№ 69
гр. Балчик, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. И.
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. И. Гражданско дело №
20213210100664 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от *** ЕАД с
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, *** срещу М. М. Б.
с EГН: **********, посочен в исковата молба адрес за призоваване в гр. В. и
настоящ адрес с.К. *** за признаване за установено, че ответникът има
задължения към ищеца, произтичащи от договор за паричен заем от
31.08.2018 г., както следва: сумата в размер 1097,46 лв. представляваща
главница, ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;
сумата в размер от 106,21 лв., представляваща договорна лихва по договора
за периода от 15.10.2018 г. до 01.04.2019 г.; сумата в размер от 247,42 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2018 г. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 31.08.2018 г. между ответника в качеството му на
заемател и *** АД в качеството на заемодател е сключен договор за паричен
заем № *** за сумата от 1250 лв., която следвало да се върне на 15
двуседмични погасителни месечни вноски, всяка в размер от 92,59 лв.,
включваща и договорна лихва в размер на 138,85 лв. за периода до 01.04.2019
г. - датата на настъпването на падежа на договора.
Освен задължението за заплащане на договорна лихва ответникът се
задължил да заплати обезщетение за забава върху непогасената главница,
изчислена в размер на 247,42 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 1.04.2019 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.11.2010
г. между *** АД и *** ЕАД и приложение №1 към него от 01.11.2019 г.,
1
вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Поради обстоятелството, че ответникът не е изплатил задълженията си
по договора за паричен заем, ищецът е инициирал производство чрез
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу ответника, по което било образувано частно гр. дело № *** г. по
описа на Районен съд- Балчик, приключило с положителен за ищеца резултат.
За вземането е издадена заповед за изпълнение на паричното
задължение срещу ответника в производство по чл.410 ГПК.
Длъжникът подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение, поради което съдът с определение от 27.09.2021 г. е
указал на ищеца, че може да предяви иск относно вземанията си.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.
Оспорва се от ответника твърдението, че е длъжник на ищеца, оспорва се,
че договорът за цесия й е съобщен, респ. е произвел действие спрямо
длъжника. Оспорва се Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 16.11.2010г., сключен между „***“ АД, с ЕИК*** и „***“ ЕАД, навеждат
се основания за неговата нищожност, поради липса на предмет -
индивидуализация на прехвърлените вземания по основание и размер, липса
на цена в договора и възмездния му характер. Приложеното Приложение № 1
към договора за цесия не доказвало, че дълга е изкупен, тъй като нямало
посочена цена на дълга. Твърди се, че между ответника и *** АД не е
сключван договор за паричен заем, не е уведомявана за предсрочна
изискуемост. Твърди се още нищожност на клаузите за лихва, ГПР и
неустойка като противоречащи на добрите нрави. Твърди се изтекла
погасителна давност на цялото вземане.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗДД.
Правоотношението от което ищецът черпи правата си се регулира и от
нормите на ЗПК, действащи към момента на сключване на договора, същите
са императивни и за спазването им и заповедният и исковият съдът следва да
следят служебно.
От приетите по делото доказателства - Договор за паричен заем №
***/31.08.2018 г. е видно, че „***“ АД и М. Б. са сключили договор за
паричен заем по силата, на който заемодателят е отпуснал на ответника
сумата в размер на 1250 лева, който е следвало да бъде върнат на 15 вноски,
като договорът съдържа датите на плащане на всяка от погасителните вноски.
Определен е срок на заема в седмици – 30 седмици. Последната погасителна
2
вноска е следвало да бъде внесена на 01.04.2019 г.
Според чл. 3 от договора той има силата на разписка за получената от
ответницата сума. Страните са се споразумели относно фиксирания годишен
лихвен процент по заема – 35% и годишния процент на разходите на заема
40.40%.
В чл.3 от договора страните са направили насрещни волеизявления, че с
настоящият договор се съгласяват да се рефинансира текущ заем на
заемателя, като същият е заявил, че желае да погаси изцяло задължението си
по договор за паричен заем № *** в размер на 471,52 лв. Направили са
изрични изявления за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а
именно заемната сума по цитирания договор, както и, че след извършеното
прихващане задължението на заемателя по предходния договор се погасява
изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума и
договорът има силата на разписка за получената от ответницата сума.
Видно от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-
графологична експертиза подписът за заемател в договора е изпълнен от М.
Б., а шрифта с който е писан договора за паричен заем е „Times New Roman“ с
големина 13 пункта. В обяснителната част на експертизата вещото лице сочи
извод, че подписите в долния десен ъгъл на всяка страница са положени от М.
М. Б..
Експертизата не е оспорена от страните.
В тази вр. съдът приема за установено, че между *** ЕАД и М. Б. е
възникнало валидно договорно облигационно правоотношение, обективирано
в договор за паричен заем № ***/*** г.
Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като
е представил на ответницата сумата в размер на 1250,00 лева в заем в деня на
подписване на договора за кредит, доказателство, за което е самия договор за
кредит, имащ силата и на разписка, предвид цитираната по-горе т.3 от него.
По отношение на възражението по чл. 99, ал. 3 вр. с ал. 4 от ЗЗД съдът
намира, че цесията е породила правното си действие. Съобразно правилото на
чл. 99, ал. 3, вр. ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от
деня, в който то е било съобщено на последния от предишния кредитор. По
делото не са представени безспорни доказателства, обективиращи изявление
на цедента по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието
на длъжника-ответник.
Депозирането на искова молба от цесионера обаче, придружена с
документи, обективиращи цесията, се счита за съдебна форма на предявяване
на цесията спрямо длъжника. Акцентирането в закона на изискването
съобщението за прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от
цедента не означава, че валидно е само извършеното лично от цедента
съобщаване. Налице е валидно съобщаване, както когато то е направено
лично от цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено от
цедента лице, като няма пречка това лице да е и цесионерът, както е и в
случая.
3
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3
от ГПК.
С получаването на исковата молба и приложенията към нея ответникът се
счита за уведомен за цесията. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014
г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК.
В разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея
са надлежно връчени на ответника, като в приложенията са както
уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата
на надлежно извършена упълномощителна сделка, така и изричното, за тези
действия, пълномощно от цедента и с отговора на ИМ ответника е направил
съответните възражения по този договор.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният
длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното
правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно
процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/. В случая предвид
изрично сключения договор за цесия и приложение № 1/1.11.2019 г. (преди
образуване на запов.производство) и уведомяването на ответника, в
качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на
ответника е настъпил прехвърлителният ефект на цесията, като в този смисъл
носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът.
Ответникът не успя да докаже възражението си за нищожност на
договора за цесия, както и липсата на активна процесуална легитимация на
ищеца.
Съдът намира договора за цесия за валиден. В рамковия договор за цесия,
страните са се договорили, че продавачът ще прехвърля на купувача станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират
в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, считано от
датата на неговото съставяне. Страните по цесията са договорили още, че
следващите вземания се индивидуализират с ново Приложение № 1, със
съответна нова дата, с неговото подписване то става неразделна част от
договора, като всяко поредно Приложение № 1 ще има силата и значението на
допълнително споразумение към договора.
Предмет на процесния договор за цесия са съществуващи, станали
ликвидни и изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. В
приложението е посочен номера на договора за кредит и датата му на
сключване, ЕГН и трите имена на длъжника, общо дължимата сума по
4
кредита, индивидуализирано е и паричното задължение - остатъка от
дължимата сума в т.ч. лихвите за просрочие към 1.11.2019 г.
Що се отнася до възражението за нищожност на рамковия договор за
цесия, поради липса на посочена в същия цена на договора, следва да се
отбележи, че цената не е съществен елемент по договора за цесия, тъй като
законът допуска цесията да е и безвъзмездна.
В тази вр. възражението на ответника за нищожност на договора за цесия
поради липса на предмет и поради липса на съгласие съдът смята за
неоснователно. Като цесионер на процесното вземане ищецът е и
процесуално активно легитимиран да предяви настоящия иск.
От приложеното по делото частно гражданско дело № *** г. по описа на
РС Балчик е видно, че ищецът е инициирал производство по реда на чл.410
ГПК срещу ответницата М. Б., в което производство е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение както следва: за сумата в размер на
1097,46 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
***/21.08.2018 г., сумата в размер на 106,21 лв., представляваща договорна
лихва за периода 15.10.2018 – 1.04.2019 г., сумата в размер на 247,42 лв.,
представляваща лихва за забава считано от 16.10.2018 г. до 26.07.2021 г. и за
съдебно деловодните разноски в общ размер на 79,02 лв.
Ответницата не представи доказателства за извършени плащания по
договора.
Изводът на експерта по изготвената съдебно-счетоводна експертиза е, че
М. Б. е извършила плащания по процесния договор в общ размер на 356,08 лв.
от тях: главница 152,54 лв.; лихва 32,64 лв; неустойка 125,90 лв.; разходи по
събирането – 45,00 лв. С внесените 356,08 лв. се закриват задълженията за
погасителните вноски на 17.09.2018 г. – 136.00 лв. и 1.10.2018 – 136,08 лв., и
разходите за събиране на вземането дължими на 30.11.2018 – 9 лв.; 10.01.2019
– 18 лв. и 18.04.2019 – 18 лв. като остатъкът от 38.92 лв. следва да се отрази
от заемодателя като платена неустойка за 15.10.2018 г., но т.к. няма
представен систематичен регистър с хронологични счетоводни записвания по
заемната сметка на ответницата експерта не може да направи точна
констатация.
Изложеното от вещото лице кореспондира с приложеното към
експертизата приложение № 9, представляващо справка от системата на „***“
АД относно внесените по кредита суми от ответницата и предвид липсата на
представени от ответника доказателства за изпълнение на задълженията по
договора и констатациите на в.лице, приложенията към експертиза, както и
обстоятелството, че заключението не е оспорено от страните, съдът приема за
установено, че от дължимата главница в общ размер на 1250,00 лв.
ответницата е погасила 152,54 лв. т.е. дължимият остатък е в размер на
1097,46 лв; от дължимата договорна лихва в размер на 138,85 ответницата е
погасила сумата в размер на 32,64 т.е. дължимият остатък е в размер на 106,21
лв.
Относно възражението за нищожност на уговорената лихва/фиксиран
лихвен процент на заема – 35% и ГПР – 40.40%, поради противоречието им с
5
добрите нрави: Договорът за кредит е сключен на 31.08.2018 г. при
действащите към момента на сключването му разпоредби на Закона за
потребителския кредит и по конкретно чл.19 ал.4, съобразно който годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия
случай ГПР е в размер на 40,40 %. В тази връзка не се явява прекомерен и
размерът на ГЛП, уговорен в Договора за кредит. В договора ясно и
недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми,
какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, които формират и
общо дължимата сума по кредита т.е. в договора няма никаква неяснота каква
сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от
посочения ГПР, респ. да е неравноправно третиран икономически слаб
участник в оборота, или да му е наложено неизгодно условие. Клаузата, в
която е посочен процент на ГПР не е сключена в противоречие с добрите
нрави, доколкото в договора са посочени всички параметри по него,
дължимите суми в общ размер, поотделно и по седмични вноски, съобразно
чл.2 от договора и е съобразен с правната рамка на ЗПК.
По отношение на възражението за нищожност на клаузата за неустойка
поради заобикаляне на закона: Доколкото исковата претенция и заявлението
по чл.410 ГПК не съдържат петитум/искане относно за заплащане на дължима
сума по тази клауза и доколкото съобразно ТР № 1/2020 от 27.04.2022 г. по
т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК ВКС съдът е задължен да се произнесе в мотивите
си относно нищожността на отделни клаузи от тях дори и да не е направено
възражение, но по такива, които са от значение за решаване на правния спор,
то в настоящият случай съдът смята не дължи и произнасяне по направеното
възражение. Следва да се отбележи, че дори и да споделя изводите на
ответника за нищожност на клаузата, то този извод не може да обоснове
недействителността на целия договор.
От изложеното следва, че Процесният договор за кредит не страда от
пороци, покриващи хипотезите по чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 12 и т.20 ЗПК
визирани в чл. 22 от ЗПК, респ. е действителен такъв. Сключен е в писмен
вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора, са
представени на потребителя с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В
договора ясно е посочен общия размер на кредита, начин на усвояване, начин
на погасяване, посочен е фиксиран годишен лихвен процент, посочен е
годишния процент на разходите по кредита и общата дължима от ответника
сума; съдържа информация за условията за издължаване по погасителния
план - размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.
Относно възраженията направени по повод предсрочната изискуемост
на кредита съдът смята, че не следва да ги разглежда т.к. нито в исковата
молба, нито в заявлението се твърди предсрочна изискуемост на кредита.
Напротив ищецът в настоящото производство и заявител в заповедното
твърди, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно – 1.04.2019 г. и кредитът не е обявяван за предсрочно
6
изискуем.
Относно възражението за изтекла погасителна давност: При договора за
заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на
заетата сума да стане погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на
заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното
основание от чл. 66 ЗЗД. Приложима по отношение на това задължение е
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. (така Решение № 116 от 6.12.2022 г. на ОС -
Добрич по т. д. № 59/2022 г.) Съобразно Решение № 24 от 17.02.2009 г. на
ВКС по т. д. № 574/2008 г., I т. о., ТК вземането за лихви възниква от момента
на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното
вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). В настоящият случай уговорения
краен срок за връщане на кредита е 1.04.2019 г., а заявлението по чл.410 ГПК
е подадено на 23.07.2021 г. т.е. възражението е неоснователно.
Ответницата не доказа да е изпълнила задълженията си по договора, тъй
като не се установи да е заплатила уговорените в него суми – главница,
договорна лихва и обезщетение за забава. Относно претенцията за
обезщетението за забава върху неплатената главница от 1097,46 лева, същата
не е оспорена и на основание чл. 8 от договора за периода 16.10.2018 г. –
деня следващ третата падежна дата до 23.07.2021 г. – датата на подаване на
заявлението в съда, съдът използвайки програмен продукт http: //www.
calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia, изчисли, че законна лихва върху главницата за
горепосочения период е в размер на 308,50 лева, но на ищеца следа да се
присъди сума в размер на 247,42 лева както е претендирал, както и на
основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва
считано от подаване на заявлението в съда – 23.07.2021 г. до окончателното
му изплащане.
Предвид гореизложеното предявените искове съдът смята за основателни
и доказани, поради което и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, доказателствата за заплатените разноски по
делото и направените искания на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в
настоящото и в заповедното производство. Претендираните разноски от
ищеца, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК (л.61 от делото) са
следните: по 29,02 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 120,98 лв. държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв.,както и общ размер
разноски за вещи лица от 450,00 лева ,в исковото производство.
В същото време ищецът към датата на постановяване на настоящото
съдебно решение не е заплатил окончателният размер на възнаграждението
на вещото лице по ССчЕ в размер на 314 ,00лева както в размер на 100,00
7
лева по СТЕ,поради което съдът счита,че са налице законовите изисквания
на чл.77 от ГПК и ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати тези
разноски ,по сметка на РС-Балчик.
Воден от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че *** ЕАД с ЕИК: *** със седалище
и адрес на управление: гр. С. ***, *** има парично вземане към М. М. Б. с
EГН: ********** с посочен в исковата молба адрес за призоваване в гр. В. и
настоящ адрес с.К. ***, произтичащи от договор за паричен заем №
***/31.08.2018 г. сключен между „***“ АД и М. Б., както следва: за сумата в
размер от 1097,46 лв.(хиляда деветдесет и седем лева и четиридесет и шест
стотинки) представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.07.2021
г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата в размер от 106,21 лв.
(сто и шест лева и двадесет и една стотинки), представляваща договорна
лихва по договора за периода от 15.10.2018 г. до 01.04.2019 г.; за сумата в
размер от 247,42 лв. (двеста четиридесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2018 г. до
26.07.2021 г., за което парично вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 175/19.08.2021 г. по ч.гр..д № *** г. по описа на РС -
Балчик.
ОСЪЖДА М. М. Б. с EГН: ********** да заплати на „*** ЕАД с ЕИК:
*** сумата в размер на 920,98 лв.(деветстотин и двадесет лева и деветдесет и
осем стотинки), представляваща направените в това производство съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. М. Б. с EГН: ********** да заплати на „*** ЕАД с ЕИК:
*** сумата в размер на 79,02 лв.(седемдесет и девет лева и две стотинки),
представляваща направените в заповедното производство съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА *** ЕАД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.
С. ***, ***, представлявано от Изп. Директор Ю. Ю., да заплати в полза на
органа на съдебната власт, а именно на РС-Балчик, сумата в размер на
314,00/триста и четиринадесет/лева, представляваща, неплатено
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА *** ЕАД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.
С. ***, ***, представлявано от Изп. Директор Ю. Ю., да заплати в полза на
органа на съдебната власт, а именно на РС-Балчик, сумата в размер на
100,00/сто/лева, представляваща, неплатено възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
8
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
9