РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. В.,11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд В. гражданско отделение, в публичното заседание на 28 юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членове: 1. А. П.
2. В.
М.
с участието на секретаря
Н. К. и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията П. въззивно гражданско дело № 175 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
Решение № 23 от 12.03.2020 г., постановено по гр. д. № 313/2020
г. по описа на РС К. са
уважени предявените от С.Я.Г. , ЕГН ********** против „А. ЕООД , ЕИК ********* със
седаллище и адрес на управление гр.К., обл. В. за признаване за незаконно и
отмяна на уволнение , възстановяване на ищеца на работа и заплащане на
обезщетение по чл.225 от КТ за времето
през което е останал без работа поради незаконното уволнение.
Срещу така постановеното решение е постъпила
жалба от ответника „А.“ЕООД, в която
се излагат съображения за неправилност на постановеното решение. Счита, че
районният съд едностранно е разгледал представените по делото доказателства,
като се е произнесъл въз основа на тях. Възразява, че събраните по делото
доказателства установявали по категоричен начин връчването на пощенската
пратка, съдържаща писмото, с което от ищеца С.Я.Г. били
поискани писмени обяснения, поради което не можело да се приеме, че процедурата
по чл. 193, ал. 1 КТ не е изпълнена. Поддържа се недоказани са твърденията на ищеца, че писма до ищеца
с изх. № 22/27.06.2019г. и изх. № 23/04.07.2019г.
били антидатирани. Тяхното съдържание и дати не били опровергани, нито чрез
експертиза, нито чрез други гласни доказателства и такива не са искани от
насрещната страна, нито събирани от КРС.
Излага се, че всички
представени документи, издадени от куриерската фирма с дати 28.06., 02.07.,
03.07 и 04.07.2019г. са във връзка с пратката на писмо-искане изх. №
22/27.06.2019г., с което ищецът е бил поканен да се яви на работа. С писмо изх.
№ 23/04.07.2019г., на ищеца са поискани писмени обяснения за неявяването му на
работа. Товарителницата на куриерската фирма, удостоверяваща, че ищецът е
отказал да получи тази пратка е с дата 05.07.2019г., т.е. след издаване на това
писмо. Според въззивника е очевидно , че работодателят на 04.07.2019г. е извел
и изпратил писмо изх. № 23/04.07.2019г., което ищецът е отказал да получи на
05.07.2019г.
Счита, че след като за нито
един от документите, издадени от куриерската фирма, не е открито производство
по чл.193 и чл.194 от ГПК в първата инстанция, същите са надлежно доказателство
за поведението на ищеца и за осуетяването от негова страна да получи пратките,
както и за отказът му да получи пратката с дата 05.07.2019г., с която са му
поискани обяснения за неявяването на работа.
Работодателят, въпреки
положените от него усилия и искане да получи от ищеца писмените му обяснения за
извършените от последния нарушения на трудовата дисциплина, не ги е получил по
вина на ищеца.
При това положение, съдът
неправилно е приел че било извършено нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като
писмените обяснения не са дадени по вина на самия работник. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.193, ал.З от КТ и трайната практика на ВКС по подобни
казуси, с която съдът не се съобрази, както се твърди от въззивника.
Излагат се аргументи и по съществото
на спора: Твърди се във въззивната жалба , че е налице нарушение на трудовата
дисциплина - неявяване на работа на 03 и 04.07.2019г., което неявяване се
признава и от самия ищец, но за които дни не се доказало същия да е бил
освобождаван да не идва на работа. Поддържа се и неоснователност на оплакванията
за „липса на мотиви" в заповедта за уволнение, като се посочва , че в
Заповед № 24/09.07.2019г. са изложени ясни и разбираеми мотиви за прекратяване
на трудовия договор с ищеца, а именно неявяване на работа в два последователни
работни дни - 03. и 04.07.2019г., т.е. налице е пълно описание не само на
нарушителя на трудовата дисциплина, а и на конкретното нарушение, както и на
датите, през които същото е извършено. Това е именно нарушението, както е формулирано
от законодателя в разпоредбата на чл.190, ал.1, т.2 от КТ - неявяване на работа
в два последователни работни дни.
Горепосоченото фактическо
основание, което е мотивирало работодателя да прекрати трудовия договор с ищеца
е водещо, но то кореспондира и с посоченото в Заповедта правно основание за
уволнение. Въведеното от ищеца изискване да се посочи и конкретната подточка на
чл.190, ал.1 от КТ не влияе на законността на уволнението, тъй като това правно
основание е посочено словом в мотивите на уволнителната заповед, а именно
неявяване на работа в два последователни работни дни - 03. и 04.07.2019г.
Посочените за първи път в
отговора на въззивната жалба допълнителни реквизити, на които заповедта за
уволнение трябвало да отговаря, не произтичат от закона и не съответстват на
действащото законодателството. Пример за това е твърдяния „реквизит" да се
опише словом в заповедта правното основание, т.е. „член сто и деветдесет,
алинея едно от Кодекса на труда", което е абсурдно или къде не се е явил
на работа работника, респективно къде трябва да се явява на работа.
Не са такива изискванията на
Закона. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в случая -
уволнение, работодателят следва да посочи нарушителя, нарушението като правно и
фактическо основание, кога е извършено и законовия текст, въз основа на който
се налага наказанието. Всички тези реквизити са налице в заповедта за
уволнение, противно на твърденията на ищеца.
Мястото на
работа на работника се определя от страните в трудовия договор, съгласно
разпоредбата на чл.66, ал.1, т.1 от КТ и същото е посочено в конкретния случай
в трудовия договор на ищеца и допълнителните споразумения към него, а именно: в
„А. ЕООД, гр.К. / предприятието е посочено като място на работа/.
В този смисъл работното място,
на което работникът следва да се явява на работа, не е необходимо да фигурира,
нито е определено от законодателя като реквизит, който да се съдържа в
заповедта за уволнение, тъй като работникът знае къде му е мястото на работа и къде
следва да се яви на работа.
Ищецът смесва понятията
работно място / камион, работна маса, бюро, офис, цех и прочее/ и място на
работа, което в случая съвпада със седалището на работодателя в гр. К. Всяко
изпращане на работника извън мястото му на работа е командироване по смисъла на
чл.121 от КТ, т.е. камионът или „в къщи" не е място на работа. Дните 03 и
04.07.2019г. са били работни дни от седмицата - сряда и четвъртък, като ищецът
е следвало да идва на работа през тези дни дори и без покана от страна на
работодателя. Ищецът не е бил в никакъв вид разрешен отпуск през тези два
последователни работни дни, нито има данни тези дни да са били неработни за
него, както се внушава в исковата молба. Ищецът е международен шофьор по професия
и за времето през което не е в наряд следва да се явява на работа във фирмата
на разположение на работодателя. Ищецът не е закрепостен за камион и камионът
не е негов, та наличието или липсата на такъв, да го мотивира да не се явява на
работа и да е едва ли не предпоставка за явяването му на работа. В случая
ищецът е следвало да се явява на работа по седалището и адреса на управление на
работодателя в гр. К. на мястото където е предприятието на последния, но не е
сторил това. След като не е бил в командировка ищецът е следвало да се яви за
изпълнение на поставени от работодателя му задачи, евентуално за да бъде
командирован или за нареждане на авточасти, в какъвто смисъл са показанията на
св. Ц. в първата инстанция, но не го е направил.
По
тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, ищецът моли за отмяна
на атакуваното решение и отхвърляне на
предявените искове.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от ищеца в
първата инстанция ответника С.Я.Г., с
който се изразява становище за неоснователност на същата, като счита решението
на районния съд за правилно, поради което моли да бъде потвърдено.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от С.Я.Г.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнението на ищеца от длъжността „шофьор
международни превози“, извършено със Заповед № 24 от 09.07.2019 г. на управителя на ответното
дружество. В исковата молба се
твърди, че дисциплинарното уволнение било незаконно, тъй като издадената заповед за дисциплинарно
уволнение не била мотивирана,
не била спазена процедурата по чл. 193 КТ и не било налице твърдяното от работодателя
нарушение.
Не се спори между страните, a и видно от представения трудов
договор се установява, че
между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността „„шофьор международни превози“ “.
Фактическото оснсование отразено в заповедта е неявяване
на ищеца на работното място за два последователни дни на 03.07.2019 г. и на
04.07.2019 г., поканен за това с писмена покана.
По делото е прието Писмо изх. № 23/04.07.2019 г. от
управителя нна ответното дружество до ищеца, с което същият го кани да представи писмени обяснения за неявяването
си на работа на 03 и 04.07.2019 г. По делото обаче няма ангажширани
доказателства посочената покана да е
връчена на ищеца. По делото е представена с отговора на исковата молба и
квитанция за получаване на пратка , обратно разписка за приета на 05.07.2019 г.
пратка с № 5300114054155 на куриерска
фирма „Е.“ , както и част от разписка, на която е отбелязано , че не желае да
получи пратката.
Със
Заповед № 024 от 09.07.2019 г. на основание чл. 187,
т. 1, 8 и 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ на ищеца било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ поради неявяване на ищеца на работното място за два
последователни дни на 03.07.2019 г. и на 04.07.2019 г., поканен за това с
писмена покана.
Видно
от представената обратна разписка от куриерска служба „Е. Е.“
ООД заповедта е връчена на ищеца на 11.07.2019 г., като това обстоятелство не
се оспорва от последния.
Твърденията в исковата молба за
незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито
рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, са свързани с това, че издадената заповед за дисциплинарно
уволнение не е мотивирана,
не е спазена процедурата по чл. 193 КТ и не е налице твърдяното от работодателя
нарушение. По тези доводи въззивният съд намира следното:
Дисциплинарното
наказание „уволнение” се налага, когато служителят е извършил виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на служителя наложеното
наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя и мотивиране на заповедта. Тежестта на доказване относно спазването
на тези изисквания е за работодателя –
ответник в процеса.
Според
чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. За да изпълни това си
задължение, е необходимо той да поиска такива обяснения от съответния служител,
като следва да поиска обяснения именно за тези нарушения, за които впоследствие
би наложил и дисциплинарно наказание. Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска
обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи
заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно разпоредбата на чл.
193, ал. 2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника
или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество. Според чл. 193, ал. 3 КТ
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, когато обясненията на
работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 257 от
22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 985/2011 г., IV г. о., ГК, такова виновно
поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения
(писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е
достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на
обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без
извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде
изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно
поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ обаче е
налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина,
той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на
работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато
то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за
получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар
пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или
служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си
за това и пр.
В
настоящия случай работодателят
е поискал писмени обяснения, изпращайки пратка чрез куриерска служба на постоянния адрес на работника – гр.
П*, ул. „Б*“ № *, ет. *, ап. * посочен в сключения между страните трудов
договор. Писмената покана до работника за
даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ може да бъде връчена лично срещу
подпис на лицето или чрез пощенска услуга – чрез изпращането на препоръчано
писмо с обратна разписка. Съгласно задължителните указания
на Решение № 283 от 06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009
г., III г. о., за да е
надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на
получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно
общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния
закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В
конкретната хипотеза от представената разписка от лицензиран пощенски оператор
за извършване на универсални пощенски услуги – „Е.
Е. ООД, се установява, че
работникът е отказал да получи
куриерската пратка, с подател работодателят „А.“ЕООД. Не
е установено по делото обаче какво е съдържанието на пратката.
Вярно е, че разписката представлява официален
свидетелстващ документ, тъй като е издадена при упражняване на
удостоверителната компетентност на съответния служител на куриерската фирма по
силата на чл. 34 – 36 от Закона за пощенските услуги и се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. Това дава основание да се приеме
единствено, че ищецът е бил поставен в невъзможност да даде отговор;
че обясненията му не
са били предоставени не по негова вина, поради което е приложимо правилото
на чл. 193, ал. 2 КТ .
Изслушването, респективно – поискването на
писмени обяснения, е задължение на субекта на дисциплинарната власт, а
наказанието, наложено без изслушване или приемане на
обяснения, е незаконно, която незаконност законодателят изрично е обявил като
предпоставка за отмяна на уволнението – чл.193 ал.2 от КТ.
При това положение не се налага
обсъждане по същество на основанието за уволнението. При приетото, че уволнението е незаконно, искът по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ се явява
основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен, а уволнителната заповед като
незаконосъобразна отменена.
При
така намерената основателност на главния иск, следва да бъдат уважени и
акцесорните искове. С оглед незаконното уволнение и неговата отмяна, логически ,
юридически и в
съотношението, в което се намира с иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, следва да бъде уважен и иска за възстановяване
на ищцата на предишната работа.
С обжалваното решение исковете
по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ са уважени, като изцяло е уважен и иска с правно
основание чл.344,ал.1,т.3 във връзка с чл.225,ал.1 от КТ. С оглед
основателността на иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ, РС-Видин е приел за
основателен и обусловения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ. А иска
по чл.344,ал.1,т.3 във връзка с чл.225,ал1 от КТ е уважил изцяло до размера
претендиран от ищеца, тъй като към момента на постановяване на решението са
били изтекли 6 месеца от издаване на обжалваната Заповед.
Изводите на РС-К. се споделят от настоящия съдебен
състав, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща и към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
Поради съвпадане на
изводите на първата и въззивната инстанция обжалваното решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се
присъдят разноските, направени от него за въззивната инстанция, поради което „А.“
ЕООД следва да бъде осъден да й заплати сумата от 700 лева за адвокатско
възнаграждание. Съобразявайки направеното възражение за прекомерност на
възнаграждението за адвокат, съгласно разпоредбата на чл.7 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнагреждиния съдът намира, че при
минимален размер от 610 лева договореното възнаграждение в размер на 700 лева
не е прекомерно.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № 23
от 12.03.2020
г., постановено по гр. д. № 313/2020 г. по описа на РС Кула
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД , ЕИК ********* със седаллище и адрес на
управление гр.К. да заплати на С.Я.Г.
, ЕГН **********,***, сумата от 700 лв., представляваща сторените
пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: Членове:
1. 2.