РЕШЕНИЕ
№ 2798
гр. Варна, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110100491 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск от „*“ ЕООД срещу „*“ АД по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи да върне сумата от 7848,00 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ -
представляваща платена на 31.01.2023 г. без основание стойност за съгласуване условията за
присъединяване с „*“ АД на фотоволтаична електрическа централа към
електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност
0,6 MW, находяща се в гр. *, ПИ № *, ПВИ - *, поръчка № *, което плащане е направено по
проформа - фактура № ********** г., издадена от „**“ АД, а след заплащане на сумата и
издадена фактура № **********/31.01.2023 г. и което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 14.11.2023 г., сключен между „**“ ЕООД /цедент/ и *“ ЕООД /цесионер/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2023 г., до
окончателното изплащане на заявлението
Ищецът твърди, че на 14.11.2023 г. по силата на договор за цесия придобил вземането
от „*“ ЕООД, като ответникът е уведомен за цесията чрез ССЕВ.
Сочи се, че цедентът започнал процедура по присъединяване на ФВЕЦ към
електроразпределителната мрежа, по време на която платил процесната сума за съгласуване
условия за присъединяване с „*“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно
напрежение. Счита, че сумата е била недължима. Излага, че с действията си по събиране на
сумата ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване на ФЕЦ с
„*“ ЕАД, която не се следва за централи до 5 МВч, тъй като не е нормативно определена.
Таксата бил произволно определена, не да съществува нормативна обосновка за
дължимостта й. Сочи, че в чл.116, ал.7 ЗЕ е посочено, че условията и реда за присъединяване
към съответната мрежа се определяне с наредба, а в ал.8 е указано, че операторът на
електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на
производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в
преносната способност на мрежата. Счита, че събраната така за съгласуване на условията за
присъединяване с „*“ ЕАД се явява втора такса по платена услуга и не съставлява проучване
за условията за присъединяване на ФЕЦ. Съгласуването на операторите на
разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване
1
на ел. централата към разпределителната мрежа средно напрежение съгл. чл.53, ал.2 от
Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи не представлява
проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на включените по
количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1. проучване за
присъединяване на ел. централи от Ви с обща инсталирана мощност до 15МВ вкл.“ на
стойност 7848 лв. и за съгласуването не е предвидена такса. Иска уважаване на претенцията.
Ответникът „**“ АД в срока по чл. 131 ГПК поддържа, че със заявление от
27.07.2022г. „**“ ЕООД, е заявило проучване условията за присъединяване на
фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ) към електроразпределителната мрежа и по
конкретно такава с номинална изходна мощност 0,6 Мв, планирана за изграждане в гр.*, ПИ
*. Праводателят на ищцовото дружество бил информиран, че на осн. чл.53, ал.2 от Наредба
6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната
и разпределителната мрежа е подадено искането към „*“ ЕАД за съгласуване на условията за
присъединяване на фотоволтаичната централа предвидена за изграждане в гр. *, ПИ ПИ *,
като е посочено, че становище от „*“ ЕАД е задължителна предпоставка за реализиране на
процедурата за присъединяване. При „*" *АД постъпило писмо на „*ЕАД", че на основание
чл.102 (3) от Наредба №6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, е необходимо да
се заплатите цена за проучване в размер на 7848,00лв. с ДДС и след предоставяне на
документ за платена цена за проучване, *ЕАД ще пристъпи към разглеждане на искането.
Излага се, че предвид дадените от *ЕАД указания, от страна на **АД е издадена
проформа-фактура № **********/25.01.2023, на стойност 7848,00лв. На дата 31.01.2023.
сумата от 7848,00лв. по издадената проформа-фактура била заплатена от „**“ ЕООД. На
08.02.2023 от **АД, с преводно нареждане № сумата е преведена на системния оператор и с
оглед постъпилото плащане от страна на „*" ЕАД е издадена фактура №
**********/08.02.2023. за преведената сума от 7848,00лв. След плащането в „**АД
постъпва писмо на *ЕАД с приложени екземпляри на проект на предварителен договор за
промяна на условията за присъединяване на електропровод 20kV във връзка с
присъединяване към електроразпределителната- към съществуващ или новоизграден
стомано-решетъчен стълб /СРС/ в гръбнака на електропровод 29 kV „*“, постанция *-*“,
110/20 kV, мрежа на ФвЕЦ с мощност 0.6MW, намираща се в ПИ № *, находящ се в гр.
Търговище.
Като счита, че *съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора
на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към
разпределителна мрежа средно напрежение съгл. чл.53 ал.2 от Наредба № 6 следва да се
окачестви, като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което
съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на *
ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с
обща инсталирана мощност до 15 MB включително", на стойност 7748лв, публично
достъпна на интернет страницата на „*“ ЕАД, намира, че е било налице основание за даване
на сумата и не дължи връщането й. Подчертава, че „**" АД извършило вменените си по
закон задължения като е извършило проучване, съгласувателна процедура с
електроенергийният системен оператор, като в крайна сметка е издало положително
становище относно условията за присъединяване на обект за производство на електрическа
енергия извън тези, уредени по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) с
изх. № ПВИ-2606#1/11.01.2023г. и е бил сключен предварителен договор за присъединяване
на обект за производство на електрическа енергия.
Ответникът отправя искане до съда за привличане на трето лице – помагач на негова
страна - „***“ ЕАД. Излага, че ответното дружество не е окончателен реципиент на
извършеното плащане. Сочи, че е изискало плащане предвид полученото в „* АД писмо от
„*ЕАД", с което се посочва че искането за съгласуване на необходимите условия за промяна
на условията за присъединяване на електропровод 20KV „З*“, подстанция (п/с) „*“ 110/20
кv, поради присъединяването към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана
мощност от 0,6 МW, находяща се в гр. *, община *, ПИ с идент. *, ще се осъществи след
заплащане на цена за проучване в размер на 7848,00лв. с ДДС, след заплащането на която
*ЕАД ще пристъпи към разглеждане на искането. Ответното дружество е получило сумата
2
от 7848,00лв. по издадената проформа-фактура, а на 08.02.2023г. с преводно нареждане
същата сума е преведена на „*" ЕАД, извършило услугата по съгласуване. Плащането е
прието от получателят, поради което е издадена фактура № **********/08.02.2023г. Счита,
че след като ответното дружество не е окончателен получател на плащането, не следва
последното да носи отговорност за връщането й.
Ответникът предявява обратен иск срещу „***“ ЕАД, в случай че бъде осъден да
заплати на ищеца претендираното обезщетение, „***“ ЕАД да бъде осъден да му заплати
присъдената сума.
Иска се отхвърляне на главния иск и евентуално уважаване на предявения обратен
иск. Претендира разноските по делото.
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е подало отговор на обратния иск, с
който излага доводи за негова неоснователност. Поддържа, че за ищеца липсва процесуална
легитимация да предяви иска тъй като договорът за цесия не е породил действие, тъй като
не е спазена процедурата по чл.99, ал.3 ЗЗД. Излага подробни съображения за
законосъобразното събиране на процесната сума.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземане от 14.11.2023 г. между
„**“ ЕООД /в качеството му на цедент/ и „*“ ЕООД /като цесионер/ за вземане на цедента от
„*“ АД в размер на 7 848 лв., платено по фактура № **********/31.01.2023 г./ проформа
фактура **********/ г. Съобразно чл. 4 от договора цедента упълномощава цесионера да
уведоми длъжника по реда на чл. 99 ЗЗД за съглашението.
Приложено е уведомление от „*“ ЕООД, чрез пълномощника „*“ ЕООД, чрез адв. К.
Т., адресирано до „*“ АД, за извършената на 14.11.2023 г.цесия между „*“ ЕООД и „**“
ЕООД за вземане в размер на 7 848 лв., заплатено на 31.01.2023г., за съгласуване условията
за присъединяване с „*“ АД на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа за което плащане
е направено по проформа фактура № ********** г., към която е издадена фактура №
**********/31.01.2023г. Към уведомлението е приложена и покана за доброволно
изпълнение на вземането от 7 848 лв. в седемдневен срок.
По делото е приложена и извадка от ССЕВ за изпратено от „**“ АД до К. Д. Т.
уведомление за регистрирането на съобщението на последния в документ с №
ВкХ-EDN-5417 от 14.11.2023 г.
Подадено е искане № **********/27.07.2022 г., направено от „**“ ЕООД“ до „**“ АД
за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към
електроразпределителната мрежа (неотговарящи на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ) за обект, находящ
се в гр. *, ПИ *, с номинална изходна мощност на електрическата централа от 606,1kW.
Декларирано е, че произвежданата електроенергия *да бъде използвана за собствено
потребление.
От „**“ АД е изпратена покана до „**“ ООД с изх. № 6207769/04.08.2022 г. за
предоставяне на виза за проектиране или одобрен ПУП – ПЗ за заявеното инвестиционно
намерение за изграждане не електрическа централа, както и план-схема на
разположението/изграждането на централата по стрингове в имота, съобразно
устройствените показатели на имота по виза за проектиране/одобрен ПУП – ПЗ.
Установява се, че от „**“ АД е изпратено до „***“ ЕАД искане с изх. № ПВИ-2606#1/
от 11.01.2023 г. за съгласуване на условията за присъединяване на обект: Фотоволтаична
електрическа централа с местоположение на присъединяване: гр. *, ПИ *
Представено е уведомление от 23.01.2023 г. от „*“ ЕАД до „*“ АД за необходимостта
от заплащането на цена за проучване в размер на 7 848 лв. с ДДС, на основание чл. 102, ал. 3
от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия
към преносната или към разпределителните електрически мрежи.
По делото е приложена проформа фактура № **********/25.01.2023 г., издадена от
„*“ АД на „*“ ЕООД за сумата от 7 848 лв., представляваща такса за проучване условията за
присъединяване на ФЕЦ с инсталирана мощност 0.6 MW, находяща се в гр. *, ПИ *, ПВИ-*.
Изпратено е от „*“ АД до „*“ ЕООД уведомление за дължимостта на такса от 7 848
лв. за проучване, за което от електроразпределителното дружество е изготвена и проформа
фактурата от 25.01.2023 г.
3
Приложено е платежно нареждане от 08.02.2023 г., от което се установява, че сумата
от 7 848 лв. е заплатена в полза на „*“ ЕАД, като за основание на плащането е посочено
такса проучване условията за присъединяване ФЕЦ 0,6 МW, гр. *, ПВИ-*-*. от „**“ АД
Представена е и фактура № 20833/08.02.2023 г., издадена от „*СИСТЕМЕН *“ ЕАД
на „**“ АД за сумата от 7 848 лв. за проучване за присъединяване на обект към ЕПМ-ФЕЦ
0,6 MW, ПИ *, гр. *
По делото е приложено писмо от 21.10.2022 г. от „***“ ЕАД до „**“ АД, ведно с
проект на предварителен договор за промяна на условията за присъединяване на
електропровод 20 kV „*“ към ЗРУ 20 kV на п/ст 110/20 kV „*“, във връзка с присъединяване
към електроразпределителната мрежа на фотоволтаична електрическа централа с мощност
0,6 MW, намираща се в ПИ 73626.508.203 в гр. *.
Изготвено е становище от 11.11.2022 г. от „**“ АД до „**“ ЕООД на основание чл. 56
от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи,
предвид полученото съгласувателно становище от 17.03.2023 г. от „***“ ЕАД.
Представен по делото е предварителен договор № 30.11.2023г. между „*“ ЕАД и *“
АД за присъединяване на обект на последното дружество към електрическа подстанция
110/20 kV „**“, собственост на „*“ ЕАД.
Видно от представеното по делото Решение № Ц-27 от 28.07.2016 г. на КЕВР по
депозирано от „***“ ЕАД заявление са утвърдени цени на предоставяната от дружеството
услуга „проучване на условията за присъединяване на обекти на клиенти на производители
на електрическа енергия към електропреносната мрежа“. За проучване за присъединяване на
електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана генераторна мощност до 15 MW вкл. е
одобрена цена в размер на 7 848 лв. с ДДС.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова претенция по реда на чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД. Предвид уважаване
искането на ответника „**“ АД за привличане в производството на трето лице-помагач, е
предявен и обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
срещу последния.
Съобразно това, за успешното доказване на ищцовата претенция ищецът е следвало
да установи при условията на пълно и главно доказване, че неговия праводател е заплатил
на ответника сумата от 7 848 лв. на 31.01.2023 г., както и че е придобил вземането по
валидно сключена цесия, която е била съобщена на длъжника.
При установяването на горните обстоятелства ответникът е следвало да докаже, че е
било налице основание за заплащане и задържане на сумата от 7 748 лв., вкл. че
предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на
преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към
разпределителна мрежа средно напрежение съгл. чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 представлява
проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на
включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на „*“ ЕАД по
позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща
инсталирана мощност до 15 MB включително", на стойност 7 848 лв.
По въпроса за легитимацията на ищеца:
Съдът намира изложените от „*“ ЕАД в отговора на обратния иск възражения,
касаещи ненадлежното уведомяване на ответника „*“ АД за извършеното на 14.11.2023 г. от
„*“ ЕООД в полза на настоящия ищец прехвърляне на процесното вземане за несъстоятелни.
От една страна, доколкото „*“ ЕАД не е страна по цесията, то за последният не е
налице интерес от направеното възражение. Още повече, че в настоящата хипотеза не е
налице и оспорване от страна на длъжника „*“ АД за липсата на редовно уведомяване за
настъпилото прехвърляне на процесното вземане. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД
предвижда възможността кредиторът да прехвърли свое вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Действително ал. 3 и ал. 4 от
същата норма изискват уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне от страна
на предишния кредитор, за да може цесията да произведе действието си. Законовото
изискване за уведомяване на длъжника за новия му кредитор цели да запознае първия за
4
това на кого следва да заплати задължението си, като по този начин законът брани правата
му при евентуално недобросъвестно поведение от страна на стария кредитор. Не е налице
законова пречка цедендът да упълномощи новия кредитор с правото да уведоми длъжника за
осъщественото прехвърляне, доколкото такава уговорка не противоречи на принципа за
свободата на договаряне, заложен в чл. 9 ЗЗД. При това положение обемът на
предоставената съгласно чл. 36 ЗЗД представителна власт в полза на цесионера ще бъде
определен съобразно волята на упълномощителя на основание чл. 39 ЗЗД, като подобно
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така
Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. по описа на ВКС, II ТО; Решение №
204/25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г. по описа на ВКС, I ТО;/. Изложеното води до извод
за редовност на извършеното в полза на ищеца упълномощаване от страната на цедента за
уведомяване на длъжника „Е*“ АД за прехвърлянето на процесното вземане в размер на 7
848 лв. от 29.06.2023 г. в съответствие с раздел III, чл. 4 от съглашението.
С постановеното по делото определение от 07.05.2024 г. по чл. 140 ГПК съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване извършеното от праводателя на
ищцовата страна - „*" ЕООД, в полза на ответника „*“ АД заплащане на сумата от 7 848 лв.
Последното се установява и от представените доказателства - проформа фактура, към която е
издадена фактура № 08.02.2023 г.
Съобразно изложеното, настоящата съдебна инстанция намира за доказани вменените
в тежест на ищцовото дружество обстоятелства, поради което на анализ подлежат
направените от ответника възражения по съществото на спора.
По въпроса за основанието на плащането:
Съгласно чл. 116, ал. 7 от ЗЕ условията и редът за присъединяване към съответната
мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и
границата на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба, приета
от комисията.
Съгласно чл.2 от Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, обекти на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към
съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния
мрежови оператор. Мрежовият оператор, към чиято мрежа може да се осъществи
присъединяването, издава и договаря с лицето, поискало присъединяването 1. становище за
условията и начина на присъединяване; 2. предварителен договор за присъединяване, когато
такъв се изисква, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие
и лицето, поискало присъединяването; 3. договор за присъединяване, сключен между
преносното или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа ще се
осъществи присъединяването, и лицето, поискало присъединяването на обекта. В процесния
случай не е налице хипотеза, в която преносният оператор следва да извърши процедура по
проучване за присъединяване по смисъла на чл.2 от Наредбата.
В случая, видно от представеното по делото уведомление от „*“ ЕАД до „**“ АД,
първият е предпоставил разглеждането на искането на ответника за съгласуване на
условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ на праводателя
на ищеца с инсталирана мощност 0,6 MW, находяща се в ПИ *, гр. Търговище, от
заплащането на сумата от 7 848 лв. на основание чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 от 2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи. Предвид това ответникът е поискал
заплащането на същата от „**“ ЕООД във връзка с искането на последния за проучване
условията за присъединяване на обект на производител на еллектрическа енергия към
електроразпределителната мрежа.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 от 2014 г. предвижда заплащане на
проучването за присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи към
преносната мрежа по утвърден от КЕВР ценоразпис на услугите на оператора на преносната
мрежа.
Редът за присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи извън
тези, уредени по ЗЕВИ, е развит в Глава четвърта, Раздел I от Наредба № 6. Съгласно чл. 51,
ал. 1, т. 2 от Наредбата писмено искане за проучване на условията и начина на
присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се отправя до
5
оператора на разпределителната мрежа по местонахождение на електрическата централа,
когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5
MW /в настоящия случай 0,6 MW/.
Нормата на чл. 53, ал. 2 от Наредбата предвижда съгласуването на операторите на
разпределителни мрежи с оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване на
електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. След
съгласуването операторът на преносната мрежа следва да изготви предварителен договор за
присъединяване и да изпрати писмена покана до оператора на разпределителната мрежа за
сключването му в срок от 25 дни от получаване на поканата. Именно за това съгласуване в
настоящата хипотеза операторът на преносната мрежа „*“ ЕАД е претендирало процесната
сума от 7 848 лв., а именно като предпоставка за разглеждането на искането на
производителя на електрическа енергия за присъединяване на обекти към електрическата
мрежа.
Съобразно приложеното по делото становище от „**“ относно условията за
присъединяване на обект за производство на ел. енергия извън тези, уредени от ЗЕВИ АД от
11.11.2022 г. съдът намира, че в случая проучването е извършено от
електроразпределителното дружество, в съответствие с чл. 56 от Наредбата, а не от
оператора на преносната мрежа.
Настоящият състав счита, че не е налице равнозначност между употребените в
подзаконовия нормативен акт термини – „съгласуване“ на условия за присъединяване на
електрическа централа и „проучване“ на условията и начина за това, доколкото самите
действия по съгласуване и проучване представляват различни етапи на процедурата по
присъединяване на обект на производител на ел. енергия към електрическата мрежа. Касае
се до отделни етапи в процедурата, като е необходимо първо съгласуване на искането за
присъединяване на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6,
което съгласуване не е обусловено от заплащане на цена, след което съгласуване се извършва
проучване за присъединяване и съответно се сключва предварителен договор за проучване с
оператора на съответната мрежа, към която ще се извърши присъединяването. Въпреки, че
не са задължителни за настоящия състав, последният споделя доводите изложени в тази
посока в Решение 1265/05.02.2024г. по адм. д 10794/2023 г. по описа на ВАС и Решение №
7284 от 4.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2023 г., III отд.
В подкрепа на това се явява фактът на обособяване от страна на законодателя на две
различни разпоредби, уреждащи съответния етап и предвиждащи различни участници в
него, а именно: за съгласуване условията между оператора на разпределителното дружество
и този на преносната мрежа досежно условията за присъединяване на обект към ел. мрежа
/чл. 53 от Наредбата/ и за проучване, което се извършва от мрежовия оператор, а в случая от
електроразпределителното дружество /чл. 56 от Наредбата/.
Посоченото навежда до извода, че доколкото нито в Наредбата е предвидена
дължимостта на такса за съгласуване, предвид това, че от „*“ ЕАД е сторено именно това, а
не проучване, задължението за извършването на което е вменено в тежест на друго лице,
нито по тълкувателен път може да бъде обосновано предположение за дължимостта на
такава за извършеното съгласуване, то искът на „*“ ЕООД следва да бъде уважен в пълен
размер.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдът намира
следното:
Предвид сбъдването на вътрешно – процесуалното условие, а именно уважаването на
първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан предявеният в условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по него „**“ АД е доказването че е 1. получил сумата от 7748,00
лв. на 31.01.2023 г. от „**" ЕООД, като за тази сума е издал проформа-фактура №
**********., 2. Че е заплатил същата сума на 08.02.2023г. на „*" ЕАД с преводно нареждане
№ и с оглед постъпилото плащане от страна на „*" ЕАД е издадена фактура №
**********/08.02.2023г.
В тежест на ответника по обратния иск „*" ЕАД, е указано че в негова тежест е да
докаже, че има правно основание да събере процесната сума и да я задължи вкл., че тя е
събрана за „Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща
инсталирана мощност до 15 MB включително" и нормативно установения й размер възлиза
6
на 7748,00 лв.,
По делото вече е установено, а и действително не е оспорено от „**“ АД
получаването на сумата от 7 848 лв. на 08.02.2023 г. от „**" ЕООД, както и издаването на
проформа-фактура № **********/25.01.2023 г. за сумата. Установява се и от приложеното
платежно нареждане от 08.02.2023 г. извършеното от „**“ АД в полза на „*“ ЕАД плащане
на процесната сума, за което и последният е издал фактура № 20833/08.02.2023х.
Мотиви за недължимостта в полза на „*“ ЕАД на сумата в размер на 7 848 лв.,
претендирана от последния като такса за проучване за присъединяване на електрически
централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MW включително, вече са изложени,
поради което и не следва да бъдат приповтаряни. Изложеното налага извод за основателност
на претенцията по обратния иск, поради което същата следва да се уважи.
По разноските:
Предвид изхода от спора право на разноски има ищецът „**“ ЕООД, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Страната своевременно е направила искане за присъждането на разноски и е
представила доказателства за реалното им извършване, като й се следват такива както за
проведеното исково производство по ч.гр.д. № 15443/2023 г. по описа на Районен съд –
Варна, така и за настоящото.
Пред заповедния съд са представени доказателства за заплащането на държавна такса
от 156,96 лв. и адвокатско възнаграждение от 700 лв., за което е представен договор за
правна помощ, съгласно който сумата е заплатена в брой, като в тази част договора има
характера на разписка, в съответствие с дадените задължителни тълкувания в ТР № 4/ 2014
г. на ОСГТК на ВКС. В заповедното производство ответникът дължи на ищеца общо сумата
от 856,00 лв. разноски.
В исковото производство от ищеца е заплатена държавна такса от 156,96 лв., която
сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
С оглед изхода от спора по обратния иск в полза на ищеца по него „**“ АД се следва
репарирането на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представено по делото е
платежно нареждане за сумата от 309,92 лв., явяваща се дължима държавна такса по
обратния иск, както и договор за правна защита и съдействие от 29.02.2024 г., съобразно
който уговореното адвокатско възнаграждение е 2 592 лв. с ДДС. Заплащането на същото е
следвало да се извърши по Б. път, за което е представена фактура от 01.03.2024 г., поради
което на страната се следват разноски в общ размер от 2 904,92 лв. Ответникът по обратния
иск не е навел възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в срок, което да следва да бъде обсъждано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД във
вр. с чл. 99 ЗЗД, че „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДЪЛЖИ да
върне на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 7848,00 лв.
/седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ - представляваща платена на 31.01.2023
г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „*“ АД на
фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0,6 MW, находяща се в гр. *, ПИ № *, ПВИ - *, поръчка № *, което
плащане е направено по проформа - фактура № ********** г., издадена от „*“ АД, а след
заплащане на сумата и издадена фактура № **********/31.01.2023 г. и което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 14.11.2023 г., сключен между „*“ ЕООД /цедент/ и *“
ЕООД /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
29.11.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15443/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, 12 състав.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 7848,00
лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ - представляваща платена на
08.02.2023 г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „*“ АД
на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно
напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,6 MW, находяща се в гр. *, ПИ № *,
7
ПВИ - *, поръчка № *, което плащане е направено по проформа - фактура № №
**********/25.01.2023 г., издадена от „*север*АД, а след заплащане на сумата и издадена
фактура № **********/31.01.2023 г. и което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
14.11.2023 г., сключен между "**" ЕООД, ЕИК ********* /цедент/ и *“ ЕООД /цесионер/,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, ПРИ УСЛОВИЕ, че „*” АД изпълни
постановеното срещу него решение по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД за
заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
на на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 156,96
лв.-представляваща разноски в настоящото исково производство и сумата от 856,96 лв. -
разноски по ч.гр.д. № 15443/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 12 състав.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 2 904,92
лв. /две хиляди деветстотин и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
разноски по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „*“ ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * на страната на ответника „*” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8