Решение по дело №454/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 247
Дата: 27 април 2022 г.
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20224430200454
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Плевен, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20224430200454 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от И. Б. Г. от ***, с ЕГН **********, чрез адв. Г.Г.
от *** против НП №7582/01.02.2022г. на *** отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата
/ЗП/, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2
от ЗП е била наложена административна санкция: глоба в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В
заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г.Г. от ПАК, който ангажира становище за
незаконосъобразност на наказателното постановление, в което поддържа
жалбата. Процесуалният представител преповтаря изложеното в нея и моли за
отмяна на НП.
1
Ответникът по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура“-София,
редовно призован, представлява се от гл.юрк. С.В. в ОПУ-Плевен, която моли
за потвърждаване на НП, като излага подробни аргументи и развива подробни
съображения относно законосъобразността на същото в писмено становище.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
ОСНОВАТЕЛНА.

На 14.01.2022г. жалбоподателят И. Б. Г. управлявал съчленено ППС с 5
оси – МПС с 2 оси марка „МАН“, модел ТГХ с рег. № *** и полуремарке с 3
оси с рег. № ***. В 12:40 часа на път ІІI-118, в гр. Долна Митрополия,
км.23+500 в посока гр. Гулянци – гр. Плевен, същият бил спрян за проверка
от екип на Агенция „Пътна инфраструктура“, в хода на която длъжностните
лица – Б. К. П. и Н. Д. Д. приели, че ж-лят И. Б. Г., управлявайки съчленено
ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка „МАН“, модел ТГХ с рег. № *** и
полуремарке с 3 оси с рег. № *** осъществява действие без разрешение за
дейността от специално ползване на пътищата, издадено от администрацията,
управляваща пътя /АПИ/ на извънгабаритно ППС по § 1, т.1 от Д.Р. на
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС – тежко ППС по чл.3 на Наредбата. Било направено измерване в
хода на проверката, при което било констатирано, че са надвишени нормите
на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
1. При измерено натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на
ППС е 12,200т, при максимално допустимо натоварване 11,5 тона, съгласно
чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата;
2. При измерено разстояние между осите 1,32м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27,400 тона при
максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 тона, съгласно чл.7,
2
ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата.
Измерването било извършено с техническо средство – ел.везна модел
PW-10 № K0200009М и ролетка №1307/18 /5м/. ППС превозвало пшеница.
Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение бл. №
0008284/14.01.2022г. в присъствието на жалбоподателя, който в графата
бележки и възражения не е направил такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения пред АНО.
Въз основа на така съставения акт, АНО издал НП № 7582 от
01.02.2022г. на *** отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“-София, с което
на жалбоподателя И. Б. Г. било вменено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от
Закона за пътищата /ЗП/, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – свидетелските показания на Б. К. П. и Н. Д. Д., които съдът
кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва индиция
за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото писмени
доказателства, а именно: Наказателно постановление № 7582 от 01.02.2022г.
на *** отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“-София на л.8-11, Акт за
установяване на административно нарушение бл. № 0008284/14.01.2022г.
ведно с разписка на л.12-13, Протокол за измерване на превозно средство №
***/2022 от 14.01.2022г. на л.14; ксерокопия на документи за самоличност и
свидетелсво за регистрация на МПС Част ІІ – на л.15; ксерокопие на
нареждане за експедиция № ***/14.01.2022г. на л.16; заповеди на АПИ на
л.17-19 и пълномощно на л.20 от делото, както и от представените в съдебно
заседание писмени доказателства – Заявление за проверка № АУ 000029-3-
33879/23.06.2021г. на електронна везна PW-10-К0200009 и Сертификат за
съответствие *** на ролетка.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено,
от компетентни длъжностни лица, видно от приетата по делото заповед.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при
установяване на нарушението. Жалбоподателят се е запознал със
3
съдържанието на процесния АУАН в същия ден, като в графата бележки и
възражения не направил такива, както и в срока по чл.44 от ЗАНН не са
направени възражения пред АНО.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно-наказващия орган изискването
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.

Чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП забранява движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства без разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата, в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия. Законова дефиниция на извънгабаритни пътни превозни средства се
съдържа в § 1, т.1 от Д.Р. на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: „Извънгабаритни
ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 (т.е. „Извънгабаритни са
тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без
товар е по-голям от стойностите по чл. 5) и/или тежките ППС по чл.3 (т.е.
„Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима
максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-
голямо от стойностите по чл. 7.“).
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални
маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване,
както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение
№ 2 отворени за обществено ползване пътища – за зaдвижвaщaта единична ос
4
на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 е 11,5 t.
А съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите
маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено
ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m – 24
t.
Следователно в НП наказващият орган е приел, че това ППС е тежко
ППС, съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредбата, а именно което има
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7 от същата наредба.
Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС „Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят
акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително
или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3“.
В конкретния случай в АУАН са изложени обстоятелства, че
жалбоподателят е управлявал съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка
„МАН“, модел ТГХ и полуремарке с 3 оси, като при измерено натоварване на
задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12,200т, при максимално
допустимо натоварване 11,5 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата,
а при измерено разстояние между осите 1,32м, сумата от натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето е 27,400 тона при максимално допустимо
натоварване на тройната ос 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от
Наредбата.
Видно от показанията на разпитаните свидетели П. и Д., както и от
5
данните за процесното пътно превозно средство е, че на първо място
горепосоченото тежко ППС се е движело в обхвата на пътя и ограничителната
линия без съответното разрешение за дейности от специалното ползване на
пътищата. Изложеното предпоставя за съда извод, че нарушение безсъмнено е
установено и доказано от обективна страна. Неправилно обаче е установено и
посочено административнонаказателно отговорното лице.
Според настоящия състав на съда визираните от нормата на чл.53
физически лица не са водачите на ППС, тъй като за последните е предвидена
отделна отговорност с разпоредбата на чл.177, ал.3 от Закона за движение по
пътищата за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от с.з., а именно-
наказва се всеки, който управлява ППС с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да спазва
установения за това ред. В този смисъл съдът споделя напълно доводите на
процесуалния представител на ж-ля. Ето защо и предвид цитираните
разпоредби, при нарушения, свързани с управление на ППС с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без
да се спазва установения за това ред, водачите на тези ППС могат да носят
отговорност единствено съобразно нормите на ЗДвП. Тази отговорност не
може да се дублира и за едно и също деяние да се носи едновременно
отговорност отново от тези водачи и на основание Закона за пътищата, той
като за едно нарушение не може да бъдат наложени наказания на различни
нормативни основания.
Ето защо настоящия състав на съда намира, че визираните от
разпоредбата на чл.53 от ЗП физически лица са регистрираните превозвачи (в
случаите, в които те са ФЛ), респ. техните управителни органи в условията на
допустителство. Налага се извод, че физическите лица, визирани от чл.53 от
ЗП са тези, които осъществяват транспортната дейност в качеството си на
търговци, регистрирани по съответния ред, а не физическите лица,
извършващи фактическите действия по управление на превозните средства.
Именно регистрираните превозвачи следва да се снабдят със съответното
разрешително за извършване на превоз в случаите на чл.26 от
ЗП. Следователно, върху жалбоподателя не тежи задължението за
снабдяване с разрешително за извършване на конкретния превоз на товар с
ППС, което е изънгабаритно и/или тежко. Поради това изводът е че има
извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, но то не е
извършено от ж-ля.
Както вече беше посочено, административно наказателната отговорност
на жалбоподателя би могла да бъде ангажирана за допуснато нарушение
по чл. 139, ал.1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ , което да
бъде санкционирано на основание чл. 177, ал.3 от ЗДвП.
С оглед посоченото, налице е несъставомерност на деянието с оглед на
неговия субект. Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС не е от
задължените лица, които могат да поискат издаването на разрешително за
движение на извънгабаритно и/или тежко ППС от администрацията,
управляваща пътя от една страна и от друга, за него е предвидена
самостоятелна отговорност единствено за управление на такова ППС по друг
нормативен текст. В този см. Решение № 398/13.06.2018г.по КАНД
6
№341/2018г. по писа на ПлАС.
Поради това съдът счита, че следва НП да се отмени като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7582 от 01.02.2022г. на ***
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което на жалбоподателя И. Б. Г. от ***, с ЕГН ********** за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/, във връзка с
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е
наложена административна санкция: глоба в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7