№ 53
гр. Поморие, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20222160100599 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от Д. С. С. от гр.Поморие, със съдебен
адресат в гр.Бургас – адв.Р. Ц., против главна дирекция „Противопожарна безопасност и
защита на населението” – МВР гр.София (ГДПБЗН).
Предявени са искове с правно основание чл.187, ал.7 от ЗМВР, вр.с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР
и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 607 лв., представляваща
дължимо допълнително трудово възнаграждение за 72 часа, която сума е получена след
преизчисляване с коефицент 1.143 на положения от ищеца, същият държавен служител
ГДПБЗН, в периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., нощен труд в дневен, както и сумата 50
лв., представляваща законната лихва върху дължимите от ответника суми, считано от датата
на възникване на задължението за плащане до предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като такива моли съдът да
ги отхвърли изцяло, без да спори, че с ищеца са страни по соченото от последния
правоотношение в процесния период. Също прави искане за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
С влязло в законна сила протоколно определение № 75/22.02.2023 г., производството е
прекратено в частта му по отношение на претендираната сума за главницата за размера над
490.38 лв. до предявения размер от 607 лв., поради оттегляне на иска в тази му част и е
прието изменение на иска за лихва по размер, а именно увеличаване размера на претенцията
1
от 50 лв. на 118.31 лв.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа
претенциите в горепосочените изменени размери.
Редовно упълномощен процесуален представител на ответника представя писмено
становище, с което поддържа отговора.
За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията
на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че през посочения в
исковата молба период от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., ищецът е заемал при ответника
длъжността „водач на специализиран автомобил, той и пожарникар” в РСПБЗН – Поморие
към РДПБЗН – Бургас, както и че в същия период ищецът е полагал труд на смени по
график, включително и през нощта – за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано
изчисляване на работното време.
Основен спорен въпрос по делото е дали при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от
същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове.
Посоченият спорен въпрос е разрешен по задължителен за съдилищата начин с
Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСГК на ВКС, съгласно което
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР следва
да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Предвид посоченото разрешение, претенцията на ищеца по иска за главницата, същата
основана на приложението на нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно което общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143,
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
С оглед неоснователността на главния иск изцяло неоснователна е и като такава следва да се
отхвърли и акцесорната претенция за лихви.
Предвид изхода от спора разноски на ищеца не се дължат, поради което искането му за
присъждане на такива следва да се остави без уважение.
Предвид неоснователността на претенциите ищецът дължи разноски на ответника
/Определение № 713/3.10.2014 г. по ч. гр. д. № 3175/2014 г., IV г. о., ГК на ВКС/, поради
което и по повод направеното искане, в негова тежест следва да бъдат възложени разноски в
размер 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.с чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Нредбата за
2
заплащане на правната помощ, предвид минималната фактическа и правна сложност на
делото.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски /чл.83, ал.1, т.1 ГПК/,
поради което не следва да му се възлага дължимата държавна такса за образуване и водене
на делото, а направените разноски за възнаграждение на вещо лице следва да останат за
сметка на съда.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.П., със съдебен адресат в гр.Б. –
адв.Р. Ц., за осъждане на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
– МВР, с адрес гр. С., представлявана от директора А.Д., със съдебен адресат в гр.Б. –
старши юрисконсулт Т. С., да му заплати сума в размер 490.38 лв., представляваща
неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен по служебно
правоотношение между страните в периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., както и сума в
размер 118.31 лв., представляваща мораторната лихва за забава върху претендираната
главница за периода от 01.02.2020 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ – МВР, сума в размер 100 лв. (сто лева), представляващи разноски
по делото.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. С., ЕГН **********, за присъждане на
съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
3