№ 120
гр. Плевен, 26.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201118 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 21-0256-000196/19.04.2021 г. на
НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на В.
В. ИВ. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.44 ал.1
ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като изтъква, че няма вина за
настъпилото ПТП, а такава има единствено другият участник в същото, който
е управлявал товарен автомобил с несъобразена скорост. На тази основа, моли
за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
1
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
368824/19.03.2021г. от страна на ВЛ. М. ТР. – мл.автоконтрольор при РУ-
ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ на ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на
свидетелите ЮЛ. Т. АСП. и Ч. СТ. Ч., както и на нарушителя В. В. ИВ..
Съставен е за това, че на 19.03.2021 г. около 08:00 часа, в с.***, ул.„***“, на
около 50 метра преди бензиностанцията, с посока на движение към село ***,
като водач на товарен автомобил „***“ с peг.№***, при разминаване на
заледен участък от пътя не оставя достатъчно странично разстояние от
насрещно движещият се товарен автомобил „***“ с регистрационен номер
***, с водач Б. Т. М., удрят се странично и причинява ПТП с материални
щети по автомобилите – нарушение по чл.44 ал.1 ЗДвП. При съставяне на
АУАН жалбоподателят е отбелязал, че няма възражения; такива не са
постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В.
В. ИВ. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.44 ал.1
ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.6 – 8, л.17 - 19 от делото/.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите ВЛ. М.
ТР., ЮЛ. Т. АСП., Ч. СТ. Ч., Б. Т. М., АН. С. АС., както и писмени
доказателства /л.20 - 26, л.28 – 30, л.41, л.78 от делото/. Показанията на
свидетелите ВЛ. М. ТР., ЮЛ. Т. АСП., Ч. СТ. Ч., Б. Т. М. са подробни,
последователни, взаимнопотвърждаващи се и изцяло в подкрепа на
отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка. От показанията на същите
свидетели също така се установява, че по време на процесния пътен
инцидент, заледени участъци е имало и в двете пътни ленти на пътното
платно, както и че след настъпилия удар, жалбоподателят И. и неговият
приятел А.А. /пътник в т.а. „***“/ първоначално са се отклонили от
местопроизшествието, но бързо след това се върнали и предприели
2
саморазправа /побой/ спрямо свидетелите Ю.А. и Б.М., като едва
пристигането на полицейските служители Т. и Ч., способствало за
възстановяване на обществения ред. Следва да бъде отбелязано, че според
свидетеля Т. /актосъставител/, същият внимателно е огледал
местопроизшествието и е установил, че има заледявания по пътната настилка
и в двете пътни ленти, а части от двете счупени огледала от сблъсъка на
превозните средства – по средата на пътното платно; оттук извел, че и
двамата водачи не са положили необходимата грижа, за да спазят странична
дистанция при разминаването на управляваните от тяхна страна, превозни
средства, поради което, съответни АУАН били съставени и на двамата
водачи, за нарушение по чл.44 ал.1 ЗДвП. Този извод на свидетеля Т., Съдът
намира за обоснован, тъй като при наличието на препятствие в собствената
пътна лента /каквото е споменатото вече заледяване/ и при необходимост от
разминаване, всеки водач следва да бъде особено предпазлив за спазване на
страничната дистанция на управляваното от негова страна превозно средство,
дори когато формално се движи в границите на собствената си пътна лента;
от друга страна, намирането на части от счупените огледала на двете
превозни средства приблизително по средата на пътното платно е ясна
индиция не само за мястото на удара, но и за предприетото от страна на
двамата водачи, изнасяне към средата на пътното платно, за да бъдат
избегнати заледяванията, в собственото такова. Следва обаче да бъде
подчертано, че изводите на актосъставителя относно механизма на ПТП,
почиват и върху разпоредбата на чл.44 ал.2 ЗДвП, съобразно която, „ Ако
разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на
препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято
пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.“, т.е. при
наличието на заледявания и в двете пътни ленти, и двамата водачи е следвало
да намалят скоростта и да положат грижа и внимание при разминаването
помежду си, което явно не са сторили. В подкрепа на изнесената в АУАН и в
НП фактическа обстановка са и писмените доказателства по делото, по-
конкретно – съставеният Протокол за пътнотранспортно произшествие. От
друга страна, от представена справка от Управителя на „***“ ЕООД се
установява, че бензиностанцията в с.***, ОБЛ.ПЛЕВЕН, не разполага с
видеозаписи от 19.03.2021г., т.е. липсват записи от охранителни системи за
наблюдение, които биха могли да способстват за изясняване обстоятелствата
на случая.
Съдът намира, че показанията на свидетеля АН. С. АС. заемат
изолирано място в доказателствената съвкупност. Свидетелят неколкократно
акцентира на това, че със сигурност е щял да загуби живота си в резултат на
удара, ако да не е било умението на неговия приятел – жалбоподателят В.И.,
да управлява МПС; неколкократно изтъква и това, че ударът е бил толкова
силен, че е отхвърлил управлявания от И. *** в канавката. Наред с това,
свидетелят е категоричен, че заледени участъци по пътното платно е имало
3
само в лентата на движение на т.а. „***“, както и категорично отрича
предприемане на каквато и да било физическа саморазправа с лицата,
пътували в това превозно средство, напротив – твърди, че именно последните
са проявявали агресивност. Съдът намира, че показанията на свидетеля А. не
само заемат изолирано място в доказателствената съвкупност, но и също така
са силно емоционално заредени, неоправдано приповдигнати и явно
тенденциозни, което убедително проличава например в следните изявления
на свидетеля – „…те /свидетелите Ю.А. и Б.М. – бележката наша/ се
държаха много агресивни, бързаха за някъде, както сега се изрази отвън, че
имал пари и не го притеснява, че познавал някаква женска вътре в
администрацията на съда, където държат документите и ще ни съдел до
дупка … Той /свидетелят Б.М. – бележката наша/ ме направи да съм агресивен
отвън, защото този човек е болен, трябва да си пие хапчетата. Ако не беше
това момче /жалбоподателят/, аз щях да си оставя децата. Благодарение
на него, ако не беше отбил вдясно да ни хвърли в шанеца, да не съм тук да
говорим.“. По-същественото обаче е, че показанията на свидетеля, не се
ползват с достоверност. Твърдението, че ударът е бил толкова силен, че е
отхвърлил т.а. „***“ в канавката, няма как да е вярно, при положение, че
контактната точка между двата автомобила е в областта на страничните им
огледала, липсват доказателства за сериозни повреди по двата автомобила, а
при наличието на заледявания в пътния участък, подобно отхвърляне
неизбежно би довело до тежко пътнотранспортно произшествие – което обаче
очевидно не се е случило. Поради това, Съдът приема показанията на
свидетеля А. за недостоверни и неотговарящи на действителното фактическо
положение, имащи очевидно за цел да осигурят удобна защитна теза на
жалбоподателя И.. Поради това, не им отдава вяра, а след влизане на
Решението в сила, заверен препис от същото, както и от Протокола за
съдебно заседание на 11.08.2021г., следва да бъдат изпратени на РП-
ПЛЕВЕН, за преценка на предпоставките, за образуване на досъдебно
производство, за престъпление по чл.290 НК.
От друга страна, като взаимнопотвърждаващи се, убедителни и
непораждащи съмнение в тяхната добросъвестност, Съдът кредитира
показанията на свидетелите ВЛ. М. ТР., ЮЛ. Т. АСП., Ч. СТ. Ч., Б. Т. М..
Поради това, приема изложената в АУАН/НП фактическа обстановка за
доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че
презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.44 ал.1 ЗДвП, „ При
разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства
са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между
пътните превозни средства.“. Налице е задължение за осигуряване на
достатъчно странично разстояние /дистанция/, с което, при описаните по-горе
условия на време, място, обстановка, В. В. ИВ. не се е съобразил – и
нарушението по чл.44 ал.1 ЗДвП се явява доказано по несъмнен начин.
Следователно, правилно административнонаказващият орган е пристъпил
4
към налагане на административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1
т.5 ЗДвП – глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Размерът на наложеното
административно наказание не подлежи на обсъждане, тъй като цитираната
административнонаказателна разпоредба предвижда абсолютно определена
санкция, която е надлежно съобразена от административнонаказващия орган.
Случаят не може да се разглежда като „маловажен“, включително, при
отчитане на междувременно влезлите в сила изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./. Така, според §1 т.4 от ДР на ЗАНН,
„"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.“. Не са налице доказателства, обуславящи
извод, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.44 ал.1 ЗДвП, дори
напротив. Така, според представената справка за нарушител от региона е
видно, че са налице множество налагани административни наказания спрямо
В.И., за различни нарушения на ЗДвП, а от справката за съдимост на И. е
видно, че същият неколкократно е осъждан за престъпления от общ характер,
както и спрямо него е прилаган института на чл.78а НК. Следователно,
личната обществена опасност на дееца е относително висока, а процесното
нарушение не е изолиран случай в неговата практика като водач, а по-скоро
част от видима тенденция по незачитане на правилата за движение по
пътищата и Закона като цяло. Ето защо, обществената опасност на
процесното нарушение, в никакъв случай не е по-ниска от тази на
обикновените случаи на нарушение по чл.44 ал.1 ЗДвП, т.е. случаят не е
„маловажен“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0256-
000196/19.04.2021 г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на В. В. ИВ. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено
нарушение по чл.44 ал.1 ЗДвП.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6