Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр.Русе, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
СПАС СПАСОВ
при
секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 345 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на А. Аханов А. ***, чрез процесуалния му представител, против решение №
537/15.07.2022 г., постановено по АНД № 521/2022 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0453-000028/25.02.2022
г., издадено от началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР – Русе. С
наказателното постановление, за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от същия закон, на касатора са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец. Като касационни основания се сочат допуснати
от въззивната инстанция съществени процесуални
нарушения във връзка с неупражнените от нея правомощия по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че със
своя акт районният съд е приел за осъществен състава на нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП при липсата на съставен акт за установено
административно нарушение (АУАН) и издадено наказателно постановление (НП) за
такова нарушение. Твърди, че административнонаказателното обвинение против него
било повдигнато за различно нарушение – такова по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
поради което въззивната инстанция е следвало да отмени, съответно да измени издаденото
НП, а не да го потвърждава. Моли съда да отмени обжалваното решение и
потвърдения с него санкционен акт. Претендира направените разноски за
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по
касационната жалба – началникът на РУ Сливо поле при ОД на МВР – Русе, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмено възражение с вх.№
21105/30.08.2022 г. на Районен съд – Русе, в което изразява становище за неоснователност
на жалбата. Счита неоснователни доводите на касатора, че наказателното
постановление следвало да бъде отменено, респ. изменено от въззивната инстанция
вместо да бъде потвърждавано. Поддържа, че е без значение дали квалификацията
на нарушението е по чл.123, ал.1, т.1 или т.3, б.“а“ от ЗДвП, тъй като и в
двата случая санкционната норма, под която следва да бъде подведено то, е една
и съща - чл.175, ал.1, т.5 от същия закон. Моли съда да постанови решение, с
което да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати сочените в нея
процесуални нарушения, а решението на районния съд е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните доказателства въззивната инстанция правилно е
установила фактическата обстановка, която не се оспорва и от страните. Районният
съд е приел, че около 01:00 ч. на 08.02.2022 г. касаторът управлявал собствения
си л.а.“БМВ“ с рег. № ******* в с.Юделник, общ.Сливо поле, обл.Русе. При
преминаване по ул.“Осъм“ в същото населено място А. изгубил контрол над
автомобила и се блъснал в къща, находяща се на същата улица, собственост на
бащата на разпитания от въззивната инстанция свидетел В. А. От удара стената на
къщата се пропукала, а част от поставените от вътрешната й страна фаянсови
плочки паднали. Вместо да уведоми компетентната служба на МВР чрез позвъняване
на телефон 112, касаторът се обадил на свой приятел – св.Л. Г., който живеел в
близост и когото помолил да прибере катастрофиралия автомобил в двора на къщата
си. Св.Г. се съгласил като касаторът оставил автомобила в двора на къщата на
своя приятел като го покрили с подръчни средства. След подаден на следващия ден
сигнал от св.А. била извършена проверка от служители на РУ Сливо поле. При
извършването й св.Георги Георгиев установил собственика на автомобила и съставил
срещу него АУАН серия GA, № 474577 от 09.02.2022 г. за извършено нарушение по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на този акт, за същото нарушение и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП срещу касатора било издадено и атакуваното
пред въззивната инстанция НП, с което му били наложени предвидените в тази
санкционна норма административни наказания в техния минимален размер - „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд е приел
за безспорно, че след възникване на ПТП, касаторът, като водач на МПС и
участник в същото, не е уведомил компетентните власти, а е напуснал мястото на
произшествието. В мотивите на своя акт въззивната инстанция изрично е посочила,
че с това свое деяние А. е нарушил задълженията си по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП. Районният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че е спрял
поради повреда на управляваното МПС вследствие на произшествието, А., в
качеството на водач и участник в ПТП, е бил длъжен да съдейства за установяване
на вредите от него. Приел е също, че поради липсата на такава възможност поради
късния час единственият правно регламентиран способ за него да изпълни това
свое задължение било да уведоми съответната служба за контрол на МВР, което касаторът
не сторил.
Решението е постановено при съществени, но отстраними нарушения на
процесуалните правила, което обуславя неговата отмяна и връщане на делото за
ново разглеждане на инстанцията по същество.
С измененията и допълненията в ЗАНН, извършени с ДВ, бр.109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г., в чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН изрично беше регламентирано и
правомощието на районния съд да измени акта по чл.58д, т.е. и наказателното
постановление – чл.58д, т.1 от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Както се сочи в мотивите към т.1 от Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия,
упражняването на правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемото нарушение от съда е не само гаранция за законосъобразност
на административнонаказателната дейност, но и инструмент за постигане на
бързина в правораздаването предвид правораздавателния характер на наказателното
постановление и липсата на правомощие на районния съд, след като отмени
наказателното постановление, да връща преписката на административнонаказващия
орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно
доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т. е. да
остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който
резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в
чл.12 от ЗАНН. Същината на правораздавателната функция на държавата, в случая
упражнявана от районния съд, не е подчинена единствено на целта да се осигури
право на защита на лицето, подведено под административнонаказателна
отговорност, а и на целта да се защити правовият ред, когато безспорно е
установено неговото нарушение, разбира се, при спазване на основното човешко
право на справедлив съдебен процес.
Общото между трите хипотези по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, когато се налага
изменение на НП поради приложение на закон за „същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение“ е това, че
фактическото обвинение остава същото като кръгът от релевантните факти, описани
в наказателното постановление, не се променя или ако е налице промяна, тя е
несъществена, тоест, всички релевантни факти са предявени на наказаното лице по
установения ред и то е могло да упражни пълноценно правото си на защита по тях.
При „закон за същото нарушение”
правната квалификация на деянието, тоест, приложимият материален закон, е
същата, посочена и в наказателното постановление, докато при „закон за еднакво или по-леко наказуемо
нарушение” възприетата от съда правна квалификация не остава същата, а се
променя, като със съдебния акт се извършва преквалификация на деянието и се
явява приложим друг, различен материален закон (в този смисъл вж. решение №
223/11.02.2020 г., постановено по к.н.д. № 1013/2019 г. по описа на ВКС, III
н.о.).
В конкретния случай е безспорно установено, че след ПТП, очевидно поради
характера на самото произшествие (удар в стената на къща) и възникналата
вследствие на това повреда в автомобила, касаторът е спрял. Установено
е също така, че той не е уведомил съответната
служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило то, за да бъде
посетено на място от контролните органи и вредите да бъдат установени чрез
фиксирането им в протокол за ПТП.
Същевременно фактическото административнонаказателно обвинение, повдигнато
на касатора, според неговото описание в АУАН серия GA, № 474577 от
09.02.2022 г. и НП, се изразява в това, че той „… не спира на място и не установява последиците от ПТП“. Така
формулирано, то инкорпорира в себе си както обективните признаци от състава на
нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която разпоредба е посочена като
нарушена в тези актове, така и тези от състава на нарушението по чл.123, ал.1,
т.3, б.“а“ от същия закон, за което, както основателно сочи касатора, срещу
него липсват издадени АУАН и НП. Така, първата цитирана разпоредба изисква от
водача на ППС, участник в ПТП, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието, а втората, отнасяща се до
ПТП само с имуществени вреди, предписва, че той е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Всяка
от разпоредбите изисква различно поведение от водача – участник в ПТП и поради това има самостоятелно приложно поле.
Независимо от липсата на издадени АУАН и НП срещу А. за нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП районният съд е приел, че неговото поведение,
изразяващо се в неуведомяване на органите за контрол за ПТП, представлява
неоказване на съдействие за установяване на вредите от произшествието, като
така водачът бил нарушил задълженията си по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. Въпреки
приетото за осъществено в мотивите на съдебния акт нарушение, с диспозитива на
своето решение въззивната инстанция е потвърдила НП, с което на касатора са
наложени административни наказания за различно нарушение – за такова по чл.123,
ал.1, т.1 от НП. Констатираното противоречие между мотиви и диспозитив на
съдебния акт, само по себе си, представлява съществено процесуално нарушение
съгласно чл.348, ал.3, т.2 от НПК вр.чл.63в от ЗАНН и се дължи именно на
допуснатото друго процесуално нарушение, изразяващо се в неупражняване на
правомощието по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН от страна на въззивната инстанция. Както
беше отбелязано по-горе, макар в АУАН и НП като нарушена да е посочена само
нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, фактическото обвинение, повдигнато на
касатора, включва и нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, доколкото
последният е наказан и за това, че „…не
установява последиците от ПТП“. Въпреки липсата на прецизност на
използваната формулировка, А. очевидно е наказан за това, че не е уведомил контролните
органи, които да посетят мястото на ПТП и да съставят протокол за ПТП с
материални щети, в който да опишат вредите. Впрочем в хипотеза като
разглежданата, когато произшествието е с един участник и МПС не е в състояние
да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди,
посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР е задължително като
за същото следва да се състави и протокол за ПТП с материални щети – чл.125,
т.8 от ЗДвП и арг. от чл.4 и чл.6, т.4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Следователно във въззивното
производство на касатора е била осигурена пълна възможност да се защитава по
фактите, които се субсумират под състава на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, т.е.
в случая не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
поради което са липсвали и пречки въззивната инстанция да упражни правомощието
си по чл.63, ал.1, т.7 от ЗАНН като измени наказателното постановление и приложи
закон за еднакво наказуемо нарушение – това по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП,
възприето като осъществено в мотивите на обжалвания съдебен акт. Тук следва да
се отбележи, че диспозицията на санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
е от категорията на бланкетните, доколкото предвидената в нея санкция се налага
на водач, който „…наруши задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие“ без да се сочи конкретното
поведение, в което се изразява това нарушение. За попълването на тази санкционна
норма със съдържание и определяне на конкретните признаци на нарушението от
обективна страна е необходимо да бъде посочена точно определена хипотеза по
чл.123 от ЗДвП, индивидуализирана със съответната алинея, точка и буква от тази
разпоредба, респ. чрез словесното описание в АУАН и НП на кореспондиращото й
противоправно поведение от страна на водача – участник в ПТП. От гледна точка
на предвидената в чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП санкция обаче, всички нарушения по
чл.123 от същия закон са еднакво наказуеми по смисъла на чл.63, ал.1, т.7 от ЗАНН.
В т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020
г., ОСС, І и ІІ колегия, е изрично прието, че в касационното производство по
реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд,
административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. В
тълкувателното решение обаче липсва задължително произнасяне по въпроса как
следва да процедира касационната инстанция след отмяната на решението на районния
съд и по-конкретно дали следва да реши делото по същество съгласно чл.222, ал.1
от АПК като отмени и наказателното постановление или следва да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд съгласно чл.222, ал.2 от АПК.
Изхождайки от характера на допуснатите нарушения, които в конкретния случай
съставляват основание за отмяна на въззивното решение, съдът намира, че следва
да се процедира съгласно чл.222, ал.2, т.1 от АПК. Както беше посочено, наличието
на противоречие между мотивите на обжалвания акт, в които е прието, че
нарушението е по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, и диспозитива на същия акт,
с който е потвърдено НП за различно нарушение – по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Такова нарушение съставлява и неупражняването на правомощието по чл.63,
ал.1, т.7 от ЗАНН при наличието на всички предпоставки за това.
При новото разглеждане на делото, с оглед задължението на въззивната
инстанция да приложи чл.63, ал.1, т.7 от ЗАНН, на санкционираното лице следва
да бъде осигурена възможност да се защитава като изтъква и правни аргументи
относно съставомерността на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП,
респ. на друг състав на нарушение на задълженията на водача – участник в ПТП,
който инстанцията по същество приеме, че е налице, без, разбира се, да се стига
до съществено изменение на фактическото обвинение. Както се приема в мотивите
на цитираното тълкувателно решение на ВАС, подведеният под
административнонаказателна отговорност субект трябва да разполага с възможност
за защита не само срещу съставомерните факти, установени от
административнонаказващия орган, но и срещу тяхната правна квалификация,
независимо дали тя е дадена от административнонаказващия орган или за първи път
от районния съд.
При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с
оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските, включително по
направените такива в настоящото касационно производство – чл.226, ал.3 от АПК
вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 537/15.07.2022 г., постановено по АНД № 521
по описа за 2022 г. на Районен съд - Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд - Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: