Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 2362 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът „Х.а.р.Б.”
ЕООД твърди в исковата си молба, че
на 16.12.2015 г. сключил с ответника „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД договор за
имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица №
110116229000002, „Индустриален пожар”, със срок на покритие от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г. Обект на застраховане по договора бил собственият на ищеца
недвижим имот – търговски комплекс „Дунав мол”, находящ се в гр. Русе, Източна
промишлена зона , УПИ IX-117, представляващ сграда с идентификатор
634.178.62.1 на четири етажа, с подземен гараж и със застроена площ от
5 650.07 кв.м. Посочва, че по силата на сключения между страните договор,
застрахователят се задължил по всички рискове при условията на Клаузи А, А1, Б,
Д2, Д5, Д7, Д8, при застрахователна сума (лимит на отговорността) в размер на
5 562 175 евро. Сочи, че съгласно Общите условия към договора,
застрахователното покритие по Клауза „Б” включвало следните събития: буря,
градушка, проливен дъжд, наводнение, тежест при естествено натрупване на сняг
и/или лед, измръзване/замръзване.
Ищецът
твърди, че на 13.11.2016 г. в района на гр. Русе се разразила буря – ураганен
вятър, придружен с проливен дъжд, в резултат на което върху застрахованото
имущество били нанесени значителни материални вреди. Посочва, че уведомил
застрахователя своевременно, в резултат на което била образувана ликвидационна
преписка по щета под № 11012131600652/2016 г.
Поддържа, че
на 29.11.2016 г. бил извършен съвместен оглед, констатациите от който били
отразени в нарочен протокол – „Опис на повреденото и/или унищожено имущество”.
В последния било посочено, че в резултат на природни сили били отнесени или
откачени композитни панели от фасадата на обекта, както и че били счупени
стъкла на същия. Според така съставения опис, следните повреди подлежали на
отстраняване:
1. Укрепване на присъединителни лайсни
(алуминиеви) между композитни панели по източната фасада - 8 кв.м;
2. Укрепване на композитни панели на
височина 15 метра – източна кръгла фасада – 27.72 кв.м;
3. Доставка и монтаж на композитни
панели на височина 22 метра – източна кръгла фасада – 9.79 кв.м;
4. Демонтаж на счупени стъклопакети и
доставка на нови стъклопакети на височина до 15 метра – фасада север.
Посочва, че
по настояване на ответното застрахователно дружество е следвало да представи на
последното три броя оферти от различни изпълнители, след което нарочна комисия
на застрахователя да определи изпълнител, като едва след представяне на
разходо-оправдателни документи от страна на застрахования, следвало да бъде
изплатено застрахователно обезщетение. Ищецът възложил на „Л.Т.” ЕООД да
извърши ремонтно-възстановителните работи по обекта, като за последните била
издадена Фактура № **********/01.11.2018 г. на стойност 47 041.16 лв. или
56 449.39 лв. с ДДС. Въпреки представените на застрахователя доказателства
за извършения и заплатен от ищеца ремонт, ответникът взел решение да обезщети
застрахованото лице със сума в размер на 6 352.98 лева. Начинът на
формирането ѝ бил отразен в съставена по възлагане на „ДЗИ” от вещото
лице И.И. Количествено-стойностна сметка от 21.07.2017 г., ведно с писмено
становище към нея (обяснителна записка). В последното били отразени цени по
съставен акт обр. 19 между главния изпълнител и подизпълнителя по време на
изграждането на обекта в периода 2010 -
2012 г., а не такива, релевантни към датата на увредата – ноември 2016 г.
Ищецът твърди, че единичните цени на необходимите материали и услуги били
значително занижени спрямо среднопазарните такива към датата на
застрахователното събитие, като бил приложен и коефициент за овехтяване – 15 на
сто. Възприетият подход противоречал на задължението на застрахователя за
реална обезвреда на застрахованото лице. Ищецът излага съображения, че
застрахователят дължи обезщетение, равно на действителната стойност на вредата,
изчислена към датата на събитието, и срещу която стойност увреденото имущество
може да бъде възстановено в предишния си вид, без прилагане на обезценка.
На следващо
място посочва, че при извършване на ремонта от представители на „Л.Т.”
ЕООД било установено, че за
възстановяване на описаните вреди следва да бъдат изпълнени съпътстващи СМР,
като например възстановяване на гипсокартон в зоните на подмяна на
стъклопакетите – последното пък налагало дейности в интериора, като обръщане на
ъгли и др. Допълва, че в резултат на нарушената цялост на фасадата (счупени
стъклопакети и разместени композитни панели), изложена на влияния при
настъпване на събитието била и вътрешността на сградата, като поради измокряне
бил негоден значително количество квадратура) гипсокартон. Последният бил
подменен, шпаклован и боядисан изцяло за сметка на застрахования – вреди, пряко
следствие от застрахователното събитие, но не били признати и обезщетени от
застрахователя. Поддържа, че ответното дружество заплатило сума в размер, който
далеч не покривал разходите на ищеца за отстраняване на вредата. Въпреки че
ищцовото дружество настоявало за преразглеждане на щетата, с писмо, изх. №
0-92-2012/07.02.2019 г. застрахователят потвърдил становището си, че не дължи
сума над вече платените 6 352.98 лв., като се позовавал отново на
изготвената от вещото лице количествено-стойностна сметка.
Ищецът
твърди, че действителния размер на щетите се равнява на сумата от
56 449.39 лв. с ДДС, като предвид извършеното от застрахователя плащане от
6 352.41 лв., ищецът претендира сумата от 50 096.41 лв. Сумата от 56
449.39 лв. била формирана по следния начин: СМР за укрепване на присъединителни
лайсни между композитни панели -източна фасада на стойност 3 217.28 лв.
без ДДС или 3 860.74 лв. с ДДС; СМР за укрепване на композитни панели -
източна кръгла фасада на стойност 2 672.76 лв. без ДДС или 3 207.31 лв. с
ДДС; СМР за доставка и монтаж на композитни панели на височина 22 метра -
източна кръгла фасада на стойност 4 043.55 лв. без ДДС или 4 852.26
лв. с ДДС; СМР за демонтаж на счупени стъклопакети и доставка и монтаж на нови
стъклопакети - фасада север на стойност 3 808.77 лв. без ДДС или 4 570.52
лв. с ДДС; СМР за отстраняване на повреди по ВиК на стойност 2 668.80 лв.
без ДДС или 3 202.56 лв. с ДДС; СМР за възстановяване на гипсокартон по
стени и тавани, включително шпакловка и боя на стойност 29 820 лв. без ДДС или
35 784 лв. с ДДС; СМР за възстановяване на настилки (гранитогрес) на стойност
810 лв. без ДДС или 972 лв. с ДДС.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 096.41 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по повод настъпило застрахователно събитие (буря) на 13.11.2016 г., представляващо покрит риск
по застрахователна полица № 110116229000002, „Индустриален пожар”, както и
сумата от 3 827 лева - лихва за забава от датата на отказа, обективиран в
писмо от 07.02.2019 г. до 08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира
разноски в настоящото производство.
Ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата
молба, с която оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва,
че на 13.11.2016 г. било подадено уведомление за щета № 11012131600652 по
застраховка Индустриален пожар по застрахователна полица № 110116229000002. В
уведомлението била посочена датата на събитието – 13.11.2016 г., причината –
ураганен вятър, както и увредени/унищожени имущества - „отнесени, откачени композитни панели по
фасадите и счупени стъклопакети”. В изпълнение на т. 40 от приложимите към цитираната
полица общи условия, на 29.11.2016 г. застрахованият обект бил посетен от
вещото лице И.С.И., като за проведения оглед бил съставен протокол – „Опис на
повреденото и/или унищожено имущество по щета 11012131600652/28.11.2016 г.” В
посочения протокол подробно били описани повредените елементи, т.е. причинените
вследствие на събитието вреди, чрез посочване на вид и количество, като
детайлно били посочени и необходимите СМР за отстраняването им. Увредените
елементи били посочени на вещото лице от представител на ищеца. За отстраняване
на щетите, вещото лице констатирало необходимост от извършване на следните
дейности:
1. Укрепване присъединителни лайсни (алуминиеви) между
композитни панели с ширина на лайсните -
18 см. - 8м;
2. Укрепване на композитни панели на
височина 15 метра на източната фасада – 27.72 кв.м;
3. Доставка и монтаж на композитни
панели на височина 22 метра на източната фасада – 9.79 кв.м;
4. Демонтаж на стъклопакети на
алуминиеви рамки с дебелина на стъклопакетите 20 мм на височина до 15 метра –
7.87 кв.м;
5. Доставка и монтаж на стъклопакети с
дебелина 20 мм, 4+4 на височина до 15 м. – 7.87 кв.м.
Поддържа, че
при извършване на огледа, не били посочени други вреди, както и необходимост от
извършване на допълнителни строително-монтажни дейности. Представител на ищеца
подписал протокола, като се съгласил с констатираните вреди и съответните
необходими дейности за отстраняването им, посочени от вещото лице И. И.. Точка
40 от приложимите към процесната застрахователна полица общи условия,
предвиждала, че „ако застрахованият не е съгласен с направената оценка, той
може да ползва вещо лице за своя сметка. Когато има различие между двете
оценки, и не се постигне споразумение, двете страни посочват трето вещо лице -
арбитър, разноските за което си поделят поравно и чието заключение е
окончателно.“ Подобно несъгласие не било изразено от представител на ищеца,
като нито в процеса по ликвидация на щетата, нито в настоящото производство се
представяли доказателства за настъпване на други вреди, различни от изложените
в съставения при огледа протокол.
Във връзка с
направените от вещото лице констатации и изчисления за необходимите за
възстановяване на щетите суми, на застрахованото лице било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 6 352.90 лева. Сочи, че при
извършения от вещото лице И.С.И. оглед, не били констатирани увреждания във
вътрешността на сградата, като счита, че в следствие на конкретното събитие —
ураганен вятър/буря не били възникнали такива. Оспорва твърдението, че в
резултат на ураганен вятър и проливен дъжд на 13.11.2016 г. били увредени
вътрешни настилки - гранитогрес, както и ВиК инсталацията на сградата. В
следствие на събитието, не било констатирано проникване на вода във
вътрешността на сградата. Излага съображения, че лицевата част на застрахования
обект била изградена като вентилируема фасада от композитни панели и окачени
стъклени фасади. За подмяната на стъклопакетите било необходимо да се извадят
стъклодържателите, да се отстрани повреденото стъкло и да се постави ново.
Тоест не се засягала целостта на стените/поставения гипсокартон, като по
никакъв начин не се налагало извършването на посоченото от ищеца обръщане на
ъгли, т. к. стъклопакетите се поставяли в съществуващата метална конструкция. В
нито един от представените от ищеца документи не се споменавала подмяна на
дограма или пък на металната конструкция, на която са окачени стъклените
фасади. В т. 4 от представената от ищеца фактура № **********/01.11.2018 г.
било посочено „демонтаж счупени стъклопакети и доставка и монтаж нови стъклопакети
- фасада север“.
Оспорва
твърдението на ищеца, че при определяне на размера на застрахователното
обезщетение, от застрахователя бил приложен коефициент за овехтяване - 15 на
сто. Действително, при изчисленията в количествено -стойностната сметка, вещото
лице задало стойности с приложен коефициент за овехтяване в размер на 15%, но
същият не бил възприет от решаващата комисия при определяне на дължимото се
обезщетение. Видно от КСС, вещото лице определило стойност на необходимите СМР
- 4 648.36 лева, към която прибавило допълнителни разходи за труд в размер на 1
127.08 лева и печалба в размер на 10 % или 577.54 лева, така формираната сума в
общ размер на 6 352.98 лева е изплатена на ищеца, като в нея не бил включен
ДДС, не било приложено овехтяване и не били приспаднати вторичните суровини.
Предвид
изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски в настоящото производство, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с
правно основание чл. 405, ал.1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическа обстановка:
По делото е представена Застрахователна
полица „Индустриален пожар“ № 110116229000002/ 16.12.2015г. и от която се
установява възникнало правоотношение по договор за застраховка между „Д.З.“ЕАД
– застраховател и „Х.А.Р.Б.“ООД – застрахован, със срок на договора 12 месеца,
считано до 31.12.2016 г. Установената в полицата застрахователна сума е в
размер на 5 562 175 евро.
Представено
е Уведомление за щета № 11012131600652 от 28.11.2016 г. по Застрахователна
полица „Индустриален пожар“ № 110116229000002 за настъпило застрахователно
събитие на 13.11.2016г. при констатирани
щети – отнесени, откачени композитни панели по фасадата и счупени стъклопакети,
които вреди са настъпили в резултат на ураганен вятър.
Представен
е Опис за повреденото имущество по щета № 11012131600652 при извършен оглед на
29.11.2016 г. и в който са описани необходимите за извършване ремонтни
дейности, а именно – укрепване на присъединителни лайстни – алуминиеви /между
композитни панели/; укрепване на композитни
панели на височина 15 м.; доставка и монтаж на композитни панели на височина 20
м.; демонтаж на стъклопакети на алуминиеви рамки, както и доставка и монтаж на
такива. В графа „забележка“ се съдържат указания застрахованият да представи в
ДЗИ – оферти – 3 броя от изпълнители; протокол от комисия на застрахователя за
определяне на изпълнител; протокол образец 19 за отчитане на извършената
работа; протокол за приемане на извършената работа.
В
изпълнение указаното от застрахователя, пред застрахователя са били представени
оферти за извършване на СМР – от „Л.Т.“ЕООД за сумата от 56 449.39 лв., с
вкл. ДДС, както и от „А.К.Г.“ЕООД за
сумата от 57 816.17 лв., с вкл. ДДС. За възложените СМР на изпълнителя по
първата посочена оферта е била издадена Фактура № **********/01.11.2018г. за
сумата от 56 449.39 лв., с вкл. ДДС, като за удостоверяване извършеното
плащане е представено платежно нареждане от 29.10.2018 г.
Представена
е Количествено-стойностна сметка за необходимите ремонтни дейности, изготвена
от вещо лице при застрахователя въз основа на извършен оглед за сумата от
6 357 лв., с вкл. ДДС и приспадната сума за овехтяване – 15 %. В писмо изх. № 0-92-2012/07.02.2019г. от
застрахователя, адресирано до „Х.А.Р.Б.“ООД, е заявено, че по процесната щета е
била преведена сумата от 6 352.98 лв. за обезщетяване вредите настъпили в
резултат на застрахователното събитие, като са включени възстановителни работи
констатирани по време на огледа. Посочено е, че същите са остойностени по цени
от съставения акт обр. 19 по време на изграждането на обекта. Сумата в
посочения размер е обективирана като дължимата за изплащане такава и в Ликвидационния
акт по процесната щета.
Приложено
е и писмо изх. № 926999/23.06.2017г., отправено също от застрахователя по
процесната щета и в което сочи, че отказва да плати застрахователно обезщетение
на основание чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, поради непредоставяне на изискани от
застрахователя документи.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От показанията на
св. А. се установява, че е била служител при ищеца в периода 2008г. – 2017г.,
като в изпълнение на служебните си задължения е отговаряла за придобитите от
дружеството недвижими имоти. Сочи, че знае за процесното застрахователно
събитие, случило се през есента на 2016г., като при силен вятър били паднали 3
или 4 еталбонда от фасадата на сградата. При последвали лоши метеорологични
условия се стигнало до нараняване, освен на външната и на вътрешната част на
сградата, където било компрометирано. Във вътрешността на сградата било видимо
проникването на вода, като това било видимо по самия гипсокартон, който се
овлажнявал, мухлясвал. Имало вреди и по дограмата, в резултат на което при
валежите в периода след събитието проникнала вода, като интериорът бил
наводнен, подгизнал с вода. Бил извършен оглед от застрахователя след около две
седмици, на който присъствал домоуправителят на сградата, който бил служител
при ищеца. Сочи, че щетата била отремонтирана, като ищецът имал задължение да
ангажира изпълнители с изготвени от тях оферти.
От показанията
на св. С.се установява, че от 2013г. е изпълнявал длъжността домакин в
процесния търговски обект. Молът не работел, като вътре нямало нищо. Имал
задължение при нужда да осигури достъп при интерес за оглед от клиент. След
разразила се голяма буря, свидетелят видял, че на фасадата отгоре липсвало едно
пано и имало 2-3, които били изкривени от вятъра. Това било през есента.
Свидетелят видял щетите на следващия ден след бурята, като представител на
застрахователя дошъл да извърши оглед след около 2-3 седмици. Появили се жълти
петна от вътрешната страна в сградата, като свидетелят сочи, че течове не бил
констатирал. Сочи, че ремонт на сградата бил извършен, като забелязал подменен
гипсокартон.
От показанията
на св. И. се установява, че е съставил количествено-стойностната сметка за
ремонта на сградата на база пазарните цени за 2016 г., като ползвал ценоразписи
и данни от изпълнители на подобни СМР. Сочи, че се е занимавал със строителство
над 50 години, като е завършил строителен техникум и в последните години работи
като вещо лице. От показанията на свидетеля се установява, че е извършил оглед
на сградата на „Дунав Мол“ – гр. Русе на 13.11.2016 г., при който констатирал,
че на северната й фасада стъклопакетите били разбутани, а на източната фасада
били увредени алуминиеви плоскости, които били от облицовката. Огледът направил
в присъствието на друг човек, който подписал протокола. Във вътрешността на
сградата не били констатирали увреждания по стените и подовите настилки,
включително и намокрен гипсокартон, както и във ВиК инсталацията. Свидетелят
сочи, че при извършения от него оглед не било констатирано проникването на вода
през напуканите прозорци, като всички увреждания били включени в протокола за
опис. Сочи, че единичните цени в изготвената от него сметка включвали цени за
труд и материали, като били ползвани данни от плащанията на главния изпълнител
на фасадата.
По делото е
изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, заключението по която не е било
оспорено от страните и от което се установява, че увредени в резултат на
застрахователното събитие са стъклопакети по фасадата, композитни панели,
обшивка от еталбонд и обшивка от гипсокартон от вътрешната страна на ет. 4,
като така направените констатации от вещото лице са въз основа на
доказателствата по делото. Според вещото лице, при подмяна на дограмата не се
изискват СМР от вътрешната страна на сградата. При измокряне на гипсокартонени
плоскости, същите подлежат на подмяна. В експертизата е посочена стойността за
възстановяване на нанесените щети по сградата към датата на настъпване на
събитието, определена по средно-пазарен метод и възлизаща на 18 362 лв., с
вкл. ДДС. В заключението се сочи, че конструкцията на фасадата на сградата е
съставена от хоризонтални и вертикални метални профили, захванати към
стоманобетоновата конструкция. При подмяна на стъклопакета се изпълняват СМР от
външната страна на сградата, като същият се демонтира и на негово място се
монтира нов. При увреда на метална конструкция по фасадата, е необходимо същата
да се подмени, за да може стъклопакетите да бъдат нивелирани в една линия, като
не се установява да е налице такава увреда. Според експертизата, при подмяна на
стъклопакет в средата на стъклената фасада не може да се увреди вътрешната
интериорна стена, тъй като са на голямо отстояние и нямат общи точки и не се
налага „обръщане на ъгли“. В устното си изложение при изслушване на
експертизата вещото лице е уточнило, че уврежданията в резултат на настъпилото
събитие са - счупени стъклопакети и нарушена обшивка от еталбонд, като
посоченото количество гипсокартон е за зоната под нарушената обшивка еталбонд,
където е възможно да бъде изложен на въздействието на атмосферните влияния.
Изслушана е и
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от заключението по която се установява, че
процесната Фактура № **********/01.11.2018 г. с доставчик Л.Т. ООД е осчетоводена
при ищеца в счетоводните регистри за м. 11.2018т., като по нея е дружеството
ответник е ползвало данъчен кредит в размер на 9 408.23 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна следното:
Предмет на иска в настоящото производство е претенция за присъждане на
застрахователно обезщетение по повод настъпили имуществени вреди, попадащи в
застрахователния риск според твърденията на ищеца.
В разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят е
длъжен да изплати застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно
събитие и в предвидения за това срок. За основателността на иска следва да бъде
установен следният фактически състав – наличието на валиден договор за
застраховка със срок на действие към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие; настъпване на застрахователното събитие; причинените
имуществени вреди в резултат на това и възлизащи на стойност, съобразно цената
на предявения иск.
В случая, по делото е безспорно, че между страните в производството е било
възникнало валидно застрахователно правоотношение въз основа на подписана от
тях Застрахователна полица № 1106116229000002 и с действие към момента на
настъпване на събитието. В тази връзка, безспорно е също, че на посочената от
ищеца дата – 13.11.2016г., е настъпило застрахователното събитие, а именно
разразила се буря, при което на обекта предмет на застраховката били причинени
имуществени вреди. Спорен е въпросът относно техния вид и размер, приложимата
стойност за определяне на застрахователното обезщетение.
Предметът на застраховката е свързан със застрахователен риск именуван
„Индустриален пожар“ по отношение на имот, представляващ „Дунав Мол“ – гр.
Русе, Източна промишлена зона. От приложените Общи условия към застрахователния
договор е видно, че обект на застраховката са пълна или частична загуба на
дълготрайните материални активи и друго заприходено имущество, находящо се в
сградата, като в Приложение „Клаузи“ са описани покритите рискове от застраховката.
В Клауза „Б“ – „Бедствия“ като покрит застрахователен риск е посочена „бурята“,
към която се причисляват ураган, вихрушка. Конкретно е посочено, че вредите в
покрития риск се изразяват в събаряне, счупване, скъсване, откъсване, отнасяне
и други механични повреди върху застрахованото имущество. Безспорно е, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че е настъпил именно този
застрахователен риск, като щетите върху сградата са били причинени в резултат
на буря.
За установяване вида на
имуществените вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели. И от показанията на тримата разпитани свидетели се установи засягане
целостта на фасадата, като са били откачени и изкривени 3-4 еталбонда. За установяване
механизма на прикрепяне на еталбондите към фасадата е изслушана СТЕ, в
констативно-съобразителната част от която се установява механизмът на закрепяне
на обшивката от еталбонд. От вътрешната й страна е монтиран гипсокартон върху
метална конструкция, като след това от външната страна е монтирана обшивката от
еталбонд. В калкулациите си, включващи увредените елементи от фасадата, вещото
лице е включило и подмяна на гипсокартон, който се явява част от конструкцията
за прикрепяне на нарушените еталбонди. От изложеното в експертизата се
установява увреждане и на разположения в непосредствена близост до обшивката от
еталбонд стъклопакет, като съответно увредени са и прикрепящите конструкции към
окачената фасада.
В хода на производството не бяха събрани доказателства, от които да се
установява настъпилите вреди вследствие на процесното застрахователно събитие
във вътрешността на сградата, което е изцяло в тежест на доказване на ищеца, като
приетите за доказани такива са въз основа на документите при застрахователя
/протокол за опис, ликвидационен акт/. Видно от приложените оферти от
изпълнители за отстраняване на щетите, част от ремонтните дейности са във
вътрешната част на сградата – ремонт на ВиК инсталацията, възстановяване на
гипсокартон по стени и тавани и възстановяване на гранитогрес по пода, които
съдът намира, че не се установява да се явяват преки последици при увреждане
във вътрешността на сградата в резултат на застрахователното събитие от
13.11.2016г. Видно е, че офертите са били направени в края на м. януари 2017
г., т.е. около три месеца след събитието, а фактурата по одобрената оферта е от
30.10.2018г. При това положение, дори и
да се приема, че заявените в офертата строително-ремонтни работи са били
необходими и извършени, не може да бъде прието за доказано, че се явяват пряка
последица от бурята през м. 11.2016г. На възстановяване от застрахователя
подлежат само вредите, които са пряка последица от настъпилото застрахователно
събитие. От заключението по експертизата се установиха настъпилите вреди и
които са засегнали изцяло само външната фасада на сградата, включително и
поставения стъклопакет. Освен това, установи се категорично, че при подмяна на
стъклопакета не се изисква извършване на СМР от вътрешната страна на сградата
/включително и обръщане на ъгли/, за каквито се претендира обезщетение от
застрахователя. Действително, възможно е и с оглед зимният сезон, който е настъпил след
събитието, да е било причинено наводняване във вътрешността на сградата, с
оглед нарушената цялост на фасадата и което се дължи изцяло на бездействието на
собственика да положи необходимите грижи за вещта си, като не следва да бъде
възложено в отговорността на застрахователя.
В Приложение „Клаузи“ в Общите условия са предвидени отделните покрити от
застрахователя рискове, при настъпването на които се е задължил да изплати
обезщетение и което се явява задължителен реквизит от договора за застраховка.
В Клауза „Б“ като покрит застрахователен риск е предвидена „бурята“ като
метеорологично явление, като изрично е предвидено, че като вреди от риска
следва да бъдат възприети тези, изразяващи се в събаряне, разрушаване,
счупване, откъсване, отнасяне, механични повреди в резултат на физическата сила
на явлението. Така предвиденото в договора между страните е в съответствие с
чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно текста на който, при настъпило застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди „към деня на събитието“. В случая, безспорно е,
че посочените от ищеца вреди във вътрешността на сградата, дори да се приемат
за доказани, не се явяват пряка последица от бурята, поради което на общо
основание не се дължи обезщетение за тях от застрахователя. От доказателствата
в тяхната съвкупност /свидетелските показания и СТЕ/ се установи повреждане в
целостта на фасадата на сградата в резултат на бурята. В този смисъл съдът
приема, че подлежащите на обезщетяване вреди се остойностяват с необходимите за
тяхното възстановяване СМР и представляващи увредени части по фасадата на
процесната сграда – доставка и монтаж на композитни панели, тяхното укрепване и
укрепване на присъединителните лайсни – алуминиеви, между панелите; демонтаж,
доставка и монтаж на стъклопакети и гипсокартон, в който смисъл е и изложеното
в заключението на СТЕ.
За определяне стойността на действително причинените вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие по делото е изслушана СТЕ, в заключението
по която стойността на вредите по фасадата на сградата е определена по средни
пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие.
В изпълнение на задължението си по застрахователния договор съгласно
нормата на чл. 403 КЗ застрахованият е отправил до застрахователя уведомление
за настъпилото събитие и същевременно претенция за обезщетяване.
Възникването на предпоставките за изплащане на дължимото обезщетението и
предвидени в чл. 405 КЗ съдът приема за установено, с оглед извършеното
частично плащане от застрахователя, като налице е спор относно размера на
дължимото обезщетение.
Приложима е средно пазарната стойност на увреденото имущество към момента
на настъпването на събитието, съобразно константната съдебна практика и приложимите разпоредби в отменения КЗ,
аналог на които не са предвидени в действащия такъв. За установяване на тази
стойност по делото е изслушана СТЕ, от заключението по която се установява, че
същата възлиза на 18 361.60 лв., с вкл. ДДС, като остойностени са вредите,
които съдът прие за настъпили в резултат на процесното събитие и подлежащи на
обезщетяване. От експертизата се установи необходимостта от извършване на
посочените СМР за възстановяване на вредите и които се явяват част от
включените като такива в изготвената по преписката при застрахователя
количествено-стойностна сметка. Освен
това, извършените ремонтни дейности са установени от вещото лице при извършен
оглед, като съдът кредитира същото като компетентно и в съответствие с
останалите доказателства по делото, като не е било оспорено от страните.
