката си. Във вида, в който е формулирано, искането
е неясно и самоцелно, а изпълнението му е било обективно невъзможно.
Съгласно чл.13, ал.4 от ЗДОИ, достъпът
до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на
надделяващ обществен интерес, като задължение на органа при произнасяне по
искането за предоставяне на служебна информация е да извърши преценка за
наличието на такъв интерес. При това произнасяне следва да се има предвид, че съгласно
§6 от ДР на ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата
информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване
на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. Такъв интерес по отношение
на исканата информация се предполага до доказване на противното, съгласно
нормата на §1, т.5, б.“г“ от ДР на ЗДОИ, а именно когато информацията разкрива
корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско
имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните
администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или
законни интереси на други лица. В случая жалбоподателят не е твърдял подобни
обстоятелства – единственият - официално афиширан - мотив е желанието да си
състави преценка за нивото на „ефективно и законосъобразно“ изразходване на
„средствата“ на ВиК, без да уточни какво има предвид
под „средства“ – пари или материални активи. Затова и ответникът не е бил
длъжен да извърши преценка дали не е налице „надделяващ обществен интерес“ при
произнасянето си по абстрактно формулираното искане.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че отказът на изпълнителния директор на „ВиК“
АД да предостави исканата информация по посочените в писмото мотиви е
законосъобразен.
Затова, на основание чл. 172 ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.К.Ч. с ЕГН **********
***, чрез адвокат Д.Д. от АК – Благоевград, против
отказ на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас
с ЕИК *** за предоставяне на достъп до обществена информация, постановен с
писмо изх. № К-1092-11/15.06.2017 година.
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: