О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 19.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в закрито
заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в следния
състав :
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдията т.д. № 1699 по описа за СГС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е в следствие на подадена на 28.07.2020 г. искова молба от З.к. „У.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу З. „О.“ АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***.
Предявен за разглеждане е
иск при квалификацията на чл. 213 КЗ /отм./ за заплащане на сумата в размер от
29 121,76 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, представляваща незаплатено регресно
вземане във връзка с осъществено от ищеца плащане на допълнително
застрахователно обезщетение по сключен договор за имуществена застраховка
„Каско“ с полица № 15112260027 и период на действие от 13.07.2015 г. до
12.07.2016 г. относно настъпило застрахователно събитие на 25.11.2015 г.
В исковата молба са
изложени фактически твърдения, че
на 25.11.2015 г. по време на
движение по път Е-79 по посока от гр. Симитли към гр. Сандански в гр. Кресна е
реализирано ПТП. Това станало при управление от страна на водача В. Г. на т.а.
„МАН ТГХ“, с рег. № *******, със закачено към него полуремарке, с рег. № *****
притежавано в собственост от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, като поради движение с
несъобразена скорост водачът изгубил контрол над управляваното от него превозно
средство, което довело до излизането му от пътното платно и реализиране на ПТП,
чрез сблъсък с паркиран влекач „СКАНЯ Р 440“, с
рег. № *******и прикачено към него полуремарке, собственост на „Б.М.“
ЕООД. По повод на случилото се произшествие бил изготвен протокол за ПТП,
където за виновен бил посочен водачът на т.а. „МАН ТГХ“, с рег. № ******* – Г..
Добавя се, че относно управляваното от виновния водач ППС е имало сключена и
действаща към момента на соченото събитие задължителна застраховка „ГО“ с
дружеството-ответник. Посочва се, че пак към датата на събитието увреденият
влекач „СКАНЯ Р 440“, с рег. № *******бил
имуществено застрахован при дружеството-ищец. ЗК „УНИКА“ бил уведомен за
станалото застрахователно събитие, като във връзка с това била образувана
претенция по щета, а същата била квалифицирана като тотална. Така на 18.03.2016
г. ищецът твърди, че е заплатил на застрахования собственик на увреденото
превозно средство - „Б.М.“ ЕООД сумата в
размер от 30 661,24 лв. под формата на застрахователно обезщетение. Това
плащане довело до встъпване от страна на платилия застраховател в правата на
неговия застрахован до размера на платеното обезщетение срещу причинителя на
вредата, респективно неговия застраховател по застраховка „ГО“ явяващ се
ответника. В тази връзка ищецът изпратил до ответника покана за заплащане на
регресно вземане в размер на 30 661,24 лв., но получил удовлетворение само за
сумата от 19 887,50 лв. За да защити имуществения си интерес ищецът поддържа,
че е инициирал исков процес срещу ответника за заплащане на остатъка от
регресното вземане възлизащ на сумата от 10 783,74 лв. В пределите на
образуваното гр.д. № 32578/2018 г. по описа на СРС, с решение от 24.05.2019 г.
ответната страна „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД била осъдена да заплати на ищеца сумата
в размер от 10 783,74 лв., като това решение се стабилизирало. Фактическите
твърдения на ищеца продължават с това, че междувременно срещу него от страна на
застрахования по имуществената застраховка „КАСКО“ „Б.М.“ ЕООД било заведено
производство пред СГС, като по т.д. № 3361/2016 г. с решение от 05.05.2017 г.
бил осъден да заплати на посоченото дружество собственик на увредения влекач
„СКАНЯ Р 440“, с рег. № *******сумата в
размер от 29 121,76 лв. – съставляваща незаплатена част от застрахователно
обезщетение дължимо за настъпилото на 25.11.2015 г. застрахователно събитие.
След влизане в сила на посоченото решение осъденият ищец - ЗК „УНИКА“ заплатил
в полза на „Б.М.“ ЕООД сума в размер от 39 097,54 лв. обхващаща целия размер на
сумата, за която е осъден /главница, лихви и разноски/. Впоследствие на
01.08.2018 г. ЗК „УНИКА“ изпратил до
ответното дружество нова регресна покана, с която настоявал от същото да му се
изплати сумата по допълнително платеното обезщетение по щетата настъпила на
25.11.2015 г. настъпила, вследствие на противопоравното поведение на водача на
т.а. „МАН ТГХ“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника -
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Тази покана достигнала до адресата й ден по-късно на
02.08.2018 г., но разплащане не последвало, като това фактическо положение
продължавало и към момента на упражняване на ИМ пред съда. Настоява се за
уважаване на исковата претенция, в т.ч. и за присъждане на разноските сторени
от ищеца за защита на интересите му в настоящото производство.
На 06.11.2020 г. от
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е упражнено правото му на отговор по ИМ с приведен водещ
довод за недопустимост на производството, поради наличие на формирана СПН по
спора, поради постановеното решение по образуваното пред СРС, гр.д. №
32578/2018 г. по идентичен иск, което представлявало и процесуална пречка за
пререшаването му – чл. 299 ГПК. Прави се позоваване, че гр.д. № 32578/2018 г.
водено по описа на СРС е било заведено, считано от 22.05.2018 г. към който
момент вече е било постановено решението по т.д. № 3361/2016 г., в т.ч. същото
е било влязло в сила. Освен това
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не било взело участие, като подпомагаща страна в
приключилото производството по т.д. №
3361/2016 г. по описа на СГС. Т.е. към 22.05.2018 г. ищецът е бил наясно с
факта, че е осъден да заплати и допълнително заявената претенция от увредения
собственик - „Б.М.“ ЕООД, но не я е предявил за плащане в рамките на гр.д. № 32578/2018 г. Подчертава се и това,
че ищецът е осъществил плащането на сумата в размер от 39 097,54 лв. на
23.04.2018 г., което е момент също предхождащ образуването на цитираното гр.д.
пред СРС с предмет плащането на обезщетение по реда на чл. 213 КЗ /отм./, но не
е заявил и тази си претенция спрямо ответника застраховател по „ГО“, като
предмет на това производство. Трябвало да се съобразява и обстоятелството, че
искът по гр.д. № 32578/2018 г. не бил предявен като частичен, което изключва
възможността да се поддържа, че са налице нови пораждащи съдебно предявеното
вземане факти, обуславящи предявяването на нов осъдителен иск с правно основание
чл. 213 КЗ/отм./ относно обезщетение за вреди настъпили от събитие станало на
25.11.2015 г. По същество на претенцията се възразява, че размерът й не възлиза
на стойност от 59 683,00 лв., че обезщетението трябва да се определи при
съобразяване и приспадане размера на запазените части, тъй като се касае до
събитие завършило при тотална щета. Поддържа се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие действителната стойност на увредения влекач е 41
169,00 лв., както и че е налице хипотеза на тотална щета, като тези
обстоятелства били установени със СПН между страните по вече завършилото гр.д.
№ 32578/2018 г. Наред с това се сочи, че стойността на запазените части възлиза
на 10 292,25 лв. /25 % от действителната стойност на увреденото ППС/. Обръща се
внимание, че по делото няма сведения каква е съдбата на увредения влекач след
получаване от собственика му на застрахователното обезщетение от ищеца, като се
поддържа, че дружеството-ищец е получило останките от увредената застрахована
вещ и се е разпоредил с тях получавайки съответната цена, която не е
приспадната от предявената за разглеждане искова претенция. Освен това
началният срок на забавата за заплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „КАСКО“ започвал да тече, считано от момента когато застрахованото
лице представи пред застрахователя си удостоверение за снемане от регистрация
на увреденото при условията на тотална щета ППС, за каквито действия нямало
данни по делото, поради което и ответника не могъл да отговаря към ищеца за заплащането
на подобна претенция. Отбелязва се и това, че ответникът в качеството му на
застраховател по „ГО“ не е обвързан от начина на уговорено обезщетяване по
застраховка „КАСКО“, а носи тежест да репарира само вреди до действителната им
стойност, но не и над нея. Напомня се, че „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е изплатило на
ищеца по същото събитие обезщетение равно на сумата от 36 573,55 лв. /30 661,24
лв. – главница и 5 912,31 лв. – лихви, такси и разноски/, като този размер
напълно покривал действителната стойност на вредите от настъпилото на
25.11.2015 г. застрахователно събитие. В заключение ако исковете се счетат за
допустими, то се настоява за тяхното отхвърляне, поради недоказаност на
основанието, респективно размера им.
В допълнителна ИМ
датираща от 03.12.2020 г. дружеството-ищец заявява, че поддържа изцяло
изложените от него твърдения в първоначалната ИМ и възразява по становището на
ответника свързано с допустимостта и основателността на исковете, изразено в
отговора му депозиран по делото.
На 31.12.2020 г.
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД подава допълнителен отговор, като с него изяло поддържа
вече изказаните възражения и оспорвания в първоначалния такъв.
Съдът, като прецени изложените
в исковата молба обстоятелства и търсената чрез нея искова защита намира следното :
Абсолютна процесуална
пречка за допустимост на предявения осъдителен иск, за евентуалното наличие на
която съдът следи служебно, е формираната сила на пресъдено нещо по предмета на
спора, чрез вече постановено в предходен развил се исков процес съдебно
решение, което да е добило стабилитет. Съгласно чл.298, ал.1 ГПК „Решението
влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание”,
като според чл.299, ал.1 ГПК спорът, разрешен с влязло в сила решение, не може
да бъде пререшаван. В случая по делото са налице данни за проведено между
същите страни исково производство по гр.д. № 32578/2018 г. водено по описа на
СРС, 127 с-в, което е приключило с постановено решение от 24.05.2019 г., като с
него на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ З. „О.“ АД, с ЕИК ******* е осъден
да заплати на „УНИКА“ АД, с ЕИК ******* сумата в размер от 10 783,74 лв. –
представляваща непогасена част от регресно вземане на застраховател по
имуществена застраховка срещу застраховател по гражданска отговорност на
деликвент за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по преписка за щета,
образувана при ищеца под № 15112260027, за причинени повреди на моторно
превозно средство с рег. №
*******от настъпило на 25.11.2015 г. в района на гр. Кресна, област –
Благоевград, на първокласен път Е-79, км. 400+600, ПТП в резултат на виновно
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност при управлението
на автомобил с рег. № ******* към 25.11.2015 г. е застрахована от ответника,
ведно със законната лихва върху главницата от 22.05.2018 г. /датата на
постъпване на ИМ в съда/до окончателното й изплащане. Посоченото решение е
влязло в сила, като е произвело установителното си и регулативно действие между
същите страни участващи и в настоящото производство. Видно от изложените в ИМ
твърдения от дружеството-ищец се касае до желание отговорността на ответника в
качеството му на застраховател по ЗЗ „ГОА“ да бъде ангажирана по реда на чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./ спрямо същото застрахователно събитие, за което вече е
постановено цитираното по-горе решение, което е формирало СПН между същите
страни. В случая е важно да се отбележи на първо място, че исковата претенция
по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ не е предявена от ищеца, като частична, а обратно
тя е заявена като вземане възникнало в пълния му размер. Нещо повече това е
направено при вече настъпили към момента на упражняване на претенцията –
22.05.2018 г. допълнителни факти към първоначалните такива, а именно – осъждане
на ищеца по реда на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ от застрахованото лице /собственик
на увредения застрахован влекач/ за заплащане на незаплатен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение във връзка с реализиране на същото застрахователно
събитие – ПТП от 25.11.2015 г. в размер на сумата от 29 121,76 лв., както
и плащане на тази сума в полза на застрахования към датата – 23.04.2018 г., в
т.ч. решението по т.д. № 3361/2016 г. по
описа на СГС, VI-17 състав е било
влязло в сила. Посоченото съставлява процесуална пречка за провеждане на нов
исков процес с предмет регресна претенция по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ при
позоваване от страна на ищеца на юридически факти, които са настъпили преди
иницииране от негова страна на по гр.д. № 32578/2018 г. водено по описа на СРС, 127 с-в. Вземането
произтичащо от соченото основание е покрито от СПН формирана от постановеното
по гр.д. № 32578/2018 г. и не може да бъде пререшавано, поради правилото на чл.
299, ал. 1 ГПК. Това е така, доколкото силата на пресъдено нещо на решението,
постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства
последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на
ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на
ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално
правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на
установеното или отречено от съда спорно право – не само до неговия размер, но
и до основанието и правната му квалификация. Да се допусне провеждането на нов
исков процес при твърдения за допълнително дължимо вземане по регресна
претенция по щета реализирана по събитието от 25.11.2015 г. с оглед настъпили
факти предшестващи реализацията на вече приключилия с формирана СПН процес по гр.д.
№ 32578/2018 г. при липса на заявяване на претенцията по това приключило дело,
като частична означава да се позволи пререшаване на вече приключил спор, което
би било недопустимо.
Обобщавайки изложените
съображения, настоящия състав, намира, че производството по делото с предмет
предявяване на посочения иск по чл. 213, ал. 1 КЗ се явява недопустимо по
смисъла на чл. 299, ал. 2 ГПК, поради което същото следва да се прекрати от
съда служебно.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството
по търг. дело № 1699/2020 г. водено по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-2 състав.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: