Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 13 състав, в
открито съдебно заседание на шести април
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретар Весела Станчева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. №629 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
Национална
агенция за приходите гр.София, ул.“******, представлявано от
директора на Дирекция „Държавни вземания“ В.П.против „С.Н.“ АД ЕИК
******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Г.Ц.И., с която е предявен
иск за признаване за установено по отношение на ответника,
съществуването на поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ на
публични вземания за данъци, осигурителни вноски и имуществени санкции за
всички публични вземания на длъжника, а именно - 3 637 270,67лв., от които
2 210 418,82лв. главници и начислени до 07.10.2020г. лихви в размер
на 1 426 851,85лв., както и лихвите, дължими до окончателното
погасяване на главниците, като обезпечени с наложени от публичния изпълнител
запор, вписан в Централния регистър на особените залози под №2020092500664 въз
основа на издадено по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП София,
офис СДО, Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С182225-022-0058582/17.08.2018г.,
включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на
кредиторите на „С.Н.“ АД в срока по чл.685 от ТЗ, обявен по партидата на
длъжника в ТР под №20210324162533. Претендират се разноски.
Предявеният иск е допустим, тъй като са
налице специалните предпоставки за това, а именно:
- предявено е процесното вземане;
- налице е произнасяне от синдика по молбата
за предявяването му – същото е включено в списъка на приети вземания;
- налице е подадено възражение от
Национална агенция за приходите по
чл.690 от ТЗ до
съда по несъстоятелността срещу реда на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ;
- налице е произнасяне на този съд, с което
възражението е било оставено без уважение;
- искът е предявен в законоустановения
14-дневен срок от обявяване в ТР на определението по чл.692 ал.4 от ТЗ.
Ищецът твърди, че има качеството на кредитор
в производството по несъстоятелност на ответника „С.Н.“ АД/н/.
Твърди, че в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ е
предявил своето вземане.
Сочи, че синдикът на „С.Н.“ АД /н/ е приел процесното
вземане и го е включил в списъка на
приети вземания.
Ищецът поддържа, че процесното вземане
произтича от начислени задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени
санкции. Сочи, че вземания в общ размер от 3 638 770,67лв. в това
число 2211918,82лв. главница и 1426851,85 лв. лихви са обезпечени с наложени от
публичния изпълнител запори, вписани в Централния регистър на особените залози
под №2017050403483 и №2020092500664. Според ищеца, обезпечението е наложено с
факта на издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх.№С182225-022-0058582/17.08.2018г. Сочи, че постановлението е вписано в
Централния регистър на особените залози, като същите обезпечителните мерки са били
наложени преди постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „С.Н.“ АД – 24.07.2020г. по т.д.№80/2020г. на СГС.
Твърди, че по партидата на длъжника в ТР под
№20210120104435 са били обявени изготвените от синдика списъци на приети и на
неприети вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл.685 и
чл.688 ал.1 от ТЗ., в който са включени
публични вземания, предявени от НАП, като за приетите публични вземания е
предвидена поредност на удовлетворяване като за необезпечени вземания. На това
основание ищецът е подал възражение пред съда по несъстоятелността, което е
било оставено без уважение и списъкът е бил одобрен във вида, в който е бил
изготвен.
Изложеното обосновава правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването в
производството по несъстоятелност срещу „С.Н.“ АД на обезпечителни мерки,
даващи правото на предпочтително удовлетворение по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, а
именно поради наложени запори с Постановление изх.№С182225-022-0058582/17.08.2018г,
издадено от публичен изпълнител от ТД на НАП – София, за обезпечаването на
публични вземания в общ размер на 3 638 770,67лв.
Ищецът изразява несъгласие с изводите на
съда, с които е оставил без уважение възражението му по реда на чл.692 ал.3 от ТЗ. Счита, че независимо, че процесните обезпечителни мерки са били вписани в
ЦРОЗ след датата на постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, то това не е основание да не се ползва от привилегията на
чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, след като тези мерки са били наложени преди откриване на
производството. Развива подробни доводи.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника и синдика.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът
„С.Н.“ АД /н/ не е упражнил правото си на писмен отговор.
Синдикът изразява становище за
неоснователност на иска. Застъпва тезата, че вписването под №2020092500664,
извършено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, има оповестително
действие, произтичащо от естеството му на процесуална мярка, насочена към
запазване на имуществото. Навежда довод, че след откриване на производството по
несъстоятелност не е възможно кредитор да иска вписване на обезпечителни мерки
за принудително удовлетворяване на имущество на длъжника по реда на ЗОЗ и да се
възползва от привилегията на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.
С молба вх.№271597 от 28.02.2022г. ищецът
конкретизира правния си интерес с това, че в списъка на приети вземания,
синдикът не е приел като обезпечение
Постановление с изх.№С182225-022-0058582/17.08.2018г., с което са обезпечени
всички публични вземания, конкретизирани по основание и размер в приложената
към молбата за предявяване справка за размера на обезпечените вземания по
отделни основания, доколкото към момента на издаване на постановлението са
предмет на изп.дело, образувано по реда на ДОПК. Според ищецът, изключването на
наложения с Постановление с изх.№С182225-022-0058582/17.08.2018г. запор от
приетите обезпечителни мерки, даващи право на предпочтително удовлетворяване по
реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, лишава приетите с поредност на удовлетворяване публични вземания от втория по ред наложен от
публичния изпълнител запор.
От извършената служебна справка в Търговския
регистър по партидата на „С.Н.“ АД /н/ се установи, че по отношение на същото е
открито производство по несъстоятелност по т.д.№80/2020г. по описа на СГС с
решение от 24.07.2020г.
Ищецът
Национална агенция за приходите на основание чл. 685, ал.1 от ТЗ в
законови срокове е предявил пред синдика
на „С.Н.“ АД своите вземания, които са включени в списъка, обявен в ТР по
партидата на дружеството.
В
срока по чл.690 от ТЗ, Национална агенция за приходите е депозирала възражение срещу
реда на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ за сумата от 3 638 770,67лв.
– главница и начислени лихви, и е поискала да бъде посочено, че сумата е
обезпечена с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх.№С182225-022-0058582/17.08.2018г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП София, вписано в Централния регистър на особените залози под
№2020092500664.
С
определение №261711 от 24.03.2021г., постановено по т.д.№80/2020г.по описа на
СГС, след разглеждане на подаденото от Агенцията за приходите възражение, съдът
по несъстоятелността го е оставил без уважение.
От
приложеното по делото Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх.№С182225-022-0058582/17.08.2018г. се установява, че пред публичен
изпълнител срещу длъжника „С.Н.“ АД е образувано изп.дело №52130000104/2013г.
за събиране на публични задължения на това дружество за заплащане на главница в
размер на 2 400 762,86лв. и лихва за забава в размер на
970 007,50лв. Установява се, че е бил наложен запор върху вземанията на
длъжника по банкови сметки и за получаване на вложени вещи в трезори към 25
банки.
Обезпеченията
и привилегиите могат да бъдат
самостоятелен предмет на възражението по
чл.690 ал.1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци и
по което съдът по несъстоятелността се
произнася с определение по чл.692 ал.4 ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет на иска по чл.694 ТЗ включително
в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането , а само неговото
обезпечение / привилегия и нейната поредност, какъвто е настоящия казус.
Възможността да се оспори по съдебен ред само обезпечението / привилегията на
вземането на кредитор е посочена
изрично в разпоредбите на чл. 726
ал.1 и ал.2 ТЗ, съгласно които за оспорено по съдебен ред вземане се
заделя съответната сума в сметката за
разпределение, а когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване са спора,
като в сметката за разпределение се
заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. Предвид
изложеното, съдът приема, че за ищеца НАП съществува правен интерес от предявяването на установителен иск за приемане на вземането като обезпечено.
Съгласно
разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със
запор, вписан в ЦРОЗ има право на предпочтително удовлетворяване при
разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество.
Видно
от приложеното към настоящото дело Удостоверение №1377481/25.09.2020г.,
издадено от ЦРОЗ, процесното постановление изх.№С182225-022-0058582/17.08.2018г,
с което са наложени обезпечителните мерки на публичните вземания на НАП срещу
длъжника, по реда на ДОПК е вписано по партидата на „С.Н.“ АД в ЦРОЗ под №2020092500664.
Установява се, че вписването е извършено след постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност на ответника – 24.07.2020г.
Съгласно
императивната разпоредба на чл.638 ал.4 изр.3 от ТЗ, не се допуска налагане на
обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след
откриване на производството по несъстоятелност. Настоящият съдебен състав
намира, за неоснователно становището на ищеца, че постановлението, издадено от
публичен изпълнител, за налагане на обезпечителни мерки - запор преди откриване
на производство по несъстоятелност с решение от 24.07.2020г., няма пречка да се
впише в ЦРОЗ и след тази дата, както е сторено в конкретния казус. С
разпоредбите на чл.201 и сл. от ДОПК се уреждат последващите правни действия
след издаване на постановлението на публичния изпълнител за наложените
обезпечителни мерки, които възникват от момента на вписването му в ЦРОЗ. С
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника „С.Н." АД, дейността му е продължила под надзора на синдика, като
нови сделки са могли да бъдат сключвани само със съгласието на последния, който
е органът, легитимиран и да приема изпълнение на задължения към длъжника
предвид разпоредбата на чл.635 ал.1 от ТЗ. Разпоредбите на ТЗ по отношение на
производството по несъстоятелност са специални по отношение на приложното поле
на ЗОЗ. Налице е конкуренция между изпълнението по ЗОЗ и търговска несъстоятелност,
която с нормата на чл.43 ал.4 от ЗОЗ /Д.В.бр.105/2016г. в сила от 30.12.2016г./
е разрешена в полза на търговската несъстоятелност. В цитираната императивна
правна норма законодателят е приел, че когато за залогодателя е открито
производство по несъстоятелност, преди да е вписано пристъпване към изпълнение,
заложният кредитор се удовлетворява в рамките на производството по
несъстоятелност. Настоящият казус е точно такъв. Следователно, след датата на
обявяване в ТР на решението на СГС за откриване на производството по
несъстоятелност по т.д./н/ №80/2020г. – 24.07.2020г. не е възможно длъжникът
чрез своите действия да се разпореди със своето имущество по начин, увреждащ
един или друг кредитор, както и не е възможно един или друг кредитор след тази
дата да иска вписване на обезпечителни мерки за принудително удовлетворяване от
имуществото на длъжника по реда на ЗОЗ и същия да се ползва от привилегията по
чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че
вписването на постановлението, издадено от публичен изпълнител, за налагане на
обезпечителни мерки - запор, е извършено на 25.09.2020г. в ЦРОЗ, т.е. след
откриване на производството по несъстоятелност.
Съгласно
чл.685 ал.1 ТЗ кредиторите предявяват писмено своите вземания, възникнали до
откриване на производството по несъстоятелност, пред съда по несъстоятелността
в срок до един месец от вписване в ТР на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, като посочват не само основанието и размера на вземането, а
и привилегиите и обезпеченията му. В случай, че пропуснат този срок,
кредиторите на вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност, могат да ги предявят допълнително в срока на чл.688, ал.1 ТЗ.
Синдикът изготвя списък на приетите предявени вземания и на предявените, но
неприети вземания, като в списъка на приетите вземания се вписват кредиторът,
размерът и основанието на вземанията, привилегиите и обезпеченията, датата на
предявяването /чл.686, ал.1 ТЗ/. Синдикът вписва служебно в списъка на приетите
вземания вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудови
правоотношения, както и установените с влязъл в сила акт публични вземания
/чл.687 ТЗ/, а при пропуск от негова страна за кредиторите е налице възможност
да ги предявят. При подадено възражение срещу прието или неприето вземане, вкл.
относно несъществуването на призната или съществуването на непризната
привилегия и определение на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ за
оставяне без уважение на това възражение за възразилия кредитор или длъжник е
налице правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.694 ТЗ.
Съгласно
чл.722 ал.1 т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по
несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана,
вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително удовлетворение от
получената сума при реализацията на обезпечението. Вписването на запор по реда
на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор
по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху
запорираното имущество /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като при принудително
изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на
обезпечен. В този смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се
удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като
такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по
несъстоятелност. Целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е
създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при
конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното
право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на
ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор
/чл.32а ЗОЗ/. Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и
възбраната, взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при
удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори /чл.459, ал.1 вр.457, ал.1 и
чл.460 ГПК, т.7 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК и
чл.217, ал.1 и 3 и чл.194, ал.5 ДОПК/. Отчита се и разпоредбата на чл.638, ал.4 ТЗ, изключваща противопоставимост на такива мерки след откриване на
производството по несъстоятелност, както и регламентацията на специално
предвидения ред за зачитане на привилегия с отделна сметка за разпределение по
чл.724 ТЗ на цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху
която има право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ –
Определение №519 по т.д №515/515 НА 1-во ТО, на ВКС.
Вписването
на запора в Централния регистър на особените залози поражда действието си
занапред, поради което от този момент възниква и привилегията на обезпеченото с
него вземане. Привилегията на вземането следва да е налице към датата на
откриване на производството по несъстоятелност. Нормата на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ
свързва привилегията на вземането не с налагането на запора, а с вписването му
по реда на ЗОЗ, което следва да е било налице преди откриване на производството
но несъстоятелност, за да има действие по отношение на останалите кредитори на
несъстоятелността.
По
изложените съображения така предявения установителен иск за установяване
поредността на удовлетворяване на приетите от синдика вземания на кредитора НАП
се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото разноски в полза на
ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени.
На
основание чл.84 т.1 от ГПК вр.чл.621 от ТЗ, ищецът е освободен от д.т.
На основание изложеното, Съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за
приходите гр.София, ул.”******, представлявана от В.П.- Директор на Дирекция
„Държавни вземания” срещу „С.Н.” АД /н/ ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, установителен иск по чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за
установяване поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, на публични
вземания в общ размер на 3 638 770,67лв., от които 2 211 918,82лв.лв.
- главници и 1 426 851,85лв. - лихви, начислени до 07.10.2020г., както
и лихвите, дължими до окончателното погасяване на главниците, като
обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписан в Централния регистър
на особените залози под №2020092500664 въз основа на издадено по реда на ДОПК
от публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис СДО, Постановление за налагане
на обезпечителни мерки с изх.№С182225-022-0058582/17.08.2018г., включени в
одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите
на „С.Н.“ АД в срока по чл.685 от ТЗ, обявен по партидата на длъжника в ТР под
№20210324162533, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: