Определение по дело №1066/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1312
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Габриела Тричкова
Дело: 20211200501066
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1312
гр. Благоевград, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200501066 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от „ПКБ“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, против Разпореждане № 1242/ 17.11.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 2859/ 2021 г. по описа на РС – Благоевград, в частта, в която е
отхвърлено подаденото заявление от „ПКБ“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Р.И., за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение против Н. К. Т., с ЕГН **********, за сумата от 495,66
лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и 66 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за периода от 11.12.2013 г. до 11.09.2016 г.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното разпореждане и по конкретно с
изводите на съда, като твърди, че е извън правомощията на заповедния съд да отхвърля
заявление за издаване на заповед за изпълнение приемайки, че сделката, от която заявителят
черпи права, е невалидна. Поддържа се, че за да се позове заповедния съд на неравноправна
клауза в потребителски договор, следва да е обявено това преди това по надлежния ред.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане в атакуваната част и да
разпореди издаването на заповед за изпълнение. Претендира се присъждането на разноски за
държавна такса и юрисконсулт. В изпълнение на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК,
копие на жалбата не е връчвано на насрещната страна.
Въззивната инстанция намира подадената частна жалба за процесуално допустима,
доколкото е подадена от активно легитимиран правен субект, срещу акт подлежащ на
обжалване, в предвидения за това срок и съдържа необходимите - форма, съдържание и
приложения.
1
Разгледана по същество, съдът намира, че частната жалба е неоснователна:
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2017 г.,
ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. Съгласно
разпоредбата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за
законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с
правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата
процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и
да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба
оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания
акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата
случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява
доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и
отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в
предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури
прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните,
обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.
С обжалваното разпореждане районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение
за сумата от 495,66 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и 66 стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода от 11.12.2013 г. до 11.09.2016 г. , като е
приел, че клаузите в договора, които го регламентират, противоречат на добрите нрави и
закона и са нищожни.
Настоящият състав споделя аргументите на първата инстанция, като намира обжалваното
разпореждане за правилно и законосъобразно. Съгласно нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, заповед за изпълнение
не се издава.
С подаденото заявление е претендирано заплащане от длъжника на сумата от 495,66 лв.
(четиристотин деветдесет и пет лева и 66 стотинки), представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 11.12.2013 г. до 11.09.2016 г. Видно от представения Договор
за потребителски кредит на наследодателя на длъжника е предоставена сума в размер на 500
лв. срок за погасяване – 48 м. размер на вноската по кредита 42.00 лв., като е договорен
фиксиран годишен лихвен процент от 98,43% и ГПР 142,66 %, както и лихвен процент на
ден в размер на 0,27 %. Относно претенцията за договорно възнаграждение, настоящата
инстанция счита, че се касае за възнаградителна лихва по договора, която надвишава над 9
пъти законната лихва по просрочени задължения. Трайно е прието в съдебната практика, че
няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над
размера на законната лихва, която е определена с ПМС № 100 от 29.05.2012 г. (обн. ДВ, бр.
42 от 05.06.2012 г.) –приложимо към датата на сключване на договора от 19.11.2012 г., се
равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Максималният размер на договорната
лихва /била възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 от ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
2
противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната лихва надвишава трикратно
размера на законната лихва, а по обезпечен заем - двукратния размер на законната лихва, то
е налице неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер на
възнаградителната лихва съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод
предоставеното ползване на заемната сума. Размера на възнаградителната лихва се включва
и в годишния процент на разходите, фиксиран в договора на 142,66. Според чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, той не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Последният е
50 %. Конкретният годишен процент на разходите значително го надхвърля. Това, съгласно
чл. 19, ал. 5 от ЗПК, води до нищожност на съответната клауза от договора поради
противоречието й със закона в тази насока е Определение № 60451 от 3.06.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 850/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г.Н..
Предвид горното, съдът намира че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно, като подадената спрямо него жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение. С оглед изхода на правния спор искането на заявителя за
присъждане на разноски е неоснователно. С оглед на изложеното, Окръжен съд Благоевград,
IV въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, против Разпореждане
№ 1242/ 17.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 2859/ 2021 г. по описа на РС – Благоевград,
в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление от „ПКБ“ ЕООД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Р.И., за издаване на
заповед за изпълнение за парично задължение против Н. К. Т., с ЕГН **********, за сумата
от 495,66 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и 66 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за периода от 11.12.2013 г. до 11.09.2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3