№ 86
гр. Провадия, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130101347 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск от „******” ЕООД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление гр. ******, бул. „****** срещу К. Д. Г., ЕГН ********** с
настоящ адрес с. ****** за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 1000лева,
представляваща дължима главница; 278,31лева, представляваща мораторна лихва за периода
11.11.2019г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 16.10.2024г.вкл., които вземания
произтичат от сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД договор за потребителски
кредит № 312061/11.05.2019г., вземанията по който са прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на
ищеца с договор за покупко- продажба на вземания от 13.01.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2024г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 588/06.08.2024г. по ч.гр.д. № 918/2024г. по описа на ПРС, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
11.05.2019г. между „Сити кеш” ООД и ответника е сключен по електронен път договор за
паричен заем № 312061. По силата на договора, кредитната институция е предоставила на
ответника сумата от 1000лева, срещу задължение на ответника за връщането й в срок до
11.11.2019г. на 6броя вноски, всяка по 305лева, съгласно погасителен план. Уговорен е ГПР
48,63% и фиксиран ГЛП от 40,05%. По договора се сочи ответницата да е извършила три
плащания, съответно на 17.01.2023г.- 70лева, на 07.03.2024г.- 55,58лева и на 15.04.2024г.-
55,64лева. С така постъпилата сума били погасявани нейни задължения за лихви.
Твърди договорът да е сключен при спазване разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР, поради
което и уговореното с него валидно да обвързва страните.
При допусната забава в плащанията дължима била лихва за забава върху
непогасената главница в размер на законната такава съгласно чл.2, раздел Х и чл.31, ал. 3 от
ОУ.
Твърди се, че ответницата е неизправна страна в правоотношението, като не е
изпълнила задължението си да върне в уговорения срок предоставената й в заем сума.
1
На 13.01.2022г. между ищеца и „Сити кеш“ ООД е бил сключен договор за цесия, въз
основа на който ищецът придобил процесните вземания спрямо ответника.
На ответника е било изпратено уведомление за извършената цесия по настоящ адрес
и чрез СМС. Такова се сочи да се прави и с настоящата искова молба. За събиране на
вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ГПК, с което обосновава и правния си интерес от
търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът редовно призован не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника
задължение по договор за потребителски кредит № 312061/11.05.2019г. сключен между
ответника и „Сити кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по
силата на договор за покупко- продажба на вземания от 13.01.2022г. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. №
918/2024г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 918/2024г. по описа на ПРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и
момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне
на вземането; валидно сключен договор за кредит № 312061/11.05.2019г. между „Сити кеш”
ООД и ответника, по който кредитодателят е предоставил сума пари и нейния размер, срещу
задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; падеж на
задължението и размер на обезщетението за забава; изпълнение на задълженията на
кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и
индивидуалното договаряне на условията по договора.
От ангажираните по делото писмени доказателства и експертно заключение се
установява следното:
С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 13.01.2022г. сключен между
„Сити кеш” ООД, като цедент и цесионер- „******” ЕООД, са прехвърлени вземания към
длъжници, описани в приложение № 1 към договора, включващо и това към длъжника К. Г.,
вписано под № 625. Вземането е индивидуализирано в достатъчна степен, като е посочен
договорът с неговите номер, дата на сключване, размер на отпуснатия по него заем-
1000лева, размер на дължимото по договора към датата на цесията. Налице е
упълномощаване от цедента към цесионера по уведомяване на длъжниците. Въпросът за
уведомяване на длъжника за извършената цесия не е повдиган, а и той би бил релевантен в
2
случай, че по делото имаше твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания
към кредитодателя, предхождащи уведомяването му за извършената цесия, каквито
изначално липсват. Всички плащания се твърди да са извършени към цесионера.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия,
който е произвел своето действие и съответно обуславя активната материално правна
легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и
частно правоприемство.
От представените по делото писмени доказателства се установява още:
На 11.05.2019г. е сключен договор за потребителски кредит със страни „Сити кеш“
ООД, като кредитодател и ответника, като кредитополучател. По договора е отпусната в
заем сумата от 1000лева при параметри- 6 на брой месечни вноски, първите две, от който по
33,38лева и последните четири по 271,20лева, с падеж на плащане – вторник. Конкретната
падежна дата е посочена в погасителния план, инкорпориран в договора. Уговорени са ГПР
47,60%, фиксиран ГЛП 40,05%, с обща сума за плащане 1151,56лева. В погасителния план е
включено и вземане за неустойка, в случай на неизпълнение на чл. 6.1 от договора. С
подписване на договора, ответникът е декларирал, че е запознат и приема ОУ към него.
