Мотиви към присъда №260005/26.08.2020г.
по НОХД №408/2020г., изготвени на 11.09.2020г.
С.ската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Ф.А.Н. за
извършено от него престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
Един от двамата пострадали от
престъплението Н.Б. се явява в
разпоредително заседание и заявява на съда, че не желае да предявява граждански
иск и да бъде конституирана в качеството на частен обвинител. Придържа се към
казаното от прокурора по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.
Другият от пострадалите А.Т. не се
явява в разпоредително заседание. Подал е молба до съда, с която е предявил граждански
иск против подсъдимия за сумата от 40000 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до изплащането на сумата. Поискал е и да бъде
конституиран в качеството на частен обвинител и в качеството на граждански
ищец.
В разпоредително заседание подс. Н.
се явява лично и с упълномощен защитник, който дава отговори на въпросите по
чл.248 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК. Относно предявения граждански иск предлага същият да не бъде приет за
съвместно разглеждане, тъй като ще затрудни наказателния процес.
В разпоредително заседание
представителят на РП- С. дава отговори на въпросите по чл.248 от НПК и изразява
съгласие делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. По
отношение на гражданския иск предлага същият да бъде приет за съвместно
разглеждане, а пострадалия А.Т. да бъде конституиран в качеството на граждански
ищец и в качеството на частен обвинител.
Съдът след като изслуша страните в
разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени.
Прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия Т.
граждански иск за сумата от 40000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Конституира го в качеството
на граждански ищец и в качеството на частен обвинител. Съдът прие, че следва да
приключи разпоредителното заседание и премина към предварително изслушване на
страните.
При предварителното изслушване на
страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК и обяви, че ще
ползва самопризнанието му без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на РП- С.
счита, че обвинението повдигнато на подсъдимия е доказано по несъмнен начин и
предлага той да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение като му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от СЕДЕМ години. Предлага това
наказание да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК като
намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ години и ОСЕМ
месеца подсъдимият да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. По отношение на
гражданския иск предлага същият да бъде уважен в размер на 37700 лева. Предлага
веществените доказателства мобилен телефон, черни очила и лек автомобил да
бъдат отнети в полза на държавата като вещи, принадлежащи на виновния и
послужили за извършване на умишленото престъпление. Веществените доказателства
черна кожена чанта заедно с вещите в нея да се върнат на пострадалата Н.Б..
Предлага веществените доказателства бял изписан лист с един брой пластика, един
брой синя дънкова шапка с перука да се унищожат като вещи без стойност.
Подсъдимият лично и чрез защитника си в
съдебно заседание моли съда да му наложи наказание в такъв размер, че след
редукцията същото да остане в размер на една година. Относно гражданския иск
моли същият да бъде уважен до сумата от 37700 лева.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
През месец
ноември, 2016 година подс. Н. пуснал обява в интернет за
работа и след известно време с него се свързало непознато лице, което се
представило по име „Иван“. Той предложил на подсъдимия работа като шофьор и му казал, че работата ще е свързана с това да ходи до различни места в Гърция,
откъдето да взема оставени от други лица пари за „Иван“. Било му обяснено, че парите били за
дограма, която „Иван“ бил изработвал. Подсъдимият Н. се съгласил, тъй като той пребивавал и в Република Гърция. Парите следвало да бъдат оставени от него в района на гр. Русе на указани
му от лицето „Иван“ места. За тази дейност на подсъдимия били обещани 3 % от стойността на прибираните от
него пари за неизвестното лице „Иван“. Последният обяснил на подсъдимия, че няма да се вижда с него. Така и през 2019г. подс. Н. работил по указаната му от неизвестното лице схема,
за която той на един етап от престъпната си дейност разбрал, че се касае за телефонни измами. Въпреки това подсъдимият не преустановил дейността си, тъй като го било страх
доведената му дъщеря да не бъде нарочена
за проститутка, каквито намеци му били правени от посоченото лице.
На 14.10. 2019г. подс. Н. пътувал с друго лице, негов
приятел- Б.И. С.с микробус „Рено Еспейс“ до гр. С.. На мобилния му телефон
позвънило лицето, което знаел по име „Иван“ и за което обикалял с автомобили да взема пари за него и да ги доставя
на определени от неизвестното лице места. Позвъняването постъпило от карта на
румънски мобилен оператор. Подсъдимият Н. му казал, че е преминал границата на ГКПП „Кулата“, при което неустановеното лице му казало да кара към село М. п., общ. П..
На същия ден, 14.10.2019г. вечерта св. А.Т. бил в дома си заедно със съпругата
си, св. В. Т.. Те живеели в с. М. п., общ. П.. Св. Т. вдигнал при позвъняване на
стационарния телефон в дома си. Непознато лице от мъжки пол му
се представило като „майор Николов- криминален
инспектор към МВР- П.“. Непознатият поискал съдействие
от св. Т. като го уведомил, че телефонният му номер е попаднал в ръцете на измамници. Заявил на св. Т., че щели да му звъннат телефонните измамници, които ще
му искат пари и затворил телефона. На следващото позвъняване св. Т. вече чул друг мъжки глас на непознато лице, което поискало сумата от
100000 лева, заплашвайки го с телесно посегателство, ако не я даде. В последвал разговор с лицето под фалшиво име „майор
Николов“ на св. А.Т. било обяснено да остави парите, които има на
място, откъдето извършителят да ги вземе. Така щял да бъде заловен от
полицейските служители, които били в селото за целта. Обещал на св. Т., че парите впоследствие ще му бъдат върнати.
Последвало ново обаждане на св. Т. от
другото лице, което той мислел за „телефонен измамник“ и който му посочил къде
да остави парите, а именно зад спирката в селото. Преди това му заявил
да събере всички пари, които има. Св. А.Т. не подозирал, че самият той става жертва на
измама. Напротив, мислел си, че действително
съдейства на полицейските органи, за да бъде заловен престъпник „телефонен
измамник“. За целта събрал наличните парични средства, които възлизали на сумата от 37700 лева. От тях 20000 лева и 10000 долара. През цялото време в къщи била и съпругата му, св. В. Т.. Една част от парите сложил в мъжка
чантичка за кръста, а друга в найлонова торбичка, след което
сам се отправил към уговореното място. Оставил чантичката с парите зад
спирката, която се намирала на около 150 метра от дома му. Когато вървял към спирката наоколо нямало други лица. Именно тогава се
появил подс. Н., който знаел,че трябва да вземе оставената чанта с
пари зад бетонна постройка- спирка на около 100 метра от входа на
селото. Подс. Н. взел чантичката, която била черна кожена (за кръста), тип „банан“. Спътникът му Б. С. не разбрал това, тъй като спял. Продължили към гр. С.. В гр. С. подсъдимият оставил Б. С. с буса, който бил негов. Впоследствие подсъдимият
стигнал с влак до ж. п. гара Ветово, където оставил
парите на посочено му място, а именно на детска площадка,
намираща се в района на ж. п. гарата.
Малко след това бил върнат обратно на същото място, където взел оставени за
него пари. Подс. Н. получил за стореното 250 лева, както и 150 долара.
Свидетелят Т. се прибрал в дома си,
където неизвестното лице, което възприемал като „измамник“ му се обадило,
казвайки му да не уведомява никого за случилото се. Известно
време след това му било съобщено от лице, представило се за
полицай, че измамниците са заловени. Едва на следващия ден св. Т. споделил това на сина си, св. К. Т., който разбрал, че баща му е станал жертва на
измама. Били уведомени служители на РУ на МВР- П. като в оперативно издирвателните мероприятия участвал св. Ц. Б.И..
На подс. Н. бил необходим автомобил, поради което си закупил лек
автомобил марка „Мазда 626“. Настоящото му местоживеене ***. Автомобилът бил регистриран в
сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР- С. с per. №…… на 17.10.2019г.
На 18.10.2019г. отново му звъннал мъжа, когото знаел като „Иван“. Обяснил му, че имал работа за
подсъдимия- стара жена щяла да дойде с такси от с. Г. общ. С..
Неустановеното лице попитало подс. Н. къде да обясни на
възрастната жена да остави парите. Подс. Н. посочил място до Окръжна болница- гр. С.. Същият ден около 13,30- 14,00 часа св. Н.Р.Б.
била уговаряна от неизвестно лице по телефона в дома си в с. Г., общ. С. да
събере парична сума като това продължило и в гр. С.. Именно
в гр. С. тя трябвало да занесе парите.
Паричната сума по данни на неустановеното лице следвало да послужи „за спешна
операция на сина й“. Първоначално св. Б. не се
съгласявала. Последвали обаждания от неизвестно лице- мним полицай под име
„Христов“. Той я убеждавал да съдейства на полицията за залавянето на „банда“ извършители, които извършвали нападения над възрастни жени. Последвали заплахи и от
другото неустановено към момента лице, което я уверявало в необходимост от спешна операция на сина й. То отправяло и обиди към нея, за да я сплаши и тя да съдейства на „полицията“. След поредно
обаждане от страна на лицето, представило се за „полицай Х.“, същото казало на св. Б. да събере наличните си пари. Тя го направила, а на последващото обаждане ги сложила в дамската си
чанта и позвънила на посочен от извършителя „мнимия
полицай Христов“ номер на такси. Св. Б. трябвало
според указаното да отиде в гр. С. до Окръжна болница, за да остави парите.
Св. Б. извикала
такси, с което се придвижила от с. Г., общ. С. до гр. С..
Шофьорът на таксито я оставил в района
на Окръжна болница- гр. С.. След като слязла от автомобила св. Б. се
насочила в посока, която неизвестното лице определяло като възрастната жена
била в непрекъснат телефонен контакт с това лице. Тя изслушвала това лице, следвайки указаното от него като
възприемала казаното за действително и с увереност, че помага на служители на полицията с цел залавяне на престъпници. От
друга страна неустановено лице държало връзка по мобилния телефон и с подс. Н., за да може последният да бъде именно
там, където св. Б. остави парите. Подс. Н. непрекъснато
контролирал това да стане на удобно място с цел той да ги прибере. Така се и случило.
Св. Б. *** години), говорейки по мобилния си телефон се приближила към паркинга
на фирма „Декотекс” гр. С., зад павилион на „Лафка“ и оставила кожена чантичка до една от паркираните коли. След това
напуснала набързо мястото, както й било указано по телефона. През цялото време св. Б.
била водена от убеждението, че помага на полицейски служители с цел залавяне на престъпници. Тя не изпитвала никакви съмнения към достоверността на
казаното от неизвестния мним „полицай Х.“, който я убеждавал да съдейства на органите
на реда. Тръгнала към автогарата, за да се прибира в къщи като не мислела и да уведоми близките си хора в изпълнение на указаното й от „полицай Х.“. Очаквала парите да й бъдат върнати. В един момент била спряна от служители на РУ на МВР- С., които й се легитимирали.
Едва тогава разбрала, че е станала жертва на телефонна
измама.
Разкриването на
това престъпление станало възможно, когато около 15,00 часа на същия ден в сектор „криминална полиция“ при ОД на МВР- С. била получена
информация по оперативен път за лице, което участва в извършвана измама на
територията, обслужвана от ОД на МВР- С.. На същата
дата бил получен оперативен сигнал в сектор „Криминална полиция“ при ОД на МВР-С., че лице с имена Ф.А.Н. извършва телефонни измами на територията на гр.С.
като куриер („муле“). Било е установено, че лицето се придвижва с лек автомобил марка „Мазда 626“ с per.
№….. За целта от
служителите на ОД на
МВР- С., сред които св. П. Н. била създадена организация за установяване на подс. Н. като участник в престъплението. Полицейските екипи
били разположени в района като изчаквали подс. Н. да се
появи. Автомобилът му бил установен паркиран на бул. „Хаджи Димитър“ до бл.41, пред заведение „Пътното“ и поставен под
наблюдение от полицейските служители.
Говорейки по
телефона лицето- водач на автомобил „Мазда“-подс. Ф.А.Н. се насочил към мястото, където св. Б. оставила
парите. Служителите на ОД на
МВР-С. го изчакали да ги прибере и като взел
чантичката, оставена от св. Б. със себе си и се върнал в посока към лекия автомобил
марка „Мазда“, точно преди да
се качи в автомобила, бил задържан от полицейските служители. Черната кожена
чантичка с парите, която държал под якето си, изпаднала от него, както и
мобилен телефон.
На
местопроизшествието пристигнал екип от дежурната следствено оперативна група при РУ на МВР- С. и били извършени неотложни следствени действия. Подсъдимият бил отведен в РУ на МВР- С..
Общата стойност
на паричната сума, собственост на двете пострадали лица от престъплението „измама“ към момента на извършване на деянието възлиза на 45375 лева, както
следва- 37700
лева за св. Т. и 7675 лева за св. Б..
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А.Т., К. Т., В. Т., Ц.
И., Н.Б. и П. Н., тъй като те са безпротиворечиви, последователни, взаимно се
допълват и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира и приложените по делото веществени доказателства, тъй като същите не
бяха оспорени от страните, а и същите се подкрепят от останалия доказателствен
материал.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С
деянието си подс. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, затова че в
периода от 14.10.2019г. до 18.10.2019г. в с. М. п., общ. П. и в гр. С. в
условията на продължавано престъпление, в съучастие с неустановени лица- извършители,
с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага, след като
две лица- лице от с. М. п., общ. П. и лице от гр. С. са били въведени в заблуждение от неустановените
лица, представили се за полицейски служители, че е необходимо да им окажат
съдействие за залавянето на телефонни измамници, в качеството на помагач
умишлено улеснил извършване на престъплението измама като взел подхвърлени от
лицата пари и с това им причинил имотна вреда, както следва:
На
14.10.2019г. в с. М. п., общ. П. в
съучастие с неустановено по делото лице извършител с цел да набави за
себе си и за неустановеното лице имотна облага, след като А.К.Т. *** е бил
въведен в заблуждение от неустановеното лице, представило се за полицейски
служител, че е необходимо да му окаже съдействие за залавянето на телефонни
измамници, в качеството на помагач умишлено улеснил извършване на
престъплението измама като взел подхвърлени от А.Т. пари и с това му причинил
имотна вреда в размер на 20000 лева и 10000 щатски долара с левова
равностойност 17700 лева на обща стойност 37700 лева;
На 18.10.2019г. в гр. С. в съучастие
с неустановено лице извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното
лице имотна облага след като Н.Р.Б. *** е била въведена в заблуждение от
неустановено лице, представило се за полицейски служител, че е необходимо да му
окаже съдействие за залавянето на телефонни измамници в качеството на помагач
умишлено улеснил извършване на престъплението измама като взел подхвърлени от Н.Б.
пари и с това й причинил имотна вреда в размер на 7675 лева, всичко на обща
стойност 45375 лева като причинената вреда е в големи размери и деянието е
довършено в гр. С..
Съдът следва да направи кратък
анализ на престъплението, за което е било повдигнато обвинение на подсъдимия.
Престъплението „Измама” е резултатно, увреждащо престъпление, тъй като законът
изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна
вреда. Обект на престъплението измама са обществените отношения, които
осигуряват нормалното упражняване правото на собственост, както върху движими,
така и върху недвижими вещи. Субект на това престъпление може да бъде всяко
наказателно отговорно лице. От обективна страна измамата се характеризира с
няколко особености. Първо, измамата е престъпление с два предмета- измаменото
лице и ощетеното имущество. Ощетеното имущество трябва да се намира във
фактическа или разпоредителна власт на измамения така, че той да може да се
разпорежда с имуществения предмет. Най- често този имуществен предмет са пари
или други движими вещи, но е възможно да са и недвижими вещи, или други
имуществени права. Друга особеност е неправилната представа на измаменото лице.
Тя трябва да се отнася до правното основание или до условията, при които то ще
осъществи акт на имуществено разпореждане. Тази представа може да се прояви в
три форми- заблуждение, при което се касае за формиране на неправилни представи
у измаменото лице, относно определени факти от действителността, които могат да
се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или условията, при
които се осъществява имущественото разпореждане. Другата форма е неопитността,
която е свързана с придобития от измамения опит, относно начините за сключване
на сделки, тяхната форма и други съществени обстоятелства. Третата форма е
неосведомеността, тя се изразява в липсата на познания за част от
действителността и тази непълнота на познанието също е от значение за вземане
на решението за имуществено разпореждане. Изпълнителното деяние на измамата се
осъществява само чрез действие и също има три форми. Възбуждане на заблуждение,
което представлява такова въздействие върху съзнанието на измамения, което
формира у него неверните представи. Втората форма е поддържане на заблуждение,
при което деецът проявява активност, с цел утвърждаване на една невярна
представа и има определен принос за заблуждението. Третата форма е използване
на заблуждение, на неопитност или неосведоменост като субектът има съзнание за
вече формирана неправилна представа, с която се солидаризира. От субективна
страна е необходимо деецът да е действал с пряк умисъл и с користна цел. Той
предвижда, че вследствие на своето въздействие върху измамения у него ще
възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива или че ги
използва. Той също така предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на
имуществено разпореждане и в резултат на този акт, едно чуждо имущество ще бъде
увредено. Наред с всичко това, той цели имотна облага за себе си или за другиго
като съзнава неизбежността на настъпилата имотна вреда.
В конкретния случай неустановеното
по делото лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на
престъплението измама. Доказа се по несъмнен начин, че неустановеното по делото
лице е възбудило и поддържало у св. Т. заблуждение, че помага на полицията за
залавянето на телефонни измамници. Вследствие на тази представа, че помага на
полицията св. Т. е приготвил сумата от 20000 лева и 10000 щатски долара като е
оставил на указаното му от неизвестното лице място. С тези си действия
непознатото лице е целяло да причини на св. Т. имотна вреда, а именно сумата от
37700 лева. От доказателствата по делото безспорно се установи, че подс. Н. е
бил помагач на това неустановено лице. Именно той е взел сумата от 20000 лева и
10000 щатски долара с равностойност 17700 лева. Той е получил указания как да действа и е улеснил
извършването на измамата като е занесъл сумата
на посоченото му от съучастника място и по този начин е допринесъл за
настъпването на имотната вреда на пострадалия Т..
Същото се е случило и с пострадалата
Н.Б.. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установи, че
неустановеното по делото лице от обективна и субективна страна е осъществило
престъплението измама. Доказа се по несъмнен начин, че това лице е възбудило и
поддържало у нея заблуждението, че тя съдейства на полицията за залавяне на
банда извършители, извършващи нападения над възрастни жени. Именно това лице
представило се за „полицай Христов“ я убедило да събере наличните си пари,
което тя направила, да си извика такси, което да я отведе до МБАЛ „Д- р Иван
Селимински“ и да занесе парите до сградата на „Декотекс“ като остави чантата си
със сумата от 7675 лева зад павилион „Лафка“ до една от паркираните коли. През
цялото време пострадалата Б. е била убедена, че помага на мнимия „полицай Х.“
за залавянето на банда престъпници.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че подс. Н. е бил помагач на това неустановено лице.
Именно той е взел сумата от 7675 лева. Той е получил указания как да действа и е улеснил
извършването на измамата като е взел
сумата, но в този случай не е успял да я занесе на мястото, което му е посочил
извършителя на деянието, тъй като служители от РУ на МВР- С. го арестували до
паркирания му лек автомобил след като е взел сумата оставена от пострадалата Б..
Двете деяния
подс. Н. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния им
характер, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал тяхното
настъпване.
Отделните
деяния неизвестния извършител и неговия съучастник подс. Н. са извършили в
условията на продължавано престъпление, тъй като е видно, че се касае за две
деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също
престъпление „измама”. Тези деяния са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение
на подс. Н. за извършено от него деяние в условията на продължавано
престъпление.
Както бе
посочено по- горе авторството на деянието се доказа по несъмнен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от останалите по делото
писмени доказателства.
Съдът
счете, че неправилно РП- С. е повдигнала обвинение на подс. Н., че е поддържал
заблуждение у двете лица А.К.Т. и Н.Р.Б., тъй като ако беше поддържал такова
заблуждение не би следвало да му бъде повдигано обвинение за помагач, а е щял
да бъде извършител на деянието. От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установи, че подсъдимият Н. не е комуникирал нито с
пострадалия Т., нито с пострадалата Б.. Няма как като не е осъществил никакъв
контакт с тези лица да поддържа заблуждение у тях. Единственото което е сторил
той е описаното в обвинителния акт, че е взел парите оставени от пострадалия Т.
и ги е отнесъл на указаното му място и че е взел парите оставени от
пострадалата Б. и е бил арестуван, когато се е качвал в паркирания лек
автомобил марка „Мазда“. С тези си действия, както бе посочено по- горе той е
осъществил деянието в качеството на помагач, помагайки на неустановеното по
делото лице извършител. Ето защо в тази част съдът следва да оправдае
подсъдимия Н. по повдигнатото обвинение за поддържано заблуждение у
пострадалите лица Т. и Б..
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на
подсъдимия и в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, тъй като той е
реабилитиран и искреното му разкаяние.
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността му обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Н., съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът
счете, че с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция е
най- подходящо на подс. Н. да се определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Наказанието следва да се определи в рамките на
предвиденото в разпоредбата на чл.210, ал.1 от НК. За това престъпление се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” от една до осем години. Съдът счете,
че наказанието предложено от прокурора е завишено, тъй като с това наказание не
биха се постигнали целите на наказанието. В случая, извършител на деянието е
неустановеното лице, а подс. Н. е помагач и с такова наказание лишаване от
свобода за срок от седем години не биха се постигнали целите нито на
генералната нито на специалната превенция. Съдът счита, че наказанието
предложено от защитника на подсъдимия „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
година и ШЕСТ месеца е силно занижено и с него също не биха се постигнали
целите на генералната и специалната превенция. Съдът счита, че най- справедливо
е наказанието на подсъдимия да бъде „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ
години. Това наказание съдът
задължително следва да намали с 1/3 съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ
години и ОСЕМ месеца подс. Н. следва да изтърпи ефективно, тъй като не са
налице условията за прилагане института на условното осъждане. Видно е от
справката му за съдимост, че той не е осъждан на „Лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, тъй като е реабилитиран и наложеното му наказание
е до три години „Лишаване от свобода”, а именно за срок от ДВЕ години и ОСЕМ месеца, но за постигане целите на наказанието
и най- вече за поправянето на подсъдимия съдът намира, че е наложително то да
бъде изтърпяно. Съдът следва да приспадне времето, през което подс. Н. е бил
задържан от 18.10.2019г. до привеждане в изпълнение на наложеното наказание.
Съдът счете, че следва да бъде
уважен предявения граждански иск от пострадалия А.К.Т., тъй като безспорно се
доказа по делото, че същият е предявен своевременно. Доказа се, че на
14.10.2019г. Т. е претърпял имуществени вреди, че тези вреди са настъпили
вследствие противоправното поведение на подсъдимия Н.. Доказа се по безспорен
начин причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимия и вредата,
причинена на пострадалия. Установи се, че Н. със своите действия е причинил
вреда на пострадалия Т. на стойност 37700 лева, сума в размер на 20000 лева и
10000 щатски долара, равностойността на които възлиза на сумата от 17700 лева.
От доказателствата по делото е видно, че подсъдимият не е възстановил нищо от
тази сума, поради което дължи сумата от 37700 лева на гражданския ищец.
Предявеният граждански иск е в размер на 40000 лева. Ето защо съдът счете, че
следва да осъди подсъдимия Н. да заплати на гражданския ищец А.Т. сумата от
37700 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението
имуществени вреди. Върху главницата съдът присъди и претендираната от
гражданския ищец законна лихва, считано от датата на увреждането 14.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, тъй като при непозволено увреждане,
длъжникът изпада в забава от момента на деликта, съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.3 от ЗЗД. В останалата част до претендирания размер гражданския иск
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. От материалите по делото
е установено, че равностойността на сумата от 10000 щатски долара възлиза на
сумата от 17700 лева. Такова е и обвинението на РП- С., а именно за причинена
на А.Т. вреда в размер на 37700 лева.
Съдът счете, че следва да
се произнесе по веществените
доказателства 1 брой мобилен телефон „Самсунг” с IMEI 1: 354822103839022801 и
IMEI 2: 354823103839020/01 със силиконов безцветен протектор запечатани в
прозрачен полиетиленов плик с лепенка №В 2260 на ОД на МВР- С., 1 брой черни на
цвят очила с надпис на рамките „Escape”, запечатани в прозрачен полиетиленов
плик с лепенка №В 6269 на ОД на МВР- С.,
1 брой синя на цвят дънкова шапка с козирка с прикрепена към нея черна
на цвят изкуствена коса- перука и един
брой лек автомобил марка „Мазда” с рег. №….., намираща се на обособен паркинг
на МВР в двора на КАТ- С.. Тези вещи са послужили на подсъдимия за извършване
на престъплението, поради което следва да бъдат отнети в полза на държавата.
Веществените доказателства
един брой черна на цвят кожена чанта с вдлъбнат надпис на нея „JIL SANDER”, с
намиращи се в нея 1 брой лист хартия с изписани цифри под формата на умножение
и общ брой; 1 брой нокторезачка; 2 броя червила; хартиена карта с надпис на
гърба „Н.Р.Б.”; 1 брой зарядно за мобилен телефон; 2 броя гребени; 1 брой
червено швейцарско ножче; 1 брой жълта на цвят торбичка от плат на гърба с надпис като чантата е
поставена в прозрачен полиетиленов плик с лепенка №В 2260 на ОД на МВР- С.
следва да се върнат на пострадалата Н.Р.Б..
Съдът счете, че следва да
се отнемат в полза на държавата веществените доказателства бял лист с широки
редове от тетрадка, изписан с поредица имена и различни цифри зад имената и 1
брой пластика от мобилен оператор „А 1”
с изписани номера в горната част и мобилен номер 0035989485771 поставени в
прозрачен полиетиленов плик с лепенка №В
6348 на ОД на МВР- С. и бяло листче с ръкописни надписи и схема на него,
запечатано в плик с лепенка №В 2260 на ОД на МВР- С. като същите да се унищожат
като вещи без стойност.
Съдът следва да се произнесе с оглед правилата на
процеса по направените по делото разноски като подс. Н. следва да заплати в
полза на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 1508 лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: