РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Велико Търново, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело №
20214100100200 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна – В.Х. А.-И.а - излага в исковата си молба, че на 16.08.2019
година пътувайки в автобус, застрахован в ответното дружество за гражданска отговорност
на автомобилистите, на бул. „България“ в района на кооперативния пазар в гр. Велико
Търново, претърпяла инцидент. Автобусът преминал с несъобразена скорост през
повдигната на пътното платно пешеходна пътека. Ищцата отскочила от седалката си и при
падането почувствала остра болка в кръста и силен задух. Рентгеново изследване
констатирало счупване на дванадесети гръден прешлен. Наложило се медикаментозно
лечение домашен престой, съпроводено с физически страдания и психически травми - стрес
и безпокойство при пътуване с автобус. Лечението наложило редица разходи за прегледи,
изследвания и лекарства. По реда на настоящото производство претендира репарация на
търпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., на имуществените - в размер на
610,40 лв., законна лихва от предявяване на исковете насетне и разноски.
Ответната страна – „ОЗК - Застраховане“-АД, гр. София – признава времето и
мястото на транспортното произшествие, застраховката на автобуса. Оспорва исковете с
довод водачът да не е шофирал неправомерно. Отрича ищцата да е търпяла вреди. В
отношение на евентуалност твърди, че вредите са следствие от неизползването на предпазен
колан. Ищцата е знаела за неравностите по пътя, защото всеки работен ден пътувала по
1
същия маршрут и допринесла за инцидента, сядайки на задната седалка на автобуса, където
вибрациите на автомобила от неравности по пътя са най-големи. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3
от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:
На 16.08.2019 година ищцата е пътувала на последната седалка в автобус
„Фолксваген Крафтер“ ВТ9225ВТ. В района на кооперативния пазар в гр. В.Търново, на бул.
„България“, автобусът преминал през повдигната на пътното платно пешеходна пътека с
около 40 километра в час. Ищцата отскочила от седалката и при падането получила
счупване на дванадесети гръден прешлен, довел до продължителни страдания,
нетрудоспособност и ред неудобства през оздравителния процес – показанията на
разпитаните свидетели във връзка със заключенията на изслушаните техническа и
медицинска експертизи. Страданията на ищцата са резултат както на получената при
падането травма, така и на дискови хернии, датиращи преди произшествието - цитираната
медицинска експертиза и разпита на вещото лице д-р Г. в съдебното заседание.
Липсват доказателства ищцата да е ползвала предпазен колан. Видът на
предпазните колани в процесния автобус – двуточкови, не биха позволили пътникът да
отскочи нагоре при преминаване на автобуса през неравности по пътя – заключението на
техническата експертиза. Няма спор, видно е от приложената полица, че автобусът е
застрахован в ответното дружество срещу риска гражданска отговорност. Общата стойност
на лечението, включващо прегледи, покупка на медикаменти и пътувания, възлиза на
сумата от 610,40 лв. - платежните документи на листи от 73 до 83 от приложената преписка
по прекратеното дело на Софийски градски съд.
Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и
основателност на иска за обезщетение за имуществени вреди и частична основателност на
иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Търпените от ищцата вреди са доказани. Част от тях са обективна последица
от неправомерно поведение на водач на автомобил, застрахован при ответното дружество
срещу гражданска отговорност на автомобилистите. Шофирането му не равни на
законовото изискване да следи пътната обстановка и да избира скорост, съобразена с
препятствията по трасето – чл.20, ал. 2, предложение последно, от Закона за движение по
пътищата. Изброените факти запълват фактическия състав на чл. 432 от Кодекса за
застраховането и онагледяват доказаността на исковете по основание.
Доводите на ответника ищцата да не е търпяла вреди и те да не са пряка
последица от транспортния инцидент са в противоречие както със събраните по делото
доказателства, така и с разменената между страните кореспонденция преди образуване на
делото. Чрез плащането на застрахователно обезщетение – факт, който страните не спорят,
ответникът извънсъдебно признава цялостния фактически състав на търсеното от ищцата
2
вземане.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Търпените от ищцата страдания са резултат на три фактора. Първи фактор са
дисковите хернии на ниво четвърти и пети поясен и първи опашен прешлен, които ищцата е
имала преди транспортния инцидент. Вещото лице д-р Г. изрично подчертава, че се касае за
наслояване на травми – херниите и тази от транспортното произшествие, последиците от
които не могат да бъдат отграничени една от друга.
Вторият вредоносен фактор е самото произшествие. Техническата експертиза
не е оспорена от страните в частта, в която установява директната връзка между
преминаването на автобуса през пътната неравност с несъобразена скорост и отскачането на
ищцата от седалката.
Трети фактор е неизползването на предпазен колан. По делото не е спорно,
установено е от вещото лице от техническата експертиза, че автобусът е оборудван с
предпазни колани. Доказателства за използването им не са събрани. Според чл. 154 от ГПК
ищцата следва да докаже, че е пътувала с колан, защото се касае за задължение на пътниците
– чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Презумпция за изпълнението му
законът не съдържа.
При заключението на вещото лице, че въпреки преминаването през
неравности, ако пътникът ползва предпазен колан, отскачане нагоре и падане не би се
получило, този фактор е с решаващо значение за настъпването на вредите. Хипотезата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице и дължимото обезщетение следва да се намали с адекватната на
причинените травми, принос за които има пострадалата, стойност. Обезщетението следва да
бъде намалено и с паричната стойност на страданията от дисковата херния на ищцата.
Според чл. 51, ал.1, изречение първо, от ЗЗД, на репарация подлежат само онези вреди,
които са пряка последица от транспортния инцидент. Не и тези, които се дължат на други
фактори.
Физическите и психически страдания могат справедливо да бъдат репарирани
със сума от 50 000 лв. – чл. 52 от ЗЗД. По силата на цитираните по-горе норми това
обезщетение следва да се намали със стойността на вредите от предшестващото инцидента
заболяване и тези от неизползването на предпазен колан. Съдът приема, че със сума от
30 000 лв. биха се репарирали вредите, получени от отскока на ищцата от седалката на
автобуса. Те са изцяло детерминирани от неизползването на предпазен колан и за
инцидента има решаващо значение.
При положение, че страданията от дисковата херния и тези от неправилното
шофиране на водача на автобуса не могат да бъдат разграничени, съдът приема, че двата
фактора имат еднакъв вредоносен принос. Приспадайки стойността на вредите от дисковата
3
херния, искът се явява основателен за сумата от 10 000 лв. За разликата е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Тезата на ищцата, че всички страдания са резултат от транспортното
произшествие противоречи на събраните доказателства и затова не може да бъде взета
предвид при решаване на спора.
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
Разходите за медикаменти и лечение подлежат на репарация, заради
същността им на имотни загуби, обективно причинени от транспортния инцидент.
Доказаността им по стойност налага уважаване на иска в пълен размер.
Според правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК всяка от страните има право на
разноски, съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената, част от исковете. При
доказани разходи от 4 924,40 лв. на ищцата следва да се присъдят 862,06 лв. Ответникът е
доказал разноски от 4 470 лв. От тях следва да му се присъдят 3 687,48 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда „ОЗК - Застраховане“-АД, гр. София, ЕИК: *********, да заплати на В.Х. А.-И.а,
ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „Г. Ж.“ № 5, вход „в“, етаж 7, ап. № 21, сумата от 10 000
(десет хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от
пътнотранспортно произшествие на 16.08.2019 год. на бул. „България“ в района на
кооперативния пазар в гр. Велико Търново, причинило й счупване на дванадесети гръден
прешлен, страдания и психически травми, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху
вземането, считано от 12.01.2021 година до окончателното му заплащане, сумата от 610,40
(шестстотин и десет лева и четиридесет стотинки) лв., обезщетение за имуществени вреди,
пряка последица от горепосоченото произшествие, ведно със законната лихва по чл. 86 от
ЗЗД върху вземането, считано от 12.01.2021 година до окончателното му заплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата от 862,06 (осемстотин
шестдесет и два лева и шест стотинки) лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдената сума до
пълния претендиран размер от 60 000 лв., като неоснователен в тази му част.
4
Осъжда В.Х. А.-И.а, ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „Г. Ж.“ № 5, вход „в“, етаж 7, ап. № 21,
да заплати на „ОЗК - Застраховане“-АД, гр. София, ЕИК: *********, сумата от 3 687,48 (три
хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) лв., разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5