Определение по дело №1166/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№   1567

 

гр.Бургас, 22.08.2019г.

 

            БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и втори август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Михова

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                 2.Мл.с. Ваня Ванева

 

             като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1166 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С Определение № 5973 от 30.07.2019 г. по гр.д. № 6108/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, съдът е прекратил производството по гр.д.№6108/2019г. по описа на Бургаски районен съд и е повдигнал спор за подсъдност пред Окръжен съд Бургас за определяне на местно компетентен съд, който следва да разгледа и да се произнесе по исковата молба на ЗД „Бул Инс“ АД, срещу С.И.Ц., депозирана пред Районен съд София, като по нея е образувано гр.д.№61178/2018г. по описа на същия съд.

Производството по процесната искова молба е започнало пред Районен съд – София. Исковата молба е подадена от ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК:*********, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, чрез адв. Мариан Гочев, срещу С.И.Ц., ЕГН:**********, с адрес: ***, с която се претендира осъждане на ответницата да заплати сумата в размер на 702,46 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и мораторната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 209.88 лв., за периода 20.03.2015г. – 20.03.2018г. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ищецът обосновава регресното си право, възникнало срещу водача с обстоятелството, че същият е управлявал автомобила без свидетелство за управление на МПС и след употреба на алкохол, над допустимата от закона норма. Предявеният иск е с правно основание чл. 274 от КЗ отм. Ангажирани са доказателства.

С Разпореждане №519864/30.10.2018г. СРС е разпоредил да се извърши справка за регистриран постоянен и настоящ адрес на ответницата С.Ц.. Видно от извършената справка, постоянният ѝ адрес е в гр. ***, а настоящият такъв – в гр. ***. На посочените адреси ответницата не е била намерена, поради което е била нередовно призована за насроченото по делото за 28.02.2019г. първо съдебно заседание, както и не са ѝ били връчени книжата по делото.

С протоколно определение от 28.02.2019г. по гр.д. № 61178/2018 г. по описа на Районен съд – София е прекратено производството пред Районен съд София и е изпратено делото по компетентност на Районен съд – Бургас.

Бургаският районен съд не е приел за разглеждане по местна подсъдност исковата молба на ЗД „Бул Инс“, като е посочил, че така извършените действия не намират опора в закона, поради което е повдигнал спор за подсъдност.

Бургаският окръжен съд като съобрази, че спорещите съдилища са по-ниски по степен съдилища и са от районите на различни по-горни съдилища, както и това, че съдът, който последен е отказал да разгледа делото е Бургаският районен съд, то спорът следва да се разреши от Окръжен съд Бургас, на основание чл. 122 от ГПК.

По съществото на спора, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Подсъдността е една от предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което, и с оглед нормата на чл. 7 от ГПК, съдът следва да направи проверка за допустимостта на висящото пред него производство. Ето защо законът с чл. 118, ал. 1 от ГПК указва, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Но съдът не извършва служебно тази преценка по отношение на всички видове подсъдност, а единствено по отношение на тези видове подсъдност, които представляват абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск. С последните изменения на разпоредбите, уреждащи подсъдността, в чл. 119, ал. 3 от ГПК е посочено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В останалите хипотези, извън визираните, за местната подсъдност не се следи служебно, а възражение за неподсъдност може да бъде направено единствено от ответника и то само до изтичане на срока за отговор на исковата молба.

Съгласно чл. 115, ал.2 от ГПК, исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Разглежданият случай обаче не е такъв. Видно от материалите по делото, в процесния случай искът е предявен от застрахователното дружество, срещу виновния за ПТП-то водач, т.е. не се касае за иск за обезщетение по КЗ на увреденото лице, поради което в случая не намира приложение правилото на чл.115, ал.2 от ГПК.

Доколкото въпросът за местната подсъдност може да се повдига служебно от съда, само в хипотезите на чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 от ГПК, в никоя от които не попада процесната искова молба, то Софийският районен съд не е имал правомощие на повдига служебно въпроса за подсъдността на основание чл. 119, ал.3, във вр. с чл. 115, ал.2 от ГПК – аргумент от чл. 119, ал.4, съгласно който във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

Поради гореизложеното, извършените служебно действия от Софийски районен съд по прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Районен съд Бургас, на основание чл. 115, ал.2 от ГПК са неправилни.

Настоящият състав намира, че доколкото в случая не е депозирано възражение за местна подсъдност от ответника, то компетентен да разгледа предявения иск е Софийски районен съд.

По тези съображения делото следва да бъде изпратено на Софийски районен съд за разглеждане на предявеният иск.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 122 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОПРЕДЕЛЯ Софийски районен съд като компетентен да разгледа предявения иск от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:*********, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, чрез адв. М.Г., срещу С.И.Ц., ЕГН:**********.

ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.