№ 1687
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110204271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „Елитис Мегастор” ЕООД против наказателно постановление № 03-
012776/16.06.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на „Елитис Мегастор” ЕООД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2500 лева на
основание чл.416 вр. чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С протокол №ПР2001026/07.02.2020г. на Дирекция „ИТ” – Варна, на
„Елитис Мегастор” ЕООД било дадено задължително предписание №1 да
начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно трудово
1
възнаграждение за извършената работа за м. ноември 2019г. на Д.П. на
длъжност продавач –консулнант, съгласно допълнително споразумение от
13.10.2017г. към трудов договор №635/13.05.2015г със срок за изпълнение
17.02.2020г. При последваща проверка било установено, че предписанието не
е било изпълнено.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно
нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно
постановление, с което въззивника бил санкциониран на осн. чл.415 ал.1 от
КТ, за извършено нарушение на 18.02.2020г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, показанията на свидетелят в хода на съдебното
производство и приложените писмени доказателства, които преценени в
тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл.415 от КТ, като е
съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Санкцията на чл.415
ал.1 от КТ е предвидена за проявено от страна на задълженото лице
бездействие, водещо до неизпълнение на задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая
безспорно е установено, че жалбоподателят не е изпълнил в срок даденото му
с протокол №ПР2001026/07.02.2020г. на Дирекция „ИТ” – Варна
предписание, а именно да начисли и изплати разликата до уговореното
основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м.
2
ноември 2019г. на Д.П. на длъжност продавач –консулнант. Този факт
обуславя ангажирането на административно наказателна отговорност по
чл.415 ал.1 от КТ. Съдът намира, че с бездействието си по неизпълнение на
дадените предписания жалбоподателят е извършил нарушение, като това
нарушение е продължило във времето много след възможния краен срок за
изпълнението на предписанието на ДИТ. Причините за неизпълнение на
задълженията му са ирелевантни. Правилно е била определена и датата на
извършване на нарушението.
В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
изяснили фактическата обстановка по административно наказателната
преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното
административно нарушение, посредством личните си възприятия, след което
са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. Административно наказващият орган правилно е приел, че се
касае за нарушение на разпоредбите на КТ и е издал атакуваното НП, като на
база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна
квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил
санкционната норма на КТ, която следва да намери приложение. При
определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно
разпоредбите на КТ наказващият орган е съобразил наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, каквото е факта на извършване на множество
нарушения на КТ и правилно е наложил наказание имуществена санкция над
минималния размер. Според настоящия съдебен състав адекватно на тежестта
на нарушението, предвид завишената степен на обществена опасност на
деянието и дееца се явява именно наказание над минималния размер и в този
смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Що се
отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното: Счита се, че
3
не е извършено нарушението, тъй като възнаграждението е било изплатено на
лицето. Доколкото обаче за месец 11.2019г., който е и предмет на настоящото
дело, такова възнаграждение не е било изплатено до пълния му размер,
подобна позиция не може да бъде споделена. Счита се, че е осъществен
състав на едно административно нарушение, а в нарушение на закона за всяко
от дадените 16 броя предписания са били издадени отделни наказателни
постановления. Съдът не кредитира подобна позиция, тъй като
неизпълнението на всяко конкретно предписание със срок на изпълнение,
представлява отделно административно нарушение, което подлежи на
самостоятелно санкциониране.
В настоящото административнонаказателно производство сме изправени
пред хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност, тъй като
предприятието на ЕООД е лишено от воля и не може да се търси вина.
Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е определил
субекта на нарушението и е наложил наказание имуществена санкция на
„Елитис Мегастор”ЕООД. Съдът намира, че причините за неизпълнение на
вмененото на жалбоподателя със закона задължение в случая са ирелевантни
за делото. Вътрешната организация на работа в обекта е без значение в
конкретния случай. Съдът намира, че като ЕООД жалбоподателят е следвало
да бъде запознат с разпоредбите на КТ и същият не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
Съдът намира, че случаят не е за маловажен. Работодателят дължи на
работника възнаграждение за положения труд и това възнаграждение се
заплаща в уговорен срок. Съдът намира, че спазването на конкретната норма
от трудовото законодателство е от изключително значение. Извършеното
нарушение по нищо не се отличава от други нарушения от същия вид.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не може да се приеме, че
конкретното нарушение е маловажно.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е
взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка са
съобразени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В
случая наказанието което е определено е справедливо и ще изпълни целите на
4
чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-012776/16.06.2020
г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на
„Елитис Мегастор” ЕООД е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2500 лева на основание
чл.416 вр. чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Елитис Мегастор” ЕООД да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5