П Р О Т О
К О Л
Година
2019
Град Свиленград
Свиленградски районен
съд
наказателен състав
На трети май две хиляди и деветнадесета
година
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Ренета Иванова
Прокурор: Мария Кирилова
сложи за разглеждане
докладваното от Съдия СТАМБОЛИЕВА
НОХ дело № 243 по описа
на Съда за 2019 година
На
именното повикване в 14.20 часа (заседанието започна в 14.20 часа, а
не в обявения час 14.00 часа, тъй като се наложи да бъде изчакан процесуалният
представител на подсъдимия – адвокат И.И.), се явиха:
Обвинител
Районна прокуратура - Свиленград, редовно призовани, изпращат представител –
Прокурор Мария Кирилова.
Подсъдим
С.Г., редовно призован, се явява. За него се явява адв.И.И.
– упълномощен защитник от Досъдебното
производство (ДП), редовно призован.
В
залата присъства преводач Ш.Н.Ю., редовно призован.
Адв.И. – Заявявам, че подзащитният ми С.Г. ще се
ползва в настоящото производство от турски език.
Съдът
като взе предвид, че подсъдимият С.Г. не владее български език и
предвид изричното изявление на защитника му, че желае да се ползва от турски език
в настоящото производство, намира, че на същия следва да бъде назначен
преводач, като поименно определя Ш.Н.Ю., който да извърши устен превод от
български на турски език и обратно, водим от което и на основание чл. 142, ал. 1 от НПК
О П
Р ЕД Е Л И :
НАЗНАЧАВА
на подсъдимия С.Г. преводач Ш.Н.Ю., който да извърши устен
превод от български на турски език и обратно при възнаграждение в размер на 20
лв., платими от БС на Съда.
Да се издаде РКО.
Сне се самоличността на преводача.
Преводач Ш.Н.Ю., роден на *** ***, турчин, с двойно
гражданство - българско и турско, живущ ***, с висше образование, женен, неосъждан, без родство, спорове и дела с подсъдимия и
другите участници в производството.
Преводачът
Ш.Н.Ю. – Владея писмено и говоримо турски език.
Преводачът предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК, който предвижда за даване на неверен
превод пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.
Преводачът
Ш.Н.Ю. – Обещавам да направя верен превод.
На преводача се разясниха правата и
задълженията.
Преводачът
Ш.Н.Ю. – Ясни са ми правата и задълженията.
По
хода на делото:
Прокурорът
- Да се даде ход на делото.
Адв.И. - Да се даде ход на
делото.
Подсъдимият
С.Г. (чрез преводача) - Да се даде ход на делото.
Заявявам, че се разбирам добре с преводача и желая той да ми превежда по това
дело.
Съдът
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОП
Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за провеждане на разпоредително заседание за
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи се към снемане
самоличността на подсъдимия.
Подсъдим С.Г., роден на *** ***, Република Турция, турчин, турски гражданин,
живущ ***39, Федерална
Република Германия, разведен, със средно
образование, неосъждан.
На основание чл. 272, ал. 4
от НПК, Съдът след като извърши проверка
относно връчването на Обвинителния акт, ведно с писмения му
превод и Съобщението за днешното съдебно заседание констатира,
че Обвинителния акт, ведно с писмения му превод и
Съобщението за разпоредителното заседание са
връчени на 15.04.2019 година на подсъдимия С.Г., а Съобщението за датата
на днешното съдебно заседание е връчено на 19.04.2019 година на подсъдимия С.Г..
Подсъдимият
С.Г. (чрез преводача) - Получил съм препис от Обвинителния
акт, ведно с превод. Обвинителният акт ми е преведен и устно. Своевременно съм
уведомен за датата на днешното съдебно заседание.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, се
разясниха на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора,
защитника, съдебния секретар и
преводача.
Прокурорът
– Нямам искания за отводи и възражения против състава на съда, защитника на
подсъдимия, секретаря и преводача.
Адв.И. – Нямам искания за
отвод и възражения срещу състава на съда, прокурора, секретаря и преводача.
Подсъдимият
С.Г. (чрез преводача) - Не възразявам против състава на съда,
прокурора, секретаря, защитника и преводача.
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, се
разясниха на страните правата им, предвидени в НПК, както и правата
на подсъдимия по чл. 55 от НК, и в частност тези по чл. 55, ал. 4, вр.чл. 395а и по чл. 395в от НПК, а именно да получи писмен
превод на съответния език на постановената Присъда, респ. одобрено Споразумение
за решаване на делото или да откаже получаването на писмен превод на посочените
документи.
Подсъдимият
С.Г. (чрез преводача) - Ясни са ми правата.
Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът
- По точка 1 - делото е подсъдно на Съда. По точка 2 - няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По точка 3 - не са
допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. По точка 4 -
заявявам, че със защитника на подсъдимия сме постигнали Споразумение и желаем
делото се разгледа по реда на глава ХХІХ. По точка 5 - не се налага разглеждане
на делото при закрити врати, привличане на резервен Съдия и Съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник,
нито извършването на процесуални действия по делегация. По точка 6 - не се
налага изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия. По точка 7 - не се
налага събирането на нови доказателства и по
точка 8 - ако приемете, че делото следва да се разгледа по реда на глава ХХІХ
от НПК, не следва да се призовават свидетелите и да се насрочва следващо
съдебно заседание. Приемам, че на основание чл. 252 от НПК към разглеждане на
Споразумението може да се пристъпи веднага след приключване на настоящото
разпоредително заседание.
Адв.И. - Становището ни е
напълно аналогично. По точка 1 - делото е подсъдно на Съда. По точка 2 - няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. По точка 3
- не са допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. По точка
4 - потвърждавам, че с Прокурора сме постигнали Споразумение и желаем делото се
разгледа по реда на глава ХХІХ. По точка 5 - не се налага разглеждане на делото
при закрити врати, привличане на резервен Съдия и Съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник,
нито извършването на процесуални действия по делегация. По т. 6 не се налага
изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо подзащитния
ми. По точка 7 - не се налага събирането на
нови доказателства и по точка 8 - ако приемете, че делото следва да се разгледа
по реда на глава ХХІХ от НПК, не следва да се призовават свидетелите и да се
насрочва следващо съдебно заседание. Приемам, че на основание чл. 252 от НПК
към разглеждане на Споразумението може да се пристъпи веднага след приключване
на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимият
С.Г. (чрез преводача) - Съгласен съм с казаното от
защитника ми и нямам какво да добавя по въпросите по чл. 248 от НПК.
Съдът
като изслуша становището на страните и след съвещание намира, следното: Делото
е подсъдно на настоящия Съд. Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не
е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Налице е
основанието за разглеждане на делото по реда на особените правила, предвидени в
НПК, а именно за разглеждането му по реда на глава
ХХІХ с оглед изявлението на страните. Не се налага разглеждане на делото
при закрити врати, привличане на резервен Съдия и Съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник,
нито извършването на процесуални действия по делегация. Не се налага изменение
на мярката за неотклонение,
взета спрямо подсъдимия. Не се налага събирането на
нови доказателства и следва да се пристъпи към разглеждане на същото веднага
след приключване на разпоредителното заседание.
Мотивиран
от горното, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
На
основание чл. 248, ал. 6 от НПК, ОБЯВАВА на страните, че по
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съда приема следното:
1. Делото
е подсъдно на Съда.
2. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3. Не
са допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
4. С
оглед изявленията на страните, че са сключили Споразумение и желаят делото да
се реши с одобряване на същото, допуска разглеждане на делото по реда на глава
ХХІХ.
5. Не
се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен Съдия
и Съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
6. Не се налага изменение
на мярката за неотклонение „Гаранция” в размер на 10 000 лв.,
взета спрямо подсъдимия С.Г..
7. Не се налага събирането
на нови доказателства.
8. На
основание чл. 252, ал. 1 от НПК незабавно след приключване на настоящото
разпоредително заседание да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на
глава ХХІХ от НПК, с оглед изявленията
на страните, че желаят да
се сключи Споразумение,
поради което не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се
призовават свидетелите.
Определението
подлежи на обжалване и протест в частта му по точка 6 - относно мярката за
неотклонение и по точка 3 - относно произнасянето по основанието по чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК, пред Окръжен съд - Хасково по реда на глава ХХІІ от НПК в
седемдневен срок, считано от днес.
Председател:
(Кремена
Стамболиева)
Прокурорът
– Както посочих вече постигнахме Споразумение с адв.И.
– упълномощен защитник на подсъдимия
С.Г. и внасям на основание чл. 384 от НПК същото за
разглеждане от съдебния състав. Моля производството да продължи по глава ХХІХ
от НПК.
Адв.И.
– От мое име и от името на подсъдимия С.Г. заявявам, че действително сме постигнали Споразумение,
което молим да го одобрите.
Представянето
на писмено Споразумение за решаване на наказателното дело и изявленията на Прокурора
и Защитата, Съдът прецени, като процесуално действие, обективиращо волята им за
промяна в реда на съдебното следствие, което се явява допустимо, поради което
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРОДЪЛЖАВА производството по НОХ дело
№ 243/2019 година по описа на Районен съд - Свиленград, по реда на чл. 384, вр.чл. 382 от НПК, спрямо подсъдимия С.Г.,
за разглеждане и одобряване на представеното Споразумение.
Прокурорът - Поддържам Споразумението, което
сме подписали с адв.И.И. - упълномощен защитник
на подсъдимия С.Г., с което уреждаме всички въпроси по чл.
381, ал. 5 от НПК и моля да прекратите производството по делото.
Адв.И. – Поддържам представеното Споразумение, което сме
подписали и моля да прекратите производството по делото.
Подсъдимият С.Г. (чрез преводача) - Също
поддържам представеното Споразумение.
Съдът на основание чл. 382, ал. 4 от НПК запитва подсъдимия С.Г. разбира ли обвинението; признава ли се за виновен;
разбира ли, че Споразумението има последиците на влязла в сила Присъда, съгласен
ли е с тях и доброволно ли е подписал Споразумението.
Подсъдимият С.Г. (чрез преводача) - Разбирам
обвинението. Признавам се за виновен. Разбирам последиците от Споразумението и
съм съгласен с тях. Известно ми е, че одобреното Споразумение има последиците
на влязла в сила Присъда. Подписал съм Споразумението доброволно.
Съдът запитва страните предлагат ли промени в
Споразумението.
Прокурорът – Не предлагам промени в Споразумението.
Адв.И. – Не предлагам
промени в Споразумението.
Подсъдимият С.Г. (чрез преводача) - Не предлагам
промени в Споразумението.
Съдът, след като взе предвид
категоричното и безусловно съгласие относно съдържанието на окончателното
Споразумение
О П Р Е Д Е Л И :
ВПИСВА съдържанието на окончателното
Споразумение в съдебния протокол, както следва:
Днес,
03.05.2019 година в град Свиленград между подписаните Мария Кирилова -
И.Ф.Районен прокурор при Районна прокуратура -Свиленград и И.И. - Адвокат от Адвокатска
колегия - Хасково, упълномощен защитник на С.Г., роден на *** ***, Република
Турция - Подсъдим по НОХД № 243/2019 година по описа на Районен
съд - Свиленград, като констатирахме, че са налице условията, визирани в чл. 384
от НПК, постигнахме помежду си Споразумение за решаване на делото, включващо
съгласието по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК относно
следното:
1. Подсъдимият
С.Г. (Suleyman Gezar), роден
на *** ***, Република Турция, турчин, турски граждани, живущ ***39, Федерална
Република Германия, със средно образование, разведен, шофьор, неосъждан, с
персонален № 26458300110, се признава за виновен в това, че на 22.10.2016 година на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили
и автобуси”, при влизане от Република Турция за Република България, не е
изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във Валутна
митническа декларация сумата от 145 000 евро (сто четиридесет и пет хиляди евро)
с левова равностойност 283 595.35 лв., пренасяни през границата на
страната, която граница е външна граница на Европейския съюз (ЕС), като е
нарушил разпоредбите на Валутния закон (ВЗ):
-
чл. 11а, ал. 1
– „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или
тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи
на деклариране пред митническите органи.”;
- чл.
11а, ал. 5 - „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при
отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.” и
- чл.
14г –
„Министърът на финансите издава Наредбата по прилагането на чл. 10а, чл.
11, ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3,
чл. 14а, 14б и 14в.”
и
обнародван акт на Министерския съвет - Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.
10а от ВЗ, обн. ДВ, бр. 10 от 3.02.2012 година:
- чл.
2, ал. 1 - „Пренасянето на парични
средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове
или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи по реда на чл.
9”;
- чл.
8, ал. 3 - „В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат
на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор („нищо за деклариране”)
или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не
се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация.”;
- чл.
9, ал. 1 - „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи Валутна
митническа декларация по образец, утвърден от Министъра на финансите, в
случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и чл. 7.”
и
- чл.
9, ал. 2 - „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като
първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за
митническите органи.”,
като
стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери -
престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
2.
За извършеното престъпление по чл. 251
ал. 1 от НК от подсъдимия С.Г., със снета по-горе самоличност, на основание чл.
251, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1 от НК, се налага
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 9 (девет)
месеца.
На
основание чл.
66, ал.
1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” се
отлага за срок от 3 (три) години.
НЕ
ПРИЛАГА по отношение на подсъдимия С.Г. разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, като
противоречаща на правото на ЕС на основание Определение № 1086412 от 12 юли
2018 година на Съда на ЕС по Дело № С-707/17 (, постановено по преюдициално запитване от Съдия при Свиленградския районен
съд по повод дело за недекларирана валута в особено големи размери) и
Определение от 30 януари
2019 година на Съда на ЕС по Съединени дела № С-335/18 и С 336/18 (,
постановено по преюдициални запитвания от Софийски градски съд,
Апелативен съд София – Република България - Наказателни производства срещу
AK (C-335/18), EP (C-336/18) по повод дела за недекларирана валута в
особено големи размери).
3. От
деянието, извършено от подсъдимия С.Г. не са причинени съставомерни
имуществени вреди, които подлежат на възстановяване и обезпечаване.
4. Веществени доказателства по делото - сумата от 145 000 евро (, които парични средства не са с незаконен произход и не са предназначени за незаконни цели), на основание чл. 111, ал. 1 НПК, вр.Определение на Съда на ЕС от 12 юли 2018 година по Дело С-707/17 и Определение от 30 януари 2019 година на Съда на ЕС по Съединени дела № С-335/18 и С 336/18, вр.Регламент № 1889/2005
година на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година, да се върнат на подсъдимия С.Г..5. Направените по делото
разноски в размер на 678 лв. за извършени преводи на
основание чл. 189, ал. 2 от НПК да
останат за сметка на съответния орган
С настоящото Споразумение
страните уреждат всички въпроси във връзка с чл. 381, ал. 5 от НПК.
За така извършеното престъпление
чл. 381, ал. 2 от НПК допуска сключването на Споразумение за решаване на
делото.
На подсъдимия С.Г. (Suleyman Gezar), роден на *** ***, Република Турция от град Виерзен, ул.„Гладбахарщрасе” № 139, Федерална
Република Германия, чрез преводача от български
език на турски език и обратно Ш.Н.Ю. ***, предупреден
за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, за неверен превод, беше разяснен
смисълът на настоящото Споразумение, като му бе прочетено и преведено и същият
декларира, че е съгласен с него и се отказва от съдебно разглеждане на делото
по общия ред.
ПРЕВОДАЧ:………………
ПОДСЪДИМ:...........................
И.Ф.РАЙОНЕН ПРОКУРОР:……………… ЗАЩИТНИК:…….…………
Настоящите Споразумение и Декларация
се преведе от български език на турски език на подсъдимия чрез преводача Ш.Н.Ю. ***,
предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.
Поради
гореизложеното и на основание чл. 382,
ал. 7 от НПК, Съдът
като
стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери -
престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 251, ал.
1, вр.чл. 54, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 9 (девет) месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА
изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три)
години, считано от влизане в сила на настоящото Определение.
НЕ ПРИЛАГА по
отношение на подсъдимия С.Г. разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, като
противоречаща на правото на ЕС на основание Определение № 1086412 от 12 юли
2018 година на Съда на ЕС по Дело № С-707/17 (, постановено по преюдициално запитване от Съдия при Свиленградския районен
съд по повод дело за недекларирана валута в особено големи размери) и
Определение от 30 януари
2019 година на Съда на ЕС по Съединени дела № С-335/18 и С 336/18 (,
постановено по преюдициални запитвания от Софийски градски съд,
Апелативен съд София – Република България - Наказателни производства срещу
AK (C-335/18), EP (C-336/18) по повод дела за недекларирана валута в
особено големи размери).
На основание
чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски в общ размер на
678 лв. (шестстотин седемдесет и осем лева) за извършен
превод да останат за сметка на органите на ДП; а в размер на 20 лв. (двадесет
лева) по съдебното производство - за сметка на Съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване или протест.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
Адв.И. – Моля да бъде върната внесената „Гаранция” в
размер 10 000 лв.
Подсъдимият С.Г.
(чрез преводача) – Присъединявам се
към казаното от адвоката ми.
Прокурорът – Предоставям на Съда.
След запознаване с делото, Съдът приема за установено
следното:
НОХД № 243/2019 година по описа на Районен съд -
Свиленград, водено против подсъдимия С.Г. за престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК е решено с Определение от 03.05.2019 година. Със същото С.Г. е признат за
виновен и осъден за посоченото престъпление, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” с прилагане на чл. 66 от НК.
Спрямо подсъдимия С.Г. в хода на ДП с № 53/2019 година
на ТО „МРР Южна морска” (стар № 1000-143/2016 година на Митница – Бургас) е
била взета мярка за неотклонение „Гаранция” в размер 10 000 лв. Гаранцията е
внесена с Вносна бележка на „Банка ДСК” ЕАД, видно от представения екземпляр от
горепосочената Вносна бележка, в която е отразено, че сумата от 10 000 лв. е
внесена в полза на С.Г., като изрично е посочено и основанието за това - представлява
„Гаранция” по ДП № 1000-143/2016 година на Митница - Бургас и вносителят е Исмаил
Бекир Бекир. Посочената
мярка за неотклонение, след одобряване на Споразумението, е отменена с влязло в
сила протоколно Определение от 03.05.2019 година по реда на чл. 309 от НПК
предвид факта, че наказателното производство е прекратено с влязъл в сила акт.
При така изложените фактически данни, налице е едно от
основанията, предвидени в ал. 8 на чл. 61 от НПК за освобождаване на внесената
„Гаранция”, предвид факта, че С.Г. е осъден на наказание „Лишаване от свобода”,
което няма да изтърпи ефективно. Следователно понастоящем е отпаднало
основанието за внасянето на сумата по гаранцията, поради което внесената
„Гаранция” подлежи на връщане и следва да се освободи.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Адв.И. – Моля да ми бъде издаден заверен препис от
съдебния протокол.
Съдът намира искането за основателно,
поради което
ДА СЕ
издаде заверен препис от съдебния протокол на адвокат И.И..
Заседанието завърши в 14.40 часа.