№ 38
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора А. СТ. В.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100604291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 24.06.2022 г. по НОХД № 10349/2021 г. по описа на СРС,
НО, 112-ти състав признал подсъдимия П. Д. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 24.10.2019 г.
около 23:00 ч., в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, след кръговото кръстовище на
четвърти километър, в посока изхода на гр. София към гр. Пловдив, в близост до
бензиностанция „ОМV“, се е заканил на М. Х. К. с убийство — удрял с юмрук по предното
ляво стъкло на л.а. „Фолксваген“, с per. № *******, в който се намирал М. К. и крещял към
него на висок глас: „Ей, боклук долен, излез да те убия“, „Излез да те убия“, „Дай ми ножа
да го нарежа този на парчета“, „Излез да те нарежа на парчета, ще те убия, разбра ли ме“,
като след изричането на тези думи заплашително е държал в ръката си нож и това заканване
би могло да възбуди у М. К. основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл. 144, ад. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54
от НК, първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ подсъдимия на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване следва да бъде отложено по реда на чл.
66, ал. 1 от НК, за срок от три години. На основание чл. 189, ал. 3 от
НПК районният съд е ОСЪДИЛ П. Д. Д. да заплати по сметка на СДВР сумата от 750.30
лева, представляваща сторените разноски на досъдебната фаза на процеса, да заплати сумата
от 1441.90 лева, представляващи разноски в хода на съдебното производство по сметка на
СРС, както и да заплати сумата от 1000 лева, представляваща възнаграждение за повереник
в наказателното производство на М. К..
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба, с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановената присъда, както и за липса на анализ на всички относими доказателства. В
1
допълнението към жалбата се посочват аргументи за липса на доказателствени материали,
които да установят, че подсъдимият Д. е извършител на инкриминираното деяние.
Критикува се преценката на районния съд да се довери изцяло на свидетелските показания
на пострадалия К.. Посочва се, че описание на извършителите се съдържат в показанията на
пострадалия от досъдебното производство, които не са приобщени по време на съдебното
следствие. Оспорва се изводите на съда относно законосъобразното провеждане на
процесуално-следственото действие по разпознаване, като се изтъкват доводи за опорочена
процедура. Защитата критикува извършеното разпознаване по снимки, като посочва че
същото се извършва само при наличието на определени предпоставки, които в настоящия
случай не са налице. Посочва се още, че снимката на подсъдимия е предявена за
разпознаване със снимка на лица, които имат детско излъчване. Адвокатът на подсъдимото
лице излага твърдения, че пострадалият К. не е посочил белезите, по които е разпознал
подсъдимия. Изтъкват се съображения, че К. не е могъл да възприеме ясно лицето, което е
спукало лявата гума на таксиметровия автомобил. Защитата намира, че съдът не е подложил
на обстоен анализ твърденията на пострадалия, свързани с мястото на съхранение на ножа.
Жалбоподателят посочва, че първоинстанционният съд е следвало да предприеме за
изясняване на обстоятелствата допълнителни процесуално-следствени действия като очни
ставки. С депозираната жалба не се отправя искане за събиране на нови доказателства. В
заключение жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени постановения съдебен акт и да
оправдае подсъдимия Д., алтернативно да отмени присъдата и да върне делото за ново
разглеждане на първа инстанция.
В закрито съдебно заседание на 20.10.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че сезирашата съда жалба е подадена в срок и че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание на 07.11.2022 г. защитата отправя
доказателствено искане за разпит на поемните лица, съдебният състав остави искането без
уважение, тъй като показанията им не биха допринесли за изясняване на обстоятелствата по
делото.
В хода по същество адв. Х. поддържа въззивната жалба и допълнението към
нея. Излага доводи, че е налице нарушено вътрешно убеждение, като изтъква, че съдът е
игнорирал част от доказателствената съвкупност, не е обсъдил противоречията в
приобщените материали. Излагат се еднотипни съображения като тези във въззивната жалба
относно опорочената процедура по разпознаване. Отправя се критика към районния съд, че
не е подложил на задълбочен анализ показания на пострадалия. В края на становището
защитника на подсъдимия намира, че липсват доказателства, които да установят вината на
подзащитния му. Поддържа искането си за отмяна на постановения съдебен акт и
алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Представителят на СГП
намира присъдата за правилна и законосъобразна, като иска от съда да бъде потвърдена, а
жалбата да бъде оставена без уважение. Посочва се, че съдът правилно е обсъдил
доказателствата по делото, както и че фактическата обстановка по делото е изяснена до
край. Адвокат С., повереник на М. К., заема
същото становище като държавното обвинение, че въззивната жалба следва да се остави без
уважение, а първоинстанционната присъда следва да се потвърди. Посочва се, че в
протокола за разпознаване са посочени белезите, по които свидетеля К. е разпознал
подсъдимото лице като извършител на инкриминираното деяние спрямо него. Коментира се,
че назначената и изготвена съдебна експертиза е установила, че пострадалият е годен
свидетел по делото. Подсъдимият поддържа
становището на адвоката си и отрича да е осъществил престъплението, за което е предаден
на съд.
2
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и
след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на съдебния акт. Предвид
това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд
фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.
При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите
К.С.М. /л. 36 – 37 от СП пред СРС/, Д. Б. П. /л. 37 – 39 от СП пред СРС/, В.В.В. /л. 40 от СП
пред СРС/, О.А.И. /л. 54 – 55 от СП пред СРС/, С.Д. Д. /л. 55 – 37 от СП пред СРС,
показанията на свидетеля л. 14, том III от ДБ са приобщени частично на основание чл. 281,
ал. 4, във вр. ал.1, т.1 от НПК/, М. Х. К. /л. 56 – 57 от СП пред СРС/, обяснения на
подсъдимия /л. 60 – 61 от СП пред СРС/, протокол за доброволно предаване /л. 14 от ДП, том
I/, снимков материал на гуми и джанти /л. 12 – 17 от ДП, том II/, протокол № I за извършена
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /л. 27 – 31 от ДП, том II/, албуми
за разпознаване на лица /л. 34 – 42 от ДП, том II/, протокол за доброволно предаване, ведно с
копия на документи л. 43 – 48 от ДП, том II/, снимков материал такси /л. 49 – 50 от ДП, том
II/, предоставени копия на документи от ГД „Национална полиция“ – МВР, дирекция
„Жандармерия“ ЗЖУ – София /л. 54 – 68, л. 96 -99 от ДП, том II/, съдебнооценителна
експертиза /л. 18 от ДП, том III/, съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 22-36
от ДП, том III/, писмо от ОК- Супертранс, ведно с копия от документи /л. 37-43 от ДП, том
III/, протоколи за разпознаване на лица по снимки /л. 58 -59 от ДП, том III/, справка за
съдимост /л. 45 от СП пред СРС/, комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза /л. 67- 81 от СП пред СРС/. Съществен
доказателствен източник за обвинителната теза са свидетелските показания на частния
обвинител М. К.. Въззивният съд се солидаризира с преценката на районната инстанция
относно твърденията на разпитаното лице. Частният обвинител излага подробни,
непротиворечиви и последователни сведения относно мястото, времето, посоката на
движение на леките автомобили. Свидетелят описва с детайли предприетите спрямо него
действия от страна на подсъдимия и придружаващите го лица, принудителното спиране,
позиционирането на леките автомобили спрямо неговата кола, отправените реплики и
ругатни по негов адрес, срязването на гумата на таксиметровия автомобил, както и
обстоятелството, че лицата насочили закани спрямо него са носели полицейска униформа.
Твърденията за срязаните гуми са в синхрон с приложения снимков материал на гуми и
джанти на таксиметровия автомобил, както и косвено с твърденията на свидетеля Д., че
частният тъжител се е свързал с него и му е казал, че са му срязали гумите. Описаните
обстоятелства относно посоката на движение на таксито се потвърждават от О.И..
Свидетелят посочва, че е видял също и струпване на автомобили в лявата лента на бул.
„Цариградско шосе“ около Окръжна болница, като е забелязал и таксиметров автомобил, но
не е възприел, че това е неговия колега М. К.. За инкриминираното деяние свидетелят И.
косвено пресъздава какво му е казал частния обвинител, като излага идентични
обстоятелства.
По време на проведения разпит в хода на съдебното следствие М. К. посочва защо не
е уведомил непосредствено след инкриминираното деяние полицейските органи, като
3
логично и правдоподобно звучат думите му, че се е притеснявал да не се върнат лицата,
които са го спрели. Свидетелят излага твърдения, че след като е съобщил за
инкриминираното деяние в полицията свидетелите В. и Д. са поискали от него да си оттегли
жалбата, като В.В. е разговарял с него със заплашителен тон. Изложените обстоятелства от
страна на М. К. относно разговорите със свидетелите да оттегли жалбата си намират
потвърждение в показанията на С.Д.. Относно това обстоятелство въззивния съд кредитира
преимушествено приобщените показания на свидетеля Д. от досъдебното производство, в
които разпитания свидетел заявява, че знае че частния обвинител и В.В. са разговаряли във
връзка оттеглянето на жалбата, тъй като е разговарял със свидетеля К. след това. С.Д. в
съдебна зала застъпва, че е вярно изложеното пред разследващите органи в хода на
досъдебната фаза. В тази връзка въззивната инстанция възприема позицията на предходния
съд относно оценката му спрямо показанията на В.В. и тяхна стойност като доказателствен
източник в наказателното производство.
Настоящият съдебен състав достигна до същите изводи като предходната инстанция относно
изложените твърдения от страна на свидетелите К.М. и Д. П.. Правилно районния съд се е
доверил частично на твърденията на свидетелите М. и П. относно обстоятелствата касаещи
посоката на движението на автомобилите. В останалата им част показанията на К.М. и Д. П.
резонно съдът е оценил като неотговарящи на обективната действителност. В тази връзка
твърденията на свидетеля М. освен, че си противоречат с информацията, изложена от страна
на частния обвинител, несъответстват на приложения снимков материал на гумите и
джантите на таксиметровата кола. Районната инстанция акуратно е оценила гласните
доказателствени средства на колегите на подсъдими М. и П. за недостоверни и за опит за
изграждане на защитна версия на подсъдимото лице. В такава насока са и твърденията на
двамата свидетели, че шофьорът на таксиметровия автомобил управлявал МПС без да спазва
правилата за движение по пътищата, с оглед на което свидетелите стигнали до извод, че е
неадекватен и се усъмнили за употреба на алкохол или наркотични вещества. В
противоположна насока относно начина на управление на таксиметровия автомобил и
осъществените маневри от страна на частния обвинител са показанията на М. К..
Неправдоподобно звучат и отговорите, дадени от свидетеля П., на зададените му
уточняващи въпроси от районния съдия относно какво точно се е случило след като са
спрели от движение таксиметровия автомобил. Безсмислено звучат и предприетите според
твърденията на Д. П. действия за разпит и задаване на въпроси на таксиметровия шофьор
поради съмнение за употреба на алкохол, вместо да сигнализират на дежурните си колеги.
Нереалистично звучи и твърдението на Д. П., че е стигнал до извода, че най-вероятно
частния обвинител е употребил алкохол, защото е видял, че е със зачервен цвят на очите,
като същевременно не отрича, че е възприел М. К. в тъмната част на денонощието през
вдигнатото стъкло на таксиметровия автомобил. Обясненията на
подсъдимото лице съдът взе предвид частично само относно обстоятелствата, свързани с
това, че се е връщал от работа, местоположението, маршрута, по който са се движили
автомобилите, както и самото спиране. В останалата част, касаеща самата комуникация с М.
К., отрича да е отправял закани и заплахи спрямо частния обвинител, както и да е срязал
гумата на таксиметровия автомобил, съдът достигна до същото мнение като районния съд,
че твърденията на подсъдимия са средство за защита.
В подкрепа на установената
фактическа обстановка от гласните доказателствени средства е и приобщената останала
съвкупност от доказателствени източници. Посредством предоставената писмена
документация от таксиметровата компания ОК-Супертранс съдът констатира, че М. К. е
управлявал таксиметровия автомобил в инкриминирания времеви период, като намират
потвърждение и твърденията на частния обвинител, касаещи обстоятелството, че е отказал
заявката, към адреса на която се е бил насочил, непосредствено след като е бил спрян и
заплашен. Съгласно приложените копия от писмени материали от ГД „Национална
4
полиция“ - МВР се установи, че подсъдимото лице е служител в Зонално жандармерийско
управление София (ЗЖУ) и е заемал длъжността „полицай“, както е и че на
инкриминираната дата е бил ангажиран с охраняването на протестно мероприятие.
Извлечените от писмените материали данни подкрепят изложените от страна на частния
обвинител обстоятелства, свързани със самоличността на подсъдимото лице. Относно
процесуално-следствените действия по разпознаване и съставения протокол, обективиращ
действията съдът намира възраженията на защитата за неоснователни. На първо място,
съдът се солидаризира с разсъжденията на предходната инстанция относно това, че
протокола за разпознаване съдържа всички необходими реквизити и е съставен при спазване
на правилата на процесуалния закон.Доводите на защитата, че разпознаването по снимки е
опорочено, тъй като е съществувала възможност да бъде извършено разпознаване в натура
въззивната инстанция намира за неоснователни. Законодателят не е наложил ограничения
възможността разпознаването да се осъществи по снимков материал поради причини,
свързани единствено с личността на обвиняемия. В подобен смисъл е и съдебната практика
на ВКС /Решение № 34 от 21.02.2018 г. на ВКС, II-ри НО/, в което е застъпено становището,
че разпознаването по снимки може да бъде приети и при налични пречки, свързани с
разпознаващото лице. В конкретния случай в протокола за разпит към протокола за
разпознаване е отразено, че разпознаващото лице желае процесуално-следственото действия
да бъде извършено посредством снимков материал, като причина е посочило, че се страхува
да участва в разпознаване на живо. Частният обвинител подробно е изложил твърдения,
свързани със събития след инкриминираното деяние, които намира за странни и свързва с
посегателството срещу него. Предвид което съдът намира, че е налице основателна причина
за провеждане на разпознаване по снимков материал. За пълнота на анализа съдът следва да
посочи, че не във всички случай на липса на основание за провеждане на разпознаване по
снимков материал, процесуално-следственото действие се счита за тежък процесуален
порок, които дискредитира резултатите от действието по разследването.
Като несъстоятелно въззивната инстанция
определя възражението, че снимката на подсъдимия е представена за разпознаване със
снимки на лица, които имат детско излъчване. Снимката на подсъдимия е предявена за
разпознаване със снимки на други лица, които са на същата възраст като П. Д., като
настоящата инстанция не констатира наличие на съществено различие в лицевите признаци
на представените за разпознаване лица, което би насочило разпознаващото лице да избере
подсъдимия. Неприемливи са й доводите на защитата за опорочаване на процедурата
по разпознаване, тъй като М. К. не е посочил белезите, по които е разпознал П. Д.. За
въззивния съд не са налице колебания, че частният обвинител е разпознал надлежно
подсъдимото лице като извършител на посегателството срещу него. Резултатите от
проведеното процесуално-следствено действие се потвърждават и от разпита на М. К. в хода
на съдебното производство, в който същият категорично заявява, че подсъдимият е лицето,
което е осъществило инкриминираните действия спрямо него.
По отношение на
съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото справка за
съдимост, от която се изведе данни за липса на предишни осъждания, с оглед на което към
датата на извършване на престъпното посегателство, подсъдимият е с чисто съдебно
минало. В хода на досъдебното производство са
назначени и изготвени видео-техническа лицево-идентификационна експертиза и
съдебнооценителна експертиза, съдът се довери на заключителната им част макар и да не
допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.
Второинстанционният съд се
присъединява към преценката на проверяваната инстанция относно кредитирането на
изготвените СППЕ и КССПЕ, въз основа на които се извлякоха данни за психическото
състояние на частния обвинител, годността му да бъде свидетел, както и за възприятията му
5
свързани с престъпното посегателство спрямо него. Действително КССПЕ е изследвала в
дълбочина и пълнота всички налични доказателствени материали по делото, проведени са
психологически изследвания и интервюта с пострадалия, които допринасят за точността и
прецизността на крайните изводи на експертите.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в протеста, както и на
тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
Настоящата инстанция е сезирана с въззивна жалба с твърдения за липса на доказаност на
повдигнатото обвинение. Въззивният съд намира депозираните възражения в жалбата за
неоснователни. Съдът обсъди доводите на жалбоподателя, свързани с разпознаването, с
оглед на което не счита за необходимо да бъдат преповтаряни. В жалбата защитата е
оспорила преценката на първата инстанция да кредитира изцяло свидетелските показания на
М. К.. Въззивният съд заема еднотипна позиция с тази на районния съд относно
кредитирането на показанията на частния тъжител. При осъществената самостоятелна
проверка на оспорвания съдебен акт и събраните доказателствени материали съдът прецени,
че твърденията на пострадалия следва да бъдат ползвани с доверие. Изложеното от страна
на частния обвинител се припокрива с установеното от гласните доказателствени средства,
състоящи се от показанията на свидетеля О.И., С.Д., както и частично със свидетелските
показания на К.М. и Д. П.. Акуратно предходната инстанция не е кредитирала в по-голямата
им част свидетелските показания на П. и М., като въззивния съд изложи в настоящия акт
своите съображения за липсата на кредитирането им. Твърденията на М. К. се потвърждават
и от приложения снимков материал на гумите и джантите на управлявания от него
таксиметров автомобил. Настоящият съдебен
състав не може да се съгласи с доводите на жалбоподателя, че частния обвинител не е могъл
да възприеме ясно самоличността на лицето, което е спукало лявата гума на таксиметровия
автомобил. При анализа на показанията на свидетеля К. съдът установи, че същият е
последователен в преценката си относно авторството на инкриминираното деяние спрямо
него, както и конкретните действия предприети от страна на Д.. Същият е възприел
действията на всеки един от присъстващите, като е чул и проведения разговор между тях,
касаещ ножа, с който е спукана гумата. Подсъдимият се е намирал в непосредствена близост
до частния обвинител макар и седнал на шофьорското място на таксиметровия автомобил
М. К. е спуснал прозореца на автомобила, за да може да осъществи комуникация с
подсъдимото лице и е успял да възприеме проведения разговор, касаещ ножа. В тази връзка
съдът следва да отбележи, че самото действие по спукване на гумата на таксиметровия
автомобил, макар и част от фактическата обстановка, не е инкриминирано като част от
престъпната деятелност. Критиката на защитата
засягаща липсата на приобщаване на свидетелските показания на частния обвинител от
досъдебното производство отнасящи се до описанието на подсъдимия не може да бъде
възприета от проверяващия съд. Самоличността на извършителя на престъпната дейност не
е неизяснена и спорна като обстоятелство, частния обвинител посочва подсъдимият е
лицето, което е извършило инкриминираното деяние.
Относно доводите на жалбоподателя отнасящи се до предприемането на
допълнителни процесуално-следствени действия, съдът намира същите за неоснователни.
При проверка на доказателствените източници съдът не констатира необходимост от
събиране на нови, нито от провеждане на допълнителни действия, тъй като приобщената
доказателствена съвкупност се явява достатъчна за изграждане на крайните изводи по
отношение на въпросите свързани с повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия.
При така установената
фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е
приела, че подсъдимият П. Д. е осъществил с действията си обективните и субективните
признаци на състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, извършени спрямо
6
М. К.. От обективна страна по несъмнен начин се установи, че
подсъдимият П. Д. в изведения в обвинителния акт времеви период и на установеното
място се е заканил с убийство на М. К. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, като изрекъл на висок глас следните
заплашителни изрази в личното присъствие на пострадалия - „Ей, боклук долен, излез да
те убия“, „Излез да те убия“, „Дай ми ножа да го нарежа този на парчета“, „Излез да те
нарежа на парчета, ще те убия, разбра ли ме“, като след изричането на тези думи
заплашително е държал в ръката си нож.
От събраните по делото доказателства може да се изведе категорично, че
подсъдимият е изрекъл на посочените от обвинението дати, място и времеви период
посочените инкриминирани изрази и е държал заплашително нож. Касае се за изпълнени с
негативен речников заряд изрази, които са отправени устно от П. Д. към М. К., като
непосредствено след изричането им заканите са били придружено от заплашително действие
– държане на нож. Пострадалият е възприел обективно характера на думите, както и е видял
държането на нож от подсъдимия. Без съмнение осъществените действия от страна на П. Д.
са годни да предизвикат и да възбудят основателен страх у частния обвинител, че животът
му е застрашен. В тази връзка първия съд е посочил състоянието на М. К. след
инкриминираното деяние, което е било повлияно от случилото се.
От субективна страна деецът, за да реализира състава на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК
следва да съзнава съдържанието на заканите и че те са възприети от пострадалото лице като
действащи заплахи. Такива субективни представи в съзнанието на подсъдимия са били
формирани.
Относно индивидуализацията на наказанието:
За осъществения състав на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК,
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до 6 години.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд е индивидуализирал
правилно и в съответствие със законовите правила наказанието на подсъдимия. Въззивният
съд се присъединява към изведените като смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които районният съд резонно е преценил, че в наказанието
следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК, но за пълнота намира за необходимо да
отбележи и следното:
В разпоредбата на чл.144 ал.3 НК има и квалифициращо обстоятелство „ако деянието
е извършено от лице по чл.142 ал.2 т.6 и 8“. В разпоредбата на чл.142 ал.2 т.6 е посочено „…
ако деянието е извършено от лице от състава на Министерството на вътрешните работи …“.
Безспорно е установено по делото, че подс. П. Д., както и свидетелите К.М. и Д. П., че към
момента на извършване на деянието са били служители в Зонално жандармерийско
управление – София. Към инкриминираната дата /24.10.2019г./ Дирекция „Жандармерия“ е в
ГДНП в структурата на МВР. Безспорно е също така, че към момента на извършване на
деянието подс. П. Д., както и свидетелите К.М. и Д. П. са били облечени с униформени
дрехи на жандармерията. Тези обстоятелства са изрично посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, но без този квалифициращ признак да е включен нито в
постановлението за привличане на обвиняем, нито в диспозитива на обвинителния акт. Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че следва да приеме това като отегчаващо вината
обстоятелство, но доколкото производството през настоящата инстанция се развива само по
7
жалба на подсъдимия, то по аргумент на чл. 337 ал.2 т.1 от НПК, съдът няма законова
възможност да увеличи наказанието на подс. Д..
С оглед на горизложеното въззивният съд намира, че следва да бъде потвърдена
присъдата относно наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година,
чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, тъй като са налице
предпоставките за условно осъждане и така наложеното наказание би могло да осъществи
целите на чл. 36 от НК. Съобразно изхода на
делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с направените по делото разноски.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 24.06.2022 г. по НОХД № 10349/2021 г. по описа на
СРС, НО, 112-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8