Избраният начин за усвояване на сумата е чрез Изи пей. Потвърждението за сключване на
договора е извършено от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя, като
съгласно чл. 20, ал. 2 ОУ страните се съгласяват, че съобщенията по ел. поща имат силата на
саморъчни подписи на страните по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ. Начинът на формиране на
ГПР и ГЛП са разписани в чл. 30 ОУ.
В чл. 33 ОУ от договора е предвидено, че за обезпечаване изпълнението на договора,
страните могат да уговорят предоставяне на обезпечение на кредита – поръчителство на
едно или две физически лица отговарящи на изрично изброени условия или безусловна
банкова гаранция. Съгласно чл. 37, ал. 3 при непредставяне на съответното обезпечение в 3-
дневен срок от подписване на договора, заемателят ще дължи неустойка в размер
индивидуализиран в договора, чийто размер в случая е 678,44лева.
Ответникът не е оспорвал сключването на сочения договор за потребителски кредит,
поради което този факт следва да се приеме за осъществен на база ангажираните
доказателства. Процесният договор като сключен такъв от разстояние, следва да отговаря на
изискванията въведени от специалния закон ЗПФУР. Легалната дефиниция на този тип
договори се съдържа в чл. 6 ЗПФУР- договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според пар. 1, т. 2
ДП на ЗПФУР, средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор попада в
хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в чл. 4. В чл. 18
ЗПФУР е разписано задължението на доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си
за предоставяне информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е
необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. За доказване предоставяне на преддоговорна информация,
както и на изявления отправени по ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните
изявления- ЗЕДЕУУ. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронното
изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. За
3
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство, а подписан документ е
само този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис,
освен ако по изрична воля на страните, на обикновения електронен подпис не е придадена
стойност на саморъчен подпис. Ищецът е представил извадка от информационната си
система, видно от която е, че на 11.05.2019г. ищцата е кандидатствала онлайн за отпускане
на кредит в размер на 1000лева със срок на издължаване 6месеца, като преди одобряването
й е извършена верификация на личността й чрез документ за самоличност, ел. поща и
телефон за връзка. Усвояването на сумата не е оспорвано, а и този извод може да се изведе
от представената разписка за нареден превод чрез Изи пей в полза на ответницата и косвено
от извършваните плащания.
По действителността на процесния договор за кредит в аспекта на потребителската
защита, за което съдът дължи и служебна проверка на основание чл. 7, ал. 3 ГПК,
становището на настоящия състав е следното:
Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т. 20 и ал. 2 ЗПК е договорът да
съдържа информация относно общия размер на кредита, за годишния процент на разходите,
дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя
в просрочие, информация за правото на отказ от договора, условията за усвояване и
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, лихвен процент
на ден, ГПР и общо дължимата сума по кредита. В конкретния случай в подписания между
страните договор има изготвен и подписан погасителен план. Потребителят е декларирал, че
е получил преддоговорна информация. В договора са посочени броят на вноските, падеж, на
който се дължат плащанията, размер на вноските, ГЛП и ГПР, но не и лихвен процент на
ден при отказ от договора.
С решение на СЕС по дело С-42/15, т. 70, решение по дело С-318/14, т.57, е дадено
разрешение, че: чл. 4 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година
изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение
върху обхвата на задължението му; съществено значение има изискването в договора за
кредит да се посочат данни като например годишният процент на разходите, броят и
периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължението за плащане на
нотариални такси, изискваните обезпечения и застраховки; понятието "общи разходи по
кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези
разходи; понятието "общи разходи по кредита на потребителя" се отнася едновременно до
разходите, свързани с получаване на кредита, и разходите, свързани с неговото използване
във времето.
В случая, клаузата на чл. 6.1 вр. чл. 33 ОУ от договора за кредит, предвижда
задължение за заемателят да предостави в тридневен срок от сключване на договора
обезпечение- банкова гаранция или поръчителство, по ред и начин и отговарящи на изрично
разписани условията. Неизпълнението на това задължение е скрепено с възникване на
задължение за потребителя да заплати неустойка, обезпечаваща вреди от неизпълнението му.
Такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменени й с
нормата на чл. 16 ЗПК, върху самия длъжник и води до оскъпяване на кредита. Клаузата
цели да заобиколи чл. 16 ЗПК, респективно по силата на чл. 21, ал. 1 ЗПК тя е нищожна.
Затова нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на това договорно
4
задължение, която се кумулира към месечните погасителни вноски, заедно с
възнаградителната лихва и води до увеличаване размера на дълга. Имайки характер на
вземане, като разход по кредита и съгласно дефиницията за ГПР, тя следва да бъде включена
в него. Съгласно чл.19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. В
случая обаче неустойката не е начислена във връзка с неизпълнение на основното
задължението за връщане на кредита, а по повод неговото обезпечаване, а и неясен е
начинът, по който тя е определена. Този вид разход обаче следва да е част от ГПР.
Разписаната методика в чл. 30 ОУ за начина на формиране на ГПР обосновава извод, че
неустойката не е включена като компонент при формиране на ГПР, а включването й в него
би обосновало размер на ГПР различен от този посочен в договора от 47,60%. Клаузата е
нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. А това влече след себе си и нищожност на
договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона /чл. 19 ЗПК/. В този
смисъл е и даденото разрешение с решение по гр.д. № 1626/2022г. на ВКС, Второ ТО-
„установената недействителност /нищожност/ на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на
тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
същата последица, както и непосочването им.“ Невключването на този разход в ГПР води до
нищожност на целия договор и до недължимост на претендираната договорна лихва.
На основание чл. 23 ЗПК, следва да бъде призната дължимостта единствено на
претендираната главница – чистата стойност на отпуснатия кредит, но не и за лихвата за
забава. Т.е искът за сумата от 278,31лева- мораторна лихва за периода 11.11.2019г. до
12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 16.10.2024г.вкл. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил дълга, поради което претенцията за
неиздължена главница е доказана по основание. Ищецът обаче е признал частично
погасяване чрез извършени плащания- на 17.01.2023г.- 70лева, на 07.03.2024г.- 55,58лева и
на 15.04.2024г.- 55,64лева, или общо на сумата от 181,22лева. Затова и претенцията за
главница, следва да бъде уважена след отнасяне на извършеното плащане от потребителя в
погашение на главницата. Този иск е основателен до размера на 818,78лева и следва да се
отхвърли за разликата до пълния заявен от 1000лева.
По отношение на лихвата за забава от датата на подаване на заявлението, следва да се
съобрази разрешението дадено с решение по т.д. № 630/2023г. на ВКС, Първо ТО, че „при
приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл. 23
Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при
обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като
възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил
изискванията, посочени в чл. 22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл. 23
ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от
приложение на чл. 23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за
кредитора е отслабена, разпоредбата на чл. 86 ЗЗД не се прилага“. Възнаграждението, което
би получил ищеца при прилагане на ГЛП от 40,05% и ГПР от 47,60% върху предоставената
за ползване сума е 151,56лева. Законната лихва се начислява в размер от 10,49% и би се
дължала от датата на подаване на заявлението /24.06.2024г./ до датата на погасяване на
задължението за чиста стойност на главницата. Това ще рече, че сумата, която кредиторът
получава в резултат от приложение на чл. 23 ЗПК не е в негова полза. Приложената санкция,
поради неизпълнение на изискванията на ЗПК при сключване на договора, има възпиращ
5
ефект и би мотивирало кредиторът да измени практиката си при сключването на договори за
потребителски кредит и да изпълнява стриктно задълженията си по силата на Директива
2008/48/ЕО и на националното законодателство, което я транспонира. Следователно
дължимостта на лихвата за забава като законова последица от упражнено право на иск
следва да се признае.
По разноските:
Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.
1 ГПК. Изводът за частична основателност на иска поставя въпроса за размера на вземането
за разноски в исковото производство, които следва да бъдат редуцирани съобразно
уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото производство за юк.
възнаграждение и ДТ. Съобразно отправеното искане, на ищеца следва да бъдат определени
разноски за юк. възнаграждение в размер на 100лева, на основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Размерът на
платената държавна такса е 74,43лева. Или общият размер на разноските е 174,43лева.
Съразмерно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 111,73лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство съобразно уважената част
на исковата претенция. Сторените там разноски са в общ размер на 64,82лева, от които
25,57лева платена ДТ и 39,25лева юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ
бр. 8/24.01.2017г./ съразмерно вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.
Предвид уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 41,52лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„******” ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. ******, бул. „******
съществува вземане срещу К. Д. Г., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ****** за сумата от
818,78лева, представляваща дължима главница по сключен между ответника и „Сити кеш“
ООД договор за потребителски кредит № 312061/11.05.2019г., вземанията по който са
прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на ищеца с договор за покупко- продажба на вземания от
13.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 588/06.08.2024г. по ч.гр.д. №
918/2024г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния
заявен размер от 1000лева, както и иска за сумата от 278,31лева, представляваща мораторна
лихва за периода 11.11.2019г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 16.10.2024г.вкл., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 588/06.08.2024г. по
ч.гр.д. № 918/2024г. по описа на ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„******” ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. ******, бул. „******
сумата от 64,82лева, представляваща направени в заповедното производството по ч.гр.д. №
918/2024г. на ПРС съдебно- деловодни разноски, съразмерно уважена част от вземането по
заповедта, както и сумата от 111,73лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
6
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7