№ 697
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря К. М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110121100 по описа за 2022 година
Ищецът „Д. О. застраховане“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка
имущество „Каско на МПС“ заплатил застрахователно обезщетение за щети на
застрахованото МПС марка Шкода Октавия с рег. № ...., резултат от ПТП на 12.08.2021 г. в
гр. Бургас, ул. Ангел Димитров, в размер на 1312.46 лв. ПТП настъпило по вина на водача
на л.а. марка Сузуки Витара с рег. № ..., чиято гражданска отговорност била застрахована
при ответното дружество ЗАД „Д.Б.: живот и здраве“ АД. Ищецът предявил пред ответника
регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение, но била възстановена само
сумата от 671.23 лв. от о.то вземане в размер на 1327.46 лв. с 15 лв. ликвидационни
разноски. Ето защо ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 656.23 лв.
неплатена част от регресното вземане, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депо.рал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Оспорва механизма на ПТП и твърди, че е налице случайно деяние,
изключващо отговорността му. В условията на евентуалност твърди съпричиняване на ПТП
от водача на застрахования при ищеца автомобил поради нарушаване на чл. 98 ЗДвП, като
основание за намаляване обема на отговорността му. Твърди, че претенцията е в завишен
размер и с изплатената от него сума е погасил задължението си. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 12.08.2021 г., в гр. Бургас настъпило
ПТП между МПС Шкода Октавия с рег. № ...., което било застраховано при ищеца по
застраховка Каско, и МПС Сузуки Витара с рег. № ..., гражданската отговорност на чийто
водач била застрахована по застраховка ГО при ответника, че ищецът заплатил
обезщетение в размер на 1312.46 лв., а ответникът платил по регреса 671.23 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че механизмът на ПТП е
следният: автомобил Шкода Октавия е спрял на ул. Ангел Димитров в района на № 61, гр.
Бургас, по същото време в насрещната лента водачът на лек автомобил Сузуки Витара
предприема маневра на заден ход, но поради недостатъчен контрол над управлението на
автомобила навлиза в насрещната лента и удря със задна дясна част спрелия автомобил в
странична лява част. Това е видно на първо място от двустранния протокол за ПТП, който
се ползва с формална доказателствена сила и установява, че изявленията в него принадлежат
на подписалите го лица. Съгласно чл. 123, ал.1, б.“б“ ЗДвП, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Правилото
е, че в сектор „Превозно средство А” се попълват данните за МПС-то, управлявано от
участника, виновен за настъпване на ПТП. В случая в сектор „А“ данни е попълнил водачът
на МПС Сузуки Витара – Михаела Стефанова, която така се е съгласила, че е виновна за
ПТП, което изрично е и заявила. Второ, от свидетелските показания на свидетеля Д., водач
на увредения автомобил, който сочи, че ПТП настъпило при предприета от другия водач
маневра движение на заден ход от насрещната лента. И трето, от заключението на приетата
по делото САТЕ и възприетия в него механизъм на ПТП и данните относно настъпилите
увреждания по автомобилите. Съгласно чл. 40 ЗДвП, преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнали.ра
за опасности. Според чл. 20, ал.1 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Именно те. правила за поведение е нарушил
водачът на лек автомобил Сузуки Витара, тъй като е предприел маневрата движение на
заден ход без да се съобразява с останалите участници в движението и да контролира
2
управляното МПС при извършване на маневрата. По те. съображения не е налице и
случайно събитие, тъй като произшествието не е било непредотвратимо при съобразяване на
движението назад с пътните условия и достатъчно упражнен контрол по време на маневрата
и произшествието е резултат само и единствено в резултат действията на водача.
При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на
ПТП се предполага, като та. законова презумпция не беше опровергана в хода на
производството.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите.
Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен, както и обстоятелството, че
без приносът не би се стигнало до ПТП/уврежданията. В доказателствена тежест на въвелия
възражението ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които
основава същото. В случая по делото не се събраха доказателства, от които да се установява,
че с поведението си водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП.
Дори да е спрял автомобила си на забранено за това място, това не е причина за ПТП
настъпило при движение на друг автомобил на заден ход от насрещната пътна лента.
По заведената в ищцовото дружество щета ищецът заплатил застрахователно
обезщетение за щети на застрахованото МПС в размер на 1312.46 лв.
Според заключението на САТЕ, описаните и заплатени щети са в причинно-следствена
връзка с ПТП.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в
правата на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя
на вредите. Обемът на регресната отговорност на ответника е по-малката измежду
дължимата и платената сума, и в рамките на застрахователната.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 2228.52 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Та.
стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване
на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият
може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Доколкото
платеното от ищеца обезщетение е в рамките на установената от вещото лице стойност, с
платената сума се съизмерява регресното право на ищеца, като се прибавят и направените
ликвидационни разноски, или о. 1327.46 лв. След приспадане на платените от ответника
671.23 лв., дължими остават претендираните 656.23 лв. Искът следва да се уважи в цялост,
като се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
3
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноските по делото в размер на 50 лв. държавна такса, 200 лв. депо.т в.л., 25 лв. депо.т
свидетел и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖД „ЗАД Д.Б.: Живот и здраве“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
София, ....., ДА ЗАПЛАТИ на „Д.-О. застраховане“ ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на
управление гр. София, ...., на основание чл. 411 КЗ, сумата от 656.23 лв., представляваща
неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка
„Каско“ за щети на МПС в резултат на ПТП, настъпило на 12.08.2021 г. по вина на водача
на МПС Сузуки Витара с рег. № ..., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 19.04.2022 г. до изплащането й, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 575.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4