Р Е Ш
Е Н И Е
№
............
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1996 по
описа на съда за
Производството е по
реда на Част II-ра, Дял I-ви от Граждански процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес
в производство пред първата инстанция и е образувано по предявени искове с
правна квалификация чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
Производството
по делото е образувано по искова молба на В.С.А. и Д. С. М. – А. против К.С.С.
– И., С.И. и И.И..
В исковата молба се сочи, че
страните по делото са съсобственици
на поземлен имот с идентификатор 41112.504.219
(землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, кадастрален
район-петстотин и четири, поземлен имот двеста и деветнадесет) по КККР на гр. Кюстендил,
одобрена със Заповед № РД - 18-96/
В процесния имот били изградени и сграда с идентификатор 41112.504.219.1 със застроена площ от
133 кв.м., брой етажи 3, с предназначение жилищна сграда – многофамилна, сграда
с идентификатор 41112.504.219.2, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи 1,
предназначение – хангар, депо и сграда с идентификатор 41112.504.219.3 със
застроена площ от 23 кв.м., брой етажи 1, предназначение – хангар, депо.
Ищците притежавали по силата на
наследство, давност и дарение ½ идеална част от поземления имот с
идентификатор 41112.504.219, на
първия етаж от сграда с идентификатор 41112.504.219.1 със съответните
идеални части от общите части на сградата, както и сграда с идентификатор 41112.504.219.2. За това били съставени Нотариален
акт 164/1997 г. и № 155/1997 г.
Останалата част от поземления имот и
втория етаж от сграда с идентификатор
41112.504.219.1 със съответните идеални части от общите части на сградата, на
пристройката към нея, както и сграда с идентификатор 41112.504.219.3,
притежавала ответницата, за което били
съставени нотариален акт № 138/1971 г. и № 136/1975 г.
Правото на собственост върху
отделните обекти на жилищната сграда възникнало по силата на делба, утвърдена с
протокол от 25.05.1963 г. по гр.д. №440/1963 г. на КРС, в който протокол било
разпределено и правото на ползване на поземления имот.
Освен това
на ищците било признато право на собственост върху 1/2 идеална част върху терена на имота по силата на
съдебно решение по гр.д. № 1767/2016 г. по описа на КРС на основание давностно
владение.
След извършеното разпределение на
ползването настъпила промяна в собствеността, в площта на имота, като били
построени два гаража и пристройка.
Ищците поканили ответницата
доброволно да си разпределят ползването с оглед новонастъпилите обстоятелства,
но тя не приела направеното предложение.
Ето
защо се поддържа искане на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът да
разпредели ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 41112.504.219 (землище
четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, кадастрален район-петстотин и четири, поземлен
имот двеста и деветнадесет) по КККР на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД - 18-96/
Претендират
се и сторените деловодни разноски.
В рамките на едномесечния срок по
чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответните страни.
В
него се сочи, че искът с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е недопустим и неоснователен. Твърди се, че правото на ползване на процесния имот
било разпределено с одобрен от съда Съдебен протокол от
25.05.1963 г. за постигната съдебна спогодба по гр.д. №
440/1963 г. по описа на КРС и тъй като
нямало данни за настъпили изменения
на обстоятелствата за разпределяне
ползването, ново разпределение било недопустимо.
Претендират се и сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се
поддържат.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото заверени
копия на нотариални актове № 164/1997 г., № 155/1997 г., № 138/1971 г., №
136/1975 г., № 31/1985 г., № 94/1996 г., №145/1997 г. и Протокол за съдебна
делба по гр.д. № 441/1963 г. е видно, че страните по делото –
ищците и ответницата Семенеска, притежават по ½ ид.ч. от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 41112.504.219. В.А. и Д.М. притежават
и 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху сградата в имота – реално първи етаж от нея и гараж,
а ответницата С. ½ ид. ч. от сградата – реално втори етаж, пристройка и
гараж, построени в него. Ответникът С.И. е собственик на втори етаж от
сградата, а И.И. на трети етаж и пристройка 2.
Влязлото в сила съдебно решение по гр.д. №1767/2016 г. на
КРС, с което е отхвърлен иска на К.И.-С. против В.А. и Д.С. – А. с правно
основание чл.108 от ЗС, е формирало със сила на присъдено нещо между посочените
страни (страни и в настоящото производство), че ответницата тук не е собственик
на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.504.219
на основанието, посочено от нея.
От приложената по делото скица на
поземлен имот № 15-516726/
С Протокол по гр.д. № 441/1963 г.
е одобрена съдебна спогодба, по силата на която е разпределено правото на
ползване, като не не спори, че към този момент имотът е бил с установена площ
от 453 кв.м., като в последствие към него са придадени площи – в т.см. и
заключението на вещото лице Н. Г..
Приложени са обяснителна записка,
свидетелство за търпимост и разрешение за строеж – на л. 26-28, от които се
сустановява, че след
В заключението си вещото лице Н.Г.,
пояснено в съдебно заседание, сочи, че е налице само един вариант за
разпределение на ползването, който предлага в скица в към него.
От приобщеното заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза – основно и доплънително, изготвено
от вещото лице инж. Л.В., се установява, че ползването на процесния поземлен
имот е възможно във два варианта, но при предписани преустройства – преместване
на съществуваща ограда, за което са изготвени и скици.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта: Допустимостта на иска по чл.32,
ал.2 от ЗС е свързана с несъгласие на част от съсобствениците с установения до
момента начин на ползване на общия имот, което в случая е завено с отговора на
исковата молба и обуславя необходимостта от намеса на съда за разрешаване на
спора. Наред с това налице са и нови обстоятелства,
обосноваващи правния интерес от водене на иска по
чл.32, ал.2 от ЗС – застрояване след
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 32,
ал. от ЗС, при определени условия (липсващо мнозинство, невъзможност за
образуването на такова или при вредно за общата вещ решение на мнозинството),
спорът относно управляването и използването на общ имот може да бъде разглеждан
от районния съд, по отношение на всички съсобственици и носители на
ограниченото право на ползване, и при задължителното им участие в съдебното производство
(при условията на задължително необходимо другарство). Основната цел на
производството е да се окаже съдействие на съсобствениците, заместващо
липсващото съгласие на мнозинството относно целесъобразното и законосъобразно
използване на съсобствения имот, а не да се разрешава вещноправен спор.
Основните правила за
определяне начина на реално ползване на съсобствено дворно място, в което има
разположени в реална собственост сгради сочат, че съдът следва да се съобрази
както с правата на страните в имота и да разпредели ползването по начин, че да
не нарушава тези права - така чл. 31 ал. І от
ЗС, така и с фактическото положение на имота по време на постановяване
на решението и индивидуалните собственически права върху намиращите се в мястото
постройки, които се изключват от разпределението, като за сметка на това на
останалите съсобственици се предоставя по - голям дял от незастроената част (Решение № 95/
По делото не е спорно, че по отношение на жилищната
сграда е запазено разпределението от
С оглед горното и безспорно установените права на
страните в съсобствеността, съдът намира, че исковата претенция е основателна и
разпределението следва да бъде извършено съгласно Вариант № 1 от заключението
на вещото лице Н. Г., което се възприема за пълно и обективно. То се явява най-целесъобразно, съобразено с правата на
страните по делото и действителното фактическо положение. С него е взета
предвид площта, заета от сградите, притежавани само от едни от съсобствениците,
и това е правилно с оглед разбирането в съдебната практика, застъпено в Решение
№ 13 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2008 г., III г. о., ГК, като тя
безспорно следва да се счита като пряко, непосредствено използвана от същите и
да се съпоставя на общо основание към правата им от дворното място – така
Решение № 430 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2010 г., I г. о., ГК. Този извод е обоснован от константната
съдебна практика в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, според която съдът
следва да се съобразява с действителното положение на имота, като не може да
предписва каквито и да било преустройства и премествания на сгради, огради и съоръжения
(така Решение № 1070 от 17.12.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 4297/
Ползването на дворното място от
страна на собствениците на самостоятелни обекти - С.И. и И.И.И., следва да се
ограничи само в рамките на уредените в чл. 64 от ЗС правни възможности -
доколкото това се налага от използването на собствените им обекти. В същия смисъл е и
изразено становище в Решение
28 от
По
разноските:
В производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения
за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им
в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени –
така и Решение № 275 от
Водим от изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО по иска на В.С.А.,
с ЕГН **********, с адрес *** и Д. Стойчева М. – А., с ЕГН **********, с адрес ***,
против К.С.С. – И., с ЕГН **********,
с адрес ***, С.И.И. с
ЕГН **********, с адрес *** и И.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** (пристройка),
НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 41112.504.219 (землище
четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, кадастрален район-петстотин и четири, поземлен имот двеста и
деветнадесет) по КККР на гр. Кюстендил,
одобрена със Заповед № РД - 18-96/
-
за
В.С.А., с ЕГН ********** и Д. С. М. – А., с ЕГН **********, площта от 128,75 кв.м.,
оцветена в розов цвят на скицата, след приспадане на площта на застрояванията в имота от
-
за
К.С.С. – И., с ЕГН **********, площта от 75,20 кв.м., оцветена в син цвят, след
приспадане на площта на застрояванията в имота от
-
ОПРЕДЕЛЯ
за общо ползване между В.С.А., с ЕГН **********, Д. С. М. – А., с ЕГН **********,
К.С.С. – И., с ЕГН **********, С.И.И.
с ЕГН **********, и И.И.И. с ЕГН **********, площта от 24,10 кв.м., оцветена в жълт цвят на
скицата, а именно вход към двуетажна сграда – 1,25/2,20 м, общи пътеки около
сградата до двата гаража с ширина от
ОБЯВЯВА
скицата към заключението на вещото лице Н.Г., депозирано в КРС вх. № 3062/
ОСЪЖДА К.С.С. – И., с ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.С.А., с ЕГН **********, с адрес *** и Д. С. М. – А.,
с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 144,00 лв. (сто четиридесет и четири лева и нула стотинки), за
сторените в производството деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** и И.И.И. с ЕГН **********,
с адрес *** (пристройка),
ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.А., с ЕГН **********, с адрес *** и Д. С. М. – А., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 36,00
лв. (тридесет и шест лева и нула стотинки), за сторените в производството
деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен
срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията - гр.
Кюстендил на основание чл. 115, ал.
2 ЗС.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: