Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
И. гр. д. № 11262 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 144637/18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 46666/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че Й.И.Д. дължи на „А 1 Б.“ ЕАД сумата от 123, 67 лв. – възнаграждение за доставени далекосъобщителни услуги по договор № *********/29.01.2015 г., както и неустойка за неизпълнение по същия договор в размер на 173, 88 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.01.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. Ответницата е осъдена за заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 685 лв. деловодни разноски за исковото производство, както и 205 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК – деловодни разноски в заповедното производство.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ответницата Й.И. Д., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
процесуалния закон. Решаващият съд не е обсъдил заявените с писмения отговор на
исковата молба възражения, а е обсъдил единствено представения по делото
договор и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа
експертиза. Позовава се на ненадлежно призоваване за съдебни заседания и
невръчване на проекта за доклад на делото. Твърди, че по делото страните не са
отправяли искане за допускане на съдебно – техническа експертиза. Моли съда да
отмени обжалваното решение, като отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника по жалбата – „ А 1 Б.“ ЕАД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена
с доклада на делото, като е установил наличието на договор за далекосъобщителни
услуги, реалното предоставяне на тези услуги, както и тяхната стойност. Във
връзка с отправено искане от ответницата по делото е представен оригинала на процесния договор. Счита, че доводите на жалбоподателя във
връзка с изслушаната в производството пред СРС съдебно – техническа експертиза
са преклудирани, предвид нормата на чл.266, ал.1 ГПК.
Отделно от това счита, че експертното заключение е детайлно обосновано и
обективно. Същото кореспондира и с представените по делото фактури, които не са
оспорени от ответницата. Установен е и размерът на претендираната неустойка. Счита,
че решаващият съд всеобхватно е обсъдил доказателствения
материал, ангажиран по делото. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като
му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е
постановена заповед, срещу която длъжникът е депозирал възражение в рамките на законоустановения срок. Твърди, че страните по делото са
обвързани от договор № М-4406486/29.01.2015 г. за далекосъобщителни услуги, в
изпълнение на който е доставял на ответницата уговорените услуги. Ответницата не
е заплатила стойността на предоставените й далекосъобщителни услуги за периода
м.02.2015 г. – м.04.2015 г. и м.08.2015 г. Техният общ размер възлиза на 123,
67 лв. Поради неизпълнение на задължението на ответницата ищецът едностранно е
прекратил договора. В договора между страните и общите условия към него е
предвидено заплащането на неустойка при предсрочното му прекратяване – раздел
„Отговорност“ и чл.27.2, чл.54.1 от Общите условия. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му
дължи сумата от 330, 15 лв., от която: 123, 67 лв. – главница, 173, 88 лв. –
неустойка, 32, 60 лв. – лихва за периода 14.05.2015 г. – 18.12.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане на вземането, като му присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата, чрез адв. Д.М., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, оспорва предявения иск. Счита, че същият е недопустим, тъй като не е предявен срещу надлежен ответник. Също така искът е и неоснователен. Оспорва всички твърдения и всички представени с исковата молба доказателства. Оспорва представените писмени доказателства относно тяхната автентичност по отношение положения от ищцата подпис. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.Въз основа на заявление, депозирано на 05.01.2018 г. от „ А 1 Б.“ ЕАД е постановена на 10.01.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Й.И.Д. за сумата от 123, 67 лв. – цена за ползвани далекосъобщителни услуги; 173, 88 лв. – неустойка; 32, 60 в. – лихва за периода 14.05.2015 г. – 18.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 205 лв. – разноски по делото.Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
На 29.01.2015 г. между страните в производството е
сключен договор, по силата на който ищецът – оператор, се е задължил за
предоставя на ответницата – абонат, електронни съобщителни услуги чрез една или
няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и Общите условия
за взаимоотношения между „Мобилтел“ ЕАД и потребителите на съответната услуга
или мрежа. Абонатът е декларирал, че е запознат с общите условия на оператора. Уговорените
между страните тарифни планове са включени в приложение № 1 към договора. В
раздел „Отговорност“, на който се позовава ищеца – чл.6.3.1 е предвидено, че в
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение,
договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът
по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения
срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на
тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване. Неустойки за предсрочно прекратяване
не се дължат в случите, когато договорът се прекратява по отношение на услугите
в това приложение по причини, за които операторът отговаря. Срокът на договора
е 24 месеца.
По делото са ангажирани Общи условия за
взаимоотношения между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. В чл.27.2 е предвидено, че в случай, че
неизплащането на сумите продължи след изтичане срока на плащане, Мобилтел има
право да преустанови достъпа на абоната до мрежата/мрежите или да прекрати
договора за услуги. В чл.54.1 е регламентирано, че Мобилтел има право едностранно
да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до
мрежата при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред
СРС съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че общата стойност на процесните фактури, описани в исковата молба, възлиза на
123, 67 лв. Начислената от ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на
договора възлиза на 173, 88 лв. Общият
размер на задълженията е на стойност 297, 55 лв. Вещото лице е съобрази ангажираните
по делото доказателства, както и е извършило справка в офиса на ищеца. Същото е
анализирало броя на проведените от абоната разговори и тяхната продължителност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи,
че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен
иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят релевира довод за
необоснованост на обжалваното решение, тъй като решаващият съд не е обсъдил
доводите, заявени в писмения отговор на исковата молба.
Ответницата своевременно е оспорила авторството на всички
документи, които са представени по делото и носят нейния подпис. С молба от
20.05.2019 г. ищецът поддържа доказателствените си искания за приемане на
писмените доказателства, от които ще се ползва. Макар СРС да не е открил
производство по оспорване автентичността на доказателствата, подписани от
ответницата, с доклада на делото е указал на последната, че носи
доказателствената тежест да установи релевираните възраженията по делото. Ето
защо на същата е указано, че следва да установи твърдяната неавтентичност на
оспорените документи, съобразно чл.193, ал.3, предл.1
ГПК. Както в първоинстанционното, така и в настоящото
производство ответницата не е ангажирала доказателства в подкрепа на
направеното оспорване. С оглед на това следва да се приеме, че същото е
недоказано, а ангажираните доказателства са автентични и въз основа на тях
могат да се формират доказателствени изводи.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че страните са били обвързани от договор № ********* от 29.01.2015
г., сключен при общи условия на търговеца, по силата на който операторът се е
задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги при условията
на сключения договор и тарифен план, уточнен в приложенията към договора. Уговорените
между страните електронни съобщителни услуги са ползвани от абоната през
разглеждания период, предвид заключението на вещото лице по изслушаната съдебно
– техническа експертиза, която е анализирала броя на проведените разговори от
абоната и тяхната продължителност.
Стойността на предоставените от ищеца услуги за периода
м.02.2015 г. – м.04.2015 г. и м.08.2015г., за които са съставени процесните фактури, възлиза общо на 123, 67 лв. Ответницата
не твърди, че е заплатила тази сума, както и липсват доказателства в тази
насока. С оглед на това предявеният иск относно цената на предоставените от
ищеца услуги за посочения от ищеца период се явява основателен.
Ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на
договора.
В общите условия на търговеца е предвидена възможност за
едностранно прекратяване на договора при неизпълнение на задълженията на
абоната да заплаща дължимите суми след изтичане срока за заплащане – чл.54.1 от
Общите условия на ищеца. Ищецът се е възползвал от тази възможност и
едностранно е прекратил облигационната връзка между страните. Страните са
постигнали съгласие, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
приложение № 1, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане
или вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в
рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати
договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Във всеки конкретен случай съдът
следва да провери валидността на клаузата за неустойка, с оглед преценка
доколко същата е произвела правно действие и дали е ангажирана правната сфера
на задълженото лице. При очертания в Приложение № 1 към процесня
договор способ за определяне размера на неустойката, то същата се равнява на
месечните такси без уговорените отстъпки. Същевременно за периода, за който се
начислява неустойката за неизпълнение, ищецът не предоставя уговорените мобилни
услуги, тъй като договорът е прекратен, съответно ответникът не ги е ползвал,
както и не е ползвал уговорените отстъпки. Доколкото стойността на дължимата
неустойка се равнява на насрещната престация на
длъжника, на който не са предоставени уговорените мобилни услуги,
претендираната от ищеца неустойка е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Това от своя страна
съставлява нарушаване на добрите нрави съгласно разясненията, дадени с ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК,
т.3.
Нужно е да се отбележи също така,
че размерът на
дължимата неустойка не е обусловен от това каква част от срока на договора е
изтекъл, през който насрещната страна е погасявала задълженията си към ищеца и
съответно размерът на неустойката не е обусловен от неизпълнението на длъжника.
Това създава условия за недопустимо неоснователно обогатяване на кредитора в
противоречие с принципа за справедливост. Ето защо следва да се приеме, че е
налице несъответствие между размера на неустойката и очакваните при сключването
на договора вреди за кредитора, произтичащи от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на месечната цена на доставените от оператора услуги,
като по този начин така уговорената неустойка за забава излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
По изложените съображения въззивният съд счита, че уговорката за заплащане на
неустойка е нищожна поради констатираното противоречие с добрите нрави, предвид
нормата на чл.26, ал.4 вр. ал.1 ЗЗД. Ето защо в полза
на ищеца не съществува вземане за неустойка в претендирания
размер. Това обуславя неоснователност на исковата претенция в тази й част.
С обжалваното решение не е налице
произнасяне по претендираната от ищеца лихва за забава в размер на 32, 60 лв.
за периода 14.05.2015 г. – 18.12.2017 г., за която е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Също така ищецът не инициирал
производство по допълване на постановеното съдебно решение. Ето защо този иск е
извън въззивния предмет, поради което не следва да се
обсъжда.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта,
с която е уважен предявеният иск за сумата от 173, 88 лв., като искът следва да
се отхвърли. В останалата част обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
Ответникът по жалбата претендира разонски за адвокатсок възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 124, 69 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивното производство.
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която в тежест на ответницата е възложена сумата над 284, 70 лв. до 685 лв. –
сторени разноски в исковото производство, както и сумата над 85, 20 лв. до 205
лв. – сторени разноски в заповедното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 144637/18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 46666/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, на основание чл.415, ал.1 ГПК, че Й.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „******, дължи на „А 1 Б.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******, сумата от 173, 88 (сто седемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) лв. – неустойка за неизпълнение по договор № *********/29.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.01.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която Й.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „******, е осъдена да заплати на „А 1 Б.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата над 284, 70 (двеста осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки) до 685 (шестстотин осемдесет и пет) лв. - деловодни разноски за исковото производство, както и сумата над 85, 20 (осемдесет и пет лева и двадесет стотинки) лв. до 205 (двеста и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК – деловодни разноски в заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „А 1 Б.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******
и съдебен адрес *** – адв. В.Г., срещу Й.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. „****** и съдебен адрес *** – адв.
Д.М., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД – за признаване за
установено, че Й.И.Д., ЕГН **********, дължи на „А 1 Б.“ ЕАД, ЕИК ******,
сумата от 173, 88 (сто седемдесет и
три лева и осемдесет и осем стотинки) лв. – неустойка за неизпълнение по договор №
*********/29.01.2015 г., за която е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 10.01.2018 г. по ч. гр. д. № 1093/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78
състав, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение 144637/18.06.2019 г., постановено
по гр. д. № 46666/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Й.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „****** и
съдебен адрес *** – адв. Д.М., да заплати на „А 1 Б.“
ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „****** и съдебен адрес *** – адв. В.Г., сумата от 124,
69 (сто двадесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един
адвокат за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство по съразмерност.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.