№ 10425
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110167046 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. С. Г. срещу ............
Предявен е иск с правно основание чл.405 КЗ.
Ищцата твърди, че между нея и ответника е възникнало
застрахователно правоотношение по силата договор за имуществена
застраховка „Каско +“ от 01.03.2023 г. при клауза „Пълно каско“ за л.а. „Опел
Астра“, peг. № .......... със срок на действие от 01.03.2023 г. до 29.02.2024 г.
Автомобилът е застрахован за сумата 7 000 лв. при застрахователна премия
от 767, 14 лв., разсрочена на четири вноски и изцяло платена към момента.
Твърди, че на 16.06.2023 г. е предоставила автомобила на Данчо Георгиев,
който на 16.06.2023 г. около 22:00 часа при управлението му от гр. Елин
Пелин към гара Елин Пелин се е разминал с неустановен товарен автомобил,
от който са изхвръкнали камъчета, които са увредили застрахования
автомобил. Твърди, че на 20.06.2023 г. е уведомила застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, като същият е извършил оглед на
автомобила, изготвил е снимков материал и е състави опис - заключение по
щета № ........ г., но към момента не й е изплатено дължимото застрахователно
обезщетение.
Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 20 лв. – частичен
иск от сумата 1 500 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ..........., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
1
твърдения механизъм на настъпване на щетите. Оспорва причинната връзка
между твърдения механизъм и щетите. Оспорва да е налице покрит риск по
застраховката. Счита, че е налице изключение от покритите рискове по т.9.1.9
от Раздел I от Общите условия на застрахователя, доколкото застрахованият
не е изпълнил задължението си да обяви коректно данните, имащи значение
за квалификацията на събитието като покрит риск. В тази връзка твърди, че
ПТП не е било посетено от органите на МВР, като данни са били
предоставени единствено от водача на автомобила. Твърди, че е изключено
процесните щети да са настъпили по описания начин съгласно
допълнителните обяснения, от което следвал извод, че са били декларирани
обстоятелства, различни от действителните. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
С протоколно определение от 11.04.2024 г., на основание чл.214, ал.1
ГПК, е допуснато увеличение в размера на иска до сумата 1 864, 37 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск по чл.405 КЗ в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на
застрахователното покритие на договора на соченото застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, действителния размер на
вредите.
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско +“ от 01.03.2023 г. при клауза „Пълно
каско“ за л.а. „Опел Астра“, peг. № .......... със срок на действие от 01.03.2023
г. до 29.02.2024 г. Безспорно е между страните, че застрахованият е изплатил
дължимата застрахователна премия в пълен размер.
Видно от представената застрахователна полица, автомобилът е
застрахован при Клауза „Пълно каско“, която съгласно представените Общ
условия /т.2.3/ включва всички рискове, причинени от застрахователни
събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло МПС“,
които могат да доведат до пълна загуба/частична щета на застрахованото
МПС, вкл. умишлен палеж или взривяване и кражба чрез взлом /т.2.3.1 и
т.2.3.2/ в т.ч. ПТП /т.2.1.3/: сблъскване с или удар от МПС и/или други
физически тела, в т.ч. ПТП съгласно ЗДвП /т.2.1.3.1/.
Безспорно е между страните, че застрахованият е уведомил
застрахователя за констатирани увреждания на автомобила на 20.06.2023 г.,
във връзка с което е образувана щета № ........ г. Горното се потвърждава от
представеното уведомление за щета, в което се сочи, че при движение от гр.
Елин Пелин към гара Елин Пелин от движещо се срещу автомобила МПС са
2
изхвърчали камъчета, които са нанесли увреждания по автомобила,
констатирани на 18.06.2023 г.
Видно от опис-заключение по щета № ........ г., в последния са
включени: облицовка предна броня – за боядисване, преден капак – за
боядисване, челно стъкло - тонирано – за подмяна, ляв стоп – за подмяна,
заден ляв панел (калник) 5 бр. – лека деформация, 1 ч. полиране.
Установи се от заключението на АТЕ, че на 16.06.2023 г. около 22:00
часа на път между гр. Елин Пелин и гара Елин Пелин се движи товарен
автомобил, от който изпадат инертни материали, които попадат върху
преминаващия покрай него л.а. „Опел Астра“, peг. № .........., в причинна
връзка с което на последния са нанесени щети. Вещото лице е посочило, че
щетите по описа на застрахователя отговарят на описания механизъм.
Стойността, необходима за отстраняването им, по средни пазарни цени
възлиза на сумата 1 864, 37 лв., а с вложени алтернативни части – на сумата
1 311, 52 лв.
Предвид изложеното, по делото се установява настъпването на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск, в срока на
застрахователно покритие на сключения между страните договор по
имуществена застраховка „Каско“, в причинна връзка с което процесният
автомобил е бил увреден.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е налице
изключение от покритите рискове по т.9.1.9 от Общите условия на
застрахователя, според която застрахователят не представлява
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на действия на
застрахования, които представляват опит за измама или измама на
застрахователя, в т.ч. деклариране на обстоятелства от застрахования/негов
представител, различно от действително случилото се и/или представи
документи с невярно съдържание – доколкото от ангажираните по делото
доказателства не се установява осъществяването на която и да е горните
предпоставки.
Неоснователно се явява и възражението за липса на причинна връзка
между механизма на ПТП и щетите, доколкото същата се установява от
заключението на АТЕ, като в същото време ответникът не твърди и
установява щетите да са настъпили по друг начин.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява принципа на реална
обезвреда при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане – то е съизмеримо със
стойностния еквивалент на действително претърпените вреди, определен към
датата на застрахователното събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ обемът на
отговорността на застрахователя е лимитиран до уговорената застрахователна
сума, която не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
3
арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ, респ. стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг.
от чл. 400, ал. 2 КЗ. При частична щета на застрахования автомобил, каквато е
установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите
застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към
момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да
компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване
на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с
които именно се намалява имуществото на застрахованото лице.
С оглед изложеното съдът намира, че действителната стойност на
вредите се съизмерява със стойността, необходима за отстраняването им по
средни пазарни цени и възлиза на сумата 1 864, 37 лв.
Собственикът на автомобила няма задължение да заменя увредените
части с такива, които не са оригинални за съответния автомобил, поради
което съдът намира, че действителната стойност на вредите се съизмерява със
стойността, необходима за възстановяване на автомобила, по средни пазарни
цени, която е в размер на 1 864, 37 лв.
Гореизложеното обуславя извод за основателност на иска в пълния му
предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 804, 57 лв. разноски по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5
ГПК, като съобрази вида и обема на осъществената правна защита, броя на
проведените открити съдебни заседания и обстоятелството, че уговореното
адвокатско възнаграждение (580 лв.) не надвишава минимално установеното
по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с вкл. ДДС (546, 35 лв.) до степен, обуславяща
извод за неговата прекомерност.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК .......... да заплати на Г. С. Г., ЕГН **********, на
основание чл.405 КЗ, сумата 1 864, 37 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС,
застрахователна полица № 440123213027360/01.03.2023 г., за вреди по л.а.
„Опел Астра“, peг. № .......... в резултат на застрахователно събитие, настъпило
4
на 16.06.2023 г. на път между гр. Елин Пелин и гара Елин Пелин, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 04.12.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК .......... да заплати на Г. С. Г., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 804, 57 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5