№ 3388
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110210378 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕМ. В. С. против Наказателно постановление № 22-4332-
012282/04.07.2022 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10
контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за субективна несъставомерност и процесуално нарушение (липса на
свидетел в АУАН). Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. С писмено становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован. не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.05.2022 г., около 03:28 ч. жалбоподателят С. управлявал лек автомобил Мазда 2,
*** в гр. София, по бул. „Европа”, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към гр.
Божурище. При рутинна проверка, от страна на служители при ОПП-СДВР било установено, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДП.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля С.А.; постановление на СРП; АУАН; НП; картон на водач; заповеди за компетентност;
справки от ОПП-СДВР и Гаранционен фонд.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя. В конкретния случай, налице са доказателства за служебна дерегистрация, както и
за липса на уведомяване на собственика-упълномощител за цитираното обстоятелство.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
На първо място, налице е изрично твърдение, че към инкриминираната дата лекият
автомобил е бил със служебно прекратена регистрация. Доколкото именно от този момент законът
забранява управлението му, то и несъществен пропуск е да се сочи изрично датата на
дерегистрацията (различен би бил случат с предвиден гратисен период, какъвто тук липсва).
Не е налице и двойно преследване (ne bis in idem). Постановлението за отказ за образуване
на наказателно производство не формира сила на пресъдено нещо (в тази насока и Sundqvist vs
Finland, App no 75602/01 ECHR), но и при липса на такова, на изцяло формално основание,
преследване не е било реализирано и всичко е приключило, на фаза предварителна проверка. В
този смисъл и не може да бъде обоснована теза за двойно преследване.
2
Същевременно, обаче, липсва подпис на свидетел в АУАН – както на установяване на
нарушението, така и на съставяне на акта. Цитираният пропуск е в отклонение от императивното
изискване на чл. 43, ал. 1 ЗАНН и е бил нееднократно коментиран и от касационната инстанция, в
контекста на съществените процесуални нарушения (напр. Р от 07.05.2007 по а.д. 1101/2008 АССГ
I кас с-в; Р 02.04.2008 по а.д. 190/2008 X кас с-в; Р 3259/2011 АССГ VI кас с-в и др.).
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, и от материалноправна гледна точка.
От обективна страна, налице са данни за служебно дерегистриран автомобил, като е
доказан и фактът на управлението му. От друга страна, обаче, в постъпилата справка няма данни
собственикът да е уведомяван за предприетите действия (т. е. до този момент той би могъл да е
наясно единствено с обстоятелството, че няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, като дерегистрацията е бъдещо и относително несигурно събитие), респективно – да
предприеме една или друга линия на поведение, като управлението на ППС без съответната
застраховка осъществява състав на друго нарушение, за което няма повдигнато административно
обвинение. Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на изпълнителното
деяние (касае се за отговорност на физическо лице, т. е. за релевантен въпрос), поради което и
доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение №
3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. №
4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение
от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. №
6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение
№ 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. №
11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в,
Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по
а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в,
Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по
а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно
становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по
к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас.
с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по
адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-
в и др), то и обвинителната теза, касателно субективната страна на изпълнителното деяние, остава
недоказана, респективно – възражението от жалбата се явява основателно.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
повереник, както и предвид изричната претенция за присъждане, наказващият орган следва да
поеме разноските на насрещната страна.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-012282/04.07.2022 г., издадено от
началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП на ЕМ. В. С.
била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП, както и били отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на ЕМ. В. С., ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин)
лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4