№ 802
гр. Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20233110205383 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на М. Р. А., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 23-0433-001036 от 31.08.2023 г., издадено от Началника на 01
РУП при ОД на МВР - Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв.
В жалбата се оспорва посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че в
обстоятелствената част на НП липсват посочени съставомерни факти, относими към
посочената като нарушена материално-правна норма, а именно било ли е определено за
паркиране мястото, където се е намирал автомобила, от собствениците на пътя или от
администрацията , имало ли е знак ,означаващ забранено спирането или паркирането, къде
точно е било това място. С оглед на изложеното, се твърди, че е нарушено правото на
защита на наказаното лице. Въззивникът сочи, че автомобилът е бил спрян по такъв начин,
че не е пречел на движението. Оспорва се констатацията, че мястото, на което е бил
паркиран автомобила е представлявало тротоар. Наред с това се посочва, че дори да се
приеме, че има извършено нарушение, то същото представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано с оглед на изложените доводи.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от упълномощен представител, който поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено, с оглед посочените в
жалбата доводи, претендира и сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са
1
писмени бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна с аргументи по
същество на делото и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.06.2023 г. при изпълнение на служебните си задължения свид. Г. Г. -
полицейски инспектор при Първо РУ към ОД на МВР-Варна забелязал г., паркиран л.а.
Пежо 207 с ДК№ В 3744 НС, собственост на въззивника, който се намирал върху на
тротоара на ул. Георги Живков, пред сградата на № 19.
При така установените факти, свид. Г. извършил справка и установяване на
собственика, в отсъствие на последния му съставил фиш за извършено нарушение на чл. 94
ал.3 от ЗДвП, като е оставено уведомление за изготвянето му на предното стъкло на
автомобила.
След депозиране на възражение срещу изготвения фиш, на жалбоподателя е съставен
АУАН за извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, въз основа на който е издадено
обжалваното НП.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и
множество писмени доказателства, сред които скици и др., както и заключението по
изготвената съдебно-техническа експертиза.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0433-001036 от 31.08.2023 г. е издадено от
компетентен орган , видно от приложеното по АНП копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
Съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДП актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този
закон.Съгласно ал.12 на същия член от закона НП се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
В случая видно от цитираната по-горе заповед със същата е делегирано правомощия
за издаване на НП /групи „Охранителна полиция" в РУ да издават НП -т.2.9 от заповедта.
Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП,
2
съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, а именно - дерогиране на нормата на чл.
57 ал.1 т.5 от ЗДвП, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Съгласно разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП, за престой и паркиране в населените
места ППС се спират възможно най-вдясно на пътното платно за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-
малко 2 метра за преминаване на пешеходците.
Видно от текста на цитираната правна норма, същата не е от категориите на
забранителните, а регламентира възможността за престой и паркиране в населените места,
като съдържа общи правила за това.
Разпоредбата конкретно предвижда две условия, касаещи паркирането в населени
места:
1.) паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и
успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и
2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на
минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска
се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието).
Т. е. тази правна норма предполага, че паркирането и престоят на конкретен участък
от пътя е разрешено, като са изрично посочени условията, при които превозното средство
може да бъде паркирано или да престоява на позволено за това място.
В случая в обстоятелствената част на обжалваното НП не са посочени релевантни
факти, сочещи обективните признаци на нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, а именно - било
ли е определено от собствениците на пътя или администрацията за паркиране или не, съотв.
каква е била масата на превозното средство и отстоянието на същото от прилежащата
сграда, съотв. каква свободната част от тротоара за преминаване на пешеходци след
паркиране на автомобила.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, с посочване на релевантните факти,
е предпоставка за ефективното реализиране правото на защита на наказаното лице, което
има право да узнае какво конкретно нарушение му е вменено. Освен, че ограничава
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен,
в случая констатираната непълнота на съдържанието на обжалваното НП лишава съда от
възможността дали деянието е съставомерно, съотв. дали е осъществено.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не бе
установено безспорно и че въззивникът е извършил нарушението, което му е вменено.
Разпоредбата на чл. 178е от ЗДП предвижда санкция за лице, което паркира пътно
превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за
3
пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.
С настоящото НП отговорността на въззивника е ангажирана за това, че е същият е
паркирал собственото си превозно средство на тротоар.
Съгласно §.6 т.6 от ДР на ЗДП „тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част на пътя ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци.
В случая, въз основа на материалите по делото не бе устатоновено безспорно, че
участъкът, в който е бил паркиран процесния автомобил е имал характеристиките на
тротоар.
Ведно от съдебно-техническата експертиза гаражът, представляващ имот с
идентификатор 10135.1503.633.5 е с лице към ул. Георги Живков, като административният
адрес на този имот се води на ул. Парижка комуна № 22.
Видно от приложената към СТЕ снимка на процесния участък и на заключението по
същата, както и от показанията на в.л. Х., се установява, че МПС на въззивника е било
паркирано не на тротоар, а на пешеходна зона, като от снимковия материал ясно и
недвусмислено се виждат очертанията на тротоара, както и паркираното МПС
непосредствено пред гаража върху бетонни плочи със затревена фуга. От експертизата се
установява също така, че към момента действащия Регулационен план е този от одобрен със
Заповед № 11/16.02.1962год., както и че норми за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на населените места утвърдени със Заповед № РД-
02-14-306/15.09.1989год. няма. Действително вещото лице сочи, че със застроителен план от
1971год. тази застроителна линия е дръпната навътре (червената линия). Заповедта с която е
бил одобрен този застроителен план обаче е била обявена за нищожна, а друга заповед
определяща застроителна линия, сътоветно улична регулация за конкретния имот няма.
Безспорно нормата на чл. 178е от ЗДП предвижда санкция и за паркиране на
пешеходна зона (площи предназначени само за движение на пешеходци), към които може да
бъде отнесен участъка пред гаража на въззивника с оглед събраните по делото
доказателства. Доколкото обаче на въззивника не е вменено обвинение с подобно
съдържание, посоченият въпрос е ирелевантен за настоящото производство.
Поради изложените съображения, съдът намери, че НП е издадено в нарушение на
процесуалния и материалния закон и необосновано такова, поради което същото следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане в нейна полза на юрисконсултско
възнаграждение, като на въззивника се следват разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лева, за които по делото има данни, че са били заплатени в
брой. Предвид обстоятелството, че делото протече в повее от две заседания, като
процесуалния представител на въззивника направи редица резонни искания, съдът намира,
че на същия се следва присъждане на платеното възнаграждение в пълен размер, който не се
4
явява прекомерен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0433-001036 от 31.08.2023 г., издадено
от Началника на 01 РУП при ОД на МВР - Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП,
на М. Р. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. А., ЕГН ********** сумата
750.00 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5