№ 1383
гр. Плевен, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430102736 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С. Л. М.,
ЕГН **********, от ***, чрез адв.Н.Г., против Г. ХР. К., ЕГН **********, от
***, в която се твърди, че по подадено заявление ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №4206/2020 г. на РС Плевен.
Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил
ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 2800,00 лева, както и
сторените по делото разноски. Сочи се, че тъй като заповедна за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с определение от
23,02,2021 г. съдът е указал на кредитора, че следва да предяви иск за
установяване на вземането си и е спрял изп.производство. Твърди се, че
между страните бил сключен договор за наем на недвижим имот, като поради
неплащане на наемните вноски на 20,05,2020 г. между страните била
сключена нотариално заверена спогодба, по която ответницата признала
дължимостта на сумата от 2800,00 лева към 20,05,2020 г. и се задължила да я
изплати до 31,07,2020 г. Поради неплащане в уговорения срок, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изп.лист. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2800,00
1
лева главница, представляваща неизплатено задължение по нотариално
заверена спогодба от 20,05,2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените деловодни
разноски, както и направените в заповедното производство. В с.з. ищецът не
изпраща представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначен особен представител –
адв.А.С. от ПАК, депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е
неоснователен и недоказан, тъй като от представените доказателства не се
установява съществуването и изискуемостта на вземането, както и че същото
е цедирано. В с.з. особения представител на ответника – адв.С., моли съда да
отхвърли иска, тъй като не са събрани достатъчно доказателства, че
ответницата дължи сумата от 2800,00 лева за неплатени наемни вноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№4206/2020 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422
от ГПК.
Установява се от приложената в ч.гр.д.№4570/2020 г. на РС Бургас
/разгледано от ПлРС под №4206/2020 г./ Спогодба от 20,05,2020 г.,
нотариално заверена, че отв.Г. ХР. К. е признала задължение към ищеца С. Л.
М. в размер на 2800,00 лева и се е задължила да ги изплати до 31,07,2020 г.
Установява се от приложеното към ИМ копие от Договор за наем от
20,07,2019 г., че същият е сключен между страните в производството за
отдаване под наем на недвижим имот в гр.Бургас срещу месечен наем от
400,00 лева.
Съдът счита, че доводите на особения представител на ответника за
2
недостатъчност на доказателствата за наличието на наемни правоотношения
са неотносими към правния спор, доколкото ищецът основава претенцията си
на сключено споразумение с ответника и искът е квалифициран като такъв по
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.365 от ЗЗД. Споразумението между ищеца и
ответника от 20,05,2020 г. носи белезите на договор за спогодба по чл.365,
ал.1 от ЗЗД. С този вид договор страните прекратяват един съществуващ спор
или избягват един възможен спор чрез взаимни отстъпки, с които могат да
създадат, изменят или погасят и правоотношения, които не са били предмет
на спора. Спогодбата има двустранен характер, а отстъпката е частичен отказ
от първоначалното твърдение на страната и е средство, а не цел на
спогодбата. Целта на спогодбата е да се внесе определеност и яснота в
отношенията между страните. При спогодбата е възможно и страните да
пожертват действителното правно положение, като се съгласят да считат по
между си, че то е било такова, каквото го прогласява спогодбата. В този
смисъл спогодбата може да включва в себе си воля за частичен отказ от
съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо
задължение /чл.365, ал.2 от ЗЗД/. Затова и съгласно съдебната практика,
спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото
я правно положение /в този смисъл е Решение по гр.дело №2480/1994 г. на
ВКС, V г.о./. Договорът за спогодба има декларативно действие, което се
изразява в това, че страните считат правното положение такова, каквото са
признали в спогодбата, както и регулиращо действие, състоящо се в това, че
страните се задължават в бъдеще да изпълняват задълженията си така, както
са установени в спогодбата. Договорът за спогодба има и конститутивно
действие, тъй като съществуващото правоотношение се изменя съобразно
уговореното в договора за спогодба. Освен гореизложеното, следва да се
отбележи, че все пак по делото е представен и договор за наем между
страните, която истинност не е оспорена по надлежния ред.
Ето защо съдът счита, че претендираната сума е дължима от ответника.
С оглед всичко изложено искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в исковото производство в размер 56,00 лева за държавна такса,
3
300,00 лева за депозит за особен представител и 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в
размер на 56,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.415 от ГПК
вр.чл.365 от ЗЗД, че Г. ХР. К., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на С. Л.
М., ЕГН **********, от ***, сумата от 2800,00 лева главница,
представляваща неизплатено задължение по нотариално заверена
спогодба от 20,05,2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
24,08,2020 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№4206/2020 г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. ХР. К., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Л. М., ЕГН **********, от ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 56,00 лева за държавна такса,
300,00 лева за депозит за особен представител и 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. ХР. К., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Л. М., ЕГН **********, от ***, направените
разноски в заповедното производство в размер на 56,00 лева за държавна
такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Плевенски окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5