Р Е Ш
Е Н И Е
№
50
гр.
Силистра, 02.08. 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на Окръжния прокурор Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 46 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на ЕТ „ДМС – Груп - Д.С.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Дулово, общ. Дулово, ***, против Решение №
23 от 05. 04. 2021 г. на Районен съд -
Дулово, постановено по АНД № 197 по описа на съда за 2020 г., с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001342, издадено на 24.09.2020
г. от директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – гр. Русе.
Касаторът, действащ чрез адв.
В. Х. ***, прави оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение
на закона и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1
и 2 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че съдът е
постановил решението си без да е налице яснота относно съставомерните признаци
на деянието и при несъответствие между фактическия състав на нарушението и
визираната санкционна норма. Изтъква, че декларацията по чл. 18, т. 3 от
Наредба № 38 / 16. 04. 2004 г. не е част от документацията, свързана с
извършването на обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, респ. документацията по чл. 33, ал. 2, предл. второ от
Наредба № 37 / 02. 08. 2002 г. В условията на евентуалност посочва, че са
налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, които е следвало да
бъдат съобразени от въззивния съд. Моли за отмяна на съдебното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на
направените съдебни разноски пред двете инстанции.
Ответната страна Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” гр.Русе е представила отговор на
касационната жалба, според който същата е неоснователна.
Окръжният прокурор дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на ЕТ
„ДМС-Груп-Д.С.“ против НП №
38-0001342, издадено на 24.09.2020 г. от директора на Регионална дирекция
“Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което за извършено нарушение на чл.
33, ал. 2, пр. 2 от Наредба № 37 от 02. 08. 2002 г., издадена от министъра на
транспорта и съобщенията, на касатора е наложена имуществена санкция в размер
на 3000. 00 лева на основание чл. 178б, ал. 2, пр. второ от ЗДвП.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз
основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
съдът е установил, че на 28. 07. 2020 г. по време на извършена комплексна
проверка в офиса на Учебен център на едноличния търговец, притежаващ валидно
разрешение за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, не е била представена за проверка декларация, че кандидатът З.Г.отговаря
на изискванията за допускане до изпит (приложение № 2а). Установено е, че
същата е била записана под № 7 в учебен дневник на група 167620 / 11. 05. 2020
г. Въз основа на установеното бил
съставен АУАН, срещу който търговецът не е депозирал възражения. Въз основа на
акта било издадено и оспореното НП, с което наказващият орган ангажирал
административнонаказателна отговорност на търговеца, като му наложил
имуществена санкция на основание 178б, ал. 2, пр. второ от ЗДвП. Съдът е
коментирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство е
протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и
обоснованост на издаденото НП съдът е коментирал задълженията по чл. 33, ал. 2
, предл. 2 от Наредба № 37 от 02. 08. 2002 г. на едноличния търговец в
качеството му на лице, получило разрешение за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства, да
осигури на контролните органи по чл. 166 от Закона за движението по пътищата
достъп за извършване на проверка на материалната база и при поискване им
предоставят цялата документация, свързана с обучението на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства.
Посочил е, че установените фактически основания сочат на нарушение на
посочената разпоредба и АНО е приложил кореспондиращата на фактическия състав
на нарушението санкционна норма. По тези съображения е потвърдил оспорения акт.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Първата група оплаквания на
касатора гравитират около липсата на конкретни фактически установявания на
съставомерните елементи на деянието и обстоятелствата, при които е извършено.
Оплакването е основателно. Приложената
санкционна разпоредба на чл. 178б, ал. 2 от ЗДвП предвижда наказание глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв. за лице, което не осигури на контролните
органи по чл. 166 възможност за проверка на материалната база, както и ако не
им предостави за проверка цялата документация, свързана с извършването на
обучението на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство. Текстът на разпоредбата е категоричен, че касае
нарушение, свързано с преднамерено възпрепятстване на проверката или неоказване
на дължимото съдействие на контролните органи във връзка с изпълнение на
правомощията им. В настоящия случай не са събрани доказателства дали изобщо от
кандидата З.Г.е била изискана, респ. дали е била представена посочената
декларация. В случай, че такава декларация не е била представена изобщо, то
очевидно търговецът не би могъл да я укрива и тогава деянието би било
несъставомерно. Подобна констатация принципно е основание за отмяна на
решението и за връщането му за ново разглеждане на въззивния съд, но в случая
следва да се обсъдят и допуснатите нарушения на закона.
Декларацията, че кандидатът
отговаря на изискванията за допускане до изпит, чието непредставяне е прието за
нарушение, е документ, който съгласно относимата редакция на чл. 18, т. 3 от
Наредба № 38 от 16. 04. 2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за
провеждане на проверовъчните изпити (по долу в теста посочена като Наредба № 38
/ 16. 04. 2004 г.) е част от изпитната документация ( текстът се намира в глава трета „Изпитна
документация“) . Попълването на тази
декларация се извършва от кандидатите по чл. 4, ал. 2 от Наредбата по одобрен
образец, съдържащ се в приложение 2а, и се прилага към заявлението му за допускане до изпит по
чл. 18, т. 1 от наредбата (по приложение № 2) до ръководителя на регионално
звено на ИА "Автомобилна администрация". Посочената декларация не е
част от документацията, свързана с обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, утвърдена от министъра на образованието и науката
съгласно чл. 153 от ЗДвП и съблюдавана в процеса на обучението им (чл. 2, ал. 2
от Наредба № 37
/2.08.2002 г.), нито част от условията за започване на обучението (чл. 16 от
същата наредба). В този смисъл попълването на декларацията преди приключването
на обучението, провеждащо се в съответствие с изискванията на Наредба № 37 /
02. 08. 2002 г., не е необходимо. В
случая единствената информация, която е дадена за кандидата е, че е записан под
№ 7 в учебен дневник на група № 167620 / 11. 05. 2020 г., но не е посочено дали
лицето е приключило обучението си или още се обучава, дали е подало заявление
за допускане до изпит, дали е лице по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 38 / 16. 04. 2004 г., дали се е
явявало на изпит. В този смисъл в
издадения санкционен акт липсват посочени фактически основания, въз основа на
които да се установи извършването на административно нарушение от касатора.
Не може да не се обсъди и
обстоятелството, че след като декларацията по приложение 2а към чл. 18, т. 3 от
Наредба № 38 / 16. 04. 2004 г. не съставлява част от документацията, свързана с
обучението на кандидатите, то същата попада извън предмета на контрол съгласно
чл. 34 от Наредба № 37 / 02. 08. 2002 г., респ. непредставянето ѝ не може
да се разглежда като нарушение на чл. 33, ал. 2, предл. 2 от същата наредба.
Освен това адресат на заявлението по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 38 / 16. 04.
2004 г. в редакцията към датата на издаване на оспореното НП, към което се прилага
декларацията по приложение 2а от същата наредба, е ръководителят на
регионалното звено на ИА"Автомобилна администрация", т. е.
редовността на подадените от кандидата документи би следвало да се прецени от
органа, натоварен с проверката на заявленията и приложенията към тях – чл. 25,
ал. 2 от Наредба № 38 / 16. 04. 2004 г., а не от лицето, притежаващо разрешение
за обучение. Съгласно действащата редакция на чл. 18 от Наредба № 38 към датата
на издаване на оспореното НП, задължение за попълване на заявление за допускане
до изпит и декларация по приложение 2а са имали само кандидатите по чл. 4, ал.
2 от наредбата, които могат да подават документите си сами, но не и кандидатите
по чл. 4, ал. 1, които се представят на изпит от лицата, притежаващи разрешение
за обучение. Такова задължение за всички явяващи се на изпит е въведено с
изменението на чл. 18 от Наредба № 38 с ДВ, бр. 30 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г. Преди това
обучаващите лица нито са имали задължение да изискват попълването на декларация
по приложение 2а преди приключването на обучението на кандидатите, нито пък са
имали задължение да съхраняват тези декларации след провеждането на изпитите.
Така установените непълноти относно
релевантните за отговорността на търговеца обстоятелства и съществените
нормативни несъответствия е следвало да
бъдат констатирани от първоинстанционния съд и взети предвид при
постановяването на съдебния му акт. Като не е сторил това и е потвърдил НП
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
По изложените по-горе съображения наказателното постановление също следва да се
отмени.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 63, ал. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на касатора следва да се
присъдят направените по делото разноски. В тази връзка ИА „Автомобилна
администрация“, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка,
към което принадлежи РД „Автомобилна администрация“ гр. Русе (арг. от чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Автомобилна администрация“
във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да бъде осъдена да заплати на
касатора разноски за разглеждането на делото в двете инстанции в общ размер на
800 лева, които са формирани от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23 от 05. 04. 2021 г. на Районен съд - Дулово,
постановено по АНД № 197 по описа на съда за 2020 г., с което е потвърдено
наказателно постановление № 38-0001342, издадено на 24.09.2020 г. от директора
на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – гр. Русе, като вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001342,
издадено на 24.09.2020 г. от директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, с което за извършено нарушение на чл. 33, ал. 2, пр.
2 от Наредба № 37 от 02. 08. 2002 г., издадена от министъра на транспорта и
съобщенията, на ЕТ „ДМС –
Груп - Д.С.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дулово,
общ. Дулово, ***, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000. 00 (три
хиляди) лева на основание чл. 178б, ал.
2, пр. второ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. София да заплати на ЕТ „ДМС – Груп - Д.С.“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 800. 00 (осемстотин) лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство и в производството
по АНД № 197 по описа на Районен съд – Дулово
за 2020 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.