№ 23290
гр. София, 03.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110132520 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба с предявени
искове от К. Б. Г. срещу Ц. В. М. и С. П. С..
С разпореждане на съда от 15.06.2023 г. исковата молба е оставена без
движение с указания ищецът в едноседмичен срок от съобщаване на
настоящото разпореждане да обоснове интереса си от предявяване на иск
срещу Ц. М. при съобразяване на обстоятелството,че възражение е подадено
единствено от С. С. и предвид това,че изрично са дадени указания за
предявяване на иск срещу С. С..
Съдът е предупредил,че при неизпълнение на указанията в срок
производството по делото ще бъде частично прекратено.
С постъпила молба уточнение ищецът К. Г. чрез адв.Т. обосновава
интереса си от предявяване на иск срещу Ц. М. с това,че заповедта за
изпълнение спрямо тази длъжница не е влязла в сила,предвид това,че не е
известно дали в бъдеще длъжницата М. няма да подаде възражение или би
подала възражение,поради което не може да бъде отречен интересът на ищеца
да предяви иск и срещу тази длъжница. Твърди се,че законът регламентира
крайният срок,до който заявителят може да предяви иск – не по-късно от един
месец от указанията за предявяване на иск,но няма нормативна пречка
кредиторът да предяви иск и в по-ранен момент,ако ищецът цели да бъде
установено дали съществува вземането му. Сочи се,че ако в бъдеще
длъжницата Ц. М. подаде възражение,то кредиторът ще следва да внесе втори
път държавна такса. Твърди се,че при съобразяване диспозитивното начало на
гражданския процес ищецът определя вида и обема на търсената защита и ако
ищецът твърди,че Ц. М. е солидарен длъжник по договора за заем и не
разполага с влязла в сила заповед за изпълнение ищецът би могъл да предяви
иск.
Софийският районен съд намира,че производството по делото следва да
бъде прекратено в частта,в която е предявена исковата претенция спрямо Ц.
В. М. поради недопустимост на иска.
Установителният иск за установяване на вземане,за което е издадена
1
заповед за изпълнение е специален установителен иск,който се предявява в
рамките на предвиден от закона преклузивен срок и при наличието на
предпоставки за предявяването му – длъжникът да е възразил или заповедта
за изпълнение да е връчена при условията на чл.47 от ГПК. В тези
случаи,регламентирани съгласно чл.415,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК съдът дава
указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си като в
хипотезите,когато със заявлението са претендирани парични суми спрямо
повече от един длъжник съдът дава указания за предявяване на иск само по
отношение на този длъжник или длъжници,за които са реализирани
предпоставките,предвидени от закона. Следва да се посочи,че производство
по положителен установителен иск за установяване на вземане,за което е
издадена заповед за изпълнение може да се развие само при наличието на
спор между страните дали вземането съществува. С регламентирането на
заповедното производство заявителят има възможност да се снабди със
заповед за изпълнение,а в хипотезите,регламентирани съгласно чл.417 от
ГПК и с изпълнителен лист,а исково производство се развива само при
наличието на оспорване от страна на длъжника чрез подаване на възражение в
законоустановения срок. Не намират опора в закона доводите на ищеца чрез
процесуалния му представител,че законът регламентира най-късният срок,до
който може да бъде предявен иск за установяване на вземането,но няма
пречка искът да бъде предявен от кредитора по-рано. Както беше
посочено,законът изрично регламентира предпоставките,при които
заявителят следва да предяви иск и установителният иск е допустим само при
наличието на някоя от предвидените от закона предпоставки – подадено
възражение или връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от
ГПК. Съдът намира,че следва да бъде отбелязано,че към предявяване на иска
не е реализирана нито една от предвидените от закона предпоставки по
отношение на Ц. М.,за да бъде възприето,че искът е допустим. Не може да
бъде възприето,че за ищеца съществува правен интерес да предяви иск за
установяване на вземането и спрямо длъжник,за когото не са реализирани
предвидените съгласно чл.415,т.1 и т.2 от ГПК предпоставки,защото
заповедта за изпълнение не е влязла в сила. С оглед това,че е право на избор
на страната кредитор дали да претендира правото си чрез предявяване на
осъдителен иск или чрез подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение,когато страната е избрала да претендира вземането си чрез
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение развитието на
производство по установителен иск се подчинява на предвидените от закона
предпоставки. Изводът на съда за недопустимост на иска,предявен срещу Ц.
М. не се променя предвид цитираното от процесуалния представител на
ищеца Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.,тъй
като от мотивите на т.5в от тълкувателното решение се установява,че
преценка за допустимост на разглеждането на установителен иск се реализира
поотделно за всеки длъжник и искът е допустим само по отношение на
длъжника,който е подал възражение. В конкретния случай предвид това,че
длъжникът С. е подал възражение съдът е указал на заявителя да предяви иск
срещу този длъжник,докато по отношение на длъжника М. исковата
2
претенция е недопустима. В тази насока следва да бъде отчетено,че в случай
на реализиране на предпоставка по смисъла на чл.415 от ГПК за даване на
указания за предявяване на иск спрямо тази длъжница заявителят – ищец по
настоящото производство би могъл да реализира правата си чрез предявяване
на установителен иск и спрямо длъжника М.,а доводът,че така би се
достигнало до необходимост от повторно внасяне на държавна такса е
неотносим към преценката дали искът е допустим и не може да промени
извод,че предявеният иск срещу длъжника М. е недопустим.
Водим от гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 32520/2023 г. по
описа на Софийския районен съд в частта,в която е предявен иск срещу Ц. В.
М..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3