№ 461
гр. гр. Добрич, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско
дело № 20223200500311 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образува по реда на чл.248 ал.3 от ГПК въз
основа на подадената от С. Н. С.,ЕГН ********** , от гр.Ш.,*** частна жалба
рег.№1282/03.05.2022 год. срещу определение № 133/13.04.2022 год. по гр.д.
№20213240100438/2021 год. на Районен съд КаВ.,с което е оставена без
уважение молбата му по чл.248 от ГПК от 14.03.2022 год. за изменение на
решение № 36/18.02.2022 год., постановено по гр.д. № 438/2021 год. по
описан на КРС в частта му за разноските. С доводи за незаконосъобразност
на обжалваното определение се претендира отмяната му и като последица
уважаване на подадената молба .
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни
изводи както следва:
Частният жалбоподател е предявил в производството пред КРС два иска
с правно основание по чл. 87 ал.3 от ЗЗД с цени от по 3 528.53 лв. и 128.25
лв. и два иска с правно основание по чл.88 от ЗЗД с цени от по 3 528.53 лв. и
128.25 лв. За разглеждането на исковете е сторил съдебно-деловодни разноски
в общ размер от 1 958.28 лв.,от които заплатени ДТ по четирите иска -394.28
лв.;ДТ за вписване на искова молба-10.00 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1 554 лв.,съответно по 477 лв. по исковете с
цена от 3 528.53 лв. и по 300 лв. по исковете с цена от 128.25 лв. Претендирал
1
е присъждане на разноските в случай на положителен за него изход по делото.
С отговор рег.№ 1836/26.10.2021 год. ответниците са признали
предявените срещу тях искове и са заявили,че са съгласни с настъпването на
правните последици,поискани от ищеца.Такова е било процесуалното им
поведение и в съдебното заседание ,когато са приключили устните
състезания.Заявено е било възражението по чл. 78 ал.5 от ГПК.
С решение № 36/18.02.2022 год. по гр.д.№ 20213240100438/2021 год. на
Районен съд КаВ. е развален договор за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт № *** г. на Нотариус С. А. с peг. № *** на НК, вписан в СВ
КаВ. с вх. рег.№ *** г. с акт № *** г., с който договор Н. С. К. е прехвърлил
на Т. ИВ. К. по време на брака й с К. ИВ. К., собствените си недвижими
имоти : ¾ ид.ч. от НЕДВИЖИМ ИМОТ – НИВА с площ от 40000 кв.м.,
съгласно Договор за доброволна делба, вписан под № *** г. на КРС, а по
скица с площ от 4006 кв.м., находяща се в местността Б. на с. Ч., общ. Ш.,
представляващ ПИ с идент. 81181.1.93 по КК на с. Ч. и ¾ ид.ч. от
НЕДВИЖИМ ИМОТ – ЛОЗЕ с площ от 603 кв.м., съгл. Договор за
доброволна делба, вписан под № *** г. на КРС, находящо се в местността
„***”, с. Ч., общ. Ш., представляващ ПИ с идент. 81181.10.48 по КК на с. Ч.,
за досегашните грижи и срещу задължение на приемателката да поеме
цялостната издръжка и гледане на прехвърлителя, докато е жив като му
осигури спокоен и нормален живот,какъвто е водил до сега, поради
неизпълнение, по предявения иск от С. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. Ш.,
***, срещу Т. ИВ. К., ЕГН ********** и К. ИВ. К., ЕГН **********, двамата
с адрес гр. В., ж.к. ***, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е постановено
ответниците Т. ИВ. К., ЕГН ********** и К. ИВ. К., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. В., ж.к. ***, да върнат на ищеца С. Н. С., ЕГН **********,
с адрес гр. Ш., ***, даденото по разваления договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт № *** г. на Нотариус С. А. с peг. № *** на НК, вписан в СВ
КаВ. с вх. рег. № *** г. с акт № *** г., а именно: ¾ ид.ч. от НЕДВИЖИМ
ИМОТ – НИВА с площ от 40000 кв.м., съгласно Договор за доброволна
делба, вписан под № *** г. на КРС, а по скица с площ от 4006 кв.м., находяща
се в местността Б. на с. Ч., общ. Ш., представляващ ПИ с идент. 81181.1.93 по
КК на с. Ч. и ¾ ид.ч. от НЕДВИЖИМ ИМОТ – ЛОЗЕ с площ от 603 кв.м.,
съгл. Договор за доброволна делба, вписан под № *** г. на КРС, находящо се
2
в местността „***”, с. Ч., общ. Ш., представляващ ПИ с идент. 81181.10.48 по
КК на с. Ч., на осн. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД.
В решението си и обжалваното определение,съдът е приел ,че на
частния жалбоподател разноски в производството не дължат.Отговорността
за разноските в гражданския процес се определяла в зависимост от изхода на
спора и от поведението на ответника по правилата на чл. 78, ал. 1 – ал. 4 ГПК
и поначало е обусловена от резултата от предявения иск, но и от
установеното в чл. 3 ГПК изискване за добросъвестно упражняване на
процесуалните права на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
ако ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото и
ако признаел иска, разноските се възлагали върху ищеца. Страната в процеса
дължала разноски, доколкото с контролирано от нея необосновано от правна
гледна точка поведение е станала причина насрещната страна да понесе
имуществена вреда. В този смисъл, подобно на утвърденото в чл. 51, ал. 2 ЗЗД
правило, нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК освобождавала ответника от
отговорност за разноски, когато в процеса се установи, че са предизвикани от
ненужно инициирана съдебна процедура. Едва бездействието по повод на
поискано и дължимо изпълнение обуславяло защитим от правния ред интерес
за ищеца да потърси защита в съдебно производство, а следователно и
ангажирало отговорността на ответника за наложените от това му поведение
разноски. В случая не били налице необосновани правни действия от страна
на ответниците, които да са дали повод за търсената от ищеца защита по
исков ред. До подаване на исковата молба в съда ответниците не са били
известени от ищеца, за претенциите му относно придобитите от тях чрез
договор за издръжка и гледане недвижими имоти. Ищецът не бил проявил
достатъчна активност да уведоми ответниците за претенциите си преди
сезиране на съда. Едва с получаване на исковата молба ответниците са
узнали, че ищецът оспорва придобитите от тях права върху имотите, при
което своевременно още с депозиране на отговор на исковата молба са
заявили признание на исковите претенции и съгласие с настъпване на
правните последици поискани от ищеца. С оглед горното съдът намерил, че
са налице и двете кумулативно дадени предпоставки в нормата на чл. 78, ал. 2
ГПК, за възлагане в тежест на ищеца на сторените в производството
разноски.
Горното становище не може да бъде споделено.
3
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ищецът да
не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на въведената в чл. 78 ал. 2 ГПК кумулативност на
предпоставките за освобождаване от отговорността за разноски е да бъде
облекчен ответника от такива, които ищецът би могъл да спести,
съобразявайки се с демонстрирано от ответника предходно на завеждането на
иска поведение, предполагащо признаването му, но във всички случаи -
когато правният резултат от иска, предоставен в защита на изправната страна,
е постижим и извънсъдебно, какъвто не е случаят при предявими
конститутивни по характер искове.Когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото
липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Неизпълнението на договор
с предмет вещни права върху недвижим имот винаги поражда право за
изправната страна да поиска разваляне на договора, което може да стане само
по съдебен ред съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл , каквито и да било
отправени покани предходно на предявяване на иска - за заличаване ефекта
от договора, респ. липсата на отправено от наследника на прехвърлителя
искане за заличаване правните последици на сделката, са ирелевантни, тъй
като нито погасяват, нито ограничават по допустим от закона начин
упражняването на потестативното право на разваляне на договора -така
определение № 500 /16.07.2013 год. на ВКС по ч. т. д. № 2326/2013 год., I т.
о.; определение № 709 /28.12.2012 год. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 год., I
г. о.
Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Молбата за присъждане на разноски по делото е основателна до размера
от 1 764 лв. ,от които 200 лв.,заплатени ДТ за разглеждане на всеки един от
исковете в размер от по 50 лв.;заплатена ДТ за вписване на исковата молба -
10.00 лв. и заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство по делото -1 554.00 лв.Съдът съобразява,че ищецът е
заплатил ДТ в исковете с цена от 3 528.53 лв. в размер от по 141.14 лв. ( 3
4
528.53 х 4% = 141.14 лв. ). Дължима по тези искове е ДТ в размер от 50 лв.
при прилагане на правилото по чл.71 ал.2 от ГПК.Съдът съобразява ,че
възражението по чл. 78 ал.5 от ГПК е неоснователно -адвокатските
възнаграждение са заплатени в минималните размери по чл.7 ал.2 т.1 и 2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
С оглед цената на исковете и на основание чл.274 ал.4 от ГПК
определението не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 133/13.04.2022 год. по гр.д.№20213240100438/2021
год. на Районен съд КаВ.,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ИЗМЕНЯ решение № 36/18.02.2022 год. по гр.д.№ 20213240100438/2021 год.
на Районен съд КаВ. в частта за отговорността за разноски,като ОСЪЖДА Т.
ИВ. К., ЕГН ********** и К. ИВ. К., ЕГН **********, двамата с адрес гр. В.,
ж.к. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. Ш., ***
сумата от 1 764 лв. ,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
заплатени ДТ в размер от 210 лв. и адвокатски възнаграждения за
процесуално представителство в общ размер от 1 554.00 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5