№ 2625
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506467 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 3542 от 08.03.2023 г., постановено по гр. д. № 37988 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 156 състав е признато за
установено по отношение А. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. Волуяк, ул.
****, че дължи на етажна собственост (чрез етажните собственици),
находяща се в с. Волуяк, ул. ****, сумата от 60,00 лева, представляващи
неплатени разходи за поддръжка и управление на общите части в ЕС за
периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г., които са дължими във връзка с
решение на ОС на ЕС от 16.03.2020 г. и 19.10.2020 г., ведно със законната
лихва от 02.02.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2022 г. по ч. гр. д. №
5283/2022 г. по описа на СРС, II г.о., 156-ти състав.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е
подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
– А. Т., ЕГН: **********, който го обжалва с оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че
първоинстанционният съд не е изследвал правилно доказателствата, събрани
в първоинстанционното производство, а като не допуснал искането на
ответницата да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК, ограничил правата ,
гарантирани от закона. Излага, че таксата от 10 лева е за чистота и поддръжка
на ЕС, а от касовите ордери било видно, че основанието за събиране на
1
горепосочената сума е такса почистване. Поддържа, че от юли 2021 г. до
декември 2021 г. ЕС не е почиствана изобщо. Не било наето отделно лице –
външно на ЕС, което да изпълнява подобна дейност. Не се водела подробна и
актуална книга на етажните собственици, от която да е видно кои лица живеят
в нея. Решенията на ОС на ЕС били взети еднолично от ищеца и подписани от
него и съпругата му Нели Т.. В ЕС живеел и синът на ищците със съпругата
му, които не заплащали такси за ЕС и не били вписани в представеното
решение на ЕС, изготвено еднолично от ищеца. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с
което да отхвърли иска.
Въззиваемата страна по жалбата на ответника – етажните собственици
на сграда, находяща се в с. Волуяк, ул. **** – ищец в първоинстанционното
производство, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата
и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, настоящият състав на СГС намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
етажните собственици на сграда, находяща се в с. Волуяк, ул. ****,
представлявани от И.Т.Т. – управител (съобразно чл. 23, ал. 4, предл. второ
2
ЗУЕС), срещу А. Т. Т., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС,
във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС във вр. чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, във вр. чл. 17, ал. 7,
т. 4 ЗУЕС за признаване на установено, че ответницата дължи сумата от 60,00
лева, представляваща неплатени разходи за поддръжка и управление на
общите части в ЕС за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г., които са
дължими на основание решение на ОС на ЕС от 16.03.2020 г. и 19.10.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 02.02.2022 г., до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2022 г. по ч. гр. д. №
5283/2022 г. по описа на СРС, II г.о., 156 състав. Поддържа се, че ответницата
не е платила дължимата от нея сума в размер 60,00 лева, представляваща
неплатени разходи за поддръжка и управление на общите части на ЕС за
периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер 10 лева месечно. Поддържа,
че задължението било възникнало по силата на Решения на ОС на ЕС от
16.03.2020 г. и от 19.10.2020 г. Твърди, че ответницата била обитател на
жилище на първия етаж в жилищната сграда, поради което била обвързана от
решенията на ОС и дължала претендираната сума. Излага съображения, че
има правен интерес от предявения иск, тъй като била издадена заповед за
изпълнение, но ответницата била възразила. Иска да бъде признато за
установено, че ответницата дължи претендираната сума ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като
се твърди, че предявеният иск е неоснователен. Поддържа, че фактите
изложени от ищеца не отговаряли на действителното положение, тъй като
събираната такса от 10,00 лева касаела чистотата и поддръжката на ЕС.
Излага съображения, че за периода от месец юли 2021 г. до месец декември
2021 г. ЕС не била изобщо почиствана и не са извършвани действия в тази
насока, освен това имало и други лица, които не заплащали дължимата такса.
Излага съображения, че нямало наето лице, което да извършва посочената
дейност, нито се водела актуална книга на етажните собственици. Твърди, че
решенията на ЕС били издадени и подписани еднолично от ищеца и
съпругата му. Иска отхвърляне на предявените искове.
От приетите и приложени като писмени доказателства по делото
Удостоверение № 1371 от 16.03.2020 г. до 15.03.2022 г., издадено от
Столична община и заверен препис от Протокол от проведено Общо събрание
на собствениците на сграда – етажна собственост, с адрес: Столична община,
район „Връбница”, с. Волуяк, ул. **** от 16.03.2020 г., се установява, че
И.Т.Т. е избран и вписан като управител на етажната собственост с адрес:
Столична община, район „Връбница”, с. Волуяк, ул. **** за срок от 2 години
– от 16.03.2020 г. до 15.03.2022 г. Видно от Протокол от проведено Общо
събрание на собствениците на сграда – етажна собственост, с адрес: Столична
община, район „Връбница”, с. Волуяк, ул. **** от 01.04.2022 г., И.Т.Т. е
преизбран за нов мандат от 2 години.
От приетите и приложени като писмени доказателства по делото
3
нотариални актове и книга на собствениците се установява, че в процесната
сграда има повече от три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече
от един собственик, поради което за правоотношенията по управление на
общите части намират приложение специалните правила на ЗУЕС (арг. за
противното от чл. 3 от закона).
Не е спорно между страните, а и се установява от приетата и приложена
по делото като писмено доказателство Декларация за актуализиране на
обстоятелствата от 23.06.2020 г., подписана от ответницата, че от 01.06.2020
г. същата е обитател на самостоятелен обект в процесната сграда
включително през процесния период.
От приетите и приложени като писмени доказателства по делото
Протоколи от проведено Общо събрание на собствениците на сграда – етажна
собственост, с адрес: Столична община, район „Връбница”, с. Волуяк, ул.
****, се установява следното: с решение по т. 2 от дневния ред на провелото
се на 16.03.2020 г. ОС на ЕС е взето решение за определяне на парична вноска
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост в
размер на 10,00 лева месечно, която следва да се заплаща от всеки
собственик, ползвател, обитател – физическо лице до края на текущия месец;
с решение по т. 4 от дневния ред на провелото се на 19.10.2020 г. ОС на ЕС е
взето решение за определяне на парична вноска за поддържане на общите
части на етажната собственост в размер на 10,00 лева месечно, която следва
да се заплаща от всеки собственик, ползвател, обитател до края на текущия
месец.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си
отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на
вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При
етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз
основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси,
които се поставят във вътрешните отношения между участниците в
притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се
отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и
подобрения на общите части и разноските по управлението и текущо
използване на общите части.
От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно
определяне размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата – чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС (в приложимата редакция), разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят – това са разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
4
сградата – виж § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС.
Настоящият съдебен състав приема, че етажната собственост, която не е
учредила сдружение за управление (както е в частност), т. е. не е
персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици,
респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него
решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни
права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие
на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от
тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на
етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече
не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този
смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана
група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗУЕС, урежда
специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира
начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна
компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността
на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на
решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между
вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните
са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях,
установени в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за
спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен,
ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е
преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на
етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при
неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен
контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано
със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и
обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40
ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се
бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на
различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото
събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя
кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е
5
оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова
извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципът, че нищожност може да се установява без срок – в този смисъл
Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.
Следователно законосъобразността (нищожността) на решенията на
Общото събрание, не може да бъде изследвана в рамките на настоящото
производство, респ. не подлежат на разглеждане възражения на ответника в
тази насока.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че са
взети валидни решения на Общото събрание на етажните собственици на
процесната сграда за заплащане от страна на етажните собственици на
посочените в решенията суми – за разходи за управление и поддържане
(консумативни разноски) на общите части на етажната собственост.
Ответницата не твърди и не ангажира доказателства претендираните от нея
суми за процесния период да са заплатени. В този смисъл ищците се
легитимират като кредитори на претендираните вземания за разходи за
управление и поддържане (консумативни разноски) на общите части на
етажната собственост, чийто размер – 10 лева месечно, е определен с
горецитираните решения на Общото събрание на ЕС, за периода от 01.07.2021
г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното им изплащане (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Неоснователни са и останалите възражения на жалбоподателката. Както
се посочи по-горе, разходите за почистване са част от разходите за
поддръжка на общите части на ЕС, а дали такова реално е било извършвано и
от кого е въпрос ирелевантен за настоящото производство. От ответницата не
са ангажирани доказателства за установяване на твърдяното от нея
обстоятелство, че представената по делото книга на етажните собственици не
отразява вярно, удостовереното в нея относно броя на вписаните лица, а и
същото е ирелевантно предвид, че последната не оспорва факта, че е обитател
на самостоятелен обект в процесната сграда през процесния период.
Обстоятелството дали и други собственици или обитатели не заплащат
процесната такса е ирелевантно за настоящото производство.
Доводите в жалбата са неоснователни, а изводите на двете инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение, следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не
се дължат разноски. Разноски се следват на въззиваемата страна, но не са
представени доказателства за сторени от страната разноски във въззивното
производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
6
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3542 от 08.03.2023 г.,
постановено по гр. д. № 37988 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд,
156 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7