Определение по дело №211/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 893
Дата: 1 март 2019 г. (в сила от 16 април 2019 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20191100200211
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Град София, 01 март 2019 година

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав  в публично съдебно заседание на първи март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

  

СЪДИЯ:      

 

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

 

Секретар:

ВАНЯ ГАДЖЕВА

Прокурор:

ГЕОРГИ МИРЧЕВ

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 211 по описа за 2019 година.

 

На именното повикване в 11.50 часа, се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ Й.А.С. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично.

 

ОСЪДЕНИЯТ Й.А.С.: Не желая защитник, сам ще се защитавам по делото.

 

НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител М.М.– Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото досие.

 

Й.А.С. – роден на *** г. в гр.Ихтиман, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, женен, осъждан, с основно образование, месторабота преди задържането – шофьор, жител и живущ ***.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения С. в процеса.

 

ОСЪДЕНИЯТ Й.А.С.: Наясно съм с правата си като осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения Й.А.С., с правно основание чл.70, ал.1, т.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.

 

ОСЪДЕНИЯТ Й.А.С.: Поддържам молбата, няма да соча доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата на осъдения, нямам доказателства.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Представям актуална справка, относно остатъка от неизтърпяната част от наказанието на осъденото лице.

 

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни представеното от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София писмено доказателство – за запознаване и становище.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.

 

СЪДЪТ, с оглед относимостта на представената в днешното с.з. актуална справка от Затвора – гр. София, касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице Й.А.С. наказание „лишаване от свобода“ – към предмета на делото, СЧИТА, че същата следва да бъде приобщена към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИЕМА като писмено доказателство представената от процесуалния представител на СЗЦ – актуална справка от Затвора – гр. София, рег.№ 14 от 01.03.2019 г., касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице Й.А.С. наказание „Лишаване от свобода“.

 

По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.

След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение молбата на осъдения С., предвид обстоятелството, че всички становища, а именно – на Началника на Затвора–гр.София, както и на служителите К., С.и Инспектор социална дейност М., са отрицателни, тъй като С. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Налице е единствено първата предпоставка, свързана със срока на изтърпяното наказание, но корекционната дейност по отношение на осъденото лице следва да продължи, тъй като са налице дефицити по отношение уменията му за мислене, и на следващо място – не е налице в пълна степен на реализация, принципът на прогресивната система. Към настоящият момент, режимът не е заменен от „строг“ на „общ“, като това предстои да бъде направено в най–кратък срок.

На следващо място – рискът от вреди към обществото е в средни стойности, не са изпълнени всички задачи, заложени в плана на присъдата, като единствено корекционната работа е показала положителни резултати, и че не е наказван, но дадените му награди са сравнително леки – същият не е награждаван с „домашен отпуск“, за да се види неговото поведение извън местата за лишаване от свобода, поради което моля молбата му да бъде оставена без уважение.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на Началника на Затвора–гр.София, е сходно с това на СГП, както по отношение на отрицателното становище, така и на мотивите, на база на които то е изградено, и с оглед на изложеното, моля да не уважите молбата на С. за УПО.

 

ОСЪДЕНИЯТ Й.А.С. /в своя защита/: Моля съдът да уважи молбата ми за УПО – награждаван съм, ненаказван съм, работлив съм. Колкото до режима на изтърпяване – бях предложен от Затвора за промяна на режима, но същевременно бях пуснал молба за УПО, след което Инспектор „Социална дейност“ ми каза, че документите са пристигнали в съда, и не може режимът да бъде променен.

 

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Й.А.С.: Моля да уважите молбата ми за УПО.

 

СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.

 

СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1 от НК.

Образувано е  по повод депозирана молба от осъдения Й.А.С., с правно основание чл.70, ал.1, т.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 1 година и 6 месеца.

В днешното с.з., представителите на СГП и СЦЗ изразиха сходни и тъждествени становища, относно наличието на първата формална предпоставка за приложение института на УПО по отношение на С., доколкото същият е изтърпял предвидения в нормата на чл.70, ал.1, т.1 НК, срок от ½ от наложеното спрямо него наказание, като същевременно изложиха становище относно липсата на изискващите се данни за поправяне на осъденото лице.

В тази връзка, прокурорът пледира, че към настоящият момент рискът от вреди продължава да бъде в средни стойности – сравнително високи по отношение на конкретния осъден, като изтъква и факта на изтърпяване на наложеното на осъденото лице наказание „лишаване от свобода“, все още при определения първоначален „Строг режим“.

В обратен аспект е становището на осъденият С., който в своя защита заявява, че не е наказван, а напротив – награждаван. Излага, че режимът на търпене на наложеното му наказание е все още същия, тъй като е подал молба за УПО, която е препятствала определянето на по–лек режим. Счита, че се е поправил и моли да бъде уважена молбата му за УПО.

Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че Й.А.С. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, като е постъпил в Затвора–гр.София на 12.07.2017 г., предвид приведено спрямо него в изпълнение, на основание чл.68, ал.1 НК, наказание по НОХД № 17585/11 г. на СРС, НО, в размер на 8 месеца, което фактически е изтърпяно към дата 12.03.2018 г. От последно цитираната дата до настоящият момент, С. търпи определеното му общо наказание, въз основа на определение на СРС, НО, 5 състав, по НЧД № 4808/18 г. по описа на СРС, а именно – 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, следващо да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, във връзка с осъжданията му по НОХД № 14031/16 г. и по НОХД № 11170/15 г. – и двете по описа на СРС.

Към материалите по делото, е приложена последно постановената спрямо С. присъда по НОХД № 11170/15 г. на СРС, НО, 99 състав, с която всъщност същият е осъден за извършено от него престъпление по чл.209, ал.1 НК, за което му е било наложено наказание в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“. Посоченото наказание е съобразено при постановеното групиране на наказанията по НЧД 4808/18 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, определени спрямо С. по цитираните по-горе две производства, с което групиране е и определено С. да изтърпи едно общо наказание измежду наложените му по тези две производства, в размер на 1година и 6 месеца „лишаване от свобода“.

От доказателствените материали по делото и въз основа на приетата в днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София, се установява, че С. е изтърпял от така определеното му общо наказание – всичко в размер на 1 година, 3 месеца и 17 дни, като остатъкът който следва да търпи, се равнява на 2 месеца и 13 дни. Така изтърпяната част, съобразена с оглед разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в конкретният случай предвид данните за съдимостта на осъденото лице, следва да се счете като относима към извеждането на довод за наличието на първата формална предпоставка за постановяване на УПО по отношение на С., доколкото същият е изтърпял повече от ½ от определеното му общо наказание „лишаване от свобода“, в размер на 1 година и 6 месеца.

Въз основа на приобщените по делото доказателствени източници, с оглед преценката наличието на останалата материална предпоставка за постановяване на УПО, а именно – дали изтърпяната част от наказанието е оказала необходимото за изпълнение целите на наказанието поправително въздействие по отношение на осъденото лице, настоящият съдебен състав черпи данни за наличие в известен смисъл на положителни промени в поведението на осъдения, въз основа на приложения доклад от ИСДВР от 03.01.2019 г., в който се отразява, че осъденият в момента се намира в ЗО „Кремиковци“ от 01.08.2017 г., като е работил първоначално в Цех „Пликове и папки“, след което е бил преназначен на длъжност „чистач – район свиждане“. В цитирания доклад се посочва, че С. се справя добре с поставените задачи; проявява изпълнителност, инициативност и дисциплинираност; няма налагани наказания и е награждаван 4 пъти във връзка с изпълнение на работните си задължения и добра дисциплина, с различни награди – „Писмена похвала“, „Извънредна хранителна пратка“, както и повторно с „Удължено свиждане за срок от 4 часа и извънредна хранителна пратка“. Посочва се също, че е налице известен спад на стойностите по отношение поведенческото проявление на осъдения, предвид провежданата спрямо него корекционна работа, като са постигнати определени положителни резултати и от първоначално зададените 58 точки като оценка на риск от вреди, същите са занижени на 45 точки. Конкретизира се, че спад в стойностите се наблюдава в отношение към правонарушението, доколкото С. осъзнава вредата от действията си, а по отношение на трудовата заетост – като работещ в условията на изтърпяване, с положително отношение към труда. Занижаване на стойностите от вреди се наблюдава и по отношение начина на живот и обкръжение на осъденото лице, доколкото С. се старае да се дистанцира от криминално заразеното обкръжение; спокоен е, не е агресивен, осмисля постъпките си и старае се да предвижда  последствията от действията си.

Същевременно обаче, СЪДЪТ независимо от цитираните по–горе положителни данни за оказано позитивно въздействие върху личността на осъденото лице, ОТЧИТА сериозни отрицателни характеристики и дефицити в поведенческото проявление на осъдения, и различни проблемни зони в неговия житейски статус. Така, въз основа на множеството становища, както бе отчетено от прокурора, и от доклада от ИСДВР се установява, че независимо от спад в първоначално зададените 58 точки от рецидив, корекционната работа продължава, с цел изпълнение на заложените цели и задачи, като не без значение е факта, че осъденият търпи наказанието си все още при първоначално определения „строг режим“. Излага се, че процесът на поправяне и превъзпитание не е завършил, като не е налице в пълна степен реализация на принципа за прогресивната система при изпълнение на наложеното на С. наказание. Посочва се, че остават проблемни регистрираните дефицити, основно по отношение на пропуски в умението за мислене и импулсивността, отношението към правонарушението, доколкото С. приема отговорност за престъплението, но не осъзнава вредата за обществото, не е видна категорична мотивация за промяна на установените при него криминални нагласи. Наред с това, отрицателни данни относно проблемните зони при осъденото лице са налице и по отношение на междуличностните умения, доколкото е отчетена у осъденото лице склонност към вербална агресия, както и касателно уменията за мислене, с оглед на факта, че С. частично разпознава проблемите си; омаловажава последствията от неправомерните си действия; в зависимост от ситуацията, може да бъде импулсивен. Въпреки снижаване стойностите по отношение уменията за мислене, тази зона все още остава изключително проблемна, доколкото С. не винаги е настроен да решава проблемите си по законен път, в определени ситуации все още се наблюдава импулсивност и необмисленост. В доклада на ИСДВР е представена прогноза за развитието на личността и поведението на осъдения, във връзка с възможността за ресоциализация, като тази прогноза е задоволителна към настоящият момент, с оглед развитието на личността му, базирана на ресурсите които С. притежава. Посочва се, че планът за изпълнение на присъдата не е изпълнен и видно от същия, приложен към делото, този план е от 14.09.2018 г., като в него има достатъчно ясно поставени цели за повече от 1 година, през които следва да се извърши преценка на миналото поведение от страна на С., недопускане на нарушения, мобилизиране и развитие на умения за самоконтрол, последователност и целенасоченост, съхраняване на трудовите му навици и придобиване на нови умения. С оглед изложените по-горе негативни данни за личността и поведението на осъдения С. в местата за лишаване от свобода, затворническата администрация във всичките си доклади и становища, изразява отрицателно становище за прилагане института на УПО, като се отчита и факта, че С. е с криминално минало, което пряко индикира необходимост от осъществяване на по–продължителен контрол върху поведението му, с оглед ограничаване възможността да извършва други престъпления.

Както вече бе изтъкнато по-горе, за настоящия съдебен състав е съществен факта, че и към сегашният момент осъденият продължава да търпи определеното му наказание при първоначално указания „строг“ режим, като изтъкнатото от него в днешното с.з. съображение, не обосновава логично обяснение – поради какви причини този режим до настоящият момент не е променен, доколкото подаването на молбата за УПО е ирелевантна спрямо възможните действия на затворническата администрация за прилагане на по–лек режим.

Същевременно, престоят на С. на територията на ЗО­–Кремиковци, според Зам. началник „РНОД“, не може да обоснове и обективира устойчив извод за завършен корекционен процес, предвид колебливото поведение на осъдения и неговата импулсивност. Оценката на риск от рецидив, независимо от снижаването й, продължава да бъде в зоната на средни стойности – 45 точки, които не са никак ниски и подлежат на допълнителна корекция.

С оглед на изложените по–горе регистрирани дефицити в поведенческото проявление на С., настоящият съдебен състав ПРИЕ, че не са налице достатъчно убедителни доказателства, които да установяват наличието на втората предпоставка за УПО, а именно – категорични доказателства, че така изтърпяната част от наказанието, е оказала в пълна степен необходимото за поправяне на осъденото лице въздействие.

В тази връзка, независимо от наградите които са предоставени на С., с оглед доказателствената съвкупност, приложена в затворническото досие на същия, сочеща на колебливо поведение от страна на осъденото лице от момента на постъпването му в затвора до настоящият момент, като независимо от липсата на налагани наказания и трудова активност на осъдения, както и спазвана от него добра дисциплина, тези обстоятелства не могат да обосноват в необходимата степен утвърдителна положителна характеристика, на основание на която да изведе довод за наличие на изискващата се предпоставка, относно позитивно въздействие спрямо личността и поведението на осъденото лице, до степен, че същият да бъде условно предсрочно освободен.

СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед изпълнение на целите на наложеното наказание, независимо от малкия срок, който остава С. да търпи от определеното му наказание „лишаване от свобода“, следва това наказание да бъде изтърпяно изцяло, доколкото в рамките на този престой, би могло да се окаже необходимото предупредително и възпитателно въздействие както по отношение на С., така и по отношение на останалите членове на обществото, като бъде продължена корекционната дейност спрямо осъдения в рамките на тези 2 месеца е 13 дни.

В този смисъл, като съобрази, че за изпълнение целите на наказанието е необходимо спрямо осъденото лице да бъде проявено по–сериозно възпитателно въздействие, същевременно – осъществен контрол за стабилизиране на неговата личностна характеристика, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че молбата на С. следва да бъде оставена без уважение, воден от което

ОПРЕДЕЛИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Й.А.С. – роден на *** г. в гр.Ихтиман, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, женен, осъждан, с основно образование, месторабота преди задържането – шофьор, жител и живущ *** – за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 1 година и 6 месеца, който остатък се равнява на 2 месеца и 13 дни.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.

 

ОСЪДЕНИЯТ Й.А.С.: Моля да ми бъдат предоставени копия от становищата на затворническата администрация.

 

С оглед направеното искане, на осъдения Й.А.С. да се изпратят копия на приложените към делото становища от Затворническата администрация, в ЗО–Кремиковци.

 

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в  12.15 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: