Решение по дело №261/2018 на Районен съд - Ямбол

                                               Р Е Ш Е Н И Е №537/5.9.2018г.

 

                                         гр. Ямбол, 05.09.2018 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

с участието на секретаря И. Г. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 261/ 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от И.П.К. *** против “Топлофикация-Ямбол“ ЕАД – гр. София, в която ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което е изпълнявал длъжността  „***”, на основание трудов договор от *** г., прекратен със заповед от 18.12.2017 г. Договорено е било месечно  трудово възнаграждение в размер на  490 лв., а от 13.01.2017 г. - месечно трудово възнаграждение от 530 лв. Ответникът не е заплатил на ищеца трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 год. –392,70 лв. за юли 2017 г. и по 420 лв. за останалите месеци или общо сумата от 2492,70 лв. На 01.11.2017 год. страните са сключили споразумение, че дължимото незаплатено възнаграждение по трудовия договор между  работодателя и работника към датата на споразумението за месеците юни, юли е по 392,70 лв., а за август, септември, октомври, ноември и декември 2017 год. е по 420 лв., както и че работодателят ще заплати сумите в срок до 01.01.2018 г. Платил е обаче само за м. юни. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди   ответника   да заплати трудовото възнаграждение в нетен размер общо от 2492,70 лв., както и законната лихва  върху възнаграждението, считано от  датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. искът се поддържа от процесуалния представител, който иска постановяване на неприсъствено решение.

В срока за отговор на исковата молба ответникът не е подал такъв. Не се явява негов представител в с.з. и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 128 от КТ.

Съгласно чл. 238 ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Тъй като предпоставките за допустимост на искането са налице, съдът следва да го разгледа. Разпоредбата на чл. 239 ал.1 гласи, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Ал.2 разпорежда, че неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 В случая на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Същевременно искът е вероятно основателен.

Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основното задължение на работодателя, като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Или с други думи трудовото възнаграждение се дължи срещу положен труд по трудово правоотношение. По делото е представен Трудов договор №*** от *** г., както и Допълнително споразумение № *** от *** г., от които  е видно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, с изложени в исковата молба клаузи. Представена е и заповед № *** от *** г. за прекратяването му. Ответникът е признал процесните вземания по основание и размер в Споразумение от 01.11.2017 г. Не е представил доказателства, че е заплатил възнагражденията. Задължението на ответника за посочените в исковата молба изтекли месеци е изискуемо и искът следва да бъде уважен. Следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху неплатената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и на осн. ал.6 -държавна такса върху иска която се определя в размер на 4% върху цената, но не по-малко от 50 лв., съобразно Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Ето защо ЯРС

                                                           Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Топлофикация-Ямбол“ ЕАД – гр. София, район Слатина, ж.к.”Христо Смирненски”, ул. „Гео Милев” № 132, офис 19, ЕИК ***, представлявано от С. Р. П., да заплати на И.П.К. ***, ЕГН **********, на основание чл. 128 от КТ, нетно трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 год. общо от 2492,70 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на същата и направените по делото разноски в размер на 420 лв..

ОСЪЖДА “Топлофикация-Ямбол“ ЕАД – гр. София да заплати държавна такса в размер на 99,71 лв..

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението-на страните!

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: