Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 501 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „Б.” ЕАД срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията да впише промени по партидата на сдружението – намаление на капитала. В жалба се изразява несъгласие с изисканите от длъжностното лице по регистрацията счетоводни документи, установяващи размера на загубата към месеца, предпождащ този на взетото решение, съответно отчета за финансовото състояние за 2019 г. Счита, че съставянето на годишен финансов отчет е недължимо понастоящем като твърди, че натрупаната загуба касае и калкулираната за предходни периоди в размер на 231 000 лв.и отчетената за 2018 г. в размер на 39 000 лв. Иска се отказът да бъде отменен, а заявеното обстоятелство да бъде вписано.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
От вписаните по партидата на дружеството данни се установява капитал в размер от 1850000 лв., разпределен на 37 000 бр. безналични акции с номинал от 5 лв.
На 13.02.2020 г. едноличният собственик на капитала е приел решение за намаляване на капитала на дружеството за покриване на загуби, а като причина за предприетото намаление е посочен финансовият резултат за 2019 г. Като начин е възприето – намаляване номиналната стойност на акциите от 5 лв. на 2 лв. за акция или на обща стойност от 740 000 лв. Тези обстоятелства са заявени и за вписване.
Длъжностното лице по регистрацията е дало указание, че решението не обективира размера на загубите, обусловили предприетото намаляване, а формираните за 2018 г. са в размер на 39 000 лв., налагащо изследване действителния размер на загубите към месеца, предхождащ този на взетото решение или отчете за финансовото състояние за 2019 г. по партидата на дружеството, съответно устав, който да отразява тези обстоятелства. Указано е и че представеният отразява предмет на дейност, различен от обявения по партидата на дружеството.
Обжалваният отказ е постановен поради неизпълнение на дадените указания.
Възложената функция на длъжностното лице по вписванията обезпечава обществения интерес от достоверност на обстоятелства, утвърдени от закона като подлежащи на огласяване, Поради тази причина и длъжностното лице по регистрацията дължи да се увери в съществуването на заявените обстоятелства, а законът предписва реда, по който следва да осъществи проверката – въз основа на представени от заявителя документи.
Съгласно чл. 199 ТЗ капиталът на
дружеството може да бъде намален като законът предписва изискване за
съдържанието на това решение – да бъдат посочени целта и начина за желаното
намаляване. На правото на търговеца да измени стойностното изражение на
капитала си, ангажиращо го да поддържа имущество на съответна стойност,
противостоят интересите на неговите кредитори. Поради тази причина и нормата на
чл. 202 ТЗ разграничава хипотезите на намаление размера на капитала в
зависимост от преследваната цел. Нормативно и като правило е регламентирана
процедура, обезпечаваща интересите на кредиторите с неудовлетворени вземания –
чл. 150 – 153 ТЗ. Нормата на чл. 202 ал. 2 ТЗ се явява изключение, произтичащо
от изрично дефинирана цел – покриване на загуби. Калкулираните загуби лишават
от покритие капитала. Това несъответствие застрашава кредиторите, ако
дружеството не е в състояние да компенсира загубата с реално имущество в
рамките на едногодишен срок – арг. от чл. 252 ал. 1 т. 5 вр. чл. 247а ал. 2 ТЗ.
Липсата на реакция от страна на дружеството овластява държавен орган, призван
да отстоява публичния интерес (прокурорът), да поиска прекратяване на
дружеството (в този смисъл Решение № 233 от 03.04.2019 г. по т. д.
№ 412/2018 г., на ВКС, ТК, І ТО). Понеже
нормата на чл. 202 ал. 2 ТЗ регламентира изключение от правилото, наложително е
то да бъде доказано в рамките на регистърното производство.
Съгласно чл. 247а ал. 2 ТЗ основа за определяне чистата стойност на имуществото е резултатът, отчетен с догишния финансов отчет. Действително, последният обявен по партидата на дружеството доклад за дейността за 2018 г. отразява загуба от 39 х.лв., но видно от него при отчитане на продходно формирана загуба в размер на 231 х.лв. в края на отчетния период загубата възлиза на 270 х.лв. Тази стойност увеличава размера на пасива, редуцирайки по необходимост и чистата стойност на имуществото в указания вече смисъл. При все това обаче, от решението на едноличния собственик на капитала не става защо при отчетен общ размер на загубите 270 х.лв. е заявено намаление на капитала на това основание с 1110 х.лв.
Понеже регистърното производство приоритетно защитава обществения интерес, основанието за намаление на капитала в отклонение от изискването за реално обезпечение на изискуемите задължения не може да се предполага, а следва да бъде документално удостоверено. Средство за това е стриктното изпълнение на предписанието на чл. 199 ал. 3 ТЗ като решението следва да конкретизира загубата, обуславяща предприетия способ за намаляване на капитала. Това е наложително и понеже указаният подход е възможност, а търговецът е в правото си да прецени кога, в рамките на възприетия като разумен срок, ще пристъпи към този начин за обезпечаване дължимата яснота за имуществено обезпечения капитал. В случая обаче взетото решение не позволява яснота за установения финансов резултат. Настоящият състав приема, че дължимото отстояване на обществения интерес изисква и документално проследяване на декларираната загуба и то именно в рамките на регистърната процедура. Срокът за изготвяне на ГФО действително е свързан с публичното задължение за периодично огласяване на финансовото състояние на дружеството, но сам по себе си не препятства възможността да бъде съставен и по-рано. При все, че срокът за обявяване на годишния финансов отчет не е изтекъл, съдържанието на самото решение на едноличния собственик на капитала налага извод, че резултатът му е известен. При положение, че търговецът очаква да се възползва от нормативно признатата му възможност да редуцира размера на капитала си, на чийто размер се опира и очакването от закона доверие у кредиторите към възможността да получат удовлетворение на вземанията си, логично е и даденото указание да бъде представен отчетът за 2019 г.
Дори да се приеме, че формално посоченото изискване за огласяване на целта – покриване на загуби съответства на дължимото, невъзможността в случая да бъде установен размерът на формираната загуба препятства и изводът, че процедурата за намаляване на капитала е спазена. При положение, че нито решението на едноличния собственик на капитала, нито документът определен от закона като основание за формиране чистата стойност на имуществото – балансът на дружеството, са налични по преписката, логично следва и достигнатият извод за документална необоснованост на заявеното за вписване обстоятелство.
Извън горното, основателна е и констатацията за несъответствие на представения за обявяване устав и вписаните в регистъра обстоятелства. Предметът на дейност на дружеството – чл. 5 б. „Б“ т. 1 отразява на промяна, предприета с решение на ЕСК от 13.02.2020 г. Такова обстоятелство не е заявено за вписване, каквото задължение произтича от чл. 174 ал. 4 вр. ал. ал. 2 вр. чл. 165 т. 2 ТЗ. Регистърната администрация дължи да обезпечи съответствие между вписаните и в този смисъл оповестени обстоятелства и съдържанието на обявения устав. Ето защо настоящият състав споделя и достигнатия извод, че констатираното несъответствие само по себе си е основание да бъде отказано вписване на заявеното обстоятелство – намаляване на капитала.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б.” ЕАД срещу отказ № 20200218072554-2/24.02.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от настоящото.
СЪДИЯ: