№ 23137
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110112062 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. В. Я. срещу „И.А.М АД и „Ф.Б“
ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата не е обвързана от сключения между нея
и първия ответник Договор за паричен заем № *************** г., тъй като
последният е нищожен поради противоречие със закона – не е посочен
правилно годишният процент на разходите, начинът на определяне на лихвата
и няма ясно определен срок за плащане, както и за това, че ищцата не е
обвързана от сключения между нея и втория ответник Договор за
предоставяне на гаранция № *************** г., тъй като последният е
нищожен поради противоречие със закона – сключен е с цел увеличаване на
разходите по кредита над допустимия по закон максимален размер или в
нарушение на добрите нрави, евентуално – да се прогласи нищожност само на
клаузата за възнаграждение на втория ответник в чл. 3, ал. 1 от последния
договор.
Ищцата твърди, че сключила с първия ответник Договор за паричен заем
№ *************** г., по силата на който бил предоставен кредит от 2000
лева, които следвало да върне до15.03.2025 при лихвен процент от 40 %
годишно, и в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 48,35 %. В чл. 4 от договора обаче било договорено задължение
ищцата да обезпечи до три дена задълженията си с банкова гаранция или
поръчител, вкл. избран от първия ответник. В изпълнение на това задължение
ищцата сключила с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция №
*************** г., с който той се съгласил да поръчителства по дълга към
първия ответник, ако получи възнаграждение в размер на 1340,10 лева.
Поддържа, че това възнаграждение следвало да се включи като част от ГПР по
кредита, като двамата ответници са свързани лица, че възнаграждението е
уговорено в противоречие с добрите нрави, като цели повишаване на
кредитните разходи, поради което и договорът за кредит е нищожен, а също
1
така и поради неправилно посочване на ГПР в последния, като не са включени
разходите за обезпечение, а и не е посочен краен срок и е неясно какви са
лихвените разходи. Иска уважаване на исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от първия ответник –
„И.А.М АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, защото
договорът бил валидно сключен в съответната форма, имал всички реквизити
– срок, погасителен план, и ищцата била запозната с условията, а и се целяло
обезпечаване на кредита, от което ответникът имал интерес, и затова как ще се
намери то не било свързано с договора, а докато се сключвал последващ
договор, не следвало да се включва разходът за поръчител в разходите по
кредита, от които се определя ГПР, защото бил уговорен за изпълнение на
акцесорно задължение на ищцата по договора за кредит, и то с друго лице.
Ищцата имала и право на отказ. Иска отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от втория ответник – „Ф.Б“
ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, тъй като
ищцата свободно била избрала да сключи договор с него, който е отделен от
договора за кредит, с ясен предмет и ясно описани задължения. Иска
отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява, че ищцата няма
право да ползва безплатно представителство, тъй като не е материално
затруднено лице, а евентуално – исканият адвокатски хонорар е завишен.
Съдът намира, че са предявени субективно съединени отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК
във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК; чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. второ
и трето ЗЗД, а евентуално срещу втория ответник – по чл. 124, ал. 1, предл.
второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл.
19, ал. 4 ЗПКр, като разпределя доказателствената тежест по иска в
съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина,
описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между ищцата и първия ответник е бил сключен
Договор за паричен заем № *************** г., които предвижда, че до три
дена след усвояването му ищцата следва да предостави обезпечение, посочен
е ГПР от 48,35 % и за изчисляване на ГПР като разход по кредита е
предвидена единствено възнаградителната лихва по него; че по сключения
между ищцата и втория ответник договор е предвидено възнаграждение за
осигуряване на поръчителство от 1340,10 лева. От служебна проверка по реда
на чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ съдът установи, че ответниците са свързани лица –
вторият е дъщерно дружество на първия.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба, както и да се даде възможност
2
на ищеца да вземе становище по представените с отговора такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба и приложенията към първия
да се изпрати на ищеца по електронен път (от запазеното копие в ЕИСС).
НАСРОЧВА гражданско дело 7818 по описа за 2025 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 9
юни 2025 г. от 15:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове
с правна квалификация на първия – чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка
с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, а
на този срещу втория ответник – чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето ЗЗД, а евентуално срещу втория ответник –
по чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД и чл. 19, ал. 4 ЗПКр, за установяване, че страните не са
обвързани от сключен помежду им договори за кредит и осигуряване на
гаранция поради неговата нищожност поради противоречие със закона – не
съдържа реквизит – правилно посочен годишен процент на разходите или
посочване на лихва, евентуално – като противоречащи на добрите нрави, а за
втория договор – че само клаузата за определяне на възнаграждение
противоречи на добрите нрави.
Искът срещу първия ответника се уважава, ако съдът установи, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит, в който не
всички вземания, които са разходи, установени за отпускане на кредита, са
били включени в общия размер на разходите по формулата за изчисляване на
ГПР, или не е посочен лихвен процент. Исковете срещу втория ответник се
уважават, ако се установи, че договорът е сключен в нарушение на
изискванията за справедливост в оборота или с цел увеличаване на нелихвени
разходи по кредита, съответно – че е сключен възмездно с тази цел.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между ищцата и първия ответник е бил сключен
Договор за паричен заем № *************** г., които предвижда, че до три
дена след усвояването му ищцата следва да предостави обезпечение, посочен
е ГПР от 48,35 % и за изчисляване на ГПР като разход по кредита е
предвидена единствено възнаградителната лихва по него; че по сключения
между ищцата и втория ответник договор е предвидено възнаграждение за
осигуряване на поръчителство от 1340,10 лева.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за ОБЩОИЗВЕСТНИ НА
СЪДА следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: че
ответниците са свързани лица – вторият е дъщерно дружество на първия.
3
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: съответствие между ГПР, посочен в договора, и методологията за
изчисляването му; че ищцата не е материално затруднено лице.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – Е. В. Я., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по електронен път
– чрез ССЕВ и за трите страни!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4