Р Е Ш Е Н И Е
№ .................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври 2019 година, в състав:
Председател: Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Оля
Йорданова
Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №1799 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във
вр. с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Е.С.Д. *** с ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 190442000150/10.06.2019г., издадена от мл.
инспектор E. Н. П. - младши автоконтрольор в звено „пътен
контрол“ в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т. 2а, б "б." от ЗДвП й е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на л.а.
Форд Фиеста с рег.№В **** СА за срок от 12 месеца за това, че на
10.06.2018г. по главен път І-9 управлявала с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда– с 2,62 промила, установено с техническо средство Дрегер 7410
с фабр.№0091, за което й е съставен АУАН и на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП й е отнето свидетелството за регистрация на МПС и 2бр. рег. табели с №В****СА.
В жалбата не се оспорва, че Д. е извършила нарушението, за
което й е наложена ПАМ, но се твърди, че съществуват редица смекчаващи вината
обстоятелства, които следвало да бъдат съобразени при определяне на срока за
който се прекратява регистрацията на МПС. Тя сама отглеждала малолетната си
дъщеря и колата й била необходима за превозването й до детска градина. Това МПС
използвала и майка на Д.. Неизползването на автомобила в продължение на цяла
година щяло да се отрази негативно на техническото й състояние. Определеният
срок от 12 месеца на ПАМ не съответствал на целите на закона, не бил съобразен
с признаването на вината от Д. и отежнявал положението й. Претендира се
изменение на Заповедта и намаляване срока на ПАМ на 6 месеца.
Ответникът Младши автоконтрольор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна
не се явява.
Представлява се от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли да бъде оставена
без уважение като неоснователна. Счита Заповедта за правилна и законосъобразна.
Определеният в нея срок, за който е наложена ПАМ, бил съобразен със законово
предвидения и с установената концентрация на алкохол у жалбоподателката като
водач.
Като взе предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 190442000150/10.06.2019г.
е
издадена от мл.
инспектор E. Н. П. - младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол“
в Четвърто РУ при ОД на
МВР-Варна повод констатирано на 10.06.2018г. управление по главен път І-9 на л.а. Форд Фиеста с рег.№В **** СА от Е.С.Д. *** с ЕГН **********
с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При проверката с техническо средство Дрегер 7410 с фабр.№0091
мл.
инспектор E. Н. П. - младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол“ в Четвърто
РУ установил наличие на 2,62 промила у водача Е.Д., за което нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП й съставил АУАН №060779/10.06.2019г. Със
съставянето на АУАН той й издал и Заповедта, с която й наложил ПАМ на основание
чл.171, т. 2а, б "б." от ЗДвП - прекратяване регистрацията на управлявания
от нея МПС – л.а. Форд Фиеста с рег.№В **** СА – нейна собственост за срок от
12 месеца и иззел свидетелството за регистрация на това МПС и 2бр. рег. табели
с №В****СА.
При така описаната фактическа обстановка, която не се оспорва от
жалбоподателката, въз основа на данните, съдържащи се в преписката, ответникът приел, че са налице материалноправните
предпоставки на чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка
прекратяване регистрацията на пътното превозно средство.
По делото са представени в копие издадения на водача Д.
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за МПС с рег. №В****СА,
справка за нарушенията на Д. като водач, Заповед №365з-2747/20.07.2017г. на Директора на ОД на МВР-Варна в т.2.4 от
която са оправомощени мл. автоконтрольори при ОД на МВР-Варна да налагат ПАМ по
чл.171 т.21 от ЗДвП, график за м.06.2019г. с дата и час в който определените
полицейски органи изпълняват съответната ППД при Четвърто РУ-Варна.
Заповедта е връчена
на адресата й – Е.Д. непосредствено след издаването й на 10.06.2019г., с
указания за възможността да бъде обжалвана в 14-дневен срок. Жалбата срещу нея е подадена по пощата на 24.06.2019г., с оглед на което е
депозирана в предвидения в преклузивния срок по чл.149 от АПК. Оспорването с нея на административният
акт е направено от Д. при наличие на правен интерес и активна
легитимация, тъй като е адресат на волеизявлението за налагане на ПАМ, с която се
засяга неблагоприятно правната й сфера. С оглед на това жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.168, ал.1, във вр. чл.146 от АПК Съдът освен
по оплакванията в жалбата, дължи служебна проверка за законосъобразност на
административният акт за всички основания в чл.146 от т.1 до т.5 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171, т.2а ат ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка №190442000150/10.06.2019г.
е издадена от компетентен орган. Постановилият я мл. инспектор E. Н. П. е младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол“ в
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, който в т.2.4 на Заповед
№365з-2747/20.07.2017г. на Директора на ОД на МВР-Варна, издадена въз основа на
т.3 от Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощен
да налага ПАМ по чл.171 т.21 от ЗДвП за нарушение на ЗДвП, извършено в
територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР-Варна. В случая в
съответствие с утвърдения график за месец юни 2019г. на 10.06.2019г. от 07.00
до 19.00часа мл. автоконтрольор E. Н. П. от звено „Пътен контрол“ при Четвърто
РУ-Варна осъществявал контрол по ЗДвП и установил нарушението, за което
съставил АУАН на Д. и издал Заповедта за налагане на ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП. Заповедта е
административен акт постановен в изпълнение на делегираните му правомощия
съобразно предвидената в закона възможност за възлагането им и не е налице
основание за обявяването й за нищожна на основание чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е
индивидуален административен акт издаден в писмена форма и с необходимото
съдържание. Съобразно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК в обстоятелствената
й част са посочени фактическите и правните основания за издаването й.
В чл.171 от ЗДвП е регламентирано, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. В чл.171, т.2а, б."б." от ЗДвП посочена като
правно основание за издаване на заповедта е предвидено
прекратяване за срок от 6
месеца до една година, т.е. до 12 месеца, на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози. В случая принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а, б."б" от ЗДвП е приложена с оглед кумулативното
наличие на следните предпоставки:
1/ лицето – адресат на мярката,
е констатирано, че управлява автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда;
2/ лицето, на което се налага принудителната
административна мярка е собственик на МПС, което управлява и чиято регистрация се прекратява.
При наличието на тези
две предпоставки за компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност възниква
законовото задължение да наложи принудителната административна мярка-
прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 до 12 месеца.
В случая няма спор и от писмените доказателства в
преписката се установява, че адресата на ПАМ Д. на 10.06.2018г. е управлявала МПС- л.а. Форд Фиеста с рег.№В ****
СА, който е МПС нейна собственост по главен път с концентрация на алкохол 2,62
промила, което е над 0,5 на хиляда, в нарушение на забраната в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Наличието на
фактическите основания за прилагането на ПАМ в случая се установяват от АУАН №060779/10.06.2019г., който е съставен от
мл. автоконтрольора наложил ПАМ. С позоваването на
АУАН в заповедта за прилагане на ПАМ, той се приобщава към административната
преписка, а изложените в него мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на
самия акт. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на неговата
истинност. При съставяне на АУАН не са направени възражения от Д.,
която е водача на МПС, извършил
нарушението. Верността
на установяванията в АУАН, възприети и в Заповедта за налагане на ПАМ не се оспорва с жалбата и в
съдебната фаза.
Релевантният за приложението на чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП
юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва
да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителят му,
който е лицето, по отношение на което се прилага принудителната мярка. При приложимата законова рамка необходимите
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката е установено по надлежен
ред управление на МПС и то с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда. В случая няма спор, че е доказано управление на МПС от жалбоподателя Д. на
10.06.2019г. с концентрация
на алкохол 2,62 промила, установено при проверката й с
техническо средство Дрегер 7410 с фабр.№0091. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства,
които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал
относимата правна уредба, правилността на които установявания
и изводи не се оспорва, нито опровергава с доказателства в съдебната фаза от Д..
При правилно установена и доказана
фактическа обстановка по извършване на нарушението и дееца, са възникнали материалноправните предпоставки за налагане
на ПАМ по чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП.
Налагането на ПАМ –
Прекратяване на регистрацията на МПС е административна принуда предвидена в специалния
ЗДвП съобразно спецификата на
регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия, които в случая се установява, че са били налице.
Поради това правилно и законосъобразно е приложена със заповедта тази ПАМ.
Видно от уредбата в чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП, компетентният да я
приложи административен орган действа при условията на обвързана компетентност при
издаване на заповедта за налагането й. При установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на
правната норма, както е в случая, той няма право на преценка и на избор дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, както е
процедирал в случая с издаването на Заповедта. След като е констатирал, че Д.
управлява собственото си МПС след употреба на алкохол, концентрацията на който
с тефническо средство е установена, че е 2,62 промила, административният орган
правилно и законосъобразно, в съответствие с процесуалните правила е издал
Заповедта за прилагане на ПАМ – Прекратяване на регистрацията на МПС
собственост и управлявано от Д.. Във връзка с това в съответствие с чл.172,
ал.4 от ЗДвП й отнел свидетелството за регистрация на МПС и 2бр. рег. табели с
№В****СА. Заповедта е връчена на адресата й непослредствено след издаването й с
възможност за запознаване със съдържанието й и с указания за реда и сроковете
за оспорването й.
В съответствие с
временния характер на ПАМ законово е предвидено налагането й за период от 6 до
12 месеца. В Заповедта е посочено, че конкретната ПАМ по отношение на Д. се
налага за срок 1 година, т.е. за максималния срок от 12 месеца. С оглед
доводите в жалбата и възраженията за несъразмерност и прекомерност на срока,
следва да се вземе предвид значението и целта, за постигане на която се налага
принудителната мярка. Съгласно чл.171 от ЗДвП ПАМ се налага за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, т.е. тя е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй
като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на
административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно постигането
на ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на дееца
са съображенията, с оглед на които се определя срока на ПАМ. При произнасянето на компетентния орган, относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача, или
след изтичане на определения от органа срок, ПАМ автоматично отпада. В
случая от писмените доказателства се установява, че нарушителят Д. е водач от
2010г. и в справката й като такава няма данни за други нарушения на ЗДвП, нито
да са й издавани НП, фишове и заповеди за налагане на ПАМ. Това и обстоятелството,
че не оспорва, че е извършила нарушението са смекчаващи отговорността й
обстоятелства. Обществената й опасност и тази на нарушението, по повод на което
й се налата ПАМ не са незначителни предвид факта, че установената концентрация
на алкохол у нея възлизаща на 2,62 промила, с която е управлявала на
10.06.2019г. МПС и то по главен път І-9 в посока с.Приселци е била значително и
то в пъти над предвидените в закона 0,5 промила, при които се прекратява
регистрацията на ППС. С оглед на това правилно
и законосъобразно ПАМ изразяваща се в прекратяване на регистрацията на
собствения й автомобил й е наложена за максималния предвиден в закона срок от 1
година. Доводите в жалбата срещу Заповедта свързани с искането за изменението
й чрез определяне на срока на ПАМ на минималния от 6 месеца са изцяло неоснователни. За да
съответства на целта на закона административният акт с който се налага ПАМ
следва да отговаря на общата цел на принудителните административни мерки,
посочена в чл.22 от ЗАНН: за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, както и да съответства на специалната цел, посочена
в чл.171 от ЗДвП -осигуряване на безопасността на движението по пътищата. С
оглед на това и конкретните факти и обстоятелства по нарушението на Д.,
оспорената заповед е административен акт с който е наложена ПАМ за максималния
законов срок е издаден в съответствие с целта на закона и не са налице основания за отмяната му по чл.146 т.4 и т.5 от АПК, нито за неговото изменение.
Воден от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.Д. *** с ЕГН ********** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №190442000150/10.06.2019г.
издадена от мл. инспектор E. Н. П. – мл. автоконтрольор в Звено „Пътен контрол“
в Четвърто РУ при ОД на
МВР-Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: