№ 3095
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110205653 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Р. С., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител – адв. И., срещу наказателно постановление №21-4332-000708/29.01.2021г.,
издадено от Г.В.Б. –Началник група към СДВР, ОПП - СДВР, с което на С. на основание чл.
175, ал. 1, т.4 от ЗДвП кумулативно са му наложени наказания „Глоба“ в размер на 200,00
/двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 103 ЗДвП.
В жалбата се оспорва изведената в АУАН и НП фактология досежно нарушението,
като се акцентира върху липсата на изискуем умисъл в поведението на водача, поради
пияното му състояние към момента на извършеното управление, за което вече била
реализирана неговата наказателна отговорност. В този аспект се обсъжда и накърняване на
принципа non bis in idem посредством иницииране на административнонаказателно
производство срещу С., доколкото предявените факти били идентични с тези, по които било
проведено и приключено наказателно производство срещу него. Формулирано е искане за
отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от процесуалния си представител – адв. И., която поддържа жалбата с изложените в нея
съображения. Допълва доводите си, анализирайки събрания доказателствен материал, в
частност свидетелските показания на разпитаните полицейски служители, като
противоречиви и поради това с невъзможност да се противопоставят на тези, изхождащи от
допуснатия по искане на жалбоподателя свидетел, респ. недостатъчни за обосноваване
1
тезата на наказващия орган. Претендира и разноски, като представя списък за тях.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по аргументи,
изложени в жалбата.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16.01.2021г., около 04:05 ч., в гр. София, по бул. „Н.П.“, с посока на движение от
бул. „А.П.“, през кръстовището с бул.“Ц.Б. III“, към бул.”М” жалбоподателят Б. Р. С.
управлявал лек автомобил ”ХХХ”, с рег. № ХХХХ. По- рано вечерта той бил употребил
известно количество алкохол.
Докато се спускал по платното на бул.“Н.П.“, в участъка между бул.”А.П.” и
бул.”Ц.Б. III”, автомобилът бил забелязан от полицейски автопатрул, в състава на който
били включени свидетелите А.Н. С. и Т. СТ. АЛ. - служители към ОПП – СДВР. Те
изпълнявали служебните си задължения в района, включващи и контрол на движението. По
същото време двамата реализирали рутинна проверка на друг участник в движението,
когото спрели в близост до автобусна спирка, разположена на бул.“Н.П.“, непосредствено
след кръстовището с бул.“Ц.Б. III“, в посока ул.“Л“. Полицаите възприели, как превозното
средство на жалбоподателя се движи с по- висока скорост и криволичи между двете ленти в
своето направление. По този повод свид. А. предприел пресичане на пътя му, с цел да
застане от другата страна на платното в същата посока. Когато достигнал до крайната лява
лента, той подал сигнал за спиране със стоп - палка по образец на МВР тип Ц8 към водача
на л.а. „ХХХ“, с рег. №ХХХХ, приканвайки го да преустанови движението си. С. забелязал
полицейския служител, доколкото мястото, на което последният бил застанал, било добре
осветено, но неглижирал разпореждането и ускорил, подминавайки го. Свид. А. отскочил
назад, за да не бъде ударен. Заедно с колегата си С. той се качил в патрулния автомобил,
паркиран отстрани на пътя. Полицаите последвали водача, като многократно подавали
сигнали – звуков и светлинен, изисквайки по този начин от него да спре. Жалбоподателят
обаче продължил движението си, като последователно преминал през кръстовището на
ул.“Л“, а на това с бул.“М“ се отклонил вдясно. След това предприел десен завой към ул.“Б“
и преустановил движението си пред №63 и разположения на този адрес блок.
Непосредствено след спирането си водачът излязъл от автомобила и тичешком се насочил
към входа на жилищната кооперация. Той обаче бил последван от полицейските служители,
които в този момент също спрели до мястото. На стълбите пред входната врата свид. А.
2
застигнал Б.С.. Тъй като последният оказал съпротива, се наложило двамата полицейски
служители да използват помощни средства за задържането му. Уведомили и дежурната част
на ОПП – СДВР за необходимостта от допълнително съдействие от полицески сили.
След като установили самоличността на водача, доколкото от него се излъчвал
специфичен мирис, породил съмнения за употребен алкохол, служителите С. и А.
предприели проверка на Б.С. с алкотест „Дрегер 7410+“№0166, пробата от който, с №324,
отчела положителен резултат от 1,82 ‰.
При така установените факти свидетелят С. преценил, че са извършени от водача две
нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради това съставил срещу него Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) бл. №363458/16.01.2021г., в който
били отразени обстоятелствата по констатираните нарушения и правната им квалификация,
а именно по чл.103 от ЗДвП и по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя, от очевидеца А. и от нарушителя.
След издаване на АУАН писмени възражения не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
С оглед констатираното съдържание на алкохол в кръвта на водача било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Наказателното дело
приключило с определение на СРС за одобряване на споразумение за решаването му, като
на Б.С. било наложено наказание.
Административнонаказателното производство продължило срещу Б.С. единствено за
нарушението по чл.103 от ЗДвП. Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение, с бл.№363458, било издадено атакуваното наказателно постановление №21-
4332-000708/29.01.2021г., от Г.Б. - Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени наказания „Глоба” в
размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца
за нарушение на чл. 103 ЗДвП. Препис от същото бил връчен на С. на 14.04.2022г. Жалбата
срещу него била подадена на 19.04.2022г.
Така установената обстановка се извежда от показанията на свидетелите С. и А.,
талон за изследване №0006190/16.01.2021г., извлечение от паметта на алкотест „Дрегер
7410+“№0166, копие на протокол за последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха
рег.№3286р-38738/31.08.2020г., копия на докладни записки от 16.01.2021г., справка – картон
на водача Б.С., Заповед № ЗМК-13140/29.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, акт
за встъпване в длъжност, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи, справка №433200-87854/2021г. от ОПП – СДВР, копие на протокол от съдебно
заседание по НОХД №18063/2021г. по описа на 23 състав, СРС, НО, пълномощни за
процесуално представителство, списък с разноски, фактура, платежно нареждане и
материалите по дело НОХД №18063/2021г. на СРС, НО, 23 състав, предоставени за
послужване, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК и обсъдени по реда на чл.107 от
НПК.
3
При проведените непосредствени разпити на актосъставителя С. и колегата му А.,
предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, двамата изрично
потвърждават, че изложените в АУАН фактически констатации отговарят на обективната
действителност. Те успяват да възстановят и да споделят детайлни спомени относно
причините за пристъпването към проверка на водача на превозното средство, реда, следван
при извършване на контролната дейност и установените в нейния ход нарушения на
правилата за движение по пътищата. В продължението на своите разкази за събитията
свидетелите сочат, че са наблюдавали поведението на С. от първия момент, в който са го
забелязали като участник в движението. Подчертават, че той също ги е възприел, като това е
била и причината за резките му маневри, в частност ускоряване и подминаване на
полицейския служител, което именно е провокирало патрула да го последва. Убедителни са
свидетелите, че младши автоконтрольор А. е подал ясно различим и недвусмислен сигнал
към жалбоподателя да преустанови своето движение, който не е пораждал съмнение относно
своята насоченост. Категорични са, че полицаят, използвал стоп- палката, е стоял на
осветено място, в лентата от платното, в която в този момент се е движел нарушителят.
Свидетели споделят, че свид. А. дори е отскочил встрани, за да не бъде блъснат от
автомобила на С.. Поясняват, че платното на бул.“Н.П.“, по продължението му от бул.“Ц.Б.
III“ до бул.“М“ е достатъчно добре обезпечено със светлина от уличните лампи, както и че
по време на събитията други автомобили, движещи се в посоката на жалбоподателя не е
имало.
При прочит и анализ на съдържанието на свидетелските показания на А. и С. този
съд не открива твърдените от процесуалния представител на жалбоподателя противоречия
по фактите, възпрепятстващи тяхното несъмнено установяване. Некоректна се явява
интерпретацията, че в разказа си свид. С. е заявил за разположение на патрула към момента,
в който са забелязали нарушителя, в срещуположното платно на пътното движение спрямо
неговото направление. Полицейският служител заявява, че е казал на своя колега „да
пресече от другата страна“, но без да коментира, че под нея разбира платното за насрещно
движение. Продължава с твърдението, че А. „е застанал на средата на платното“, без да
уточнява пресичане с цел достигане на друго такова, с противоположна посока.
Допълнителен довод за правилността на тези съждения се явява и заявеното от свид. С., че
веднага са последвали превозното средство, движейки се непосредствено след него и
издавайки му светлинни и звукови сигнали, потвърдено и от свид. А., което е възможно
единствено в случай че патрулният автомобил е бил спрял до платното на движение на
нарушителя. Идентично като послание, но с различни изразни средства, е предложеното от
свид. А. описание на събитията, при което той очертава разположението на патрула и
собственото си поведение „застанах точно пред автомобила“ и допълнението „Водачът
просто ме заобиколи най- брутално и продължи с мръсна газ…“, указващо единствено пряко
навлизане в платното за движение на нарушителя и ясна даденост у последния на зрителни
възприятия към униформения полицейски служител и неговите невербални разпореждания,
издадени по установения ред със стоп - палка. С тези аргументи съдът обосновава пълния
синхрон между гласните изявления на разпитаните свидетели А. и С., тяхната логическа
4
последователност и изчерпателност, присъщи на съхранен спомен за действително протекли
събития.
По изложените съображения възражението на процесуалния представител, че е
отсъствала обективна възможност издаденото разпореждане да бъде възприето като
адресирано именно към Б.С., не може да бъде уважено като основателно. Двамата
полицейски служители подчертават, че дори и след като са последвали водача, те трудно са
успели да го спрат, въпреки придвижването си непосредствено след него, без да го изпускат
от наблюдение и при многократното подаване на звукови и светлинни сигнали.
Потвърждават констатацията и за опита му за укриване и дори оказаната съпротива - още
една индиция за наличието на съзнание за противоправност в собственото поведение.
Възстановената от свидетелите конкретика за обстоятелствата по случая и
разкриващата се помежду им кореспонденция, въпреки рутинността на извършваната от тях
дейност, респ. изминалия период от време от датата на процесните събития, явствува на
непосредствено възприети събития от действителността и изключва коментар за формалност
на изявленията и стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече
когато изведените от разказите факти не се опровергават от други независими източници на
доказателства. Показанията на свидетелите А. и С. са подробни, задълбочени, вътрешно
балансирани и отразяват адекватно личните им възприятия върху създалата се пътна
ситуация. Принадлежността им към йерархичната структура на наказващия орган не се
явява обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността на заявеното от тях или
да указва единствено неговото предназначение да обслужи обвинителната теза без
претенции за истинност. В този смисъл обсъдените гласни доказателствени средства се
явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите
по съществото на настоящия казус.
За този съдебен състав няма спор, че жалбоподателят е управлявал МПС, като е
демонстрирал неподчинение на издаден сигнал за спиране, което се подкрепя по
еднопосочен начин освен от свидетелските показания, така и от приобщените по делото
докладни записки на полицейския патрул, чието съдържание разкрива пълен синхрон със
заявеното от С. и А..
Сведенията не се опровергават и от показанията на привлечения по искане на
защитата свидетел Д.М.. Последният отрича в цялост изведената от наказващия орган
фактология в санкционния акт. Предложените от него сведения обаче съдът не възприема
като отразяващи обективната действителност, доколкото в тях се констатират редица
противоречия и пропуски, които остават без разумно обяснение. Свидетелят твърди, че се е
превозвал в автомобила на Б.С. „около 03:00 часа“. Видно от материалите по делото обаче
процесните събития са се развили около 04:00 часа, т.е. с един час по- късно. Въпреки
твърдението му за отсъстващи пречки пред видимостта му на превозващ се на мястото до
водача, както и заявената способност да наблюдава в детайли пътната обстановка, свид. М.
не е в състояние да отговори дали са работели светофарните уредби на кръстовищата, през
които са преминавали, скоростта, с която са се придвижвали или поне приблизителна нейна
5
стойност, както и каква е била натовареността на движението в пътния участък –
обстоятелства, които не биха убегнали от вниманието на активен водач, какъвто самият
разпитван пояснява, че е. Твърде необяснимо е и поведението му да се превозва в
автомобила на своя познат от кв. „П.“ до ж.к.“О.К.“, за да наеме такси, отвеждащо го в
напълно противоположна посока, а именно в ж.к.“Д“, като при това удължава пътя си с
няколко километра. Особено ярко впечатление прави твърдението на свид. М., че се е
обадил на Б.С. „някъде преди 12:00 часа“, от когото е разбрал за случилото се с него. Така
заявеното обаче е дадено в ярко противоречие с приложената към материалите по
изисканото и приобщено за послужване НОХД №18063/2021г. заповед за задържане, от
която се установява, че въззивникът е бил задържан в 06 РУ - СДВР до 13:00 часа, на
16.01.2021г., а сред вещите, които са били иззети от него при задържането му, респ. са му
върнати при освобождаването, съобразно протокол за обиск на лице, не се открива мобилен
телефонен апарат, като е изключена хипотезата такъв да е бил на негово разположение през
време на престоя му в арестните помещения на районното управление. Не на последно
място, показанията на свидетел М. се конфронтират с тези, изхождащи от полицейски
служители, в които не се откриват сведения за пътник в превозното средство, респ. данни то
да е спирало по пътя си до ул.“Б“. Доколкото съдът сподели, че няма основания да се
съмнява в достоверността на поднесените от свидетелите А. и С. факти, както и предвид
разграничените противоречия и непълноти в показанията на свид. М., то последните остават
изолирани и не могат да послужат за опровергаване на възприетата от този съд фактология.
От приобщените заповеди на министъра на вътрешните работи решаващият орган
установява обстоятелствата, свързани с компетентността на органите, инициирали
административнонаказателното производство и наложили наказание. От представената
справка – картон на водача и писмен отговор от ОПП – СДВР се извеждат сведения за
санкционирани по административен ред други нарушения на правилата за движение по
пътищата, които следва да бъдат взети предвид при индивидуализация на следващото се
наказание. Приложените извлечения от паметта на алкотест и копия на талон за изследване
и съдебен протокол, с материализирано в него определение на съд за одобряване на
споразумение за решаване на делото, доказват факта на реализираната наказателна
отговорност на Б.С. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
6
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.12 от ЗДвП „Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи … или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност“.
Законовата делегация по чл. 189 от ЗДвП не обвързва компетентността с конкретен
персоналитет, а с функционалните длъжностни характеристики на съответното лице, издало
санкционния акт. Видно от т.2.10. от Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи началниците на групи в ОПП при СДВР са определени да издават
наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за движение по
пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административнонаказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани
в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично
отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които
обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност. Очертани са дата, място и конкретни действия на
жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му деяние. Предложеното описание на
относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН
и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна. В констативно- съобразителната част на НП
изрично е обозначено, че е подаден сигнал със стоп – палка образец С8, насочен към
спиране на водача, на който последният не се е подчинил, с което не е накърнена
конкретиката на изложението, не се налага несъответствие и не се отнема възможността на
жалбоподателя да се ориентира относно параметри на очертаното с двата процесуални акта
административно нарушение, респ. не разкрива непреодолими различия, граничещи с
недопустимо предявяване на нови факти.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но
ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за
достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление.
7
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Б.С. е ангажирана за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, като на същото основание са му наложени наказания „Глоба“
в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
/шест/ месеца.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 16.01.2021г., около
04:05 часа, в гр. София, на бул.“Н.П.“, в посока от бул.“Ц.Б. III“ към бул.“М“,
жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил и въпреки подадения му ясен и
недвусмислен сигнал със „стоп – палка“ от патрулиращи полицаи, не е спрял съобразно
указанията на контролните органи на СДВР.
Нормата на чл. 103 от ЗДвП гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. В случая сигналът за спиране е бил подаден със "стоп-
палка" - образец на МВР, от излязъл на пътното платно униформен полицейски служители.
Това е съобразено в цялост с текста на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, според който: "При спиране на
пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите
за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за
спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен
полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.
Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет". Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, като
определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и
законосъобразна. Доказа се, че С. е възприел подадения му сигнал за спиране, въпреки което
е демонстрирал неподчинение и продължил движението си, за да избегне проверката.
Последното недвусмислено се извежда от описанието на неговото поведение, пресъздадено
последством показанията на свидетелите А. и С., респ. съдържанието на изготвените от
полицейските служители документи. Поведението е виновно и е дадено при форма на
вината - умисъл. Дори хипотетично да се приеме, че водачът не е разбрал подадения му
сигнал, с оглед пияното си състояние, което като версия бе отхвърлено в настоящото
производство, то отново би било налице извършено административно нарушение, макар и
при форма на вината непредпазливост, тъй като водачът е бил длъжен и обективно е могъл
да види и ясно да възприеме посланието на подадения му сигнал от полицейския служител.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, но настоящият казус не е такъв. Пияното му състояние единствено би
се анализирало в аспекта на отегчаващо вината му обстоятелство.
Сигналът е бил ясен и разбираем, съответно съобразен с правомощията на полицаите
за спиране в движение. От изведената чрез разпитите на свидетелите обстановка не се
8
установява наличието на други участници в движението, нито пречки пред видимостта,
обусловени от липсата на осветеност, доколкото се касае за добре обезпечен с улични лампи
столичен булевард. Изрично полицейските служители подчертават, че поведението на
водача е било възприето от далечно разстояние, което именно е позволило на свид. А. да
излезе на пътното платно. При тази обстановка, той е пристъпил върху него, в посоката на
превозното средство, навлязъл е в лентата, в която се е движел С. – място, добре осветено от
крайпътните лампи и едва тогава е подал сигнала. Т.е., отсъствали са пречки пред
видимостта на водача към контролния орган и неговите сигнали, нито е имало съмнение, за
кого се отнасят те, още повече че водачът дори е заобиколил полицейският служител, за да
премине покрай него. За С. е било възможно да изпълни издаденото разпореждане, като е
могъл да спре, изпълнявайки задълженията си по чл. 103 от ЗДвП. Свидетелите С. и А. са
изпълнявали задълженията си като контролни органи по спазване правилата за движение по
пътищата, което е било видно от патрулирането им със служебни униформи и ползваната от
свид.А. като средство стоп – палка, изготвена по образец. Поради това нареждането, дадено
за спиране движението на автомобила с гореописаните конклудентни действия, е било
задължително за изпълнение. Въпреки това жалбоподателят е демонстрирал неподчинение и
е продължил движението си, като дори е увеличил скоростта си, за да избегне проверката.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т.4 ЗДвП, предвиждаща отговорност за
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон и в тази част е
приложен правилно.
Този съд не споделя основните аргументи на жалбоподателя, свързани с нарушаване
на принципа non bis in idem при санкциониране на виновния водач за извършеното от него,
квалифицирано по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, доколкото то се поглъщало от извършеното от
С. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Пълна идентичност на фактите не се разкрива
предвид установената обстановка, в която те са се проявили. Видно от събраните по делото
писмени и гласни материали, макар нарушението на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП и
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК да са реализирани при управление на едно и също
моторно превозно средство и при съвпадение по време и място, те запазват своята
относителна самостоятелност, по съществото си накърняват различен кръг отношения,
които цитираните по- горе материалноправни норми охраняват и са изпълнени в резултат на
взети отделни решения и преследвани различни цели. В единия случай е нарушена
забраната да се пристъпва към управление на МПС след употреба на алкохол, а в другия –
не е спазено изискването за подчинение на издадените разпореждания на органите по пътен
контрол. Не е налице едно деяние, с което са изпълнени две правонарушения. Докато
поведението, изразило се в неизпълнение на правилото на чл.103 от ЗДвП, се реализира чрез
9
бездействие – неподчинение на издадено разпореждане, то това по чл.343б, ал.1 от НК се
изпълва единствено чрез действие, когато лицето е било длъжно да не пристъпва към него -
управление на МПС след употреба на алкохол. За да се прояви забраната "non bis in idem"
между фактите при идеална съвкупност от правонарушения, следва да съществува пълно
сходство, включително по отношение на изпълнителното деяние, с което се накърняват
отделните норми. Не може обаче да се коментира идеална съвкупност между извършеното
от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и нарушението по чл.103 от ЗДвП, тъй като не
само не се разкрива нужното сходство между фактите, но дори поведението, с което е
изпълнена административната простъпка, не се явява част от обстановката, в която е
извършено престъплението, поради което и последното не би могло да го погълне.
Изпълнението на задължението за подчинение на издадено разпореждане за спиране не
зависи от съобразяването със забраната за управление при употреба на алкохол и обратно,
като реализацията на нито едно от нарушенията не обуславя проявлението на другото, за да
се коментира идеална съвкупност. В този смисъл и позоваването върху т.3.1 от
Тълкувателно решение №3/22.12.2015г. на ОСНК на ВКС е некоректно.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, действаща към момента на
извършване на нарушението, предвижда глоба от 50,00 до 200,00 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца за водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението. С атакуваното наказателно постановление
на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 200,00 лева и размер от 6 /шест/ месеца на
кумулативно предвиденото лишаване от правоуправление. Наказващият орган обаче не е
изложил съображения, от които да е видно какви са мотивите му за фиксиране на двете
наказания в стойности, надвишаващи минималните, а това индицира явната
несправедливост на кумулативната санкция. Липсата на обосновка в тази насока не би могла
да бъде запълнена от настоящия съдебен състав, доколкото той не разполага с възможността
да допълва или презюмира волята на административно-наказващия орган. Това мотивира
съда да приеме, че наказанието следва да бъде индивидуализирано в законоустановения
минимум на глобата от 50,00 /петдесет/ лева и 1 /един/ месец за наказанието „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство”. Не съществува юридическа възможност
така посочените размери да бъдат допълнително намалени /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не
се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба…”/.
Съобразени са и целите на чл.12 от ЗАНН, а наказанията ще отговорят на вида, характера и
тежестта на извършеното нарушение.
Не са налице предпоставките за третиране на процесния случай като маловажен,
което да обуслови приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Не би могло да се коментира липса
или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на
просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не се разкрива и третата алтернатива от визираната
дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират
степента на обществена вредност на нарушението съпоставима с нарушенията от същия вид,
10
доколкото извършеното не се явява инцидентно проявление на нарушителя. Видно от
приложената по административнонаказателната преписка справка - картон на водача не се
касае за първо нарушение. Непренебрежим се явява и фактът на осъждането на С. за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, с което отново са накърнени обществените отношения,
гарантиращи сигурността на транспортната дейност. Тези обстоятелства позволяват извод за
проявена у жалбоподателя тенденция системно да се отклонява от установените правила за
поведение като участник в движението, налагащо засилено въздействие от страна на
държавата посредством административно наказание като форма на принуда.
Гореизложените изводи, според съда, препятстват възможността настоящият случай да бъде
определен като маловажен.
Съобразно изложените по- горе фактически и правни доводи, този съд намира, че
отговорността на жалбоподателя Б.С. е ангажирана правилно за нарушение на нормата на
чл.103 от ЗДвП, като издаденият санкционен акт следва да бъде изменен единствено
относно размера на наложените кумулативно наказания, като бъдат определени
минималните такива, заложени в санкционната норма, съответно „Глоба“ в размер на 50,00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-000708/29.01.2021г., издадено от
Г.В.Б. –Началник Група към СДВР, ОПП - СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от
Закона за движение по пътищата на жалбоподателя Б. Р. С., ЕГН **********, са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Глоба” на 50,00 /петдесет/ лева, а
„Лишаване от право да управлява МПС” - на 1 /един/ месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11