Неоснователно се явява възражението на ответника с доводи, че
застрахованият е изразил съгласието си с описа на констатираните от
застрахователя вреди чрез полагане на подпис в изготвения протокол за това. От
същия е видно, че от името на
застрахования е положен подпис от лице – Светлозар Станчев, за който не се
установява да разполага с представителна власт за това, като от показанията му
като свидетел се установи, че е изпълнявал длъжността „домакин“ в процесната
сградата, която вероятно е била причината да се намира на място при
извършването на огледа и изготвянето на описа. Поради това, не може да бъде
прието като доказано изразеното от застрахования съгласие с констатациите в
протокола за опис – част от преписката по щетата при застрахователя.
Безспорно е извършеното частично плащане от застрахователя в изпълнение на
задължението му по договора да обезщети застрахования в размер на сумата от
6 352.98 лв., който факт е безспорен между страните.
При това положение и с оглед възприетия за дължим размер на
застрахователното обезщетение от 18 361.60 лв., от същия следва да бъде
приспадната вече платената сума, като дължимият неизплатен остатък възлиза на
12 008.62 лв., за който предявеният главен иск по чл. 405 КЗ съдът намира
за основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 50 096.41 лв.
В писмо изх. № 0-92-2012/07.02.2019г. от застрахователя, адресирано до ищцовото
„Х.А.Р.Б.“ООД, е заявено, че по процесната щета е била преведена сумата от
6 352.98 лв. за обезщетяване вредите настъпили в резултат на
застрахователното събитие. В този смисъл
така заявеното следва да бъде тълкувано като отказ на застрахователя да плати в
размер надвишаващ така определеният като дължим размер на обезщетението,
включително и по претенцията по предявения главен иск.
В приложение
нормата на чл. 409 КЗ застрахователят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва и начислено върху дължимото застрахователно обезщетение по чл.
405 КЗ. При това положение, предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен за периода на претенцията – от датата на отказа
/07.02.2019г./ до датата завеждане на исковата молба /08.11.2019г./. В
приложение разпоредбата на чл. 162 ГПК съдът определи размера на обезщетението
за забава възлизащ на 917.35 лв., за който искът следва да бъде уважен, като
бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 3 827 лв.
Поради забава в
плащането и като законова последица, дължи се и законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Относно разноските: С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от него разноски за производството съобразно
уважената част от предявените искове, като от общия размер на разноските
от 5556.94 лв. /2 156.94 лв.; 400 лв. –
депозит за вещо лице и 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение/ на присъждане подлежат 1 333.66 лв.
В приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника също се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, като ищецът следва да бъде осъден да
му заплати сумата от 1010.80 лв. от общия размер на сторени такива от 1330 лв.
/ 300 лв. и 400 лв. – депозити за вещи лица; 30 лв. – депозит за разпит на
свидетел; 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото пред РС – Русе,
образувано въз основа на възложената съдебна поръчка за разпит на свидетел/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Х.А.Р.Б.“ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, по предявените
искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 12 008.62 лв. – главница за
застрахователно обезщетение по щета № 11012131600652 по Застрахователна
полица „Индустриален пожар“ № 110116229000002/ 16.12.2015г. за настъпило
застрахователно събитие от 13.11.2016 г. – буря и причинени в резултат на него
имуществени вреди върху сграда – „Дунав Мол“, находяща се в гр. Русе, Източна
промишлена зона, УПИ IX-117., както и
сумата от 917.35 лв. – начислено върху главницата обезщетение за забава
за периода от 07.02.2019г. до 08.11.2019г., като ОТХВЪРЛЯ главния и
акцесорния иск за разликата до пълния им предявен размер, съответно от
50 096.41 лв. и от 3 827 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на “Х.А.Р.Б.“ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 1 333.66 лв. –
разноски за производството.
ОСЪЖДА “Х.А.Р.Б.“ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1010.80
лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на съобщение за изготвянето му
страните.
СЪДИЯ: