Решение по дело №2217/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Билмар 1963“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 24, против решение № 850 от 22.10.2024 г., постановено по АНД № 1960/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1 т. 1 от НПК. В нея се сочи, че декларацията е подадена от касатора на 16.06.2023 г., с по-малко от 30 дни закъснение и много преди датата на съставяне на АУАН, като към датата на съставяне на акта нарушението е отстранено. Наред с това се сочи, че в наказателното постановление не е посочена дата на извършване на нарушението, както и че с него е наложено едно административно наказание за няколко административни нарушения, в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, тъй като не се установява за колко и кои лица следва да бъде подадена декларацията. На следващо място е отбелязано, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено „много след 6-месечния законоустановен срок“. Развити са също доводи за маловажност на случая на административно нарушение. Бланкетно се твърдят и нарушения на съдопроизводствени правила. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства в касационното производство.

Ответникът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 1306-[рег. номер]/02.11.2023 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП- Бургас, с което за нарушение по чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е наложено на касатора „Билмар 1963“ ЕООД административно наказание- имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 2019 г. на МФ. Прието е от съда, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е също, че са налице съставомерните елементи на нарушението и не са налице основания за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Според настоящия касационен състав жалбата е неоснователна.

С нормата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. е предвидено задължение за работодателите, осигурителите, предприятията по чл. 1, т. 6 и техните клонове и поделения да подават декларация образец № 6 в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от същата наредба декларацията се подава всеки календарен месец, едновременно с подаване на декларация образец № 1, т.е. до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа, а при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок-до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение по чл. 355, ал.1 от КСО.

В разглеждания случай касаторът е санкциониран за неизпълнение на задължението да подаде в законоустановения срок декларация образец 6 за м. април 2023 г. Определен по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., срокът за подаване на декларацията изтича на 25.05.2023 г., а декларацията е подадена по електронен път на 16.06.2023 г., като тези обстоятелства не са спорни между страните. Следователно, доколкото декларацията не е подадена в законоустановения срок, налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 355, ал.1 от КСО и дружеството е наказано законосъобразно.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за допуснато при издаване на наказателното постановление съществено процесуално нарушение, изразено в непосочване датата на извършване на нарушението. В съобразителната част на наказателното постановление е ясно посочен крайният срок за подаване на декларацията- 25.05.2023 г. и е направена констатация, че в този срок задължението не е изпълнено от търговеца, с което правото на защита на последния е осигурено. Неоснователни са също доводите за нарушение на чл. 18 от ЗАНН. В декларацията обр. 6 се съдържат обобщени данни за размера на сумите за дължимите осигурителни вноски и данък, а неизпълнението на задължението за подаване на такава в законоустановения срок съставлява едно административно нарушение, независимо от броя на осигурените лица.

Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното постановление. Нарушението е установено на 16.06.2023 г., при подаване на декларацията. Срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започва да тече от деня, следващ подаването и- 17.06.2023 г. и изтича на 17.09.2023 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в рамките на този срок- на 15.08.2025 г., а наказателното постановление е издадено на 02.11.2023 г., в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Касаторът счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, поради маловажност на извършеното административно нарушение. В тази връзка сочи, че декларацията е подадена в рамките на по-малко от един месец след изтичане на срока за подаването и, като това е сторено преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

Съгласно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, приложима в настоящото производство на основание чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая деянието не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като обществената му опасност е типичната за този вид нарушения. Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, съдът счита, че доводите на касатора за маловажност на случая са неоснователни. Сочените от последния обстоятелства са съобразени от наказващия орган при определяне на наказанието в минималния размер, предвиден от закона.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 850 от 22.10.2024 г., постановено по АНД № 1960/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.