Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.12.2019 година
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 27 ноември
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
ДИАНА С.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 3724 по
описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал. 1
от ГПК
Ищецът Т.Й.Й. твърди в исковата си молба, че е
собственик на апартамент, находящ се на първия етаж от жилищна сграда в гр.
Чирпан, ул. „Кирил и Методий" № 7. Същият му бил дарен от неговия баща
Йордан Танев Й. и леля му Маргарита Танева Нейкова, които били наследници на Т.Й.
Танев, който бил починал. Приживе Т.Й. Танев бил потребител на електрическа
енергия към „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД Пловдив с клиентски номер
**********. След смъртта на Т.Й. Танев и след като било направено дарението на Т.Й.Й.,
партидата не била сменена.
Твърди, че
продължава да живее в апартамента, в който бил процесния електромер, както и че
получил писмо с изх. номер № 8172439-1
от 02.07.2019
г. от ответника, че на 13.03.2019
г. служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД били демонтирали и предали за
експертизна проверка в БИМ електромер с фабричен № ********* от измервателна точка /ИТН/ 2177534
в гр. Чирпан, ул. „Кирил и Методий” № 7 на клиент с клиентски номер **********.
Сочи, че било
констатирано, че електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка – 84.40 %, за
която констатация бил издаден Констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване № 53
от 25.03.2019 г.
на БИМ Пловдив.
На основание чл.
48 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на електрическа енергия, сметката
му била коригирана едностранно от ответника за периода от 18.01.2019 г. до
13.03.2019 г. /54 дни/ и допълнително начислената дължима сума била в размер на
145.76 лв.
За горепосочената
сума била издадена фактура № **********/28.06.2019 г., която следвало да бъде
платена до 12.07.2019 г.
Заявява, че му е
бил предоставен екземпляр от Констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № 486759 от 13.03.2018 г.,
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 53
от 25.03.2019 г. на БИМ Пловдив, както и била приложена справка за коригиране на
сметката за електроенергия от 13.06.2019 г., която не носила подпис на лицето
съставител.
Сочи, че
допълнителната електрическа енергия му била начислена неправомерно, в нарушение
на Закона за енергетиката и посочените в писмото Правила за измерване на количествата
електрическа енергия.
Документите
изготвени от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и връчени по пощата били
издадени в нарушение на Правилата за измерване на количествата електрическа
енергия.
Следвало да се
отбележи, че електромерът на апартамента, находящ се в гр. Чирпан, ул. „Кирил и
Методий” № 7 се намирал в табло, което било заключено и съответно ключ за това
табло имали само служителите на ответното дружество. Заявява, че предвид този
факт, е лишен от пряк достъп до електромера отчитащ електроенергията. Същият не
разполагал и с познания да го манипулира. До СТИ /електромер/ имали достъп само
служители на ответното дружество, поради което вина за възможно неправилно
отчитане и/или неотчитане на СТИ имал само и единствено ответника. Напълно неоснователно
се искало плащане на допълнителни количества ел. енергия, начислени, поради
неполагането на достатъчно грижи от страна на ответното дружество за
състоянието на собствените му измервателни уреди и то за няколко месеца назад,
през който период не било инспектирано състоянието на СТИ.
Твърди, че не
разполага със специални умения, за да извърши твърдяната манипулация в
Констативния протокол на БИМ.
Сочи, че
Констативен протокол № 486759 от 13.03.2019 г. не можел да съставлява основание
за коригиране на сметката на абоната. Същият бил частен свидетелстващ документ
и с оглед критериите на чл. 180 от ГПК удостоверявал изгодни за издателя му
факти и не се ползвал с доказателствена стойност, а само с формална
доказателствена сила относно авторството му.
Липсвали
доказателства по какъв начин се установявало, че ел. енергията, за която била
начислена сумата от 1662.36 лв. реално била доставена, липсвали доказателства и
по какъв начин била потребена, тъй като в качеството си на купувач, ищецът
дължал заплащане на продажната цена за реално предоставена и съответно
потребена от него ел. енергия. Сочи, че не бил установен периода на
неправомерното въздействие върху СТИ. Доставчикът на електрическа енергия
следвало да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат
на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държала
сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел. енергия,
едностранното изчисляване и коригиране на сметките за ел. енергия за минал период
позволявали на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от
потребителя електрическа енергия.
Липсата на данни
за начина на определяне на срока за корекцията, препятствал и възможността да
се провери и правилността й. Ел. енергията била движима вещ, поради което
нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за продажба и
купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока.
Извършването на
едностранна промяна от страна на доставчика в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел. енергия била лишена от законово основание - както при
действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на
енергетиката - обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове
по неговото прилагане. Коригирането на сметките само въз основа на констатирано
неточно отчитане на доставяната ел. енергия от принадлежащите на доставчика
средства за търговско измерване, без да било доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия било
недопустимо поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния
характер на договорната отговорност.
Предвидената в
чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от тях корекционна процедура, /която била отменена/ на
основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА не следвало да бъде приложена, тъй като тя
противоречала на чл. 82 от ЗЗД. Обективната отговорност била изключение, тъй
като ангажирала отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение,
поради което нейното предвиждане било единствено правомощие на законодателя, а
не на административен орган като КЕВР.
Моли съда да
постанови решение, с което:
- ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Данов” № 37, ЕИК
*********, представлявано от Жанет Петкова Стойчева, Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер и Йорг Золфернер, че Т.Й.Й., ЕГН **********, с адрес *** -
потребител на ел. енергия с клиентски номер ********** и ИТН 2177534, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1 662,36 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и два лева и 36
стотинки/, с включен ДДС, представляваща цената на допълнително количество
електрическа енергия, начислена за минал период считано от 18.01.2019 г. до
13.03.2019 г., за която сума била издадена фактура № **********/28.06.2019 г.
Претендира
направените съдебни и деловодни разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор ответното дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, в който заявява, че с исковата молба, с която било
сложено началото на настоящото производство, ищецът Т.Й.Й. искал от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД (ЕВН ЕС), че не дължи сумата от 1662.36 лв. с
ДДС - предславляваща сбор от две фактури за начислени суми, вследствие на
установеното непълно измерване на използваната в обекта на ищеца електрическа
енергия, а именно фактура с № **********/18.6.2019 г. и фактура с № **********/28.06.2019
г.
За фактура с №
**********/28.06.2019 г. в размер на 1241,30 лв., сочат че:
В исковата молба
ищецът оспорвал дължимостта на начислената сума за неизмерена електрическа
енергия, касаещо извършена проверка на 13.03.2019 г. на електромер с фабричен
номер *********. Във връзка с констатациите по тази проверка била издадена
справка за доначисление и фактура с № **********/28.06.2019 г в размер на
1241,30 лв. (хиляда двеста четиридесет и едни лева и тридесет стотинки). Тъй
като в случая била спазена точно процедурата за „корекция на сметката за
електрическа енергия”, съдържаща се в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), които били действащи към момента на проверката,
искът бил допустим, но неоснователен и поради това, молят съда да го отхвърли
изцяло.
Считат искът за
сумата от 421, 06 лв. за недопустим, относно фактура с №
**********/18.06.2019 г.
Относно фактура с
№ **********/18.06.2019 г. в размер на сумата от 421,06 лв. ( четиристотин
двадесет и един лева и шест стотинки ), установили, че за процесната фактура №
**********/18.06.2019 г., която ищецът също оспорвал, тъй като същата била част
от процесната сума, но за същата фактура по гр.д. № 3674/2019 по описа на PC -
Стара Загора вече бил налице граждански спор. На 15.07.2019 г. ищецът завел
гражданско дело № 3674/2019 г. на 3 гр.с. по описа на Районен Съд - Стара
Загора с искане да бъде признато за установено, че Т.Й.Й. не дължал сумата от
421.06 лв. с ДДС по фактура с № **********/18.06.2019 г. на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД (ЕВН ЕС) .
Като
доказателство прилагат Копие от искова молба по гр. д. дело № 3674/2019 г., на
3 гр.с. по описа на Районен Съд - Стара Загора.
Фактура с №
**********/18.06.2019 г. била издадена в резултат на друга проверка на
04.12.2018 г.
В тази връзка
считат, че е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК и тъй като настоящото
гражданско дело било заведено по-късно, то същото в частта, в която се
оспорвала фактура с № **********/18.06.2019 г., следвало да се прекрати
служебно.
С оглед на
гореизложеното, молят съда да прекрати производството в частта над сумата от
1241,30 лв. по гр. д. № 3724/2019 по описа на Районен Съд-Стара Загора.
Сочат, че на
13.03.2019 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг)
извършили проверка на електромер с № *********, монтиран в обекта на ищеца.
Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които
демонтирали електромера без да извършват замерване с еталонен уред, тъй като
такова нареждане получили за конкретната проверка и го поставили в безшевна
торба с пломба за еднократна употреба с номер 559614, с цел същият да бъдел
изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото
на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено
контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата
енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж.
Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 486759/13.03.2019 г. (Констативния протокол).
Видно от
приложените документи към исковата молба, ищецът е собственик на обект на
потребление с ИТН 2177534 към момента на извършване на корекцията. Същият не
изпълнил задълженията по чл. 11, ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕС и не уведомил ответното
дружество. Сочат, че този факт станал известен на ЕВН ЕС с подаването на искова
молба и представянето на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том
8, peг. № 10680, дело № 1941 от
Действително към
датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно редът за
извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв ред бил разписан и се
съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” АД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., които били действащи между
страните.
Процесният
електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология
(БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на
лабораторията било, че при отваряне на електромера било констатирано следното:
"Осъществяван е достъп до вътрешността на Изводите на куплунг X са дадени
на късо с меден проводник чрез запояване (непринадлежащ към конструкцията на
електромера). В резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от
консумираната електроенергия.” и било обективирано в изготвения от БИМ
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско
измерване № 53 /25.03.2019 г.
С оглед на
описаното по-горе и като било установено, че са на лице предпоставките, описани
в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа
извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на
инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил
допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 2178 kWh,
като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) била 1241,30 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била
извършена корекцията - 54 дни, като първата дата - 18.01.2019 г. - началото на
корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била
констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената
техническа проверка 13.03.2019 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг
предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и
процесната фактура № **********/28.06.2019 г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за
допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на
електрическа енергия на стойност 1241,30 лв. Всички изготвени документи,
касаещи процесната проверка били изпратени на ищеца с писмо с изх. №
8172439_1/02.07.2019г., което било изпратено на адреса за кореспонденция
(уведомление) за извършеното допълнително начисление. Този факт се признавал от
ищеца в исковата молба, като бил приложил като доказателство и посоченото
по-горе писмо.
Посочената
по-горе фактура действително съдържала информация и за просрочени вземания, и
съответно било посочено, че са налице просрочени задължения в размер на 421,06
и каква била общата дължима сума по клиентския номер към ЕВН ЕС, но сочат, че
било видно, че фактура № **********/28.06.2019 г. била за сумата в размер на
1241,30 лв., а не за 1662, 36 лв., както твърди ищеца.
Поради
гореизложеното считат, че искът е частично неоснователен - за частта от иска,
касаещ фактура № **********/28.06.2019 г. и частично недопустим за частта от
иска, касаеш фактура № **********/18.06.2019 г.
Твърдят, че
съществува законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР имал
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно
на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от
В конкретния
случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „.. в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ...
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по- дълъг от 90 дни", тъй като
става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е
установен точният процент на грешка, формулата, която се прилага при
изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в . 48, ал. 1, т. 1 б
."А" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване”.
Стойността на
дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.
Именно
гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление
на сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д.
1650/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда
на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от
Сочат, че ЕВН ЕС
нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца на хартиен
носител, с оглед екологични и процесуално-икономични и целесъобразни
съображения, тъй като както съдът, така и заинтересованите страни могат да ги
открият на посочения Интернет адрес;
Считат за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно
извършил това въздействие, и че то не може и не следвало да се вмени във вина
на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина били от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на съставя на
престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Що се касаело до
настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в
посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на
количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено
по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция.
Във всички случаи
на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на
доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение.
Този въпрос бил
разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и
съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът дава
възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на
клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за
измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени
отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС,
ГК, IV г.о., Решение № 11473 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК,
II т.о, Реше¬ние №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/
Сочат, че в ОУ на
ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена
корекция.
ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0У-13/10.05.2008
г. (0У на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи условия, на
базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен
снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти,
свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.
В чл. 28, ал. 2
от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал
клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в
цялост разпоредбата имала следното съдържание:
„Чл. 28. (1) ЕВН
ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира
сметките на Клиента за изминал период.
(2) В случаите по
ал. 7 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане."
Заявяват, че не
споделят разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за
уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ
били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било
изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставя изискване за
наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните
снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от
Тълкуването им се
споделяло и от ВКС, като съдът приел, че в чл. 1473 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД
(също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на
Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017г.
на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК). Твърдят, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД били одобрени с
Решение № ОУ- 061/07.11.2007г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на
изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012г., като дословно чл. 1473 има следното
съдържание:
„Чл.1473. (1)
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО
Мрежи" АД констативни протоколи и справки за на¬числена енергия изчислява
и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за
изминал период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя
справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за
сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото
плащане."
При сравнение на
двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 1473 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е. нямала
особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприема
диаметрално противоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители
следвало да изменят общите си условия.
Ноторно известен
бил фактът, че голяма част от съдебните състави в страната уважавали подобни
искове на клиенти срещу крайни снабдители на ел. енергия само въз основа на
обстоятелството, че същите не са привели Общите си условия в съответствие с
разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и не били предвидили изричен ред за
уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ. Тези мотиви на съдебните
състави били в разрез с постановените до този момент решения на ВКС, които
потвърждавали твърденията им, че след измененията в Закона за енергетиката с
ДВ, бр.54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от
същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито
от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.
Сочат, че
гореизложените мотиви на съдебните състави били в пълно противоречие с
практиката на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с Решение №
124/18.06.2019 г.. постановено по гр. д. № 2991/2018 г.. ГК. Ill г.о., ВКС се
произнесъл по спорните въпроси, като постановил:
1. „....Ако в
общите условия в противоречие с чл.98а, ал. 7, т.б от Закона за енергетиката не
е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред..."
2. „...Съдебната
процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за
грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни,
за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не
могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за зашита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз
основа на събраните по делото доказателства..."
3.
„...изтъкнатите от въззивния съд съображения за процедурни пропуски са
несъстоятелни и не представляват пречка за дължимостта на тази
корекция..."
4. „...От
правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът
следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод
следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на йената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване..."
От изложените
мотиви на ВКС следвало, че досегашната практика на първоинстанционните и
въззивните съдилища била в противоречие, както с практиката на ВКС, така и с
волята на законодателя, инкорпорирана в измененията на Закона за енергетиката с
ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от
същия и целта, която била преследвана с направените изменения, а именно:
корекционната процедура да се извършвала с цел възстановяване на настъпилото
без основание имуществено разместване, без да се доказва виновно поведение на
клиента.
Не било
необходимо и наличието на изричен ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция в ОУ на крайния снабдител, за да може доставчика на ел. енергия да
претендира дължимостта на допълнително начислената сума. ВКС отчитал факта, че
доставката на ел. енергия се подчинявала на общите правила за
покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсва специална уредба за извършване на
корекция на сметка, която без съмнение се съдържала в ПИКЕЕ, купувачът следвал
да доплати дължимата сума, независимо от липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите
Тъй като били на
лице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на
корекцията на сметката в процесния случай, заявяват, че искът е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени
сторените деловодни разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата
и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното:
Безспорно
е установено, че ответното дружество разпространява и продава електрическа
енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с ИТН 2177534 и клиентски № **********.
По делото са представени писмени доказателства - Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 174, том 2, регистър № 879, дело 359/2015 г.; Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 82, том 3, peг. № 10680, дело 3941 от
От констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 53 от 25.03.2019 г. на БИМ, се установява, че е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Изводите на куплунг Х2 са
дадени на късо с меден проводник чрез запояване (непринадлежащ към
конструкцията на електромера). В резултат на тази манипулация електромерът
отчита по–малко от консумираната електроенергия. Електромерът не съответства на
метрологичните и техническите изисквания.
С представеното
по делото писмо от 02.07.2019 г. /л.11/, ответното дружество е уведомило ищеца
за констатациите при извършената проверка на 13.03.2019 г., както и за
резултата от експертизата на БИМ, което налагало корекция на сметката за ел.
енергия за периода 18.01.2019 г. – 13.03.2019 г. за 54 дни, като допълнително е
начислена сума в размер на 1241.30 лв. За посочената допълнително начислена
сума е издадена фактура № **********/28.06.2019 г. /л.12/ съобразно справка за
коригиране на сметка за електроенергия /л.15/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи :
По
въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а, ал. 2, т.
6 и чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при
условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е
налице задължителна съдебна практика. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК,
със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6
и по чл. 83, ал., т. 6
ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
С
Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2385/2016 г. на Върховния
административен съд, след частично обезсилване и отмяна на решение
12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. дело № 9462/2014 г., петчленен състав на ВАС
е постановил отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение 147/14.10.2013 г. на ДКЕВР,
обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51 от същите.
По
аргумент от чл. 195, ал. 1 АПК, решението на Върховния административен съд има
действие за напред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното
решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт,
няма обратно действие. Доколкото коментираната отмяна на ПИКЕЕ е настъпила след
датата на извършване на процесната проверка на средството за търговско
измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува
нормативна възможност, регламентираща правото на ответното дружество да извърши
едностранна корекция на количество ел. енергия.
Параграф 199, ал. 2
ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал. 2
ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението
на чл. 98а ЗЕ
в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се
включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ,
както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. Ответното
дружество не е представило по делото общите условия, а негова е тежестта да
докаже предвиждането на ред в общите условия за уведомяване на клиентите. В чл.
28, ал. 2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на
последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед
задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да
се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т.
6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да
отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи
условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание
за корекция. В този смисъл е и трайната съдебна
практика на ОС-Стара Загора – решение от 26.07.2017 г. по в.т.д. № 1143/2017
г., решение от 17.07.2017 г. по в.т.д. № 1136/2017 г., решение от 17.07.2017 г.
по в.т.д. № 1135/2017 г., решение от 31.07.2017 г. по в.т.д. № 1134/2017 г. и
много други/. Ето защо предявеният от ищеца иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца съдебни и
деловодни разноски в размер на 333 лв., представляващи възнаграждение за един
адвокат и ДТ, съразмерно уважената част от иска /предявеният иск е в размер на
1662.36 лв., а искът е уважен до размера на 1241.30 лв. /.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се присъдят направените от ответника разноски в
размер на 78 лв., съразмерно отхвърлената част от иска.
Водим
от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
„Централен”, ул. ”Христо Г. Данов" № 37, че Т.Й.Й., ЕГН **********, с адрес *** /съдебен адрес:*** –
адв. Р.Г.С./, не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
„Централен”, ул. ”Христо Г. Данов" № 37, сумата от 1241.30 лв. /хиляда двеста четиридесет
и един лева и 30 ст./, представляваща цената на допълнително количество
електрическа енергия, начислена за минал период считано от 18.01.2019 г. до
13.03.2019 г., за която сума била издадена фактура № **********/28.06.2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на
1662.36 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
„Централен”, ул. ”Христо Г. Данов" № 37, да заплати на Т.Й.Й., ЕГН **********, с адрес *** /съдебен
адрес:*** – адв. Р.Г.С./, сумата от 333 лв., представляваща
направените по делото разноски, съобразно уважената част.
ОСЪЖДА Т.Й.Й., ЕГН **********, с
адрес *** /съдебен адрес:*** – адв. Р.Г.С./, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Централен”, ул. ”Христо Г. Данов"
№ 37, сумата от 78 лв., представляваща направените по делото разноски,
съобразно отхвърлената част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: