Решение по дело №1900/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 2188       Година  2020, 30.11            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 21.10.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

    СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и при присъствието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 1900 по описа за 2020 година и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Е.И.Л., чрез пълно­мощник адв.М., срещу Решение №83/29.06.2020г. по НАХД №166/2020г. по описа на Районен съд – Карлово, II н.с., с което е изменено наказателно постановление/НП/ №20-0281-000073/06.02.2020г., издадено от Началник на група Пътен контрол при РУ на МВР – Карлово, с което на Л. за нарушение на чл.103 от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1, т.4 ЗДвП, като е намален размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС от три месеца на два месеца и е потвърдено НП в останалата му част.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление изцяло. Основните възражения са във връзка с приложението на чл.28 ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба – РУ – Карлово при ОД на МВР – Пловдив не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­вания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №20-0281-000073/ 06.02.2020г., издадено от Началник на група при РУ-Карлово при ОД на МВР - Пловдив, на Л. за нарушение на чл.103 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управ­ля­ва МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1, т.4 ЗДвП за това, че на 08.01.2020г. около 15,00 часа в Община Карлово на общински път №PDV 2075 – на 100м. от кръстовището с път PDV1360 с посока на движение на запад към с.Каравелово като водач на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ****, негова собственост, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, не спира на посоченото от него място и продължава движението си.

При тази фактическа обстановка е издадено оспореното НП, с което е прието, че с действията си лицето е нарушило разпоредбата на чл.103 ЗДвП –не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, поради което и на основание чл.175 ал.1, т.4 ЗДвП, е било санкционирано.

За да измени оспореното НП, състав на Районния съд е приел от една страна, че извършването на нарушението е безспорно установено, но от друга е отчел смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и е достигнал до извода, че глоба в максималния предвиден размер, предвид извършените и преди нарушения от жалбоподателя на ЗДвП, съответно лишаване от право да управлява близко до минималния размер – два месеца, предвид неоспорване от негова страна факта на извършване на нарушението, заплатените веднага наложени глоби, добри характеристични данни и нуждата от полагане на ежедневни грижи за деца и родители, са достатъчни за постигане на целите на административнонаказателната репресия, регламентирани в чл.12 ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против Л., което е изцяло съоб­разено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН. Впрочем, спор по тези обстоятелст­ва не се формира между страните.

Спорно е единствено приложението на чл.28 ЗАНН.

В тази връзка следва да се посочи на първо място, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съоб­разяват разпоредбите на чл.11 ЗАНН и чл.93 т.9 НК. В случая обаче липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на физическо лице. За последното няма дока­зателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите физически лица, които имат същото задължение за спиране при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Фактът, че такова нарушение е установено за първи път също не означава, че други такива не са били извършвани, а и последното би имало значение само за квалификацията на деянието, с оглед евентуална повторност или разглеждането му като отегчаващо обстоятелство при индивидуализиране на нака­занието. За да измени оспореното НП състав на ПРС е отчел именно всички смекчаващи вината обстоятелства и по този начин е намалил размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от три на два месеца, като е отчел съответно и отегчаващите такива, поради което и е счел опреде­леният размер на наложената глоба за съответстващ на извършеното от Л. нарушение.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН, като този извод следва и от действителното фактическо положение, а то не е различно от приетото за установено от първата инстанция, доколкото се установи, че безспорно са засегнати важни обществени отношения, касаещи безопасното движение на ППС, народното здраве, правата и свободите на други граждани. Иначе казано, в случая законодателно устано­веният превес на обществените отношения спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение №83/29.06.2020г., постановено по НАХД №166/2020г. по описа на Районен съд – Карлово, II н.с., с което е изменено наказателно постановление №20-0281-000073/06.02.2020г., издадено от Началник на група Пътен контрол при РУ на МВР – Карлово, с което на Е.И.Лазаров за нарушение на чл.103 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1, т.4 ЗДвП, като е намален размерът на лишаването от право да управлява МПС от три месеца на два месеца и е потвърдено НП в останалата му част.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/

 

 

   

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1./П/

 

 

                                                                                                         2./П/